МОТИВИ: НОХД № 80/2016 г.

Подсъдимата М.С.Я. е обвинена в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на 02.07.2016 г. в с. Г., общ. Ивайловград, е отнела чужди движими вещи – 1 брой мобилен телефон марка „Леново” /Lenovo”/, модел „А 6000” с международен идентификатор на мобилно крайно електронно съобщително устройство /IMEI/ 1: 868627022095013 и IMEI 2: 868627022095021 на стойност 170.00 /сто и седемдесет/ лева, 1 брой калъф за мобилен телефон на стойност 5.00 /пет/ лева и пари на стойност 20 /двадесет/ лева, всичко на обща стойност 195 /сто деветдесет и пет/ лева, от владението на Р.Ю.Б. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимата се признава за виновна, на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез защитника си моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимата и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимата е от с. Г., обл. Хасково и на 02.07.2016 г., заедно със свидетелката К., била в питейното заведение в селото, държано от свидетеля В., като двете седяли на една маса.

По това време пред заведението заедно с приятели играел футбол свидетелят Р.Б. – на 17 години, чиято майка – свидетелката Боянова му закупила и подарила мобилен телефон марка „Леново” /Lenovo”/, модел „А 6000” с международен идентификатор на мобилно крайно електронно съобщително устройство /IMEI/ 1: 868627022095013 и IMEI 2: 868627022095021. Свидетелят Р.Б. държал телефона си в калъф, в който бил поставил и личната си карта, и банкнота от 20 лева дадена от родителите му – свидетелите Б. и Ю. Б.. За да не повреди телефона по време на футболната игра, свидетелят Р.Б. оставил калъфа с поставените в него телефон, лична карта и пари на перваза на прозореца вътре в заведението на свидетеля В..

Подсъдимата забелязала така оставения телефон и когато свидетелката К. станала от масата и отишла до щанда в заведението за да пазарува, го взела заедно с калъфа, личната карта и банкнотата от 20 лева, като ги поставила в джоба на панталона си. Малко след това подсъдимата и свидетелката К. излезли от заведението. Пред заведението подсъдимата видяла свидетелят Х. Извикала го настрани и му казала да намери човек, на когото да продаде отнетия телефон, но свидетелят отказал. Подсъдимата се прибрала в дома си, където намерила в калъфа на телефона банкнотата от 20 лева и личната карта на свидетеля Р.Б., когото познавала, както и родителите му.

Малко след като подсъдимата си тръгнала от заведението, Р.Б. и приятелите му спрели да играят футбол. Свидетелят влязъл в заведението, където не открил вещите си. На място дошъл свидетелят Ю.Б., на когото Р. разказал за случилото се. Ю. Б. се обадил в полицията и тъй като предполагал, кой може да е откраднал телефона, още същата вечер отишъл в дома на подсъдимата и й казал да върне телефона. Подсъдимата се изплашила, че телефонът може да бъде проследен и след като свидетелят Ю. Б. си тръгнал го счупила с тесла. Счупила и личната карта, след което поставила парчетата в торбичка и ги занесла, и оставила под моста на река „Бяла река”, която минавала покрай селото.

На 04.07.2016 г. във връзка с работата по жалбата на свидетеля Ю. Б., полицейските служители - свидетелите Х. и Б., и И. Н. отишли в дома на подсъдимата, която при разговора с тях им разказала какво е направила. Завела полицейските служители до мястото, където скрила торбичката с частите от телефона и личната карта на Р.Б. и им ги предала, за което бил съставен протокол за доброволно предаване.

От извършената в досъдебното производство от вещото лице Бюлбюлев оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетия мобилен телефон марка „Леново” /Lenovo”/, модел „А 6000” с международен идентификатор на мобилно крайно електронно съобщително устройство /IMEI/ 1: 868627022095013 и IMEI 2: 868627022095021 е стойност 170.00 лева, стойността на отнетия калъф за мобилен телефон е 5.00 лева, като стойността на всичко отнето, заедно с парите на стойност 20 лева, е 195 лева.

На досъденото производство на отнетите и повредени вещи, приобщени като веществени доказателства по делото, бил извършен оглед, за което бил съставен протокол.

От справка за съдимост на подсъдимата се установява, че е неосъждана /била е осъждана за престъпления по чл. 183, ал. 1 и ал. 4, и по чл. 290, ал. 1 НК, но е реабилитирана/.

От характеристична справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, се установява, че подсъдимата е социално слаба, разведена и самотно живуща. Няма непълнолетни деца. Безработна е, а от данните за самоличността й – че междувременно, към момента на постановяване на присъдата е трудово ангажирана по социална програма за временна заетост. Злоупотребява с алкохол и не се позлва с добро име сред жителите на с. Г..

Така по описания по-горе начин подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 194, ал. 1 от НК, а именно на 02.07.2016 г. в с. Гугутка, общ. Ивайловград, е отнела чужди движими вещи – 1 брой мобилен телефон марка „Леново” /Lenovo”/, модел „А 6000” с международен идентификатор на мобилно крайно електронно съобщително устройство /IMEI/ 1: 868627022095013 и IMEI 2: 868627022095021 на стойност 170 лева, 1 брой калъф за мобилен телефон на стойност 5 лева и пари на стойност 20 лева, всичко на обща стойност 195 лева, от владението на Р.Ю.Б. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала противоправния характер на деянието си - че лишава владелецът на чуждите вещи от фактическата му власт над тях, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици – неправомерно установяване на своя фактическа власт върху чуждите вещи, и е целяла настъпването на тези последици.

При определяне на наказанието на подсъдимата и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от средна степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителката е от ниска към средна степен с оглед на това, че не е осъждана /реабилитирана е/, възрастта, социалното положение, оказаното съдействие на органите на наказателното производство за разкриване на обективната истина, деянието, което е извършила.

Подбудите към извършване на престъплението – тежкото социално-икономическо положение, породило и незачитане на неприкосновеността на чуждата собственост.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Смегчаващи вината обстоятелства – оказаното съдействие на органите на досъдебното производство и съда за разкриване на обективната истина, възрастта, социалното положение, искреното разкаяние.

Предвид изложеното и на основание чл. 273, ал. 2 НПК, съдът следва да наложи наказание при условията на чл. 58а НК. Но съгласно чл. 58а, ал. ал. 4 НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

За така извършеното деяние на подсъдимата следва да се определи наказание при изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като се приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК и наказанието "Лишаване от свобода" се замени с наказание “Пробация”, която предвид конкретното деяние, личността на дееца, материалното й положение, необходимостта от приучаване към труд – лично и обществено полезен, следва да бъде със следните пробационни мерки: 1 – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година; 3 – „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 150 часа за срок от 1 година.

Изключителното смекчаващо вината обстоятелство е съдействието оказано от подсъдимата на органите на досъдебното производство, което е било от изключително значение за разкриване и доказване на авторството на престъплението. Оказаното доброволно съдействие сочи и на искреното разкаяние на подсъдимата за извършеното.

Съдът счита така определеното наказание на подсъдимата по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

Веществените доказателства - 1 брой черен пластмасов капак с размери 7x14 см. с надпис „Lenovo“; 1 брой черен пластмасов детайл, пречупен в едната си част с надписи „Lenovo“ и фабричен стикер с надписи IMEI 1:868627022095013 и IМЕI2:868627022095021 и S/N:HZC2JECF(11); 1 брoй деформирана черна на цвят батерия с надписи „Lenovo“, Date:20151204,8SSB19A6N35KGGZH5C4AB8B; 1брой част от мобилен телефон с поставена СИМ карта в слот „SIM1“, ръчно и неправилно изрязана с надпис „Vivakom“; стъклени части и детайли от черен кожен калъф, кутия от мобилен телефон с надпис „Lenovo“, и други надписи среди които и надписите IMEI 1:868627022095013 и IМЕI2:868627022095021, следва да се върнат на владелеца им Р.Ю.Б., тъй като не е налице спор за собствеността им и не са налице хипотезите по чл. 53 НК за отнемането им в полза на Държавата.

Веществените доказателства – 2 броя части от лична карта № 644613235, издадена на 22.05.2013 г. от МВР - Хасково на Р.Ю.Б., следва да се предадат на МВР - РУ – Ивайловград, тъй като личната карта е собственост на Държавата и в този си вид е негодна за използване по предназначение.

Вещественото доказателство - 1 брой зелена полиетиленова торбичка с дръжки, тъй като е вещ без стойност, следва да се унищожи.

По делото не са налице доказателства, че определеното на вещото лице, по извършената Оценъчна експертиза, възнаграждение в размер на 57.96 лева е действително изплатено от МВР, поради което, съдът не следва да се произнася по тези разноски с присъдата.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: