Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Хасково 12.12.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателeн състав в публичното съдебно заседание, проведено на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
Председател: Милена Петева
Членове: Красимир Димитров Лилия Колева
при секретаря: Иванка Чардаклиева в присъствието на прокурора Невена Владимирова, като
разгледа докладваното от Председателя ВНОХД № 622 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 9/15.10.2014г.
постановена по НОХД № 66/2014 г. по описа на Районен съд Ивайловград, подсъдимия О.Б.Ю. ***
е признат за виновен в това, че на
01.07.2014 г. в района на гр. Ивайловград по път ІІ
Недоволен от
присъдата е останал подсъдимият, който я обжалва в срок с оплаквания за
неправилност в частта, касаеща размера
на наказанието „лишаване от свобода” и определянето му при условията на чл.54
от НК, вместо по реда на чл.55 от НК при наличието на изрични условия за това.
Иска присъдата да бъде изменена като основното наказание се определи по реда на
чл. 55 от НК и то се замени се с наказание „Пробация”.
В съдебно заседание въззивникът и неговия
защитник подържат изложеното в жалбата искане и молят за решение в смисъла,
формулиран в жалбата.
Прокурорът от Окръжна Прокуратура–Хасково намира жалбата за основателна
и предлага наказанието на подсъдимия да бъде определено по
реда на чл. 55 от НК, като се наложи наказание „ Пробация„ а в останалата част присъдата да бъде потвърдена.
Пред настоящата инстанция не са
събирани и допускани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд като провери
правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира
следното: С
обвинителен акт Районна прокуратура – Ивайловград е повдигнала на подсъдимия
обвинение за престъплението, по което е признат за виновен и осъден с
обжалваната присъда . Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията
на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимия е признал вината си и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тях. Съдът след като установил, че направеното
самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл. 372 ал.4 от НПК обявил, че ще го ползва без
да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства е установено, че на 01.07.2014 г., около 15.30 часа свидетелите К. и К. – полицейски
служители спрели на път ІІ
Подсъдимия не е
осъждан, с добри характеристични данни, има семейство и две деца едното непълнолетно
а другото малолетно. Той е безработен е
и живее в с. Рогач обл. Кърджали.
Притежава валидно СУМПС № 224092800 и според представената справка
е наказван многократно за нарушения по
ЗДвП с влезли в сила наказателни
постановления, а през 2011г. и 2012г.
включително и за нарушения по чл.174 ал.1 и чл. 177 ал.т.3 от ЗДвП. При така
установената фактическа обстановка е
постановена и обжалваната присъда и след обсъждане и анализ на
доказателствата е прието, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението, за което е признат за виновен и осъден, които изводи са
правилни и се споделят от настоящата инстанция. Обосновано
е прието, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на
вината, а подбудите за извършването му са незачитане на установените правила по
ЗДвП.
При определяне на наказанието са отчетени
обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. За отегчаващи вината
правилно са приети допуснатите многократни нарушения по ЗДвП и склонноста да върши такива. Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина и липсата на настъпили от деянието увреждащи
последици, като е прието, не са налице
изключителни или многобройни такива смекчаващи вината обстоятелства по смисъла
на чл. 55 от НК и наказанието на подсъдимия е определено по реда на чл. 54 от
НК, като му е наложено минималното наказание „лишаване от свобода„, предвидено
в НК в размер от 3 месеца, без приложение на редукция по чл. 58а ал.1 от НК
поради невъзможността за това, а на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 години като е прието, че за поправянето на
осъдения не е необходимо да търпи наказанието ефективно.
Настоящата инстанция
намира, че жалбата против така определеното от решаващия съд наказание е
основателна. Това е така защото в недостатъчна степен са отчетени смекчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства. За такива, освен приетите от първата
инстанция, следва да бъдат приети и утежненото семейно положение на подсъдимия, това че има
две деца - едното непълнолетно, а
другото малолетно, за които полага грижи макар безработен. Допълнение към това
е сравнително младата му възраст и изразената критичност към извършеното.
Всички тези факти, заедно с възприетите от първата инстанция представляват по
същността си многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, обосноваващи
определяне на наказанието не по реда на чл.
58а ал.1 вр.чл.54 от НК, а по реда на чл.58а ал.4 от НК и доколкото за
престъплението не е предвиден долен минимум за наказанието „лишаване от
свобода”, приложението на чл.55 от НК обуславя замяна на предвиденото такова
наказание с наказание „пробация”. Освен по-благоприятно за подсъдимия, това
наказание съдът намира за по-подходящо за неосъждания досега Ю., защото то ще
бъде в състояние в много по-голяма степен да въздейства възпитателно спрямо
него, ангажирайки го с определено регулярно поведение, а от друга страна с
възможност за непосредствен контрол върху социалния му живот, а от там и за очаквана
промяна на тези фактори, които са генерирали престъпната дейност. Тези цели
съдът намери, че могат да бъдат постигнати с приложение на двете задължителни
пробационни мерки за срок от девет месеца. Тази продължителност на мерките
съдът прецени като адекватна на тежестта на извършеното и в състояние за
постигане на превантивните ефекти и най-вече на очакванията за поправяне на
осъдения. В такъв смисъл обжалваната
присъда следва да бъде изменена , а в останалата част като правилна и законосъобразна тя
следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 9/15.10.2014 г. постановена по НОХД № 66/2014 г. по описа на Районен съд-Ивайловград в наказателно-осъдителната й част, като вместо при условията на чл.58а ал.1 вр.чл.54 от НК, определя наказанието на
подсъдимия О.Б.Ю. с ЕГН ********** при условията на
чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК, като заменя наложеното наказание „лишаване от
свобода за срок от три месеца” с наказание „Пробация„
с приложение на пробационните мерки – „задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от девет
месеца” и „задължителни периодични срещи
за пробационен служител за срок от девет месеца”.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.