МОТИВИ НЧХД №9 /2017г.

Подсъдимите А.М.Ч., З.А.Ч., П.А.Ч. и Т.Р.Ч. ***, са предадени на съд по тъжба на А.М.В. ***, като първите трима за извършено престъпление по чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, а четвъртата - за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 пр.1, алт.1 и 2 от НК.

В съдебно заседание тъжителят В., лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата така, както е предявена. Претендира разноски.

Подсъдимите не се признават за виновни. Обясняват, че причина за възникналия конфликт е неадекватното, грубо, цинично поведение на тъжителя, който след явно прекомерна употреба на алкохол, видно от външния му вид и поведение, е предизвикал конфликта. Твърдят, че не са нанасяли удари на тъжителя, той е държал в ръцете си павета и залитайки, в един момент е паднал на дясната си страна върху тях на земята. Изказват предположение, че по този начин е получил установените наранявания, представляващи описаната в тъжбата лека телесна повреда. Молят за оправдателна присъда, за каквато пледира и защитникът им. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, писмени и гласни, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Подсъдимите и тъжителят живеят в с.М.***. Няма сведения за конфликти между тях до момента на инцидента. На инкриминираната дата - 19.10.2016г., около 17 часа, тъжителят е минавал по улицата, на която се намира къщата на подсъдимите. Виждайки ги, той започва да отправя към тях обиди и псувни. Това му поведение се описва от всички, станали свидетели на неговите викове, ругатни и псувни, отправени към подсъдимите. Когато кметът - св. А., е извикан от св.Т., за да отиде на мястото, т.к. са се опасявали, че може да стане „беля”, той отдалече чува нецензурни,те думи, отправяни от тъжителя, а когато се приближава чува как подсъдимите го питат: „Какво искаш от нас?” Към подсъдимия З.Ч., тъжителят отправя следните реплики: „Педераст! Бойко ти направи децата…!”, свидетелства К. Б.**. По делото не се събраха данни това поведение на тъжителя да е било провокирано от подсъдимите. Възмутени от това му държане, те се приближават към него, за да разберат на какво се дължи подобно отношение. По обясненията на подсъдимите, тъжителят държи в ръце няколко павета, опитвайки се да ги хвърли, той залитнал и паднал на дясната си страна върху тях, а подсъдимият З.Ч. му помогнал да се изправи. При идването на кмета, той вече е прав и продължава да сипе обиди и псувни по адрес на подсъдимите. Никой от разпитаните свидетели не е видял ръкопашен или друг допир между тъжителя и подсъдимите. Те само са чули, как тъжителят в продължение на повече от половин час викал и псувал на улицата по адрес на подсъдимите. Кметът го отвел към дома му. След около половин час тъжителят отново се върнал и продължил да вика и псува, като се обадил на ЕЕН 112. Заедно с жена си се прибрал в дома си, където дошли и полицаите. Бил превозен до болницата в гр.Свиленград, след което и освидетелстван от съдебен лекар.

За да е налице престъпление по смисъла на закона, следва деянието - действие или бездействие, да е обществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. В конкретния казус, от обективна страна бе установено,че на тъжителя В. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с охлузване на дясната половина на лицето, счупване на 9-то и 10-то ребра вдясно и кръвонасядане на дясното бедро. Не се доказа обаче, това увреждане да е било извършено чрез виновно действие от страна на подсъдимите. Установи се, че последните са били в непосредствена близост до тъжителя, но липсват данни да са му нанесли удари, от които да е последвала описаната в тъжбата лека телесна повреда. По никакъв начин не се доказа, че подсъдимата Т.Ч. е извършила повдигнатото й обвинение, че е отправяла към тъжителя обидите, посочени в тъжбата: „Майка ти да еба, гюнелийска, клюкарска!”

С оглед така приетата фактическа обстановка, установена въз основа на събраните по делото доказателствата, съдът намира, че предявеното спрямо подсъдимите обвинение не е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303 от НПК, поради което настоящият състав счита, че А.М.Ч., З.А.Ч., П.А.Ч. не са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение по чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК от НК, поради което подсъдимите на основание чл.304 предл. 2 от НПК следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения. Същевременно не се събраха доказателства, че подсъдимата Т.Ч. е извършила повдигнатото й обвинение по чл. чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 пр.1, алт.1 и 2 от НК, поради което на основание чл.304 предл.1 от НПК същата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява и от приобщеното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, която допуска причиняване на установената лека телесна повреда по начина, описан от подсъдимите.

С оглед крайния изход от делото и на основание чл.189 ал.4 от НПК, направените по делото разноски от подсъдимите, признати за невиновни в настоящото производство, следва да се възложат на частния тъжител. Следва А.М.В. да бъде осъден да заплати на А.М.Ч., З.А.Ч., П.А.Ч. и Т.Ч., направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Мотивиран от изложеното,съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: