О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18.ІX.2015 г. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският Окръжен съд, Наказателно отделение

в закрито заседание на осемнадесети септември

през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Стратимир Димитров

Членове: Кольо Димитров

Филип Филипов

при секретар

прокурор

като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров

Вчнд № 599 по описа за 2015 год.,

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по протест на покурор от РП- Ивайловград против Определение №70/ 24.VІІІ.2015 год. на РС- Ивайловград, постановено по Чнд №54/2015 год. по описа на същия съд, с което в производство по чл.243 ал.3- 5 от НПК е отменено Постановление от 3.VІІ.2015 год. на РП- Ивайловград за прекратяване на наказателното производство, водено с ДП №54/2014 год. по описа на РУП- Ивайловград против неизвестен извършител за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и разпоредено връщане на делото за изпълнение на дадени от съда указания, съобразно изложените мотиви.

За да постанови протестираното определение, първоинстанцинният съд, сезиран с жалба от Н.К. ***, пострадал по делото, е мотивирал, че постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурора от РП- Ивайловград е необосновано, тъй като разследването не е всестранно и пълно. Конкретно е посочил следното: разпитите на някои от свидетелите са формални и повърхностни /М. К., Е. А., А. В. и др./, не са приобщени относими доказателства /текстови съобщения, изпращани по телефон и интернет/, не е изяснено кой е ползвател на телефона, от който е била отправена твърдяната инкриминирана заплаха, не е приобщена справка за повиквания и текстови съобщения към телефона на детето С. К., нито са събирани косвени доказателства, сочещи на уплаха в поведението на пострадалия К.. Като е дал указания да се съберат така указаните доказателства чрез съответните процесуални способи, е отменил прекратителното постановление на прокурора от РП- Ивайловград Харманли и върнал делото за продължаване на действията по разследването.

По протеста на РП- Ивайловград се поддържа, че самият извод на първоинстанционният съд за необоснованост на прокурорското постановление, е необоснован. Изводите на прокурора се основавали на обективен и пълен анализ на събраните на ДП доказателства, които ги подкрепяли. Препоръчаните от съда действия по разследването нямало да допринесат за по- пълно изясняване на обективната истина. Инкриминираното телефонно обаждане, както и други телефонни обаждания

и изпратени текстови съобщения, били осъществени от чужбина и притежателят на съответната СИМ- карта могъл и да не е техният автор. Че пострадалият К. не е бил сериозно уплашен от отправената заплаха било видно от обстоятелството, че самият той активно търсел контакт със заплашващия. По изложените съображения се иска да се отмени протестираното определение на РС- Ивайловград и потвърди постановлението на РП- Ивайловград за прекратяване на наказателното произоводство по ДП №54/2012 год. по описа на РУП- Ивайловград.

Против протеста в законния срок не са постъпили възражения от Н.Л.К.,*** е произнесъл протестираното определение.

Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП №54/2012 г. по описа на РУП- Ивайловград, установи следното:

ДП №54/2012 год. по описа на РУП- Ивайловград е било образувано с Постановление на РП- Ивайловград от 19.VІІІ.2014 год. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. Законен повод е била жалба, подадена до РУП- Ивайловград от Н. Л. К. *** С. Е. М. от гр.Джебел, в която се излагат твърдения, че последният многократно му се обаждал по телефона и му изпратил множество тестови съобщения /СМС-и/ с притеснително съдържание, свързани с неговата съпруга- свид.М. К.. Някои от съобщенията, респ. разговорите съдържали в различна степен заплахи, докато на 31.ІІІ.2014 год. С. М. изпратил на жалбоподателя СМС по телфона от Германия от тел. номер +31617074166 със съдържане „Ще убия жена ти пред тебе.”

В хода на разследването е било установено следното:

Прем з.май 2013 год. свид.М. К., съпруга на жалбоподателя заминала на сезонна работа /бране на череши/ в Чехия заедно със свид.Е. А., съпруга на нейния брат- свид.В. А.. Там се запозанала със С. Е. М. и неговия брат- близнак Г. от грДжебел, с които работили заедно. Сприятелили се и когато сезонната работа приключила- в края на м.юни, двамата братя ги докарали обратно с автомобила си до Ивайловград. В края на м.август 2013 год. същата фирма се обадила, че могат отново да отидат да работят сезонно в Чехия- този път за бране на ябълки и че е добре да доведат повече хора. Свид.М. К. осигурила желаещи от Ивайловград. Когато отишли в Чехия, се оказало, че С. М. също е набирал хора от Джебел, които да работят в Чехия, но им искал комисионна за себе си. Поради това изразил недоволство, че свид.Колева довела твърде мнго работници от Ивйловград, поради което част от тези, които му били платили, не били приети на работа и той загубил пари. Въпреки това отношенията им не се влошили, така че скоро, след като се прпибрали отново в България, през м.ноември с.г., С. се свързал със свид.Колева по телефона и поискал назаем сумата от 3 000 лв. за ремонт на бус, с който превозвал работници за чужбина. Тя му услужила, след като получила от него уверение, че заемът ще бъде върнат до една- две седмици. Не споделила затова на съпруга си. След изтичането на този срок обаче, свид.С. М. заявил на свид.Колева, че не може да й върне парите, защото няма работа. Свд.Колева се притеснила, тъй като не можела дълго да укирва от съпруга си липсата на 3 000 лв., но и учудила, защото знаела, че родителите на С. и Г. държат магазин в Джебел и биха могли да им услужат с пари. Започнала настоятелно да го моли да й върне парите. Когато това не станало, му казала, че ще съобщи на родителите му. Последното подразнило С., който започнал на звъни на нейния и на синовете й телефони, да изпраща заплашителни СМС-и, в които отправял заплахи, че ще разбие семейството й, като разкаже на съпруга й какви ги е вършила в Чехия и ще я пребие. На 22.02.2014 год. свид.Колева отново заминала на работа в чужбина- този път в Испания, като непосредствено преди това казала на С., че му дава два

месеца срок да върне сумата, в противен случай ще разкаже всичко на родителите му. Разбирайки, че свид.Колева заминава за чужбина, след тази дата С. М. започнал първоначално да се обажда на телефоните на съпруга й и на по- малкия й син С. К., като затварял, без да говори, а след това и да изпраща СМС-и. Някои от тях, изпратени на телефона на жалбоподателя К. са гласяли: ”С тебе трябва да си поговорим, голяма будала си ти, нищо не знаеш.”, „Виж какво става по гурбетите”, „Ще получиш информация”, „Аз толкова те подсетих” и т.н.Свид.К. нямал представа от кого плучава тези обаждания и СМС- и, обадил се на съпругата си и я попитал знае ли на кого е телефон с номер 0879- 535-585. свид.Колева му разказла, че това е С. М. от гр.Джебел, неин колега от Чехия. Скоро съобщения с подобно съдържание заочнали да се появяват и на страницата на свид.Колева във Фейсбук, което направло лошо впечатление на децата й. Свид.К. решил, че трябва да преустанови този тормоз и заедно със свидетелите В. А., брат на съпругата му и А. В. заминали с автомобил за гр.Джебел, където той посетил РУП и се оплакал от С. Е. М. за упражняван тормоз и притеснения на семейството му. Свид.С. М. бил доведен в РУП- Джебел, след което се провел разговор между двамата в присъствието на полицай и се постигнало разбирателство за преустановяване на телефонния тормоз. Тримата свидетели си тръгнали обратно за Ивайловград, но още преди да стигнат Момчилград, свид.С. М. отново се обадил по телефона на свид.К. и му казал „Ти какво мислиш, че правиш, аз съм много отмъстителен, семействто ти ще пострада, внимавай, имаш деца”. Свид.К. включил телефона на високоговорител и казаното било възприето и от свид.В. и А.. Обърнали в обратна посока и се върнали в Джебел, където свид.Н.К. подал вече писмено оплакване против С. М..

За известно време обажданията и СМС-ите престанали, но от 18.ІІІ.м.г. насетне свид.К. отново започнал да получава такива, вече от телефонен номер с код на друга държава.

Според показанията на свид.К., на 31.ІІІ.2014 год. С. М. му се обадил по телефона от номер +31617074249 и му казал:”Ще убия жена ти пред тебе.”, което го мотивирало да наеме адвокат и подаде жалба до РУП- Ивайловград / междувременно РП- Джебел с Постановление от 17.ІІІ.2014 год. е отказала да образува ДП по писмената жалба на свид.К. до РУП- Джебел/.

При така приета за установена фактическа обстановка, досъдебното производство е било прекратено с отмененото от РС- Ивайловград Постановление на РП- Ивайловград от от 3.VІІ.2015 год по следните съображения: По делото било установено обаждане от посочения от пострадалия телефонен номер към неговия, но конкретното съдържание на този разговор нямало как да се докаже. Не били установени други действия в подкрепа на намерение за осъществяване на заканата с убийство, които са могли да възбудят основателен страх. Предвид естеството на разговора и обстановката, в кято бил проведен следвало да се направи извод, че не би могъл да възбуди основателен страх от осъществяването на заканата. Била налице ответна, недобре премерена и първично формулирана реакция на свид.С. М. спрямо вид.К., в резултат от настъпилото влошаване на едни изначално добри отношения между тях.

При така установените факти и обстоятелства, въззивната инстанция намира следното:

Отмененото постановление не е необосновано, тъй като са посочени от прокурора доводи и аргументи в подкрепа на крайния му извод и същите не са неадекватни на събраните доказателства. Това обаче е само единия аспект на необосноваността. Такава би била налице обаче и ако, макар постановлението да е мотивирано и да кореспондира на наличните доказателства, не са били събрани всички относими и необходими такива за пълноценното изясняване на обективната истина, т.е.- ако разследването не е било всестранно и пълно. В тои смисъл отправените забележки и указания от първоинстанционния съд никак не са лишени от основание.

Въпреки това въззивният съд намиа, че като краен резултат ДП действително е следвало да бъде прекратено, като освование затова дават следните съображения:

Престъплението по чл.144 от НК е известно като „Закана” и включва няколко форми на изпълнително деяние, разграничени в три алинеи. По ал.1 е инкриминирано заканването спрямо другиго с престъпление против неговата личност или имот, или такива на негови ближни. Разпоредбата на ал.2 третира заканата спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при и по повод изпълнение на службата му, или спрямо лице, ползващо се с международна защита. Най- сетне- ал.3 има предвид заканата с убийство или закана, извършена от лице по чл.142 ал.2 т.6 и 8 от НК.

В случая очевидно не се отнася за престъпление по ал.2- пострадалите нямат качество длъжностно лице, нито представител на обществеността. Престъплението по чл.144 ал.1 от НК е от частен характер предвид установеното в нормата на чл.161 ал.1 от НК. От компетентността на прокуратурта е разследването само на престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Освен това оплакване е подадено от жалбоподателя Н.К., поради което от значение са получените от него обаждания и съобщения.

Предвид горното, всички телефонни обаждания и СМС-и, които не съдържат закана с убийство, не могат да бъдат предмет на обвинение. Те биха могли да се ценят евентуално като косвени доказателства в случай, че сочат на едно ексалиране на влошаването на отношенията и напрежението между страните и в този смисъл да бъдат предмет на разследване. От твърдяното от пострадалия К. съдържание на провдени телефонни разговори и СМС- и обаче, една значителна част всъщност дори не съдържат заплахи с извършване на престъпление, а намеци за поведението на съпругата му и могат по- скоро да се оценят като позорящи. Дори възприетия от свидетелите А. и В. разговор, в който С. М. казал: „...Аз аз съм много отмъстителен, семействто ти ще пострада, внимавай, имаш деца” дсъдържа крайно неопределена заплаха, във всеки случай не с убийство.

Съществени за изводите по съществото на делото са обстоятелствата- била ли е отправена закана с убийство спрямо съпругата на свид.К., от кого и могла ли е същата да възбуди основателен страх. Първото се твърди само и единствено от самия свид.К.. Фактът, че друго лице не е присъствало, респ. въприело заканата не бива да остава в негов ущърб. Самият К. обаче не е последователен в твърденията си относно този факт, като се констатира следното противоречие- в първоначалната си жалба до РП- Ивайловград е посочил, че на 31.ІІІ.м.г. е получил СМС със съдържание:”Ще убия жена ти пред теб.”, а при разпита си като свидетел е заявил „С. ми се обади по телфона”. Противоречието е съществено, тъй като пострадалият за първи път получава СМС или обаждане от този телефонен номер, който при това не е на български оператор и ако е било получено кратко текстово съобщение, той не би могъл да е сигурен, че това е С. М., още повече към този момент той не е знаел дали последният се намира в чужбина. Що се отнася до възбуждането на основателен страх от заканата- свид.К. твърди, че след тази заплаха вече решил да наеме адвокат и подаде жалба, защото „вече не се издържаше”. Жалбата обаче е подадена до РП- Ивайловград едва на 25.VІ.2014 год.- почти три месеца след твърдяната от него дата на отправяне на заканата.

Извън гореизложеното, въззивната инстанция е скептична затова, че продължаването на разследването би дало резултат. Повечето от дадените от първоинстанционня съд указания за събиране на нови доказателства са напълно уместни, но предвид изтеклия значителен период от време вече се явяват бзполезни. Почти за всички от тях е пропуснат момента- преразпита на свидетелите, чиито впечатления и реакции няма да бъдат така спонтанни и първични, вместо

което обременени от изтеклото време, извършването на експертиза на психическото състояние на пострадалия и пр. Съмнително е и успешното прилагане на технически способи за установяване съдържанието на текстови съобщения, изпращани по телефон и интернет, като последните едва ли биха били запазени.

В заключение съдът намира, че при така събраните доказателства повдигането на обвинение би било необосновано и неправилно.

По изложените съображения въззивният съд намира Постановлението на РП- Ивайловград за прекратяване на ДП законосъобразно, правилно и обосновано, макар и лаконично мотиврано, респ. подаденият протест против определението на РС- Ивайлвград основателен,. Ето защо същият следва да се уважи, като се отмени протестираното Определение №70/24.VІІІ.2015 год. по Чнд №54/2015 год. по описа на РС– Ивайловград и се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 70 от 24.VІІІ.2015 год. на Районен съд– Ивайловград по Чнд № 54/2015 год. на същия съд, вместо което ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 3.VІІ.2015 г. на Районна прокуратура– Ивайловград за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 54/2014 год. по описа на РУП– Ивайловград срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: