МОТИВИ НОХ Д 79 /2016г.

Подсъдимият Х.Х.М. е роден на ***г***. Осъждан е с осем осъдителни акта: 1. НОХД № 12/1993г. на РС-Крумовград, Присъда в сила от 14.05.1993г., с наложено наказание „Лишаване от свобода” /ЛС/ за срок от 4 месеца, с отложено изпълнение на наказанието на основание чл. 66ал.1 от НК за срок от три години, за престъпление по чл.252, ал. 1 вр. с чл.195, ал.1, от НК; 2. НОХД №172/1995г. на Военен съд-Плевен, в сила от 14.08.1995г., с наложено наказание ЛС за срок от 8 месеца, за престъпление по чл.381, ал.1 от НК; 3. НОХД № 40/1997г. на РС-Ивайловград, Присъда в сила от 04.12.1997г., с наложено наказание ЛС за срок от 6 месеца, с отложено изпълнение на наказанието на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от една година, за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК; 4. НОХД №51 /1997г. на РС-Крумовград, с наложено наказание ЛС за срок от 3 месеца, Присъда в сила от 05.02.1998г., за престъпление по чл.346, ал.1 от НК, изтърпяно наказание на 12.05.1998г.; 5.НОХД №203/2004г. на РС-Свиленград, с наложено наказание ЛС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 100 лв., Определение в сила от 08.04.20004г., за престъпление по чл.279, ал.1 от НК, изтърпяно наказание на 30.07.2004г.; 6. НОХД №42/2009г. на РС-Крумовград, с наложено наказание „Пробация” по чл.42а, ал.2, т. 1, т.2 и т.6 от НК, за срок от 9 месеца, Споразумение в сила от 07.05.2009г., за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК, изтърпяно наказание на 18.03.2010г.; 7. НОХД №131/2014г. на РС- Момчилград, с наложено наказание „Пробация" по чл.42а, ал.2, т. 1, и т.2 от НК за срок от 12 месеца, Споразумение в сила от 02.10.2014г., за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК, изтърпяно наказание па 23.10.2015г.; 8. НОХД №20/2015г. на РС-Момчилград, с наложено наказание „Пробация” по чл.42а, ал.2, т. 1, и т.2 от НК за срок от 12 месеца, Споразумение в сила от 19.02.2015г., за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК, изтърпяно наказание на 23.10.2015г. /определено е едно общо, най-тежко е наказанието по НОХД №131/2014г./

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник правят искане съдебното производство да протече по реда на гл.ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

Прокурорът поддържа обвинението, така както е формулилано в обвинителния акт.

Подсъдимият се признава за виновен относно всички обстоятелства, изложени в обвинителния акт.

Съдът като прецени направените самопризнания от подсъдимия, изявленията му, че не желае да се разпитват свидетели, при постановяване на присъдата да се ползват събраните в ДП доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На 20.09.2016г. полицейски служители от РУ-Ивайловград Д.Х., Г.С., Н. К. и Х. Х. изпълнявали службата си, като дежурен автопатрул за времето от 08.30 ч. до 17.30ч. Около 13.00 ч. били на пост на път II-59, км.55 и 845м, на разклона за с.Падало. В изпълнение на задълженията си спрели за проверка лек автомобил „БМВ 316 И”, с рег.№***. Автомобилът бил управляван от подс.Х.Х.М. ***. При проверката полицаите установили, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Полицейските служители извършили справка чрез оперативен дежурен в системата на МВР и установили, че Х.М. е притежавал СУМПС, но същото му e отнето на 24.03.2014г. поради изчерпване на контролните точки. Същевременно се установило, че то било валидно до 2014г., след което не било подновявано. На Х.М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на основание чл. 150 от Закона за движение по пътищата. Актът бил връчен на М. и той го подписал без възражения. В хода на разследването било установено, че с Наказателно постановление № 16-0289-000071 /03.05.2016г. на Началника на РУ МВР – Крумовград, влязло в сила на 29.07.2016г. подс.М. е наказван по административен ред за това, че управлявал МПС без съответното СУМПС

Тази фактическа обстановка се прие от съда след изслушване самопризнанията на подсъдимия и запознаване с материалите, събрани на досъдебното производство.

Така по описания по-горе начин подсъдимият Х.Х.М., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, като на 20.09.2016г. в землището на общ.Ивайловград, на път II -59, км.55 и 845 м., до разклона за село Падало, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №16-0289-000071/03.05.2016г. на Началника на РУ МВР – Крумовград, влязло в сила на 29.07.2016г. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, е извършил друго такова деяние, като е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил “БМВ 316 И”, с рег.№*** без съответно свидетелство за управление.

Деянието е било извършено при форма на вина пряк умисъл. Причините и условията, които са спомогнали за извършването на деянието са неспазване на установените законови порядки в страната и конкретно Закона за движение по пътищата.

При определяне на наказанието на подсъдимия Х.М. и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът съобрази следното:

Обществената опасност на деянието е от средна степен, видно и от измененията, направени от законодателя на предвидените в текста наказания, засягат се обществени отношения, които касаят пряко безопасността на движението.

Обществената опасност на извършителя е също от средна степен - млад човек, семеен с три деца, признава вината си, съжалява за извършеното и обещава да не извършва повече противоправни деяния, но осъждан многократно, включително и по същия текст на закона, което буди недоверие в изразеното разкаяние и обещания.

Съгласно разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК съдът следва да постанови присъдата си при условията на чл.58а от НК , като намали с една трета определеното от съда наказание. При така изложените съображения, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода “ за срок от 12 месеца, което намалено с 1/3 определя на 8 месеца “Лишаване от свобода”, както и кумулативно предвиденото наказание “ГЛОБА “ в минималния размер от 500 лева с оглед тежкото материално положение на подсъдимия.

С оглед многократните осъждания на подсъдимия, включително и за същите деяния, съдът счита, че не са налице условията на чл.66 ал.1 от НК. Налагайки му наказание при условията на чл.55 от НК за същите деяния, съдът е давал многократно възможност на подсъдимия да не търпи предвиденото наказание „Лишаване от свобода”, да осъзнае вината си и да се поправи, което той не е направил. Ето защо за постигане целите на личната и генерална превенция съдът намира, че подсъдимият следва да изтърпи наложеното наказание ефективно в затвор от затворен тип при строг режим съгласно изискванията на чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС.

Съдът счита, че така определеното наказание ще спомогне за осъществяване целите на личната и генерална превенция на закона.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: