МОТИВИ НОХ Д 70 /2016г.
Подсъдимият А.Н. М.
е роден на ***г. в гр.Ивайловвград. Съдът на основание чл.252 вр. чл.248 вр. с чл.370 от НПК е
разпоредил съдебното производство да
протече по реда на гл.ХХVІІ от НПК с оглед пълните самопризнания
на подсъдимия, направени в досъдебното
производство. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник също правят
искане съдебното производство да протече по реда на съкратено съдебно следствие
– чл.370 и сл. от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението, така както е
формулилано в обвинителния акт.
Подсъдимият се признава за виновен относно
всички обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Съдът като прецени направените самопризнания
от подсъдимия, изявленията му, че не желае да се разпитват свидетели, при
постановяване на присъдата да се ползват събраните в ДП доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното: На
16.11.2015г., рано сутринта подс.А.М. заедно със св.С.Н. *** консумирали алкохол, като
М. изпил няколко бири. Около 02 часа двамата решили да отидат до с.Драбишна,
общ.Ивайловград, за да се видят с техен приятел. Тръгнали с автомобила на Н.,
„Опел Вектра Б”, с рег. №Х …. КВ. Подсъдимият настоял той да управлява
автомобила и Н., който бил видимо пиян се съгласил. Н. седял на мястото до
шофьора на предната седалка в автомобила. На един ляв завой на пътя между гр.Ивайловград и с.Драбишна имало
разпилян пясък и чакъл. Водачът – подсъдимият М. загубил контрол над
управлението на автомобила и той излязъл извън платното отдясно на движение.
Автомобилът се ударил в крайпътно дърво, а впоследствие след като се завъртял и
в още едно. Вследствие на удара, пътуващият като пътник в автомобила св.Н.
получил нараняване в областта на лявото рамо и почувствал силна болка. Подсъдимият
не пострадал. Свързали се с ЕЕН 112 и на местопроизшествието пристигнали
медицински и полицейски екип. Извършен бил оглед на местопроизшествието,
направени били снимки. М. и Н. били транспортирани до ЦСМП - Ивайловград. След
преценка на състоянието му, пострадалият Н. бил превозен до Спешно отделение в
гр.Хасково, където бил оставен за лечение. М. бил тестван за употреба на
алкохол с алкотест-дрегер, който отчел наличие от 2.03 на хиляда. Издаден му
бил талон за медицинско изследване. М. дал кръвна проба. В хода на образуваното
досъдебно производство била назначена
химическа експертиза чието заключение установило, че съдържанието на алкохол в
кръвта на М. е 2,32 промила на хиляда.
При разследването била назначена и
съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението на същата, в резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие, пострадалият С.Н. получил изкълчване на лява раменна става,
което довело до причиняване на трайно
затруднение на движението на лявата ръка и представлява средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 от НК. С оглед установяване на всички обстоятелства и
разкриване на обективната истина, по делото била назначена и изготвена автотехническа експертиза. От приложеното
заключение на същата става ясно, че към момента на навлизане в завоя автомобилът,
управляван от подс.М. се движел със
скорост от 75,9 км/ч. В момента на удара на автомобила в крайпътното дърво
скоростта на движение била 46,6 км/ч. Според
вещото лице, подсъдимият е имал възможност да избегне пътнотранспортното
произшествие, ако управлявал автомобила със скорост по-ниска от критичната, посочена
в експертизата, така че да може да
преодолее левият завой, в който е навлязъл при възникналото ПТП. Следователно ако
водачът е спазил разпоредбите на ЗДвП и е управлявал лекия автомобил със
скорост, съобразена с релефа и състоянието на пътя, то той е нямало да допусне
причиняването на ПТП.
Не на последно място за причиняването му е спомогнало и обстоятелството, че пак в нарушение на ЗДвП, подсъдимият М. е
управлявал МПС под въздействието на алкохол, което също е повлияло негативно на
реалната му преценка и възможността да предприеме нужните
действия за предотвратяване на ПТП.
Тази фактическа обстановка се прие от
съда след изслушване самопризнанията на
подсъдимия и запознаване с материалите, събрани на досъдебното производство.
Така по описания по-горе начин
подсъдимият А.Н. М., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343, ал. 3, предл. 1, б. „а“, предл.2, вр. чл.343 ал. 1, б.
„б“, предл.2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 16.11.2015 год., по общински път, в
посока от гр.Ивайловград към с.Драбишна, общ.Ивайловград, обл.Хасково, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Опел”, модел “Вектра”,
с рег.№ X …. КВ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5 ал.
3, т. 1 от ЗДвП „ На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или /други
упойващи вещества“, чл. 20 ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, чл. 20 ал. 2 от
ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“, като по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на С.Д.Н., ЕГН ********** ***, изразяващо се в трайно
затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на изкълчване на
раменната става, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация
на алкохол в кръвта 2,32 на хиляда, установено по надлежния ред, с химическа експертиза
№ 618/17.11.2015г. на БНТЛ при ОД МВР - Стара Загора.
Деянието е извършено при форма на вина непредпазливост. Причините и
условията, които са спомогнали за извършването на деянието са неспазване на установените законови
порядки в страната и конкретно Закона за движение по
пътищата.
При
определяне на наказанието на подсъдимия А.Н. М. и
базирайки се на двата основни принципа –
законност и индивидуализация на наказанието, съдът съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е от средна степен, видно и от
измененията, направени от законодателя на предвидените в текста наказания, засягат се обществени
отношения, които касаят пряко
безопасността на движението, живота и здравето на хората.
Обществената опасност на извършителя е ниска - млад човек, признава вината си, съжалява за
извършеното и обещава да не извършва повече
противоправни деяния, неосъждан, няма регистрирани нарушения на ЗДвП.
Съгласно разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК
съдът следва да постанови присъдата си при условията на чл.58а от НК. Съобразявайки се с чистото съдебно
минало на подсъдимия, неговата
млада възраст, липсата на извършени от
него нарушения на ЗДвП и изразеното искрено разкаяние за извършеното и обещание
да не допуска противоправно поведение в бъдеще, съдът счита, че следва да постанови присъдата си при условията на
чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК – многобройни смекчаващи обстоятелства,
като му наложи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години.
С
оглед направените в досъдебното производство разноски, следва да осъди А.Н.М. да заплати сумата от 594.32лв. по сметка на ОД МВР –
Хасково и 34.35лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора.
Съдът
счита, че така определеното наказание ще спомогне за осъществяване
целите на личната и генерална превенция на закона.
Мотивиран от изложеното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: