МОТИВИ НЧХД № 6 /2018г.

Подсъдимият Д.Т.К. ***, е предаден на съд по тъжба на Р.Х.М. *** за престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

В съдебно заседание тъжителят М. лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата така, както е предявена. Претендира разноски.

Подсъдимият не се признава за виновен. Обяснява, че действително е отишъл пред дома на тъжителя, но не е произнасял обидни думи и псувни срещу него, а само израза: ”Благодаря, че ми развали семейството!” и в отговор на думите на тъжителя, че не желае да разговаря с него, той му отговорил по същия начин. Моли за оправдателна присъда, за каквато пледира и защитникът му. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, писмени и гласни, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и тъжителят се познават повече от десет години. Подсъдимият е работил във фирмата на бащата на тъжителя. Бил е наемател на негов имот. И двамата твърдят, че до неотдавна са били в добри делови и приятелски отношения. Няма сведения за конфликти между тях до момента на инцидента. На инкриминираната дата – 27.12.2017г., около 20 часа, подсъдимият е спрял лекия си автомобил близо до дома на тъжителя, слязъл е от него без да загася двигателя.

Лекият автомобил на подсъдимия се вижда на снимковия материал, спрял зад друг автомобил, паркиран перпендикулярно на пътното платно, който в по-голямата си част е на тротоара. Видно от заключението на Видео-техническата експертиза, разстоянието от предната част на лекия автомобил на подсъдимия и входа на къщата на тъжителя е 12 метра. От снимковия материал и от видеозаписа е видно, че зад лекия автомобил на подсъдимия няма видимост.

В 20 часа и 9 секунди подсъдимият се намира отстрани на задната дясна част на лекия автомобил на тъжителя, паркиран непосредствено пред входната врата на дома му. За да го заобиколи и позвъни на входната врата на къщата, са му били необходими 9 секунди. Видно от представения снимков материал и видеозаписа, приложен към заключението на Видео-техническа експертиза, това се е случило в 20часа и 18 секунди, след което той се отдръпва назад и излиза от полезрението на камерата. В 20 часа и 31 секунди, т.е след 13 секунди, на входа на къщата се появява профилът на тъжителя, като почти едновременно с появата си започва да говори оживено и ръкомаха, като може да се предположи, че отговаря на подсъдимия. В 20часа и 35сек., видно от видеозаписа, той се обръща, влиза в къщата и затваря входната врата, както твърди самият той, а и св.Митрева: „Р. каза: „Майко дръпни се“, като каза на него лека нощ и се прибрахме навътре”. Касае се за 4 секунди, през които двамата общуват, като е видно, че през цялото време тъжителят говори, обръща се и влиза в дома. Този кратък период буди съмнение в твърдяното в тъжбата и показанията на св.М., че подсъдимият многократно е отправял думата „Путко” и псувни към тъжителя.

След като тъжителят се е прибрал в дома си и затворил вратата, подсъдимият явно си тръгва, като изчаква преминаването на друг лек автомобил, като в 20 часа и 44 секунди той е в полезрението на камерата и се намира отдясно, по средата на лекия автомобил на тъжителя, като се движи в посока собствения си автомобил и го достига в 20ч. и 50сек.,а в 20ч. и 55 секунди потегля с висока скорост, като преминава покрай паркирания пред дома на тъжителя автомобил. Записът завършва в 20ч. 1 мин. и 8 сек., като до този момент не се вижда друго лице, приближаващо дома на тъжителя, което противоречи на твърдението на последния, че е видял приближаващата се св.Башева, която би следвало да се появи от посоката на автомобила на подсъдимия, съдейки по местоположението на нейното жилище, както и от нейните показания, че след като станала свидетел на случилото се, тя „Веднага” отишла в дома на тъжителя.

Повдигнатото обвинение за обида по чл.146 ал.1 от НК е част от престъпленията против личността. Негов обект е личната чест и достойнство на човешката личност. Обективната страна на престъпното деяние се изразява в казване с думи или извършване с действие на нещо унизително за честта или достойнството на определено лице в негово присъствие. От субективна страна деянието следва да е извършено умишлено, т.е. със съзнанието, че се унижава честта и достойнството на обидения.

Следователно тъжителят, чиято е тежестта на доказване съгл. чл.103 ал.1 НПК, следваше да докаже както обективната, така и субективната страна на вмененото престъпно деяние на подсъдимия.

Съдът след анализ на приобщените по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, намира, че тъжителят не успя да докаже по несъмнен начин съгл.303 от НПК повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл.146 ал.1 от НК.

Съображенията на съда са следните:

I. Установяват се съществени несъответствия от характера на противоречия в описаната от тъжителя фактическа обстановка в тъжбата, в жалбата му до РУ на МВР – Ивайловград и в обясненията му пред съда:

В тъжбата М. излага следната фактическа обстановка: „ …Аз тръгнах да отварям вратата, а майка ми също, като се озова непосредствено зад мен. Отворих вратата. Пред къщата нямаше никой. Чухме силни викове „ Путко, ти си путка“. Видях, че на улицата отсреща стои Д.Т.К. и вика силно към мен, изричайки многократно думата „Путко“….. Майка ми беше зад мен. Отвън се виждаше, че тя стои зад мен. Бях толкова изненадан от ставащото и смутен, че му казах „Лека вечер“. Обърнах се да се прибера и аз и майка ми чухме, че ме псува на майка „Ще ти еба майката путко“… Тогава Д. влезе в колата си, запали я и си тръгна с висока скорост….. Свидетел на случилото се беше майка ми. В този момент видях, че към дома ми идва бившата съпруга на Д. – Красимира Руменова Башева, която по-късно сподели, че е видяла станалото”.

В жалбата, подадена от тъжителя на 05.01.18г. до началника на РУ на МВР – Ивайловград той твърди следното: „Когато отворих вратата видях,че на улицата стоеше Д.Т.К.. Той започна да ме обижда….. Пожелах му лека вечер, затворих вратата и тръгнах да се прибирам. Когато се обърнах видях, че майка ми е била зад мен и е станала свидетел на случилото се.”

В обясненията в съдебно заседание на 14.03.2018г. тъжителят споделя следното: „На 27.12.2017 г., около 20.00 часа започна да се звъни на пожар. Аз бях горе в хола, на горния етаж. Тръгнах да видя кой звъни. Майка ми през това време беше долу в кухнята. Буквално слизайки надолу по стълбите тя беше пред мен. Аз я подминах, отворих вратата и видях, че Д. е отпред. Посрещна ме с овации:…„Нали ти не беше путка, браво бе путко“, от този сорт. Отговорът ми беше: „Димитре лека вечер ти желая“. …. Аз затворих вратата. Майка беше зад гърба ми. Той напсува. Чух го вече, като напсува и тръгна към колата.”

Между тези три твърдения на тъжителя, дадени по различно време, но по отношение на едно също събитие се наблюдават съществени противоречия, които касаят основни моменти от фактическата обстановка, пресъздавана от тъжителя.

1. Моментът, в който тъжителят е установил присъствието на майка си зад него. Тук има съществено разминаване, което буди съмнение дали тя въобще е била там, съответно дали е била пряк свидетел на диалога между тъжителя и подсъдимия или той й е бил пресъздаден.

2. В обясненията на тъжителя в съдебно заседание и в жалбата му до началника на РУ на МВР – Ивайловград той не споменава, че е видял свидетелка Башева да се приближавала към дома му.

3.В тъжбата тъжителят пресъздава обстоятелства, на които той не би могъл да бъде свидетел, а именно, че подсъдимият е влязъл в колата си, запалил я и си тръгнал с висока скорост…., както и, че към дома му се е приближавала св. Башева. Тези твърдения се опровергават от неговите обяснения и тези на майка му, че след като е пожелал лека нощ на подсъдимия, се обърнал и затворил вратата.

II. Налице са и противоречия между твърдяното от тъжителя и показанията на свидетелката Митрева.

Тя казва: „На 27.12.2017г. се случиха много неприятни работи…. Пуснах новините по първа програма в 20.00 часа да слушам. Отвън на вратата се звъни на пожар. Аз се намирах долу на приземния етаж, в кухнята. Синът беше горе на етажа. …Аз тръгнах да вървя, но колко мога да вървя, не мога бързо да вървя, но отидох долу – горе до вратата, колкото само вече да хвана дръжката, до там съм отишла. От горе синът тича и вика: „А майко ти си чула кой звъни, но дръпни се, аз ще видя кой е“. Аз в този момент помислих, че него търсят и се дръпнах, но бях още зад вратата, зад сина. Отваря се вратата, синът отпред и му вика: „Митьо кажи“. Той: „Румене, ти си една путка“. Като чух това нещо и като го видях, защото аз съм точно зад него. Той не ме видя”.

1.Несъответствията са в описанието на това къде е била св. Митрева преди отварянето на вратата. Тя обяснява, че почти е хванала дръжката на входната врата, за да я отвори, а тъжителят в жалбата си до РУ на МВР – Ивайловград обяснява, че е видял майка си едва като се е обърнал, за да затвори входната врата. В тъжбата и обясненията пред съда, както беше посочено по-горе в изложението, фактическата обстановка е пресъздадена по различен начин.

2.Има съществено разминаване и в излагане на обстоятелствата от тъжителя и св.Митрева по отношение на това кой първи е започнал разговора. Свидетелката казва: „Отваря се вратата, синът отпред и му вика: „Митьо кажи!“. Той: „Румене, ти си една путка!“, докато тъжителят твърди, че с отварянето на вратата подсъдимият започнал да го обижда, като многократно изричал с думите „Путко, ти си путка“… „

3. Прави впечатление, че св.Митрева, неколкократно без да е питана, споделя, че подсъдимият не я е видял: „ Той не ме видя от яд, от притеснение, от какво. Въобще мене Митьо не ме видя. Аз такова впечатление имам.” Същевременно тъжителят твърди: ” Майка ми беше зад мен. Отвън се виждаше, че тя стои зад мен”.

Тези сериозни разминавания в пресъздаване на основни моменти от фактическата обстановка отново будят съмнение както в твърденията на тъжителя, така и показанията на св.Митрева.

III.Показанията на свидетелката Красимира Башева съдът не кредитира с доверие по следните съображения:

Видно от материалите по гр.д.№9/2018г. на ИРС, приложено по настоящото дело, св. Башева заявява, че след инцидента с бившия си съпруг – подсъдимия К., се е прибрала веднага с децата и брат си. В Декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие, свидетелката твърди, че на 27.12.2017г., около 20.00 часа срещу нея на ул. „България“, № 40 е извършен акт на домашно насилие, след което тя с децата си се е прибрала в апартамента, в който живее под наем. „Прибрахме се аз, децата и брат ми в къщи. Бяхме много разстроени. И макар, че бяха празници никой не излезе навън и не празнува“. Тези показания са потвърдени и от брат й, св. Георги Башев в Гр.Д. № 9/2018г. по описа на ИРС, като той няколкократно потвърди, че са се прибрали веднага в апартамента със сестра си и децата и не са излизали. По – големият син на св.Башева - Тодор К. на 13години, при разпита си в съдебно заседание на 09.05.18г. по настоящото дело си спомни, че тримата, имайки предвид майка си и брат си, се прибрали в дома им след като баща им ги е предал на майка им на ул.”България”, №40. Не беше категоричен дали майка му е излизала или не тази вечер.

Обобщавайки гореизложеното става ясно, че след инцидента с подсъдимия на ул.”България”, №40 св. Башева се е прибрала с децата си в обитавания от нея апартамент, находящ се на ул. „Христо Ботев“, № 6. Ако тя все пак е излязла, за да отиде до дома на тъжителя същата вечер, то това е било в един по-късен момент, в който тя не би могла да бъде свидетел на случилото се между тъжителя и подсъдимия.

По стечение на обстоятелствата на съдебния състав е известно местоположението на №40 на ул.”България”, доколкото РС – Ивайловград е с административен адрес №42 на същата улица, както и местонахождението на жилището на св.Башева и дома на тъжител. Същите са близо до сградата на съда и в центъра на града.

В показанията си в съдебно заседание на 14.03.2018г. св.Башева твърди, че на въпросната вечер, на 27.12.2017г., около 20.00 часа подсъдимият имал пряка свада с нея лично, което се случило на центъра на гр. Ивайловград. Тя оставила децата при брат си пред блока, в който живеела на ул. „Христо Ботев“, № 6 понеже той /подсъдимият/ ги бил довел. Разстоянието между жилището, в което живеела и жилището на г-н М. било много късо. Слязла до там, при което видяла, че подсъдимият е паркирал колата почти на средата на улицата. Виждало се как звъни настоятелно, толкова настоятелно и видимо агресивен, много ядосан. Видяла, че г-н М. отваря входната врата на дома си. Въпросното лице го посрещнало с много неприятни епитети.

От така изяснените обстоятелства обективно невъзможно е св.Башева да се прибере в дома си, за да остави децата и да излезе, макар и веднага, и да се озове почти едновременно с бившия си съпруг пред дома на тъжителя, за да чуе и види какво са си казали двамата. Дори и да не се беше качвала до третия етаж на блока, в който е жилището й, дори да беше бягала през цялото време, тя не би могла да бъде на местото на инцидента в 20 часа и 18 секунди, за да види че подсъдимият „звъни настоятелно” на вратата на дома на тъжителя. Самата тя твърди, че инцидентът между нея и подсъдимия на ул.”България”, №40 се е случил в 20 часа същия ден и че: „След случилото се тука, на центъра, просвири /подсъдимият/ гуми и тръгна от тук надолу”, както става ясно отивайки към дома на тъжителя.

В подкрепа на казаното са и неясните показания на св.Митрева относно появата на Башева: „Красимира, не мина много време, 5-10 минути или минута, просто не обърнах внимание, защото на мен ми беше лошо и тя беше дошла. Кр., аз не я видях преди Д.. След това дойде Кр.. Д. като дойде и си отиде, след това Кр. дойде”.

На почти риторичния въпрос на пълномощника на тъжителя: „Кр. сподели ли пред Вас, че сама е видяла какво е станало? „Св. Митрева отговаря: „Да, каза, каза, че е видяла Митьо, че вика и чула виковете. Красимира също е чула виковете. Не й казах аз. Краса ги е чула виковете“.

Не без значение е, че св.Башева към онзи момент – 27.12.17г. е била в делови отношения с тъжителя – тя е ползвала негово помещение, за да съхранява свои вещи, а същевременно отношенията й с бившия й съпруг – подсъдимия са били крайно обтегнати. С оглед така установените противоречия в нейните показания, те не следва да се кредитират с доверие.

IV.Относно присъствието на св.Пурнаров на местопрестъплението, въпросът остава спорен. В заключението на видео-техническата експертиза вещото лице не изразява категорично становище за това дали в лекия автомобил на подсъдимия е имало или не пътник, седящ на седалката до шофьора. Св. П.твърди, че е чул следните думи разменени между тъжителя и подсъдимия: „Не искам да говоря с теб!”, като подсъдимият му отговорил по същия начин, като прави уговорката, че не е чул всичко, което те са си казали. Следва изводът, че доколкото показанията на св.П. са непълни, а не е доказано по категоричен начин, че той е присъствал на инкриминираното място и време, то на неговите показания не следва да се дава вяра.

V. Достоверността на показанията на св. М. би следвало да се оценява с оглед еднопосочност с останалите, събрани по делото доказателства, включително с обясненията на тъжителя, доколкото в качеството си на майка на пострадалия, същата априори е заинтересована страна. За нея не е безразлично какъв би бил изходът от делото, т.к. се касае за доброто име на сина й и цялото семейство.

В съдебно заседание св.М. беше разпитвана в седнало положение. По собствените й думи и тези на тъжителя и на св.Б. нейното здравословно състояние от дълго време е твърде разклатено. Свидетелката твърди, че в 20 часа е гледала новините по телевизията в кухнята на първия етаж. От позвъняването, което св.Митрева би могла да чуе в 20ч. и 18 сек., до 20ч. и 31сек. – моментът на отварянето на вратата, когато тя била стигнала до нея и ръката й била почти на дръжката - са изтекли едва 13 секунди. Самата тя казва:”Аз тръгнах да вървя, но колко мога да вървя, не мога бързо да вървя…” Съдейки по здравословното й състояние буди съмнение твърдението й, че е успяла да се придвижи така бързо до входната врата.

Тези несъответствия и противоречията с обясненията на тъжителя и с другите обсъдени по делото доказателства, будят съмнение относно достоверността на обстоятелствата, които свидетелката Митрева твърди, че е видяла и чула, поради което нейните показания съдът не кредитира с доверие.

С оглед изложеното следва да се приеме за установено, че твърдените в тъжбата факти не се потвърдиха в процеса на съдебното следствие по категоричен начин, тъй като безспорно установените факти по делото, преценени поотделно и в съвкупност, и във взаимна логическа връзка са крайно недостатъчни и несигурни, за да обосноват еднозначни, изключващи всякакво съмнение осъдителни изводи. В тази връзка не може да се направи еднозначен извод по отношение на извършване на вмененото престъпно деяние и да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. С оглед на което настоящият състав счита, че тъжителят не успя да докаже, че престъпното деяние по чл.146 ал.1 от НК, по повдигнато на подсъдимия Д.К. обвинение е извършено - чл.304 пр. първо от НПК, поради което същият на основание чл.304 предл. 2 от НПК следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

С оглед крайния изход от делото и на основание чл.189 ал.4 от НПК, направените по делото разноски от подсъдимия, признат за невиновен в настоящото производство, следва да се възложат на частния тъжител. Следва Р.Х.К. да бъде осъден да заплати на Д.К., направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Мотивиран от изложеното,съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: