МОТИВИ: НОХД №23/2016г.

Подсъдимият Д. И.Д. *** е предаден на съд по обвинение за умишлено престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт, като допуска то да бъде преквалифицирано по текста на чл.132 от НК.

Подсъдимият признава, че е извършил деянието, но при условията на неизбежна отбрана, поради което желае да бъде оправдан. Поддържа тезата, че е бил предизвикан от пострадалия А.С.Р., което е възбудило силно раздразнение у него и го принудило да се отбранява. В обясненията си използва израза: „Бях буквално полудял, защото никога не съм си позволявал да изпадна в такава грозна ситуация за толкова години”.

Процесуалният представител на подсъдимия намира обвинението за недоказано и пледира за постановяване на оправдателна присъда, като счита, че са налице предпоставките на института на неизбежната отбрана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На 22.01.2015г. подсъдимият Д.Д. заедно с приятелката си С. Б. и още двама техни познати се намират в заведение „Т.**” в гр.И.***. Не след дълго там влизат пострадалият А.Р. и св. С.Н., като това е третото заведение, което посещават и, в което Р. консумира твърд алкохол - водка. Свидетелката Б. до неотдавна е съжителствала с пострадалия Р. с когото имат син. Забелязвайки компанията на доскорошната си приятелка, Р. се приближава до тях като отправя към подсъдимия фразата: „Ти ли си този тарикат!” и го подканва да излязат навън. От видеозаписа ясно са видни действията на двамата след излизането им от заведението. Първо излиза пострадалият Р., слиза по стълбите, след него с цигара в ръка се появява подсъдимият. На тротоара пред заведението пострадалият рязко се обръща и удря с глава подсъдимия, след което двамата многократно си разменят удари с ръце. В един момент пострадалият е повален от подсъдимия на пътното платно, но успява да стане и отново започна противоборството когато отново е повален в тревната леха до пътя. След този момент пострадалият вече не отговаря на ударите, не се съпротивлява. Подсъдимият продължава да му нанася удари, повдига го и го хвърля на пътното платно, след което отново го прехвърля в края на пътя, при което главата му се удря в бордюра и тялото се изхлузва на земята. Явно пострадалият вече е в безпомощно състояние. Подсъдимият хвърля върху него някакъв предмет, по неговите думи ланеца на пострадалия и го рита в областта на тялото. Подсъдимият влиза в заведението, отива до масата на Р. и се обръща към св.Н. като го подканва да прибере приятеля си и да се махат. Н. излиза навън и след като преценя, че не е в състояние да качи сам пострадалия в лекия автомобил, отива да доведе брат му Е.Р.. След което с помощта, включително и на подсъдимия, го качват в колата. Пострадалият е превозен до болницата в гр.Свиленград. Съдебно-медицинската експертиза установява, че му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма с прояви на сътресение и контузия на мозъка и развитие на кръвоизлив над твърдата обвивка на мозъка, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В процеса на съдебното следствие беше извършена съдебно-медицинска експертиза за установяване вида на уврежданията на подсъдимия Д., получени от нанесените му от пострадалия удари с глава и ръце. Заключението установи, че на подсъдимия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, като той е изпитал болка и страдание.

Съгласно заключението на назначената в процеса на съдебното производство съдебно-психиатрическа-психологична експертиза, вследствие на получените от подсъдимия два удара от страна на пострадалия, не се наблюдавала такава афективно-поведенческа реакция, която да е с характеристика на физиологичен афект. Експертите изразяват мнение, че подсъдимият не е действал в състояние на физиологичен афект. По отношение на категорията физиологичен афект, като част от т.н. краткотрайни разстройства на съзнанието, не се установявала такава феноменология и клинико-динамично протичане, които да подкрепят такива хипотези. При тези разстройства се установявала рязка, краткотрайна качествена промяна на базисните психични функции или други специфични характеристики, които в конкретния случай не се откривали. Обясняват, че агресивното поведение на подсъдимия се дължало на това, че е бил нападнат и удрян.

Съгласно правната теория изпълнителното деяние на противоправното причиняване на телесна повреда се изразява във въздействие върху организма на другиго, което може да предизвика изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или промяна в тяхното функциониране. В този смисъл понятието “Телесната повреда” се дифинира като противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологическото функциониране на тъкани, органи или системи на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание. Следователно трябва да се установи в какво конкретно се изразява това въздействие, в качеството му на съставомерен признак на деянието по чл.129 НК, т.е. в какви точно резултатни действия се обективира то върху организма на човека, как и с какво е извършено съприкосновението, върху кои части, органи и системи е въздействано, кои точно въздействия са причинили съставомерния резултат, какви точно изменения са настъпили и в кои органи, тъкани или системи на организма и как се е променила тяхната цялост и/или функциониране, вида и степента на увреждането.

След проведеното съдебно следствие съдът установи, че подсъдимият е нанесъл многократно удари с ръка по тялото на пострадалия, включително и по главата, с достатъчна сила, съдейки по неговите физически данни, съборил е неколкократно по-слабия, по-нисък и употребил значително количество алкохол Р. на земята, като при последното прехвърляне на тялото му върху пътното платно той удря теменната част на главата си в бордюра, рита го веднъж в тялото. Вследствие на нанесените удари и събарянето на земята е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма с прояви на сътресение и контузия на мозъка и развитие на кръвоизлив над твърдата обвивка на мозъка, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 от НК.

Съдът съобразявайки видяното във видеозаписа - интензитета на случилото се и реакцията на Д., обясненията му, дадени в съдебно заседание, заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, установила причинена лека телесна повреда на подсъдимия от нанесените му удари от пострадалия, тяхната неочакваност, сложилите се отношения между тях преди инцидента, намира, че той е изпаднал в състояние на силно раздразнение. За части от минутата той е загубил контрол над действията си, свидетелство за което е и поведението му след инцидента – явно вече си дава сметка за случилото се, опитва се да помогне на пострадалия, съжалява за извършеното, съзнава че е превишил пределите на самоотбрана. Относно заключението на съдебно-психиатричната-психологическа експертиза, че той е пресъздал пълно случилото се, като свидетелство, че не е изпаднал в състояние на физиологичен афект, следва да се съобрази обстоятелството, че подсъдимият неколкократно в съдебно заседание е изгледал видеозаписа, приложен по делото.

След така описаната фактическа обстановка и анализ на доказателствата, които я обосновават, съдът не кредитира защитната теза на подсъдимия и неговия подзащитен за действие при условията на неизбежна отбрана.

Тук са приложими постулатите на Постановление №12 от 29.11.1973г. по НД №11/1973г. на Пленума на ВС. Съгласно т.6 на Постановлението неизбежна отбрана е упражняване правото на защита, при което нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението.

В Постановлението са очертани следните характеристики на института на неизбежната отбрана:

Нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно без непременно да осъществява състав на престъпление.

Неизбежната отбрана е допустима само когато нападението е непосредствено, който момент следва да се установи максимално точно, защото от този момент нападнатият има право на самоотбрана.

Неизбежна отбрана има дотогава, докато нападението е прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, ако нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др. Кратковременното прекъсване на нападението, ако то може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението.

Правото на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя се допуска само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана, а именно когато е налице съответствие между нея и нападението, като то се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към така изложените изисквания за наличие на неизбежна отбрана се установява, че не всички са налице.

Първо - след непосредственото нападение от страна на пострадалия, подсъдимият веднага инстинктивно е отговорил на ударите, но той продължава да ги нанася върху Р. и след като нападението е прекратено поради неутрализиране на нападателя. Той е повален на земята, не реагира, не се съпротивлява, но въпреки това подсъдимият е продължил да му нанася удари.

Второ – Очевидно е, че подсъдимият не само по време, но и по-интензитет е превишил пределите на неизбежната отбрана. Той нанася повече и по-силни удари, които не само са неутрализирали пострадалия, но и са го привели в безпомощно състояние.

Съгласно т.5 от Постановление №12 от 29.11.1973г. по НД №11/1973г. на Пленума на ВС след като нападението е прекратено, действията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и при неизбежна отбрана. И в двата случая има упражняване на насилие или друго противоправно действие, но при неизбежната отбрана отбраняващият се действа в момент, когато нападението продължава и целта му е да го отблъсне, докато при условията на чл.118 и чл.132 НК деецът причинява, в случая телесната повреда, след като нападението вече е прекратено. Следователно не би могло да се приеме, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана. Налице са факти, сочещи на предизвикано у подсъдимия силно раздразнение – атакуван е неочаквано с глава и ръце, причинена му е лека телесна повреда - болка и страдание, нападението продължило, като от него е могло да настъпят тежки последици за виновния.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Д.Д. на 22.01.2015 год., вечерта в гр.И.**, обл.Х.***, пред хотел-ресторант „Т.***”, находящ се на ул.”К. П. В.”, №***, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, е причинил на А.С.Р., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма с прояви на сътресение и контузия на мозъка и развитие на кръвоизлив над твърдата обвивка на мозъка, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.132 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина – пряк умисъл, като е целял настъпването на общественоопасните последици. Умисълът на подсъдимия се обективира в демонстрираното от него поведение. Той е нанесъл на пострадалия многократни удари с ръце, включително и след като го е повалил на земята. Въпреки, че е установил, че пострадалият вече не се съпротивлява, изпадайки в безпомощно състояние, той продължава да му нанася удари и го хвърля върху пътното платно. Това му поведение е продиктувано от силното раздразнение, в което е изпаднал, провокирано от действията на пострадалия Р. и ограничаващо възможността да контролира действията си.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от висока степен, типична за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани с неприкосновеността и опазване здравето и живота на хората и свързаното с това причиняване на имуществени и неимуществени вреди на пострадалия;

- обществената опасност на дееца е от сравнително ниска степен - млад човек, неосъждан, с добри характеристични данни и престижна професия, признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното, провокиран е от пострадалия, което е довело до изпадането му в състояние на силно раздразнение.

Съдът следва да съобрази обстоятелството, че инициативата за възникналия конфликт е на пострадалия Р.. Подсъдимият е бил предизвикан от него, като му е причинена лека телесна повреда и в стремежа си да защити себе си е използвал прекомерна сила, превишавайки пределите на неизбежната отбрана.

Съдът установи, че са налице условията за прилагане разпоредбите на чл.78а от НК: подсъдимият Д. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел 4 от глава 8 от НК; за престъплението е предвидено наказание до 1 година „Лишаване от свобода”; не са причинени имуществени вреди.

Предвид изложеното, съдът намира, че за извършеното от подсъдимия престъпно деяние по чл.132 ал. 1 т.2 вр. с чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК следва да го освободи от наказателна отговорност и на основание чл.78а ал.1 от НК му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски по сметка на РС–Ивайловград в размер на от 934.95 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдебен заседател – Н.П., към присъда по НОХД №23/2016г. по описа на Районен съд-гр.Ивайловград

Не съм съгласен с мнението на останалите членове от съдебния състав, формирали мнозинство при постановяване на присъдата, по силата на което по делото бе постановена осъдителна присъда.

Считам, че от събраните по делото доказателства, проведените разпити на свидетелите, заключенията на съдебните експертизи по категоричен начин се установява, че подсъдимият е действал изцяло и само в своя защита – при условията на неизбежна отбрана.

Неоспоримо в съдебния процес е доказано чрез свидетелски показания и видео запис, че в нощта на деянието Пострадалият е извел Подсъдимия от питейното заведение под предлог, че трябва да говори с него. Неоспоримо е, че такъв разговор не се е състоял, а и от действията на пострадалия веднага след излизане от заведението, а именно нанасяне на удар с глава в областта на лицето на Подсъдимия и още два, три удара с юмрук, се доказва че Пострадалият е нямал намерение да води разговор с Подсъдимия.

От събраните доказателства неоспоримо е доказано, че Подсъдимият по никакъв начин, с действие или бездействие, не е провокирал нападението срещу себе си.

След нанасяне на първите удари от Пострадалия, считам че Подсъдимият е действал в състояние на неизбежна отбрана, отблъсквайки нападението на Пострадалия, който след първото си поваляне отново атакува Подсъдимия. Никоя от страните не е оспорила средната телесна повреда на Пострадалия, но никоя от страните не успя да докаже кога точно и в кой момент е причинена тя.

Считам че, в действията на Подсъдимия няма умисъл и през цялото време той е действал при условията на неизбежна отбрана в защита на своята лична неприкосновеност и права. Считам, че с присъдата трябва Подсъдимият да бъде признат за невинен.

Районен съдия:

Съдебни заседатели:

1. В.И.

2.Н.П. /особено мнение/