|
2
|
Гражданско
дело No 159/2012, II състав
|
Облигационни
искове
|
ДИРЕКЦИЯ
ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ ГР. СОФИЯ
|
М.А.К.
|
Председател
и докладчик:
КАЛОЯН С. ПЕТРОВ
|
Решение от 10.1.2013г., в законна сила от
5.2.2013г.
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването по чл. 193 ГПК, направено от М. А.К., на
истинността на Количествено-стойностна сметка към Протокол за предварително
проучване на премахването на незаконен строеж от 28.12.2010 г. и на
истинността на Протокол за извършените разходи по премахването на незаконен
строеж: “Вила”, намиращ се в ПИ № 000278 и ПИ № 000273, местност “Пъзлака
/Цимбала/, землище на с. Хухла, Общ. Ивайловград, Област Хасково, с
извършител на незаконния строеж – М. А.К. от 20.07.2011 г.. ПРИЗНАВА за
установено по отношение на М. А.К. ***, че ДЪЛЖИ на Дирекция “Национален
строителен контрол” - София, по Извлечение от счетоводните книги на ДНСК,
сумата 1793.66 /хиляда седемстотин деветдесет и три лева и шестдесет и шест
стотинки/ лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
заявлението – 21.04.2012 г. до окончателното изплащане на дълга, както и
внесената държавна такса от 35.87 /тридесет и пет лева и осемдесет и седем
стотинки/ лева по ч. гр. д. № 62/2012 г. по описа на ИРС, за което вземане са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. ОСЪЖДА М. А.К. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция “Национален строителен контрол” - София, сторените
разноски по делото за държавни такси в размер на 35.87 /тридесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки/ лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на
249,77 /двеста четиридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му.
|
|
4
|
НОХД
No 112/2012, II състав
|
Гл.V.
Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/
|
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА - ИВАЙЛОВГРАД
|
С.С.Т.
|
Председател
и докладчик:
ТАНЯ П. КИРКОВА
|
Присъда от 23.1.2013г., в законна сила от
8.2.2013г.
ПРИЗНАВА С. С.Т., роден на ***г. в гр.Стара Загора, живущ ***, български
гражданин, с начално образование, женен, осъждан, безработен, с ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА че на 19.07.2012г. в с.Пелевун, общ.
Ивайловград, обл.Хасково е отнел чужда движима вещ – мъжки кон, среден
на ръст, червеникав на цвят, с черна грива, на стойност 600лева, от
владението на Т.Д.Н., ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение
противоза¬конно да го присвои, като открадната вещ не е била под постоянен
надзор и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
откраднатата вещ е била върната, поради което и на основание чл.197 т.3, във
връзка с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. чл.55 ал.1,т.2,буква “б” от НК
ГО ОСЪЖДА, като му налага наказание “Пробация“ със следните пробационни мерки
“Задължителна регистрация по настоящ адрес”, два пъти седмично, за срок от 6
месеца и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от 6
месеца, които да бъдат планирани или извънредни по предложение на осъдения
или пробационния служител. ОСЪЖДА С. С.Т. със снета
по делото самоличност да заплати в полза на държавата сумата от 70 лева
разноски за вещо лице. Присъдата може да се обжалва или протестира в 15
дневен срок пред ОС-Хасково,считано от днес.
С.С.Т.
Мотиви от 28.1.2013г.
Подсъдимият С.С.Т., ЕГН **********,*** е предаден на съд за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т.2 вр.чл. 194, ал.1 от НК. По настоящем живее в с.Дъбовец,
обл.Хасково, българин, българско гражданство, женен, начално образование,
безработен, осъждан с 4 осъдителни акта. Прокурорът поддържа
обвинението,така какко е формулирано в обвинителния акт. Съдията-докладчик
е разпоредил производствмото да протече по реда на глава 27 от НПК –
Съкратено съдебно следствие. В съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен и изразява съгласие поизводството да протече по реда на
Съкратено съдебно следствие. Съдът като прецени направените
самопризнания от подсъдимия, изявленията му, че не желае да се разпитват
свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата да се ползват
събраните в досъдебното производство доказателства, приема за установено
следното: Подсъдимият С.Т. пътувал из страната в зависимост от това
къде си намирал работа, като обикновено работел като дървосекач. На
19.07.2012г. отишъл в с.Плевун, общ. Ивайловград с надеждата да си намери
работа там, но когато пристигнал разбрал, че няма работа. В покрайнините на
селото видял св.Георги Томрукчиев и му предложил да му закара каруца със сухи
дърва. Двамата се спазарили за сумата от 20 лв. Свидетелят дал на Т. 10 лв.
веднага, а за останалата сума се разбрали да му ги даде, след като последният
му закара дървата. С получените пари, подсъдимият пил ракия в селото, след
което решил да се прибира в с.Дъбовец, обл.Хасково, където бил отседнал.
Излизайки от селото, Т. минал през местността „Щиговия чаир". Там на
ливадата били вързани два коня, собственост на св.Т.Н.. Т. решил да вземе
единия - мъжки, 9 годишен, среден на ръст, червеникав, с черна грива,и с него
да се прибере до с.Дъбовец. Със синджира с който бил вързан, Т. направил
повод за яздене и го обяздил. Вместо към с.Дъбовец обаче, до сутринта на следващия
ден - 20.07.2012г. подсъдимият се придвижил до гр.Ивайловград където пил
кафе. Междувременно другият от двата коня се прибрал в дома на св.Н.. Бащата
на Н. отишъл да прибере другия, но не го намерил на ливадата. Тогава Н.
заедно с родителите си, след продължително издирване на коня, подали сигнал
на тел. 112. В същото време, подс.Т. с отнетия от него кон се придвижил
до с.Славеево, тъй като някой му казал, че там има за товарене бали слама.
Като не намерил работа в селото, той тръгнал с коня към с.Дъбовец.
Преминавайки през язовирната стена, около 15.00 часа, подсъдимият Т.
разговарял с работещия там като охрана св.Иван Тодоров и му споделил, че
отива при сестра си в с.Сеноклас, за да й помага с неговия кон да вадят
дърва. След това той продължил движението си в посока с.Камилски дол. Междувременно
разследващите полицаи установили самоличността на подс. Т., както и
обстоятелството, че той е отседнал в с.Дъбовец, за това и се отправили на
там. След разговор с кмета на селото те решили да изчакат Т., за който вече
разбрали, че се придвижва към селото. В търсене на коня си и обикаляйки из
района в с.Дъбовец отишъл и св.Н.. Някои от полицаите, между които и Димов,
както и св.Н. се намирали в център на селото, когато около 22.30 - 23.00 часа
чули тропот от конски копита. Малко след това към тях приближил и подс.Т.,
който яздел отнетия от него кон - мъжки, среден на ръст, червеникав на цвят с
черна грива и с бяло на челото. Св.Тодоров извикал коня си по име и той
веднага спрял. Т. бил свален от гърба на животното и отведен в полицейското
управление в гр.Ивайловград за изясняване на случая, а конят бил предаден на
собственика му. В хода на производството била назначена и изготвена
стоково-оценителна експертиза за определяне стойността коня, видно от която
същата възлиза на 600 лева /шестотин лева/. Тази фактическа обстановка
се прие от съда след изслушване самопризнанията на подсъдимия и запознаване с
материалите, събрани в досъдебното производство. Така по описания начин
подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195 ал. 1 т.2, вр. чл. 194, ал.1 от НК, за това, че на
19.07.2012г. в землището на с.Плевун, общ.Ивайловград, обл.Хасково е отнел
чужда движима вещ -мъжки кон, среден на ръст, червеникав на цвят с черна
грива, на стойност 600 лева /шестотин лева/ от владението на Т.Д.Н., ЕГН
**********,***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои,
като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор. Отнетата вещ е върната
още с откриване на извършителя. От обективна страна подсъдимият Т. е
осъществил всички признаци на състава на посоченото престъпление. Отнетата
вещ е била чужда за подсъдимия, той не я притежавал и части от нея. Тя не е
била под постоянен надзор, но се е владеела от собственика й - св.Н..
Подсъдимият е прекъснал това владение и е установил трайно своя фактическа
власт, като е сторил това без съгласието на собственика. От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият съзнавал
противоправния характер на деянието и последици от него и целял настъпването
им. Налице е и квалифициращият признак - отнетата вещ не била под
постоянен надзор. Разпитан в хода на предварителното производство Т. се
е признал за виновен и е оказал съдействие при разследването, като е изразил
и съжаление за стореното, което прави и пред съда. Причините и
условията, които са спомогнали за извършването на деянието са: стремеж към
лек и престъпен начин на облагодетелстване за чужда сметка. Описаната
фактическа обстановка се доказва безусловно и категорично от събраните по
делото материали и самопризнанията на подсъдимия. При определяне на
наказанията на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа –
законност и индивидуализация на наказанието, съдът съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е от средна степен – щетите са
възстановени. Обществената опасност на дейца е също от средна спепен –
има няколко предишни осъждания, но е с отежнено семейно и материално
положение – женен с три деца, няма постоянна работа, прави пълни
самопризнания в хода на досъдебното и съдебно производство. Съгласно
разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК, съдът следва да постанови своя съдебен
акт – осъдиделна присъда, като приложи разпоредбите на чл.58а от НК.
Същевременно в производството се установи, че отнетата вещ е възстановена до
приключвана на съдебното следствие в първоинстанционното производство.
При така изложените съображения съдът намира,че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание на основание чл.197 т.3, във връзка с чл.195 ал.1 т.3 вр.
с чл.194 ал.1 вр. чл.55 ал.1,т.2,буква “б” от НК “Пробация“ със следните
пробационни мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес”, два пъти
седмично, за срок от 6 месеца и “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител”, за срок от 6 месеца, които да бъдат планирани или извънредни по
предложение на осъдения или пробационния служител. Подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата сумата от 70 лева разноски за вещо
лице. Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
|