Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград, 02.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на втори август, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Т.КИРКОВА

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа, докладваното от съдията Н.А.Х.дело №36 по описа за 2019год.

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА Д.А.М., ЕГН **********,***, неомъжена, с основно образование, неосъждана, български гражданин, земеделски производител за ВИНОВНА в това че на 05.07.2019г., около 21.30 часа, в с.Розино, общ.Ивайловград, извършила непристойна проява, изразена в скарване, дърпане, бутане и отправяне на обиди, закани и заплахи за физическа саморазправа на публично място и в оскърбително отношение към орган на власт – мл. инспектор Н.И.К. и мл. инспектор М.Г. А., с което е нарушила обществения ред и спокойствие, за което на основание чл.1 ал.2 вр. с чл.6 ал.1 б.”а” от УБДХ й НАЛАГА наказание по чл.1 ал.1 т.1 от УБДХ - “ЗАДЪРЖАНЕ В ПОДЕЛЕНИЯТА НА МВР” за срок от 15 /петнадесет / дни.

ПРИЗНАВА С.Х. М., ЕГН **********,***, неженен, с основно образование, неосъждан, български гражданин, безработен, за НЕВИНОВЕН в това, че на 05.07.2019г., около 21.30 часа, в с.Розино, общ.Ивайловград, извършил непристойна проява, изразена в скарване, дърпане, бутане и отправяне на обиди, закани и заплахи за физическа саморазправа на публично място и в оскърбително отношение към орган на власт – мл. инспектор Н.И.К. и мл. инспектор М.Г.А., с което е нарушил обществения ред и спокойствие, за което на основание чл.6 ал.1 б.”в” от УБДХ го ОПРАВДАВА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в срок от 24 часа, считано от 10.00 часа на 02.08.2019г.

Насрочвам делото пред ОС – Хасково на 08.08.2019г. от 14.00 часа.

Районен съдия:

МОТИВИ: НАХД №36/2019год.

Въз основа на Акт №2 от 25.07.2019г. за констатиране на дребно хулиганство, съставен от Д. Д. – мл. полицейски инспектор към РУ на МВР – Ивайловград е образувано настоящото дело.

В съдебното следствие се установи, че на 05.07.2019г. полицейските служители мл. инспектор Н.И.К. и мл. инспектор М.Г.А. *** след подаден сигнал за нанесен побой, извършен от пълнолетно лице върху малолетно. Проверяващите снели обяснения от двете страни и преценили, че извършеното от Г. Д.А. деяние съдържа данни за осъществено престъпление по чл.131 ал.1 т.4 от НК.

Около 21.00 – 21.30 часа, след изясняване на обстоятелствата по получения сигнал, полицейските служители се придвижили със служебния автомобил до дома на Г. Д.А.. Последният излязъл на улицата и полицейските служители му обяснили, че следва да бъде задържан за 24 часа. Г. А. отказал категорично да се подчини и се отправил към двора на къщата. Полицейските служители първоначално не счели за необходимо да използват помощни средства, но след неизпълнение на даденото му разпореждане, хванали А. за ръцете, за да му поставят белезници. Той продължавал да се дърпа и съпротивлява, да вика, че не желае да бъде задържан. В този момент в двора на къщата се намирали всички домашни на Г. А. – майка му Д.А.М., баща му С.Х. М., съпругата му Н.М.Х. и трите му деца.

Д.М. стояла на вратата на двора, близо до мл. инспектор К., който държал дясната ръка на Г. А.. Д.А. започнала да бута и дърпа полицейския служител. Той успял да постави белезници на едната ръка на Г. А. и в стремежа си да ги сложи и на другата ръка, поради бурната съпротива на нарушителя, паднали с него на земята. В този момент Д.А. започнала да удря полицейския служител по ръката с пръчка, дълга около 1м-1.5м. и дебела 2-3 см., като през цялото време отправяла обиди и закани към полицейските служители. Младши инспектор А. пуснал ръката на Г. А. и успял да отнеме пръчката от ръцете й и да я хвърли настрани. Д.А. насочила агресията си срещу него бутайки и дърпайки го.

След като й била отнета пръчката, Д.А. се насочила към отсрещната ограда и се опитала да вземе камък, с големина около 1кг. – 1.5кг., като отправяла закани, че ще го хвърли към полицейския автомобил. Свидетелят А. успял да я спре, като не й позволил да вземе камъка.

През цялото време на конфликта нарушителката се държала крайно грубо като отправяла на български и турски език обиди, заплахи и закани, като ги съпровождала с физическа агресия и опити всячески да попречи на полицейските служители да изпълнят задълженията си. Изречените думи под формата на крясъци, макар и не винаги на разбираем за полицейските служители език, били възприети от тях като обиди и закани, доколкото били съпроводени с агресивни действия.

По време на инцидента, който продължил около 10 минути, нарушителят С.М. не излязъл от двора на къщата. След като разбрал, че синът му ще бъде арестуван и жена му започнала да проявява агресия, той отправил закана към полицейските служители: „Сега ще взема брадвата и ще видите какво ще стане!”, след което се отдалечил на около 6-7 метра навътре в двора и се върнал държейки в ръцете си сап, който св.Авджиеви св.К., не твърдят че завършва с брадва, т.к. вече се смрачавало и не се виждало добре. След предупреждение от страна на мл. инспектор А., че ще използва служебното си оръжие ако веднага не остави сапа/брадвата, С.М. го пуснал на земята. Други противообществени прояви от страна на С.М. полицейските служители не сочат. Същият не отправял обиди, не ги дърпал и бутал. С оглед на горното съдът намира, че така установеното поведение на С.М. не осъществява признаците на проява на дребно хулиганство, а преценка за осъществяване на деяние по чл.144 ал.2 от НК следва да извърши РП – Ивайловград след като се запознае с материалите по делото.

В съдебно заседание нарушителите не се признават за виновни, не изразяват съжаление за извършеното, не обещаха, че ще коригират поведението. Отдават непристойното си поведение на това, че полицейските служители не им били обяснили за какво задържат сина им, което звучи неубедително с оглед снетите по-рано през деня обяснения от страните по създалия се конфликт. Това тяхно твърдение беше опровергано от показанията на полицейските служители.

За да се квалифицират като хулиганство по чл.325 ал.1 или ал.2 от НК или като дребно хулиганство по УБДХ деянията следва да се преценят през призмата на ППВС №2/74год. Съгласно т.6 от същото и по силата на чл.1 ал.2 от УБДХ дребно хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.

В случая естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на отправените обиди, закани и агресия припокриват определението по чл.1 ал.2 от УБДХ. Изречените обидни изрази по своето съдържание и естество не са с характеристиките на грубо и дълбоко засягане на честта на полицейските служители. Те са изречени преди всичко на турски език, само пред засегнатите полицейски служители и близките на нарушителя по време и място, които изключват широка публичност. Нарушителите в своите действия са водени от стремежа да защитят сина си. Касае се до по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с признаците на това по чл.325 от НК.

Съдът след като обсъди приобщените по делото писмени и гласни доказателства, включително обясненията на нарушителите, намира, че следва да определи наказание по отношение на нарушителя Д.А. при превес на отегчаващи вината обстоятелства, мотивиран от преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като висока, предвид обстоятелството, че демонстрираното от нея поведение е крайно оскърбително, съпроводено с физическа и вербална агресия, отправено към служители на полицията, които изпълняват служебните си задължения, прекратено едва след адекватната им реакция.

Обществена опасност на дееца също е висока. Тя не прояви никаква самокритичност и не изрази съжаление за извършеното, потърси вината другаде.

С оглед гореизложеното у съда се формира категоричното мнение, че следва да наложи на нарушителя наказание “ЗАДЪРЖАНЕ В ПОДЕЛЕНИЯТА НА МВР ” за максималния, предвиден в чл.1 ал.1 т.1 от УБДХ срок от 15 дни. Явно наказание „Глоба”, не би било достатъчно, за да се изпълнят целите на личната превенция на закона.Съдът намира, че така определено наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя и ще постигне целите на личната и генерална превенция на закона, доколкото ако съдът бъде снизходителен, то нарушителят Д.А. ще продължи с недопустимото си поведение, което би довело до по-тежка противообществена проява с оглед липсата на критично отношение към извършеното и същевременно би накърнило обществената значимост и респект на общественото мнение, на право-охранителните и правораздавателните органи.

С оглед установената несъставомерност на извършеното деяние от С. М. по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ, същият следва да бъде оправдан за повдигнатото му с Акт №2 от 25.07.2019г. обвинение.

С оглед гореизложеното съдът постанови решението си.

Районен съдия: