МОТИВИ НАХД№92/2016г.
Д.К.Г. ***
е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343В, ал.2 от НК, осъществено
по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на постановлението
на прокурора, с което е предложено подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на
чл.78А НК.
В съдебно заседание
подсъдимият не се признава за виновен и
пледира за оправдателна присъда.
Процесуалният
му представител намира обвинението за несъставомерно, поради което счита, че
подзащитният му следва да бъде оправдан.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
16.11.2016г. полицейските служители при РУ на МВР - Ивайловград Н.К. и Г.С. изпълнявали
служебните си задължения на дежурен
автопатрул за времето от 08:30ч. до 17:30ч. Около 15.15 часа на второкласен път
59 между гр.Ивайловград и с.Славеево, обл.Хасково спрели за проверка движещ се в посока гр.Ивайловград
автомобил „Форд Транзит“, с рег. № РВ 1723 ХВ, управляван от Д.К.Г., ЕГН ********** ***. Полицейските служители имали
информация, от предишни проверки, че Г.
не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Настоящата проверката установила, че Г. управлява
автомобила без да притежава валидно СУМПС. Срокът на валидност на последното
била изтекла и то не било подновено. Тази информация била потвърдена и от справка в информационните масиви на МВР.
Същевременно било констатирано, че с Наказателно постановление №
15-0276-000036/15.07.2015г. на Началника на РУ на МВР - Ивайловград, влязло в
сила на 25.03.2016г., подс.Г. е наказан за това, че е управлявал автомобил след като е лишен от това право по административен
ред. СУМПС му е отнето със Заповед ППАМ № 119/15.05.2008г. В справка за
нарушител е отбелязано, че СУМПС на подсъдимия Г., с № 2632124223 е издадено на 17.05.2005г. и е валидно до 17.05.2010г. Констатираното на
16.11.2016г. нарушение се явявало
извършено в едногодишен срок от предишното му наказание за управление на МПС
след като е лишен от това право по
административен ред чрез отнемане на
СУМПС. За констатираното нарушение му е съставен АУАН № 122/16.11.2016г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно, че
управлява МПС без да е правоспособен водач и без да притежава свидетелство за
управление на МПС.
В
хода на разследването е установено, че Наказателно постановление
№15-0276-000036/15.07.2015г. на Началника на РУ на МВР - Ивайловград е обжалвано
от подс.Г. *** и е влязло в законна сила на 25.03.2016г., след като с решение на РС –Ивайловград НП № 15-0276-000036/15.07.2015г. е потвърдено.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на доказателства чрез наличните гласни доказателствени средства–
показанията на свидетелите и от приложените по делото писмени такива.
Така по описания по-горе начин
подсъдимият Д.К.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343в, ал.2, от НК, за това, че на 16.11.2016г.,
на път II - 59 между гр.Ивайловград
и с.Славеево, общ.Ивайловград, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с НП №15-0276- 000036/15.07.2015г. на Началника на РУ на МВР - Ивайловград,
влязло в сила на 25.03.2016г. за управление на МПС, след като е лишен от това
право по административен ред, а СУМПС му
е отнето със Заповед ППАМ № 119/15.05.2008г., е извършил друго такова деяние,
като е управлявал МПС - лек автомобил “Форд Транзит”, с рег. №РВ1723ХВ, без
съответно свидетелство за управление.
Деянието е извършено
при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че управлява автомобила след
като е лишен от това право и без да притежава свидетелство за управление, че
това не е разрешено и вече е бил наказан по административен ред за такова
деяние и управлява МПС в едногодишния срок от наказването му.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК - за законност
и индивидуализацията на наказанието, съдът прецени следното:
-обществената опасност на
деянието е от средна степен, засягайки обществени отношения, охраняващи безопасността на движението по пътищата;
- при
определяне на обществената опасност на дееца следва
да се имат предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства, че в съдебно заседание не признава вината
си, както и наличието на многобройни
предишни нарушения на разпоредбите на ЗДвП, същевременно обяснява, че за да
реализира доходи и преживява е необходимо да управлява МПС, т.к. има здравни
проблеми.
Налице са основанията за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с реализирането на
административно-наказателна такава, доколкото за престъплението, извършено от подс.
Г., предвиденото от законодателя наказание е „Лишаване от свобода” от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева. Видно от справката за съдимост, Д.Г. е бил осъждан, но към
момента на извършване на престъпното деяние е
реабилитиран. Друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78
А от НК. С престъплението не са причинени имуществени вреди.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че целите на личната и генерална превенция на
закона биха били изпълнени по-пълноценно, ако същият понесе една относително
по-лека репресия, като на основание
чл.343в ал.2 вр. чл.78а вр. с чл.54 от НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание “ГЛОБА “ в размер на 1 000 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: