МОТИВИ НОХД№3/2019г.

Подсъдимият Г.И.Б., ЕГН ********** *** е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343В, ал.2 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен. Той и неговият защитник пледират за невиновност на подсъдимия, като извършеното от него деяние се приеме от съда като маловажен случай и се приложат разпоредбите на чл.9 от НК.

Производството протече по реда на диференцираната процедура по глава 27 НПК, в хипотезана на чл.371, т.1 НПК, като съдът съобрази, че е налице процесуалната предпоставка за одобряване съгласието на страните по чл.371, т.1 НПК, приемайки че действията по разследването са извършени по реда и условията на НПК и не следва да събира доказателства по общия ред на тези, събрани в досъдебното производство.

В тази хипотеза на съкратено съдебно следствие Законът изрично отбелязва, че подсъдимият и неговият защитник, дават съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, от което следва, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Целта е да се отдели предварително спорното от безспорното, като по този начин се избегне извършването на съдебни следствени действия, насочени към изясняване на обстоятелства, за които страните не застъпват различни тези и не спорят.

Безспорното прието от страните е, че подсъдимият е управлявал товарния автомобил „ЗИЛ 131”, рег. №Х *** ВВ, спрян е малко след 7 часа на 21.02.2018г. от полицейските органи за проверка на 3-то класен път 598, свързващ гр.Ивайловград и с.Свирачи, установено е, че същият не е придобил категория „С”, изискваща се за управление на процесния автомобил.

Спорни остават местото, на което полицейските служители са спрели товарния автомобил „ЗИЛ 131”, рег. №Х **** ВВ, управляван от подсъдимия.

Съдът като прецени приложените по ДП №12/2018г. на РУ – Ивайловград доказателства и тези събрани в съдебно заседание, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Г.Б. ***, но пребивава често в гр.Ивайловград. Той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № 282823138 за категории А,М, В, АМ, издадено на 08.10.2015г. От няколко години се занимава с дърводобив в района на едноименната община.

На 21.02.2018г., в 7.00часа подсъдимият е санкциониран в гр.Ивайловград от полицейските органи за неправилно паркиране /Фиш №836535/21.02.19г. - л.103 от ДП/, докато заедно със свидетелите В. Й., И.З., Н. С. и Р. П. закусвали. Тези лица подсъдимият превозвал от района на гр.Свиленград с личния си лек автомобил - джип „Тойота Ланд Круизер”, рег. № Х *** КК, за да товарят дърва този ден.

След като закусили и пили кафе подсъдимият и наетите работници се качили на автомобила и се отправили в посока кв. „Лъджа” и с. Свирачи.

По същото време, около 7.10 часа, полицейските служители – мл. полицейски инспектори - св. Калчев и св.Чакъров по разпореждане на началник – група „ОП”, следвало да извършват проверка на МПС, включително и на товарни автомобили. Със служебен автомобил „Опел Астра”, с рег. № Х *** АН те се отправили по път III-598, посока с.Свирачи.

Малко след 7 часа покрай тях преминал товарен автомобил „ЗИЛ 131”, рег.№ Х *** ВВ, излизайки от гр.Ивайловград, кв.”Лъджа” в посока с.Свирачи.

Полицейският автомобил се движил след камиона и скоро успял да го изпревари. Св. Калчев подал сигнал с палка, а водачът на полицейския автомобил, св.Ч. - светлинен. Подминавайки товарния автомобил двамата полицейски служители установили визуален контакт с водача, като разпознали в него подсъдимия Г.Б..

След спиране на МПС – то в района на „Поповата чешма”, била извършена проверка на същото, на водача и на намиращите се в него лица. Подсъдимият не представил СУМПС, като твърдял, че не го носи. Направената справка в информационните системи на МВР установила, че водачът не притежава изискуемата се за управление на товарен автомобил над 3.5 тона, какъвто е „ЗИЛ 131”, категория „С”.

Същевременно при проверката било установено, че подсъдимият е санкциониран с Наказателно постановление № 17-0276-000005/15.02.2017г., на началника на РУП към ОДМВР - Хасково, РУ - Ивайловград, влязло в сила на 17.05.2017 год., за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление. Констатирано е, че извършеното от подсъдимия на 21.02.2018г. неправомерно деяние е поредното и е осъществено в едногодишния срок от налагането му на административно наказание за същото деяние /л.20 ДП/. На место е изпратен друг полицейски екип с автомобил „Лада Нива”, рег. № Х *** АР и полицейските служители – свидетелите Д.Д. и Хр.Х..

Това дава основание на органите на разследването да образуват бързо производство за извършено деяние, осъществяващо състава на чл.343в. ал.2 от НК.

Тази фактическа обстановка се прие от съда като категорично установена след задълбочен анализ на писмени и устни доказателства – показанията на свидетелите, писмените справки и останалите документи, приложени по ДП, както и тези, събраните в съдебно заседание.

Свидетелските показания на полицейските служители К. и Ч. са в унисон с обясненията на подсъдимия и показанията на неговите работници, че управляваният от подсъдимия камион е бил спрян при движението му по асфалтовия път след като на подсъдимия е подаден сигнал от полицейските служители.

По делото, в материалите по ДП №12/2018г. / л.87-90/ са приложени разпечатки от системата „ВИА.САТ” за непрекъснато проследяване движението на служебните полицейски автомобили на 21.02.18г. За периода от 6.36ч. до 7.10ч. служебният автомобил „Опел Астра”, с рег. № Х *** АН е бил позициониран на 0.3-0.2км. от началото на път 3-токласен №598, който започва от кръстовището на улиците „Беломорска” и „Капитан Петко Войвода”. В 7.10.18ч. той е предприел матевра, по нареждане на началник група „ОП”, в посока с.Свирачи, като се е движил в продължение на 12.07ч. и в 7.22.25ч. се е установил на 2.6км. от гр.Ивайловград. Това е видно и от картата, изготвена по информация от същата система – „Графики на следата” /л.89,90/. Това е времето и мястото, на което е спрян процесния товарен автомобил. Видно от справката, полицейският автомобил е престоял на това място до 10.18ч.

За същия времеви период – след 6.30ч., служебният полицейски автомобил „Лада Нива”, рег. № Х **** АР, с който на местото на проверката са се явили свидетелите Х. и Д. в 7.30.59ч. е бил на 0.400км. от началото на път 3-токласен №598, посока с.Свирачи. В 7.31ч. до 7.36ч. той се е придвижил на 2.385км., където е престоял 36 минути. В 8.08ч. до 8.16ч. е маневрирал, като се е придвижил на 2.464км., а за периода от 8.16 до 8.18ч. се е придвижил на 0.907км. до гр.Ивайловград.

Тези данни сочат, че двата служебни автомобила, с които са се придвижвали извършилите проверката полицейски служители, след 7.30 часа са се намирали на 3-токласен път 598, недалеч след кв.”Лъджа” на гр.Ивайловград, в района на ”Поповата чешма”, посока с.Свирачи, на местото където е спрян товарен автомобил „ЗИЛ 131”, рег.№ Х *** ВВ, а не в землището на с.Свирачи или това на с.Орешино. За сведение по делото с.Свирачи се намира на 6.6 км. от гр.Ивайловград, а с.Орешино – на 5.5км. от с.Свирачи.

В потвърждение на това сочи и краткият времеви период между санкционирането на подсъдимия за неправилно паркиране в 7 часа в гр.Ивайловград и засичането на товарния автомобил около 7.15ч. часа на излизане от кв.”Лъджа”. Това време би било достатъчно на подсъдимия да стигне до процесния товарен автомобил и да потегли в посока с.Свирачи, но не да отиде в землището на с.Свирачи/ с.Орешино, да звъни няколкократно на шофьора, да се качи на камиона и го изкара на главния път и когато види, че полицейската кола идва срещу/или зад него, след подаден сигнал, да спре.

С обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в ДП свидетели В. Й., И. З., Н. С. и разпитания пред съдия Р. П., както и водените в съдебно заседание свидетелите К. и К. подсъдимият и неговата защита описват друга фактическа обстановка: Процесният товарен автомобил „ЗИЛ 131”, рег.№ Х *** ВВ след работа обичайно оставяли на черен път, извън населено място и на следващия ден го придвижвали до обекта.

На 21.02.2018г. подсъдимият заедно с наетите за деня работници, се придвижили до товарния камион, очаквайки че там ще ги чака шофьора. Такъв на местопребиваването на автомобила нямало. Бивакът на товарния автомобил се намирал на 200м. от главния път.

В обясненията, дадени от подсъдимия в ДП на 08.10.18г. той твърди, че процесният товарен автомобил престоявал в землището на с.Орешино /л.25 от ДП/, а в обясненията си, дадени в съдебно заседание, проведено на 04.07.19г., камионът вече е в землището на с.Свирачи. В обясненията си, дадени в ДП подсъдимият твърди, че започнал да звъни на шофьора още като закусвали в гр.Ивайловград, докато в съдебно заседание, отговаряйки на зададения въпрос, той е категоричен, че това се е случило на местопребиваването на камиона, когато установили, че шофьорът не е на место. Последният не отговарял, поради което подсъдимият решил да изкара автомобила на асфалтовия път, за да се вижда от шофьора, който щял да потърси, като отидел до с.Мезек, гр.Любимец и гр.Свиленград и го изпрати на местото. Това бил пътят, който водел в посока с.Свирачи и гр.Ивайловград. Подсъдимият продължава: „Излязох на него и спрях, когато видях на среща да се появява полицейска кола.”/л.26 ДП/.

В разпита си на 29.11.2018г. св.В. Й. /с.38 от ДП/ обяснява, че товарният автомобил бил оставен в землището на с.Орешино. Подсъдимият позвънил на шофьора на местото, когато видял, че той не ги чака до автомобила, позвънил и на друг шофьор. Според показанията на този свидетел подсъдимият не карал автомобила по асфалтовия път. Още докато излезли на асфалта, полицаите дошли зад тях с полицейската кола, спрели ги и те отбили камиона вдясно, до черния път, от който излезли.

На свой ред св. И. З. / л.40/ обяснява, че подсъдимият изкарал камиона на асфалтовия пък на 100-200м. Не можал да види от кой край дошли полицаите. Те спрели Г.. След това дошли и други полицаи. Няма ясен спомен дали са се качвали на камиона.

Свидетелят Н. С. /л.42/ си спомня, че тъкмо излезли от черния на асфалтовия път и видели, че идва полицейска кола и Генчо отбил встрани на асфалтовия път. Не си спомнял дали патрулката била зад тях или пред тях.

Разпитаният пред съдия свидетел Р. П. твърди, че процесният автомобил пребивавал в землището на с.Орешино. Били в с.Свирачи и продължили към с.Орешино. Обяснява: „Обвиняемият като запали камиона и тръгна, на 100 – 200м. мина една патрулка и му вдигна палка и го спря. И камионът и патрулката се движеха по асфалта. „На асфалта ни спря.” След около половин час дошли още трима полицаи.

От обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите става ясно, че подсъдимият е спрял управлявания от него автомобил след като е получил сигнал за това от полицаите. Сочената причина за спирането на управлявания от подсъдимия автомобил е в унисон с установеното в обвинителния акт и оборва тезата на подсъдимия и неговата защита, че намерението на подсъдимия било само да изкара товарния автомобил на пътя.

Съдът не кредитира показанията, дадени от по-горе цитираните свидетели. Присъствалите на случилото се лица дават противоречиви, непълни и неясни показания относно местопребиваването на процесния автомобил, къде и при какви обстоятелства ги е спрял полицейския автомобил. Те твърдят, че не познават района. Водените в съдебно заседание свидетели, в качеството си на косвени такива, повториха чутото от подсъдимия и свидетелите - очевидци. Те пресъздадоха обстоятелства, възникнали преди и след извършвате на деянието и дадоха оценка на личността на подсъдимия, които съдът преценява с оглед всички събрани по делото доказателства.

Съдът не приема описаната от защитата на подсъдимия фактическа обстановка, поради което не следва да се произнася относно претендираната преценка за маловажен случай, основаваща се на твърдението, че подсъдимият придвижил камиона само на 100-200м. по асфалтовия път, което не се доказа в съдебното производство.

Относно преценката за „маловажен случай” на приетата от съда фактическа обстановка, съдът намира, че не са налице предпоставките за такава.

Константната практика на ВКС и на инстанционните съдилища в страната сочи, че решаването на въпроса за "маловажност на случая" по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК винаги се преценява комплексно като на оценка се поставят както фактите и обстоятелствата релевантни към тежестта на престъпното деяние-време, място, механизъм на осъществяване, социален и обществен отзвук на престъпната деятелност, така и фактите релевантни за оценка на личността на извършителя.

Противно на доводите на защитата, по отношение на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, в конкретния казус, случаят не би могъл да се приеме за маловажен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

Така инкриминирано деянието не предвижда настъпването на някакви вредни последици в резултат на извършването му, но то осъществява в пълен обем престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК, което се доказа по категоричен начин в съдебното производство. По делото, видно от приложената справка за съдимист и тази за нарушител/водач се установява, че подсъдимият Б. е с трайно отношение към извършване на престъпни деяния и нарушения по ЗДвП, за които многократно е санкциониран. И в този смисъл, извършеното от него за пореден път грубо нарушение, свързано с управление на МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишен срок, след наказването му за същото такова деяние, няма как да се квалифицира като „маловажен случай”.

От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че е освобождаван от наказателна отговорност и му е налагано административно наказание по чл.78а от НК с четири съдебни акта за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК за периода 2012г.-2013г.

Подсъдимият има множество наказания, регистрирани с влезли в сила НП, за нарушения на ЗДП. Считано от 2008г. до 2017г. те са 34 на брой, като 13 от тях са за извършено нарушение разпоредбата на чл.150 от ЗДП, съгласно коята всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач и 6 - за нарушение разпоредбите на чл.150а ал.1 от ЗДП, която изисква водачът, който управлява моторно превозно средство да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Фактите и обстоятелствата, приети за установени в това производство сочат на безспорния извод, че подсъдимият е лице с трайни навици за несъобразявяне със законоустановените норми, регулиращи правилата за движение. Обсъжданата в настоящия казус престъпна деятелност не се явява инцидентна, което води до извода за липса на предпоставки за оценка на личността на Г.Б., като такава със занижена степен на лична обществена опасност.

С оглед изложеното съдът приема, че от обективна страна, с извършване на престъпното деяние, осъществяващо състава на чл.343в ал.2 НК от подсъдимия са засегнати обществените отношения, касаещи безопасността на движението; подсъдимият е управлявал МПС, без да притежава съответно свидетелство; деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние.

От субективна страна деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление за категория ”С”, че управлява автомобила без изискуемото се свидетелство за управление, че това не е разрешено и вече е бил наказан по административен ред за такова деяние и управлява МПС в едногодишния срок от наказването му.

Видно от справката за съдимост подсъдимият вече е осъждан за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години. Настоящото престъпно деяние той извършва в изпитателния срок.

При определяне на наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК - принципът на законността и този на индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

-обществената опасност на деянието е от средна степен, накърнявайки обществените отношения, осигуряващи безопасност на движението по пътищата;

-обществената опасност на дееца е висока, с оглед трайното му отношение към извършване на нарушения по ЗДвП и статута му на осъждан за също такова престъпно деяние, не се признава за виновен, не проявява критичност и съжаление за неправомерното си поведение, същевременно той е млад човек, който работи и създава работа и за други лица.

След преценка на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че целите на личната и генерална превенция на закона биха се изпълнили по-пълноценно, ако подсъдимият Б. понесе една относително по-лека репресия, като му наложи наказание към минимума, предвиден в нормата на закона, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 12 месеца, което да изтърпи при първоначален „Общ” режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и наказание „ГЛОБА” в размер на 500 /петстотин/ лева.

На основание чл.68 ал.1 от НК съдът следва да приведе в изпълнение присъда №39/11.09.2015г., постановена по НОХД № 218/2015г. на РС – Свиленград, потвърдена с решение №159/28.12.2015г. на ОС – Хасково, постановено по ВНОХД № 659/2015г. на ОС – Хасково, в сила от 28.12.2015г., с която подсъдимият Г.И.Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 / три / години.

Мотивиран от изложеното,съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: