МОТИВИ НЧХД № 75 /2017г.

Подсъдимият М.Ю.А., с ЕГН ********** *** е предаден на съд по тъжба на С.х.К., ЕГН ********** ***, за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

В съдебно заседание тъжителят, лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата така, както е предявена. Претендира разноски.

Подсъдимият не отрича, че между двамата е възникнал словесен конфликт, който е довел до физически сблъсък. Твърди, че е бил предизвикан от тъжителя. Чрез процесуалния си представител пледира за постановяване на присъда при условията на реторсия, доколкото и той е пострадал, като му е причинена лека телесна повреда.Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, писмени и гласни, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Подсъдимият и тъжителят живеят в с.Белополци. Познават се от деца. Заедно са били в казармата. Няма сведения за конфликти между тях до момента на инцидента. На инкриминираната дата - 19.10.2017г., около 8 часа, тъжителят се намирал в двора на къщата си в с.Белополци, а подсъдимият в центъра на селото, пред магазина, като разстоянието между тях не било голямо и имало пряка видимост. Подсъдимият повикал с ръка тъжителя, който слязъл при него. Между двамата се провел разговор, който преминал в сбиване. Двамата си нанесли взаимно удари, от които пострадали и двамата. Жалбоподателят получил телесна повреда с разстройство на здравето - чл.130 ал.1 от НК, а на подсъдимия са причинени болки и страдания без разстройство на здравето, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Преки свидетели на конфликта по делото страните не доведоха. Показанията на брата на тъжителя съдът не кредитира изцяло с доверие, доколкото същият е заинтересована от изхода на делото страна. Показанията на пристигналите на място полицаи съдът приема като достоверни и еднопосочни с другите доказателства, установяващи обстоятелствата около възникналия между страните конфликт. Те пристигат на място веднага след като е подаден сигнала до ЕЕН 112 и заварват подсъдимия с травма на главата, а тъжителя срещат по пътя за Бърза помощ - Ивайловград.

За да е налице престъпление по смисъла на закона, следва деянието - действие или бездействие, да е обществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. В конкретния казус, от обективна страна бе установено,че между подсъдимия и тъжителя се е осъществил вербален и физически сблъсък вследствие, на който на тъжителя К. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на рана с дължина 3см. над лявата вежда на тъжителя и по протежение на същата.Доказа се също, че това увреждане е било извършено умишлено от подсъдимия.

С оглед така приетата фактическа обстановка, установена въз основа на събраните по делото доказателствата, съдът намира, че предявеното спрямо подсъдимия обвинение се доказа по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303 от НПК, поради което настоящият състав счита, че подсъдимият А. е извършил повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен.

Направеното от процесуалния представител на подсъдимия искане за постановяване на присъда при условията на реторсия – чл.130 ал.3 от НК, съдът намира за неоснователно, доколкото не се установи по делото тъжителят да е отговорил веднага на дееца със също такава телесна повреда. Съгласно съдебната практика тази хипотеза е приложима при взаимно причиняване от страните на еднакви по характер леки телесни повреди /ТР №51/16.09.1989г. по НД №41/1989г./.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът намира,че подсъдимият М.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, по който и следва да бъде признат за виновен, за това, че на 19.10.2017г., около 8 часа, в с.Белополци, общ.Ивайловград,обл.Хасково е причинил на С.Х.К., ЕГН **********,*** телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на рана с дължина 3 см. над лявата вежда, по протежение на веждата.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина – пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието и е целял настъпването на обществено опасните последици. Умисълът на подсъдимия се обективира в демонстрираното от него поведение.

При определяне на наказанието на подсъдимия А. и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието,съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от сравнително ниска степен,типична за този вид престъпления с оглед краткотрайния вредоносен резултат;

- обществената опасност на дееца е също сравнително ниска предвид правния му статус на неосъждан, млад човек.

Предвид изложеното, съдът намира,че са налице предпоставките на чл.78А от НК: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; причинените от престъплението имуществени вреди се възстановени,поради което следва подсъдимият А. да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание “Глоба” в минималния размер на 1000 лева, т.к. в този сблъсък той също е пострадал, макар и по-леко.

Съдът счита,че така наложеното на подсъдимия административно наказание по вид и размер напълно отговаря на извършеното от него престъпно деяние и ще осъществи целите на личната и генерална превенция на закона.

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди,причинени на тъжителя К. от престъпление по чл.130 ал.1 от НК, в размер от 5000лв.

Безспорно от доказателствата по делото бе установено,че подсъдимият с деянието си е осъществил състава на чл.130 ал.1 от НК,като е причинил на тъжителя лека телесна повреда с разстройство на здравето. Като съобрази горното и на основание чл.52 от ЗЗД, съгласно който неимуществените вреди се определят по справедливост, съдът намира, че на тъжителя С.К. следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева, като искът в останалата му част и за разликата от уважения до предявения размер от 5000лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Ивайловград 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а на тъжителя направените от него деловодни разноски в размер на 527 лева.

Мотивиран от изложеното,съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: