МОТИВИ: НЧХД № 13/2017 г.

Подсъдимата М.Д.П. е обвинена в извършване на:

1 - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 16.03.2017 г. в с. П.**, обл. Хасково е причинила на М.А.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето;

2 - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146. ал. 1, пр. 2, алт. 1 и 2 от НК, за това, че на 16.03.2017 г. в с. Покрован е извършила нещо унизително за честта и достойнството на М.А.А. ***, в негово присъствие, а именно зашлевила му шамар по лицето, като обидата е нанесена публично.

В съдебно заседание са приети за съвместно раглеждане граждански искове от М.А.А. срещу М.Д.П. за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и за заплащане на сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146. ал. 1, пр. 2, алт. 1 и 2 от НК, ведно със законните лихви върху тези суми считано от 16.03.2017 г. до окончателното им изплащане.

Частния тъжител-граждански ищец поддържа внесените обвинения и предявените граждански искове.

В съдебно заседание подсъдимата П. не се признава за виновна. Дава обяснения, че не е извършила престъпленията, в които е обвинена. Твърди, че тъжителят я нападнал и тя несъзнателно, защитно е вдигнала ръка, при което го докоснала. Оспорва гражданските искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Тъжителят А. и подсъдимата П. ***.

Тъжителят страдал от онкологично заболяване, видно от приетите: Експертно решение от ТЕЛК – Димитровград от 20.09.2016 г.; Епикриза от УМБАЛ „ Св. Георги” ЕАД – Пловдив от 2014 г.; Етапна епикриза от „Ц. о. х.” ООД – Пловдив от 2014 г.; Епикриза от МБАЛ „Каспела” – Пловдив от 2014 г.; Амбулаторен лист от 18.04.2017 г..

Подсъдимата работила в благотворителната организация „Каритас”, която поддържала стол в с. Покрован.

На 16.03.2017 г. в столовата на „К.**” в с. П.** се провело предизборно събрание на „Герб” за предстоящите избори за Народно събрание. Събранието било организирано и водено от кмета на Ивайловград – свидетелката О., като присъствали около 40 души, включително подсъдимата и свидетелите Г.***, Б. ***, А**, Г.***, Д.**, Х. ***. В началото на събранието тъжителят не присъствал. Той дошъл в един по-късен момент.

Видно от веществените доказателства и показанията на свидетелите, подсъдимата стояла близо до входа на залата, до един от прозорците. До нея в посока входа стоял свидетелят Д.**, а точно пред входната врата стоял свидетелят Х.. Свидетелката Б. седяла на фотьойл към средата на залата, с гръб към входа, заедно с две други жени, а на друг фотьойл, разположен перпендикулярно на първия, с гръб към прозорците, заедно с още една жена, седяла свидетелката А.** – съпруга на тъжителя, която също работила в „К.**”. Входът на залата се падал вдясно и назад от мястото, където свидетелката седяла. Свидетелят Г.** седял на последния ред в залата, близо до входа, вдясно от него, а свидетелката Г.** в дясната част на залата (гледана с гръб към входа), поради което не била закрепена на огледаните фотографии.

Около средата на събранието се появил тъжителят, който застанал на мястото на свидетеля Х. пред вратата към залата, а Х. се изместил вдясно от нея.

Тъжителят, въпреки, че бил приятел със съпруга на подсъдимата свидетеля П.**, не изпитвал добри чувства към нея, тъй като бил налице някакъв спор между сина му и брата на подсъдимата за ползване на земеделски земи.

Спорният въпрос бил поставен от тъжителя пред кмета на Община Ивайловград – свидетелката О.. Събранието приключило и присъстващите започнали да стават. Въпреки, че било отговорено, съпругата на тъжителя свидетелката А.** направила опит отново да поставила въпроса, което подразнило подсъдимата, с оглед връзката на брат й със съответния спор, и тя направила забележка на свидетелката да преустанови неприсъщите за събранието въпроси, на които при това вече било отговорено.

Намесвайки се по посочения начин, подсъдимата се придвижила крачка – две напред към средната част на залата и към свидетелката А.**, с която разговаряла, когато чула зад гърба си тъжителя да отправя към нея обиди и заплахи, казвайки: „Ей, въртолово” („Ортоглова” според свидетелите Г.** и Д.**. Всъщност използват диалектни форми на израза „Въртоглава”, означаващ замаян, зашеметен, щур, щурав, безразсъден, луд, побъркан, налудничав, неразумен и употребявам при заболявания при овцете, както сочат и свидетелите) и заплашвайки че ще я прати „на оня свят” при майка й и баща й. Чувайки думите, които прозвучали отблизо, подсъдимата се стреснала, обърнала се, при което инстинктивно вдигнала защитно ръка към агресивно връхлитащия към нея, сякаш с намерение да я удари, тъжител А.. Ръката на тъжителката докоснала лицето му, поради неговото движение към нея, като в същия момент се намесили свидетелите Д.** и Х., които възприемайки движението на А. като нападение над подсъдимата, го задържали и застанали между двамата, след което го насочили към изхода на залата. Ядосан тъжителят А. започнал да псува подсъдимата, като без съпротива, излязъл извън стола.

Сред някои от присъстващите, които в суматохата по приключване на събранието, свързаните с това приказки, шум, ставане и напускане на залата, не видели какво се е случило, се понесъл слух, че подсъдимата е ударила шамар на А. (свидетелите Г.***, Б., Х.).

Свидетелката Б., с оглед на обществените си функции на кмет, настигнала А. извън сградата и го попитала какво се е случило, но той не и отговорил и явно раздразнен, видно от това, че няколко секунди преди това отправял псувни и закани към подсъдимата, си заминал.

Малко по-късно тъжителят отишъл в дома на подсъдимата, където бил съпругът й – свидетелт П.** и се скарал с него.

От справка за съдимост на подсъдимата се установява, че не е осъждана.

От Характеристика, изготвена от служител на РУМВР – Ивайловград, се установяват положителни характристични данни за подсъдимата – работи, не е конфликтна, не злоупотребява с алкохол. Няма данни да е вършила правонарушения.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателства – обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, приетите по делото писмени доказателства, приобщените веществени доказателства.

Съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите Б., Г**, Д.**, П.**, Х., О., тъй като в същността си са единни, непротиворечиви и логични, потвърждават се от другите доказателства по делото – огледаните веществени доказателства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Г.** и А.**, в частта, в която не противоречат на показанията на свидетелите Б., Г.**, Д.**, Х., О. и обясненията на подсъдимата.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Г.**, че подсъдимата се движила в залата през цялата среща и дори мястото и било близо до „кметицата”, а също, че тя се е придвижила към тъжителя, че е чул звук от шамар, тъй като те противоречат на останалите събрани доказателства, сочещи че тя е стояла на мястото закрепено на огледаните фотографии и само при приключване на срещата, когато се е намесила по повод въпроса на свидетелката А.** се е придвижила една – две крачки към средната част на залата, противоположно на местонахождението на тъжителя и с гръб към него. Всъщност показанията на свидетеля Г.** за движението на подсъдимата към тъжителя са изцяло предположения, тъй като той изрично заявява, че поради станалите хора не е видял фактически нищо, нито нейното движение, местоположение, телесно направление, нито инцидента между нея и тъжителя.

Що се отнася до чутият плесник,съдът намира, че свидетелят, след като са му казали, че подсъдимата е ударила плесник на тъжителя, си е самовнушил, че е чул плесник. От събраните доказателства се установи, че в момента на инцидента около и над 40 души в залата са ставали, тропали с крака столове, предмети (събирала се е прожекционната техника и документи), говорили са, тоест вдигали са достатъчно и различен по вид шум, като някои звуци е възможно да са наподобявали и плесници, което да е спомогнало за внушението на свидетеля. За това, че свидетелят си внушава сочи и начина на възпроизвеждане на чуто от трети лица, така сякаш сам е възприел факта на удара.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката А.**, че подсъдимата е нападнала и ударила шамар на тъжителя, тъй като тези показания са изолирани, противоречат на показанията на останалите свидетели-очевидци и дори участници в инцидента – свидетелите Д.** и Х., а също на свидетелката .**, която също пряко възприела инцидента. Свидетелката А.** е съпруга на тъжителя и е пряко заинтересована от изхода на делото.

Що се отнася до показанията на свидетеля Д.**, че: „... Тя отиде да му каже нещо, ….”, Тия показания са напълно изолирани от това, което свидетелят посочи преди тях и след тях относно това къде се е намирала тъжителката и кой към кого се е придвижил. Изолирани са и от другите събрани доказателства. Поради това, с оглед контекста на целия отговор на свидетеля (че подсъдимата не е нападнала и ударила тъжителя) на съответния въпрос, съдът приема, че е налице някаква словесна или смислена грешка в изказването на този свидетел.

Така от фактическата обстановка, която се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните доказателства, не се доказа подсъдимата да е извършила от обективна и субективна страна престъпленията, в което е обвинена.

За обвинението в престъпление по чл. 130, ал. 2 НК:

От обективна страна се установи, че подсъдимата не е нанесла удар на тъжителя, тъй като той движейки се застрашително към нея сам се докоснал в нейната инстинктивно вдигната в защитна позиция ръка.

Това, че между ръката на подсъдимата и тялото на тъжителя е имало някакво съприкосновение се установи единствено от обясненията на подсъдимата. Свидетелите очевидци и участници Д.** и Х. такова съприкосновение не са видели, което обаче може да се обясни с това, че те са били малко зад и встрани от тъжителя, съсредоточеността им върху задържането му, а също едрото му тяло, прикриващо ръката на подсъдимата и краткостта на физическия контакт.

От субективна страна не се установи умисъл, пряк или косвен, у подсъдимата за нанасяне на телесна повреда на тъжителя. Установи се, че тя внезапно възприемайки движението на тъжителя, съпроводено със заканителни думи, инстинктивно е вдигнала защитно ръка, за да се предпази от нападение, а не за да нанесе умишлено удар.

Именно защото липсва умисъл за удар върху тялото на тъжителя не е налице и случайно деяние или неизбежна отбрана.

За обвинението в престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146. ал. 1, пр. 2, алт. 1 и 2 от НК:

След като се установи, че подсъдимата не е нанесла умишлено удар на тъжителя, който при това да съставлява „шамар”, то не е осъществен от обективна и субективна страна и съставът на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146. ал. 1, пр. 2, алт. 1 и 2 от НК.

От обективна страна не се установи подсъдимата да е зашлевила шамар на тъжителя, а от субективна страна не се установи подсъдимата да е имала намерение и цел да извърши нещо унизително за честта и достойството на тъжителя, вдигайки инстинктивно ръката си за защита, в която се допрял тъжителят.

Ето защо подсъдимата следва да бъде призната за невинна по обвиненията, че:

- на 16.03.2017 г. в с. П.**, обл. Хасково е причинила на М.А.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК следва да бъде оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК;

- на 16.03.2017 г. в с. П.** е извършила нещо унизително за честта и достойнството на М.А.А. ***, в негово присъствие, а именно зашлевила му шамар по лицето, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 304 от НПК следва да бъде оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146. ал. 1, пр. 2, алт. 1 и 2 от НК.

По гражданските искове:

Срещу подсъдимата са предявени и приети за съвместно раглеждане в наказателния процес граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с които тъжителят М.А.А., в качеството си на граждански ищец, претендира от М.Д.П. заплащане на сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и за заплащане на сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146. ал. 1, пр. 2, алт. 1 и 2 от НК, ведно със законните лихви върху тези суми считано от 16.03.2017 г. до окончателното им изплащане.

От доказателствата по делото се установи, че подсъдимата не е извършила от обективна и субективна страна престъпленията по чл. 130, ал. 2 от НК - че на 16.03.2017 г. в с. П.**, обл. Хасково е причинила на М.А.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146. ал. 1, пр. 2, алт. 1 и 2 от НК - че на 16.03.2017 г. в с. П.** е извършила нещо унизително за честта и достойнството на М.А.А. ***, в негово присъствие, а именно зашлевила му шамар по лицето, като обидата е нанесена публично, в които престъпления е обвинена.

Ето защо и с оглед на оправдателната присъда гражданските искове не бяха доказани по основание, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

По разноските:

Съгласно чл. 190 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

Подсъдимата, която е призната за невинна, доказа, че е извършила разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Ето защо тези разноски следва да се възложат на тъжителя М.А.А., който да бъде осъден, да заплати на М.Д.П. сумата от 400.00 лева, сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: