МОТИВИ НОХД 43/2018.

Подсъдимият Р.М.К.,
ЕГН ********** *** е предаден на съд за престъпление по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник правят искане съдебното производство да протече по реда на гл.ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

Подсъдимият се признава за виновен относно всички обстоятелства, изложени в обвинителния акт.

Съдът като прецени направените самопризнания от подсъдимия, изявленията му, че не желае да се разпитват свидетели, при постановяване на присъдата да се ползват събраните в ДП доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През месец октомври 2017 год., А. А. П., тогава на 13 години, се срещнала на панаира в гр.Крумовград с подс. Р.К. ***. Двамата си разменили телефонните номера, след което продължили да поддържат връзка по телефона. Постепенно връзката им се задълбочила и въпреки крехката възраст на Ана, между нея и подс. Р. възникнало желание да създадат семейство. Последвали няколко срещи между родителите на двамата млади, част от които били в с. Белополци, а друга част в с. Болярски извор, общ. Харманли, където живеела А. с родителите си. След като получили съгласието и подкрепата на родителите си, А. и Р. решили да се сгодят и да организират сватба, като през времето до сватбата А. останала да живее при родителите си в с.Болярски извор. Годежът между А. и Р. се състоял на 25.01.2018 год., в с. Болярски извор, а на 24.03.2018 год. било и сватбеното тържество в с. Белополци, в двора на къщата на родителите на Р.. След сватбеното тържество А. останала да живее с подсъдимия Р. като споделяли едно домакинство с родителите му, а те двамата живеели в една стая. Още същата вечер на сватбеното тържество А., която тогава нямала навършени 14 години, имала интимен контакт с подс.Р. и по традициите на етноса, от който произхождали и двамата, било удостоверено, че „булката е честна“. Знаейки за крехката възраст на булката, семейството на Р. решили да я запишат на училище в с.Белополци. Още тогава провели разговор с кмета на селото, св.Ш. И., която също присъствала на сватбеното тържество. Тя им обяснила, че предвид възрастта на пострадалата А. П., ще има пречки и, че ще трябва да отидат в ДСП-Ивайловград, Отдел „Закрила на детето“. При проведена такава среща, Р. и А. споделили пред служителите, св.Х. и св.Д., че между тях е имало сексуален контакт. Служителите от отдела ги консултирали да посетят акушеро-гинеколог. Видно от приложеното в социалния доклад медицинско удостоверение, към момента на прегледа не е имало данни за вътрешноматочна бременност на А. При извършените консултации социалните работници не срещнали разбиране на проблема от родителите на Р., които твърдели, че младите се обичат и не искат да се разделят. А. и Р. продължили да живеят съпружески до 24.04.2018 год., когато след активната намеса на служителите от Отдел „Закрила на детето“ и против тяхната воля и тази на родителите на Р., А. била върната при семейството й в с. Болярски извор.

Тази фактическа обстановка се прие от съда след изслушване самопризнанията на подсъдимия и запознаване с материалите, събрани на досъдебното производство.

При така описаната фактическа обстановка подсъдимият Р.М.К., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.191, ал.З, вр. с ал.1 от НК, за това, че за времето от 24.03.2018 год., до 24.04.2018 год., в с. Белополци, обл. Хасково като пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 - годишна възраст – А. А. П., ЕГН **********.

От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия Р.М.К., като са засегнати обществените отношения, касаещи моралните правила и норми, уреждащи семейните отношения, здравето и живота на подрастващите.

Подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че съжителството с ненавършило 14 годишна възраст лице от женски пол не е позволено от закона, съзнавайки, че по този начин създава опасност за живота и здравето му, нарушава установени обществени отношения, уреждащи съжителството между мъжа и жената.

Причини за извършване на деянието- незачитане на законодателството, свързано с уреждане на отношенията между половете и семейството.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът съобрази следното:

Обществената опасност на деянието е от ниска степен, доколкото пострадалата и нейните родители съзнателно са се съгласили тя да съжителства с подсъдимия.

Обществената опасност на извършителя е от ниска степен – млад човек, признава вината си, съжалява за извършеното, неосъждан, работи.

Съгласно разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК съдът следва да постанови присъдата си при условията на чл.58а от НК, като ал.4 на същия член дава възможност при едновременно наличие на условията на ал.1 - 3 на чл.58а и на условията на чл.55 от НК, съдът да приложи само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.

С оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе в изложението, съдът счита, че следва за извършеното от подсъдимия К. престъпно деяние да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като определи на подсъдимия за престъпление по чл. 191 ал.3 вр. ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода„ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години.

Съдът счита, че така определеното наказание ще спомогне за осъществяване целите на личната и генерална превенция на закона.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: