МОТИВИ: НЧХД № 96/2016 г.

Подсъдимият М.Ф.А. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и пр. 3, във вр. с чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че на 11.08.2016 г. в с. Б., обл. Хасково, в съучастие като извършител със С.Д.А. ***, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето на повече от едно лице и на малолетно лице, а именно на Г.Ю.М., на малолетното лице М.Г.Ю., роден през 2004 г. – на 12 години и на малолетното лице Д.Г.Ю., родена през 2007 г. – на 9 години, и тримата от с. П., обл. Кърджали.

Подсъдимата С.Д.А. е обвинена в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и пр. 3, във вр. с чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че на 11.08.2016 г. в с. Б., обл. Хасково, в съучастие като извършител с М.Ф.А. ***, е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето на повече от едно лице и на малолетно лице, а именно на Г.Ю.М., на малолетното лице М.Г.Ю., роден през 2004 г. – на 12 години и на малолетното лице Д.Г.Ю., родена през 2007 г. – на 9 години, и тримата от с. П., обл. Кърджали.

Частният тъжител Г.Ю.М., лично и чрез повереника си, поддържа внесеното обвинение.

Частният тъжител М.Г.Ю., чрез законния си представител Г.Ю.М., и чрез повереника си, поддържа внесеното обвинение.

Частният тъжител Д.Г.Ю., чрез законния си представител Г.Ю.М., и чрез повереника си, поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият М.Ф.А. не се признава за виновен. Дава обяснения, че не е извършил престъплението, в което е обвинен.

В съдебно заседание подсъдимата С.Д.А. не се признава за виновна. Дава обяснения, че не е извършила престъплението, в което е обвинена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Тъжителите и подсъдимите живеят в съседни къщи в с. Б., обл. Хасково.

Тъжителката Г.М. е майка на малолетните тъжители М.Г.Ю., роден през 2004 г. – на 12 години и Д.Г.Ю., родена през 2007 г. – на 9 години.

Между тъжителката Г.М. и подсъдимите имало съседски дразги, породени от това, че тъжителката и съжителят й Р. К. (името му видно от Протокол за предупреждение № 276р-7470/24.08.2016 г. на МВР и други документи по полицейска преписка УРИ: 276000-1626/16 на РУ – Ивайловград) отглеждали животни – крави в изоставено дворно място, граничещо и с двора на подсъдимите при нарушение на хигиенно-санитарните изисквания, а освен това Р. К. имал и куче със зъл нрав, което не държал вързано. По повод и на това, че кърлеж ухапал внука на подсъдимите, синът им свидетеля Е. А. подал жалби до РУ на МВР – Ивайловград, по която била образувана преписка № 405/2015 г. на Районна прокуратура – Ивайловград, Община Ивайловград и Българска агенция по безопасност на храните.

С Постановение от 05.11.2015 г. прокуратурата отказала да образува досъдебно производство, като препратила преписката по компетентност на Община Ивайловград.

Видно от писмо изх. № 94-00-2229/02.10.2015 г., при извършена от служители на Община Ивайловград проверка, било установено, че Р.К. отглежда животни в необитаеми къщи. Броят на животните бил голям и в противоречие с Наредба № 1 за обществения ред в община Ивайловград. Не били спазени изискванията за правилно съхранение на животинска тор, складиране и съхранение на слама и сено. Животните били пускани на паша без придружител, което замърсявало улицата с екскременти и разпространение на бълхи и кърлежи.

Видно от Констативен протокол на Българска агенция по безопасност на храните, на 23.10.2015 г. официалния ветеринарен лекар, заедно с временно изпълняващия длъжността кмет на с. Б. извършили проверка по сигнал на свидетеля Е. А., при която констатирали, че кучето на Р.К. „е вързано и се пуска вече на повод”. Оборският тор е изчистен и балите храна са прибрани. Отбелязано е, че Е. А. вече няма претенции към Р.К..

Видно от обясненията на подсъдимата С.А., тъжителката и съжителят й Р.К. били принудени да преместят животните от другата страна на необитаемата къща, чийто двор използвали за отглеждане на животните, което било свързано и с разходи за материали за постройки и съоръжения за животните. Това озлобило тъжителката и тя започнала да се кара подсъдимата при всяка възможност.

През месец август 2016 г. къпиновите храсти, растящи в двора на необитаемата къща, служеща за обор на тъжителката и съжителя й израстнали много и проникнали в двора на подсъдимите. Подсъдимата поискала съдействие от свидетелката И. – кмет на селото, която говорила за това с Р.К..

Междувременно подсъдимият М.А. почистил къпината.

Тъжителката видяла, че къпината е изчистена и на 11.08.2016 г., вечерта около 19:00 – 19:30 часа, започнала кавга с подсъдима, която била на двора на къщата си. Тъжителката се разлютила и започнала да хвърля по подсъдимата съчки, тикви, камъни, каквото намери на двора си. Подсъдимата хвърлила обратно по тъжителката хвърлени от нея предмети, без да успее да я удари с тях, и се прибрала.

Свидетелката Р.Х., живееща на съпружески начала със сина на подсъдимите – свидетеля Е. А., в този момент била с малкото си дете в стая на втория етаж на къщата на подсъдимите и възприела случващото се от прозореца.

По време на свадата подсъдимият М.А. бил в градината, намираща се в дере до двора на къщата и чул скарването между жените.

Свидетелят Е. А. бил отишъл да прибере коня си и връчайки се по пътя чул, свадата и в частност, че тъжителката крещи заплахи и обиди срещу майка му. Докато се прибере всичко било свършило. Майка му се била прибрала вкъщи, а тъжителката още била на двора си.

Докато жените се карали, децата на тъжителката не били на двора (подсъдимата, свидетелката Р.Х. и свидетеля Е. А.).

Около 22.00 часа съжителят на тъжителката се прибрал в дома им.

Някъде след 23.00 часа до към 24.00 часа, тъжителката се обадила по телефона на свидетеля Д., неин първи братовчед, който живеел в с. Пелин, общ. Крумовград, казала му, че са набили децата й и го помолила да ги закара до спешния медицински център в Крумовград. След около 15 минути свидетелят пристигнал в с. Б., взел тъжителката, двете деца и Р.К. и ги закарал във Филиал за спешна медицинска помощ - Крумовград. Тъжителката разказала на свидетеля, че подсъдимите и синът им влезнали в двора й и били нея и децата. Свидетелят видял, че Д. има нараняване на големия пръст на крака, а М. имал синина и подутина в района на ребрата. На двора на тъжителката видял разхвърляни колчета, камъни. Между дворовете на страните имало мрежа, колкото човешки ръст.

Медицинските служители в Крумовград извършили преглед на тъжителката и децата, и в изпълнение на служебните си задължения сигнализирали РУ на МВР – Крумовград, от което изпратили полицейски екип за изясняване на случая.

Полицаите изготвили Доклад № 289р-10973/12.08.2016 г. на РУ на МВР – Крумовград, в който посочили, че тъжителката Г.М. заявила, че около 21 часа съседите й – подсъдимите и сина им свидетеля Е. А., влезнали в дома й и започнали да бият нея и децата без причина. В последствие на полицаите станало ясно, че през деня страните имали спор за дворно място.

Видно от Докладна записка № УРИ: 276р-7123/12.08.2016 г. на РУ на МВР – Ивайловград, около 00.40 часа в РУ на МВР – Ивайловград бил получен сигнал от дежурния на РУ на МВР – Крумовград за това, че в ЦСМП – Крумовград били постъпли за преглед тъжителката и децата й, които твърдяли, че са бити от съседите си – подсъдимите и синът им. По хълбока и крака на детето Д. били установени наранявания, като майката твърдяла, че са и нанесени удари с дърво. Посочено е, че детето било оставено под наблюдение в болницата в Крумовград, поради някакви отчетени нарушени стойности. По майката и другото дете – М. не били установени видими следи от наранявания. Сигнала бил предаден на полицейски инспектор И.М..

Децата в действителност не останали в болницата, а след приключване на процедурите в ФСМП – Крумовград, свидетелят Д. ги върнал заедно с тъжителката в Б..

На 12.08.2016 свидетелят Б. – младши полицейски инспектор при РУ на МВР – Ивайловград, заедно с още един полицай (видно от протоколите за предупреждение от 12.08.2016 г., вероятно полицейски инспектор И.М.), посетили местопроизшествието. Не намерили тъжителката, тъй като тя заедно с децата отново отишла в Крумовград за медицински прегледи. Срещнали се само с подсъдимата, която им разказала за случилото се – че свадата била между двете жени, че тъжителката хвърляла тикви и съчки срещу подсъдимата, че подсъдимият бил в градината, а синът им го нямало, тъй като бил отишъл да прибира коня. Показала му двора си. Свидетелят видял разхвърляни по двора съчки и тивки.

Свидетелят Б. и полицейски инспектор М. съставили по един протокол за полицейско предупреждение на двамата подсъдими.

На следващия ден свидетелят Б. се срещнал и с тъжителката, която му казала, че подсъдимият и синът му – свидетеля Е. А. прескочили оградата между дворовете и набили нея и децата й. Свидетелят обаче не повярвал, тъй като видял, че оградата между дворовете на подсъдимите и тъжителката е стара, ръждясала, но здрава и изпъната, без следи от поправки и от изкривявания на телта, каквито биха се получили при натиск от тежестта на човешко тяло. Свидетелят не открил и лица, които да потвърдят казаното от тъжителката за нанесения побой.

На 15.08.2016 г. свидетелят Б. съставил протоколи за полицейско предупреждение и на свидетеля Е. А., тъжителката и Р.К..

Също на 15.08.2016 г. тъжителката подала и писмена жалба в РУ на МВР – Ивайловград, в която излага, че тя и съжителят й имали спор със съседите, започнали през втората година откато заживели в настояшата си къща и в частност подсъдимата постаянно й натяквала, че не иска да живеят там. На 11.08.2016 г. около 20.00 часа тъжителката къпела децата си на двора. Без да са ги предизвикали подсъдимите и синът им прескочили през оградната мрежа и влезли в двора на тъжителите, като им нанесли побой с шамари, ритници и дървени колове. Около 22.00 часа се прибрал съжителят на тъжителката и след като не намерили кола в селото, повикали свой братовчед от с. пелин, който ги откарал в спешна помощ – Крумовград.

По случая полицейски служители снели обяснения от двамата подсъдими, синът им и тъжителката.

Двамата подсъдими дали обяснения, че свадата била между подсъдимата и тъжителката, че тъжителката хвърляла тикви, камъни и съчки срещу подсъдимата, че подсъдимият бил в градината.

Свидетелят Е. А. дал обяснения, че не е станал свидетел на конфликта, тъй като бил отишъл да прибира коня и разбрал за него от майка си.

Тъжителката Г.М. дала обяснения, че между съседите съществувал спор за оградата. На 11.08.2016 г. около 19-19:30 часа започнала да къпе децата си на двора, при което подсъдимата и се скарала, че децата и са голи на двора. Тогава двете се скарали и започнали да се замерят с камъни и дърва през оградата. Децата излезли навън вече облечени, когато подсъдимият ги ударил с дърво, тъжителката по ръката, а децата по краката. Тъй като детето М. страдал от кожно заболяване, около 24 часа тръгнали към спешна помощ в Крумовград на преглед. Тъй като нямало нужда да останат в болницата, се прибрали в Б.. На следващия ден отишли пак на преглед.

Видно от Амбулаторен лист № 958 от 12.08.2016 г., на тази дата в 09:40 часа в гр. Крумоград д-р Аптула извършил преглед на Д.Ю., при който установил контузия на коремна стена, контузия на пръст на ръката (всъщност на дясно стъпало – графа Обективно състояние и Анамнеза) без увреждане на костите. В анамнеза е записано, че пациетът (или родителят) е съобщил, че снощи при битова свада е бил ударен с дърво в областта на лява лумбална област и корема и с камък в областта на първи пръст на дясно стъпало.

Видно от Амбулаторен лист № 959 от 12.08.2016 г., на тази дата в 10:00 часа в гр. Крумоград д-р Аптула извършил преглед на М.Ю., при който установил множествени повърхностни травми на подбедрицата и други повърхностни травми на задната стена на гръдния кош. В анамнеза е записано, че пациетът (или родителят) е съобщил, че снощи при битова свада е бил удрян с ритници и хвърлени дървета и камъни.

За установеното при полицейската проверка свидетелят Б. изготвил Справка № УРИ: 276р-7473/27.08.2016 г., в която описал установените данни за скарването между подсъдимата и тъжителката, а именно, че е бил налице словесна свада между тъжителката и подсъдимата, започната от тъжителката, при която двете започнали да се замерят през оградата с предмети, след което се прибрали по домовете си.

Свидетелката А., съжителка на брата на съжителя на тъжителката, дава показания, че за случилото се между тъжителите и подсъдимите знае от разказите на тъжителката. Последната и казала, че синът на подсъдимите прескочил оградата, която била между дворовете на страните, и ударил малолетните тъжители, а когато тъжителката се опитала да ги предпази ударил и нея с дърво. При уточняващи въпроси дава показания, че не само синът на подсъдимите, а и подсъдимия прескочил оградата и заедно със сина си ударил тъжителите. При още уточняващи въпроси дава показания и че подсъдимата също била влязла в двора на тъжителите. Тя хвърляла дърва и камъни и ударила едно от децата по крака.

Свидетелката А. разбрала за свадата от съседи и още същата вечер около 22:00 часа отишла до дома на тъжителите, но там нямало никой. На следващия ден видяла тъжителите, които и показали къде били ударени по телата.

Свидетелката А., сочи, че между тъжителката и подсъдимите имало конфликти породени от недоволството на подсъдимите от кучето и животните на тъжителката и съжителя й.

Свидетелката М., сестра на тъжителката, живее в с. П.. Сестра й й се обадила по телефона и й разказала, че комшиите – двама мъже и една жена „скочили” и били нея и децата й. Свидетелката отишла при сестра си в Б. и там видяла синини по тялото й и телата на децата.

Свидетелката А. живеела в с. Б. в близост до къщите на страните. В деня на свадата свидетелката била в Кърджали. Тъжителката й разказала, че тя и децата били бити от подсъдимите и сина им, който прескочили през оградата между дворовете, като скъсали теловете. Тъжителката и децата й показали къде били ударени по телата си. Тъжителката й разказвала и друг път, че имали конфликти с подсъдимите. Свидетелката сочи и че не е в добри отношения с подсъдимата.

Видно от Съдебномедицински удостоверения № 204, № 205 и № 206 от 15.08.2016 г., издадени от д-р М., съдебен лекар, тъжителката и децата се явили на тази дата.

Тъжителката заявила, че била ударена с тояга от познато й лице. При прегледа се установило кръвонасядане на дясната мишница с размери 7 на 8 сантиметра.

За детето М.Ю. било заявено, че е бил бит с с тояга и камъни от познати му лица. При прегледа се установили кръвонасядания по гърба с диаметър 3.5 сантиметра и на дясното бедро с размери 6 на 7 сантиметра.

За детето Д.Ю. било заявено, че е бил бит с с тояга и камъни от познати му лица. При прегледа се установили кръвонасядания в поясно-хълбочната област с размери 3 на 2 сантиметра и на палеца на десния крак с размери 2 на 1.5 сантиметра.

Описаните увреждания били причинени от действието на твърд тъп предмет и по време и място можело да се причинят по описания начин.

Вещото лице д-р Е., по назначените съдебномедицински експертизи, дава заключение потвърждаващо посоченото в съдебномедицинските удостоверения.

Вещото лице сочи, че липсват характерни наранявания, които да сочат на единствено възможен начин на причиняване на телесните повреди чрез удар нанаесн от терто лице при побой. Възможно е да са причинени и при игра, падане, самоблъскане в твърди тъпи предмети.

От справки за съдимост на подсъдимите се установява, че не са осъждани.

От характеристики не се установяват негативни данни.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателства – обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице и приетите по делото писмени доказателства.

От фактическата обстановка, която се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните доказателства, не се доказа подсъдимите да са извършили от обективна и субективна страна престъплението, в което са обвинени.

Не се установи подсъдимите да са нанесли твърдения от тъжителите побой, при който да са им причинили телесни повреди, изразяващи се в болки и страдание.

Всички свидетели, които дават показания, че тъжителите са бити от подсъдимите, всъщност преразкават твърденията на тъжителката, евентуално потвърдени от малолетните тъжители.

Не се установиха доказателства и по-конкретно свидетели, които да са възприели твърдения побой или последващи побоя факти, от които да се извърши обоснован и безсъмнен извод за обективното му осъществяване, включително и характерни наранявания, както и извършителството на подсъдимите.

В този смисъл обясненията на подсъдимите и на свидетелите Е. А., техен син, и Р.Х., тяхна „снаха”, че бой не е имало, са логични, непротиворечиви и се потвърждават косвено от показанията на другите свидетели.

В този смисъл особено важни са показанията и на свидетеля Б., който на два пъти - още на следващия ден и на последващия, е извършил „огледи” на местопроизшествието, при които е установил, че между дворовете на страните има стара, ръждясала, но здрава и изпъната ограда, висока около 1.80 метра, без следи от поправки и от изкривявания на телта, каквито биха се получили при натиск, причинен от тежестта на човешко тяло.

Нито един от останалите свидетели не е видял тази ограда да е била повредена, скъсана.

Тези показания опровергават версията на тъжителката, че подсъдимите и синът им са прескочили оградата между дворовете, като дори я били скъсали (свидетелката А., по сведение от тъжителката).

Категоричното опровергаване на механизма на проникване в двора, твърдян от тъжителката, води до сериозно съмнение за осъществяването на деянието, в което подсъдимите са обвинени.

Поради тези данни няма да поставяне и въпроса, при тази височина на оградата как би била прескочена от подсъдимия и особено от подсъдимата, при това така бързо, както се описват събитията от тъжителката, с оглед и възрастта и физиката им,

Виновността и отговорността на подсъдимите в извършането на престъпленията, в които са обвинени, се опровергава и от установените по делото данни, че тъжителката е твърдяла, пред свидетелите, а и писмено пред полицейските органи, че участник в побоя е и синът на подсъдимите – свидетелят Е. А., като при това, той е сочен като инициатор и най-активен, като този който първи е прескочил оградата и е нанесъл удари по децата и майката.

В тъжбата обаче не са изложени никави факти относно неговото участие, а това при предсъдебните твърдения на тъжителката и установените данни за броя на нараняванията на тъжителката – едно и на децата - по две, би поставило под сериозно съмнение участието на подсъдимите в хипотетичния побой над тримата тъжители или над част от тях, включително формата на участие.

Ето защо:

- подсъдимият М.Ф.А. следва да бъде признат за невинен по обвинението, че на 11.08.2016 г. в с. Б., обл. Хасково, в съучастие като извършител със С.Д.А. ***, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето на повече от едно лице и на малолетно лице, а именно на Г.Ю.М., на малолетното лице М.Г.Ю., роден през 2004 г. – на 12 години и на малолетното лице Д.Г.Ю., родена през 2007 г. – на 9 години, и тримата от с. П., обл. Кърджали, поради което и на основание чл. 304 от НПК следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и пр. 3, във вр. с чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

- подсъдимата С.Д.А. следва да бъде призната за невинна по обвинението, че на 11.08.2016 г. в с. Б., обл. Хасково, в съучастие като извършител с М.Ф.А. ***, е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето на повече от едно лице и на малолетно лице, а именно на Г.Ю.М., на малолетното лице М.Г.Ю., роден през 2004 г. – на 12 години и на малолетното лице Д.Г.Ю., родена през 2007 г. – на 9 години, и тримата от с. П., обл. Кърджали, поради което и на основание чл. 304 от НПК следва да бъде оправдана по така повдигнатото й обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и пр. 3, във вр. с чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Съгласно чл. 190 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

Подсъдимите, които са признати за невинни, доказаха, че са извършили разноски по делото за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на по 500.00 лева.

Ето защо тези разноски следва да се възложат на тъжителката Г.Ю.М., действаща и като законен предствител на малолетните тъжители М.Г.Ю. и Д.Г.Ю., като бъде осъдена, да заплати на М.Ф.А. и С.Д.А. по 500.00 лева за сторени от тях разноски по делото за адвокатски възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: