2
|
Гражданско
дело No 16/2013, I състав
|
Развод
по взаимно съгласие
|
П.Д.С.,
С.Д.Ч.
|
|
Председател
и докладчик:
КАЛОЯН С. ПЕТРОВ
|
Решение
от 9.5.2013г.
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между П.Д.С. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Ивайловград, ул. "Бреза” № 2 и
С.Д.Ч. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Ивайловград, ул. "Княз Борис Първи" № 2, вх. “Б”, ет. 1, ап. 4,
сключен с Акт за граждански брак № 0012/29.04.1990 г. на Община Ивайловград,
ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ. УТВЪРЖДАВА постигнатото
между П.Д.С. и С.Д.Ч.
споразумение, съгласно което: ПОСТАНОВЯВА
семейното жилище находящо се в гр. Ивайловград, ул. “Княз Борис I” № 2, вх.
“Б”, ап. 4 да се ползва от С.Д.Ч.. ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на гражданския брак между страните, П.Д.С.
да носи предбрачното си фамилно име - Шопова. Издръжка
след развода съгласно споразумението съпрузите не си дължат. Съгласно
споразумението двамата съпрузи заявяват, че движимите вещи, придобити по
време на брака са поделили извънсъдебно. Не са придобили недвижимо семейно имущество.
Нямат имуществени претенции един към друг. ОСЪЖДА П.Д.С. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Ивайловград, ул. "Бреза” № 2 да
заплати на Държавата, по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата от 20.00
/двадесет / лева окончателна държавна такса за образуване на делото и сумата
от 5 /пет/ лева държавна такса за всяко служебно издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА С.Д.Ч. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ивайловград, ул.
"Княз Борис Първи" № 2, вх. “Б”, ет. 1, ап. 4 да заплати на Държавата,
по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата от 20.00 /двадесет / лева
окончателна държавна такса за образуване на делото и сумата от 5 /пет/ лева
държавна такса за всяко служебно издаване на изпълнителен лист. Решението
не подлежи на обжалване.
В законна сила от 9.5.2013г.
|
3
|
НОХД
No 7/2013, I състав
|
ГЛ.IX. ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
|
РП
- ИВАЙЛОВГРАД
|
П.Й.П.
|
Председател
и докладчик:
КАЛОЯН С. ПЕТРОВ
|
Присъда
от 8.5.2013г.
ПРИЗНАВА П.Й.П. с ЕГН: **********, роден на *** г. в
гр. Кърджали, живущ ***, понастоящем в Затвора -
Стара Загора, български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.10.2009 г. в района на с.
Свирачи, общ. Ивайловград, обл. Хасково, пред К.Г.Д. – служител на Гранично
полицейско управление – Ивайловград, съзнателно се е ползвал от преправен
официален документ – български документ за самоличност – лична карта №
157430593 с дата на издаване 05.08.2001 г.. издадена
от МВР – Смолян на името на К. Р. К., като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, за което и на основание чл. 316 във
вр. с чл. 308, ал. 2, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 2 /две/ години. На основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС определя първоначален
"Строг режим" за изтърпяване на наказанието "Лишаване от
свобода", което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се търпи в
затворническо заведение от „Закрит тип”. На основание чл. 59, ал. 1, т.
1 НК, ПРИСПАДА от така определеното наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 2 години, времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на Закона
за министерството на вътрешните работи. ОСЪЖДА П.Й.П. със
снета по-горе самоличност, да заплати на Държавата по сметка на Районен съд –
Ивайловград сумата от 93,28 /деветдесет и три лева и двадесет и осем
стотинки/ лева, разноски по делото за възнаграждение на вещо лице. Вещественото
доказателство - лична карта № 157430593 с дата на издаване 05.08.2001 г.. издадена от МВР – Смолян на името на К. Р. К. да се
предаде на МВР, РУП - Ивайловград. Присъдата може да се обжалва или
протестира в 15 дневен срок пред ХОС, считано от днес.
П.Й.П.
Мотиви от 20.5.2013г.
МОТИВИ: НОХД № 7/2013 г. Подсъдимият
П.Й.П. е обвинен в
извършване на престъплениe по чл. 316 във вр. с чл.
308, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК, за това, че на 08.10.2009 г. в района на с.
Свирачи, общ. Ивайловград, обл. Хасково, пред К.Г.Д. – служител на Гранично
полицейско управление – Ивайловград, съзнателно се е ползвал от преправен
официален документ – български документ за самоличност – лична карта №
157430593 с дата на издаване 05.08.2001 г.. издадена
от МВР – Смолян на името на К. Р. К., като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност. Районния прокурор поддържа
внесеното обвинение. В съдебно заседание подсъдимият се признава за
виновен, на основание чл. 371, т. 2 признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното: На 08.10.2009 г. свидетелите Д. и М. – служители
на Гранично полицейско управление – Ивайловград, били на пост на КПП на
изхода на с. Свирачи в посока - за Ивайловград. Около 23,45 часа свидетелят
Д. спрял за проверка лек автомобил “Рено Еспейс” с рег. № Х 1291 ВМ, който
пътувал за с. Свирачи. В автомобила пътували две лица, на които свидетеля Д.
поискал документите за самоличност. Водача на колата представил лична карта,
от която се установило, че се казва Недялко Д.П.. Пътника в колата бил
подсъдимия П.Й.П.. За удостоверяване пред свидетеля Д. на самоличността си, подсъдимия
представил на Д. лична карта на името на К. Р. К. от гр. Чепеларе.
Свидетелите Д. и М. се усъмнили относно истинността на представената им от
подсъдимия лична карта. Видът й ги навел на мисълта, че е преправен документ
за самоличност и се свързали се с дежурния в ГПУ – Ивайловград. При извършена
проверка по ЕГН се установило, че лице с такова ЕГН, като посоченото в
личната карта – 7102116028, не съществува. Направили описание на лицето за да може дежурния да сравни снимките в системата,
но описанията били различни. Полицейските служители заподозрели, че
подсъдимият, представил им се като К. Р. К. е с друга самоличност, поради
което го задържали. Личната карта с № 157430593 била иззета с протокол за
личен обиск. Подсъдимият бил отведен в ГПУ – Ивайловград, където за работа по
случая бил извикан и свидетеля Б. ***. Свидетелят Б. веднага познал в лицето
на представилия се като К. Р. К. подсъдимия П.Й.П. *** с ЕГН: **********, тъй
като го бил задържал и установявал самоличността му във връзка с опит на
същия за нелегално преминаване на границата. Била извършена проверка в
Автоматизираната информационна система “Български документи за самоличност”
на името на П.Й.П. *** с ЕГН: **********, при което
от снимката в системата се установило, че представилия се като К. Р. К. е
именно подсъдимия П.Й.П. *** с ЕГН: **********.
Извършена била проверка и по имената К. Р. К., при което се установило, че е
друг човек с друг ЕГН. По делото била извършена
и дактилоскопна експертиза, от която също се установило, че иззетите пръстови
отпечатъци са на подсъдимия П.. От изготвената
от в. л. К. документна експертиза се установява, че
лична карта с № 157430593, издадена на 05.08.2001 г. на името на К. Р. К. е
преправен официален документ – български документ за самоличност – лична
карта. Изготвен върху изстинска бланка, като са заличени истинските данни и
са нанесени нови върху самозалепващо се фолио. Истинските данни били заличени
чрез избелване от лицевата и задната страна на картата, а оригиналното фолио
е подменено с ново, на което от вътрешната страна са нанесени новите данни,
като е подменена снимката, цифрите в зоната на ЕГН, датата на раждане, дата
на издаване и валидност на документа. От справката за съдимост се
установява, че подсъдимият е осъждан с девет влезли в сила присъди. От
характеристична справка се установява, че подсъдимият няма добри
характеристични данни. Тази фактическа
обстановка се потвърди и прие от съда от обстоятелствената част на
обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от подсъдимия по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата събрани в досъдебното производство. Така по описания по-горе начин: - подсъдимият П. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на
чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК, а именно
на 08.10.2009 г. в района на с. Свирачи, общ. Ивайловград, обл. Хасково, пред
К.Г.Д. – служител на Гранично полицейско управление – Ивайловград, съзнателно
се е ползвал от преправен официален документ – български документ за
самоличност – лична карта № 157430593 с дата на издаване 05.08.2001 г.. издадена от МВР – Смолян на името на К. Р. К., като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимия е
съзнавал, че лична карта № 157430593 е преправен официален документ –
български документ за самоличност и въпреки това решил да я ползва и я
ползвал за удостоверяване на самоличността си пред служител на Гранично
полицейско управление – Ивайловград, целейки извършване на престъплението. Смегчаващи
вината обстоятелства - съдействието на съда за разкриване на обективната истина. Отегчаващи вината обстоятелства –
обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни. За
престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, законът предвижда наказание "Лишаване от
свобода" за срок до 8 години. Предвид изложеното и на основание чл.
273, ал. 2 НПК, съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
при условията на чл. 58а НК. За така извършеното деяние на подсъдимият следва да се определи наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, което наказание,
относно вид и размер, съдът намира за справедлив, балансиран, съобразен с
конкретните особености на деянието и дееца, и целите на наказанието. На
основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, следва
да се намали с една трета, като така на подсъдимият следва се определи и
наложи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години. На основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС следва да се
определи първоначален "Строг режим" за изтърпяване на наказанието
"Лишаване от свобода", което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС
следва да се търпи в затворническо заведение от „Закрит тип”. На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, следва да се приспадне от така определеното
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 години, времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на Закона за министерството на вътрешните
работи. На основание чл. 189, ал. 3 НПК, доколкото подсъдимият е признат
за виновен, той следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на Районен
съд – Ивайловград сумата от 93,28 лева, разноски по делото за възнаграждение
на вещо лице. Вещественото доказателство -
лична карта № 157430593 с дата на издаване 05.08.2001 г., издадена от МВР –
Смолян на името на К. Р. К., доколкото е собственост на държавата, да се
предаде на МВР, РУП - Ивайловград. Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
В законна сила от 27.5.2013г.
|