МОТИВИ                               НОХД 24 /2018г.

                  

                              З.В.М., е предаден на съд за извършено  престъпление по чл. 316  вр. чл. 308 ал.2 вр. чл.308 ал. 1 от НК.

                              Прокурорът поддържа обвинението,така както е формулилано в обвинителния акт.

                              В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник правят искане производството да протече по реда на глава 27 – съкратено съдебно следствие.

                             Подсъдимият признава вината си, като потвръждава всички обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Заявява, че не желае да се провежда съдебно следствие, като се разпитват свидетели  и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползват неговите самопризнания и събраните в досъдебното производство доказателства. 

                             Съдът като прецени направените самопризнания от подсъдимия, изявленията му, че не желае да се разпитват свидетели, при постановяване на присъдата да се ползват събраните в ДП доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Установено е, че подсъдимият З.М. не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. Независимо от това управлявал моторни превозни средства, за което многократно бил санкциониран от компетентните органи.

                               На 05.06.2017г. св.Н. Койчев, служител на РУ на МВР- Ивайловград, инспектор звено „Пътен контрол“,  заедно със св.Г. С.,младши автоконтрольор, извършвали проверка на моторни превозни средства на пътя Ивайловград-Крумовград, път II-59 от Републиканската пътна мрежа. Около 16,40 часа, на разклона за с.Сборино, общ.Ивайловград, на километър 73,200 спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с регистрационен номер X 9518 АС. Автомобилът се движел от Ивайловград за Крумовград и бил управляван от З.М.. Когато св.Койчев поискал от водача документите му, М. му представил гръцко свидетелство за управление. Св.К. разгледал представеното му свидетелство за управление на моторно превозно средство № 120544485,с дата на издаване 10.07.2014г. и дата на валидност - 20.07.2056г., издадено от Република Гърция – гр. Солун, на името на З.В.М.. Свидетелството, което му било представено предизвикало у св.Койчев съмнения в истинността му, още повече, че М. не притежавал българско свидетелство за  управление                              на МПС. Св.К. се опитал за извърши справка, като помолил за съдействие колегите си от ГКПП Ивайловград-Кипринос, намиращ се на гръцка територия и обслужван и от гръцки полицаи, но не могъл да получи такава. По тази причина върнал свидетелството на                  М.                                   и съставил на същия акт за административно нарушение по чл.157 ал.8 вр. с чл.190 ал.З от Закона за движение по пътищата.

 На 04.07.2018г. Началникът на РУ на МВР-Ивайловград, Стефан Стамболов, издал наказателно постановление за констатираното от св.Койчев нарушение, с което наложил наказание, както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. Тези документи били изпратени на РУ на МВР-Тополовград за връчване на М. и фактическо отнемане на свидетелството му за управление. Служителят на РУ на МВР-Тополовград, Д. П. връчил документите на подс.М., като последният с протокол за доброволно предаване предал притежаваното от него свидетелство за управление на МПС № 120544485, с дата на издаване 10.07.2014г. и дата на валидност 20.07.2056г., издадено от Република Гърция – гр. Солун, на името на З.В.М..

На 04.08.2017г. била изготвена експертна справка в ГПУ-Елхово, от която се установило, че представеното от подс.М. свидетелство за управление на МПС представлява цялостна фалшификация, имитираща шофьорска книжка на Република Гърция.

От назначената по делото техническа експертиза било установено, че гръцкото свидетелство за управление на МПС № 120544485, издадено на името на З.В.М. на дата 10.07.2014г не отговаря на изискванията на този вид документи, не съдържа необходимите защитни елементи и представлява неистински документ.

                  Тази фактическа обстановка се прие от съда след изслушване  самопризнанията на подсъдимия и запознаване с материалите, събрани на досъдебното производство.

                    Така по описания по-горе начин подсъдимият М. от  обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, като на 05.06.2017г. в община Ивайловград, обл.Хасковска, на път II-59 от Републиканска пътна мрежа, километър 73,200, до разклон за с.Сборино, в посока гр.Крумовград, пред Н. Д. К. - полицейски инспектор към ОДМВР-Хасково, РУ-Ивайловград, съзнателно се ползвал от неистински официален документ-свидетелство за управление на моторно превозно средство № 120544485, с дата на издаване - 10.07.2014год. и дата на валидност - 20.07.2056год., издадено от Република Гърция –гр.Солун, на името на З.В.М., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -  престъпление по чл.316 във връзка е чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

 От обективна страна са засегнати обществените отношения, свързани с използването и посегателството върху официален документ, свидетелство за управление на МПС, а предмет на престъплението е самият документ. Изпълнителното деяние се състои в използване на опорочен документ по смисъла на чл.308 от НК, чрез представянето му. М. е представил неистински официален документ, свидетелство за управление на МПС,на което е бил предаден вид, че е издадено от компетентните власти в Гърция. Документът е официален по смисъла на чл.93 ал.5 от НК-издава се по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Представеният от М. документ е неистински, но по делото не са налице доказателства, че М. е съставил документа.

От субективна страна деянието е извършено умишлено. Подсъдимият М. е знаел, че не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Същото му било предоставено от друго лице срещу заплащането на определена сума и без да е бил обучаван и изпитван, както и да е положил изпит за това. Съзнавал, че представеното свидетелство е неистинско, но го използвал пред служителите на полицията.

Причини за извършване на деянието - незачитане на законодателството, свързано с безопасността на движението .

                                При определяне  на наказанието на М. и базирайки се на двата  основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието,съдът съобрази следното:

                            Обществената опасност на деянието е от средна степен – липсват  причинени вредни последици.

                             Обществената опасност  на извършителя е от ниска  степен. Млад човек, баща на две деца, в момента работи. При определяне на наказанието следва да се имат предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предишни осъждания, същевременно признава вината си и обещава, че ще коригира поведението си. С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

                             Съгласно разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК съдът следва да постанови присъдъта си при условията на чл.58 а вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б”  от НК – преценка за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

                              При така изложените съображения,съдът намира,че на основание  чл.316 вр. с чл.308, ал.2 вр. с чл.308 ал.1  вр. с чл.58А ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.»б» от  НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване 2 пъти седмично, за срок от 12 месеца и „Задължителни периодични срещи  с пробационен служител”, планирани или извънредни по искане на  осъдения или пробационния служител, за срок от 12 месеца.

                            На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК следва да се постанови отнемане в полза на държавата  на свидетелство за управление на МПС №120544485, с дата на издаване 10.07.2014г. и дата на валидност - 20.07.2056г., издадено от Република Гърция, гр.Солун на името на З.В.М.,  което  да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

                             Подсъдимият З.В.М.,   следва да бъде осъден  да заплати в полза на държавата сумата от 66.04 лева  разноски за изготвеното от вещото лице заключение по назначената в досъдебното производство съдебно-техническа експертиза.

                             Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия: