Мотиви по Наказателно дело 10/2016г.

МОТИВИ: НОХД № 10/2016 г.

Подсъдимият А.П.П. е обвинен в извършване на престъпления:

1 - по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и ”б”, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в условията на продължавано престъпление в периода 30.05.2015 г. - 31.05.2015 г., в гр. Ивайловград е отнел чужди движими вещи от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

1. От владението на В.С.Н.: 1 (един) брой златен пръстен с тегло 5.56 грама с инкрустирани на него инициали “ВН”; 1 (един) брой златен пръстен с тегло 3.15 грама с розов камък с инициали от вътрешния край на халката 15Ю; 1 (един) брой златен пръстен с тегло 3.55 грама с инициали от външния край 3 лв. и изобразена петолъчка със сърп и чук в нея и цифри “583”; 1 (един) брой синджир с медальон с формата на капка, с два броя овални безцветни камъка с надпис на задната част на закопчалката “AVON” - от неблагороден метал; 2 (два) броя обеци от жълт метал под формата на капка с два броя овални безцветни камъка, с надпис на скобите за закопчаване “AVON” - от неблагороден метал; 1 (един) брой сребърен пръстен с тегло 2.22 грама с инициали от външния край на халката “925”; 2 (два) броя сребърни обеци с кръгла форма с тегло 1.93 грама; 1 (един) брой брошка от неблагороден метал с черни камъчета по нея и едно бяло по средата, всички на стойност 650.75 /шестстотин и петдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева;

2. От владението на В.Х.И.: 1 брой памучно одеяло, оранжево-бели шарки /елипсовидни/ с размери 2,10 м./1,50 м. - ползвано; 1 брой анцугово долнище, тъмно синьо от изкуствена материя; 1 брой черно портмоне от изкуствена кожа, с метално закопчаване с паричната сума от 5 лв. на монети, общо на стойност 32/тридесет/лева,

всички вещи на обща стойност 682.75 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако за поне едно от тях наказанието не е отлагано по чл. 66 от НК;

2 - по чл. 170, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 30 срещу 31.05.2015 г. през нощта в гр. Ивайловград, е влязъл в чуждо жилище - на Виолетка Г.К.,***, като употребил ловкост и сила.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез защитника си моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият е от гр. Свиленград, обл. Хасково. Към 30.05.2015 г., вече бил осъждан 13 пъти за кражби, както следва:

1. С Присъда № 217/2006 г. по НОХД № 546/2006 г. на РС – Свиленград, влязла в сила на 23.11.2006 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63 от НК, на наказание 6 месеца „Лишаване от свобода”, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от 2 години;

2. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 636/2006 г. на РС – Свиленград, в сила от 04.12.2006 г., за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63 от НК, на наказание 6 месеца „Лишаване от свобода”, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от 2 години;

3. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 720/2006 г. на РС-Свиленград, в сила от 11.12.2006 г., за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 63 от НК, на наказание „Обществено порицание”;

4. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 152/2007 г. на РС – Свиленград, в сила от 13.03.2007 г, за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63 от НК, на наказание 1 година „Лишаване от свобода”, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от 3 години;

5. С Присъда № 59/2007 г. по НОХД № 453/2006 г. на РС- Свиленград, в сила от 27.03.2007 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63 от НК, на наказание „Пробация”, с пробационни мерки за срок от 1 година.

С Определение по НЧД № 172/2009 г. на РС – Свиленград, в сила от 08.05.2009 г., му е определно едно общо наказание по горепосочените 5 осъждания;

6. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 571/2008 г. на РС- Свиленград, в сила от 16.10.2008 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, на наказание 6 месеца „Лишаване от свобода”;

7. С Присъда № 602/2008 г. по НОХД № 763/2008 г. на РС – Димитровград, в сила от 30.12.2018 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, на наказание 9 месеца „Лишаване от свобода”. Определно му е едно общо наказание от 9 месеца „Лишаване от свобода” с това по НОХД № 571/2008 г. на РС- Свиленград. Определно му е и едно общо наказание 1 година „Лишаване от свобода” по първите му 5 осъждания, като на основние чл. 68, ал. 1 от НК е постановено то да бъде приведено в изпълнение и изтърпяно;

8. С Присъда № 46/2009 г. по НОХД № 10/2009 г. на РС – Свиленград, в сила от 14.03.2009 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, на наказание 11 месеца „Лишаване от свобода”. Определно му е едно общо наказание от 11 месеца „Лишаване от свобода” с това по НОХД № 571/2008 г. на РС- Свиленград и НОХД № 763/2008 г. на РС – Димитровград. Определно му е и едно общо наказание 1 година „Лишаване от свобода” по първите му 5 осъждания, като на основние чл. 68, ал. 1 от НК е постановено то да бъде приведено в изпълнение и изтърпяно;

Изтърпял наказанията по горните присъди на 15.07.2009 г.;

9. С Присъда № 124/2010 г. по НОХД № 877/2009 г. на РС – Несебър, в сила от 16.03.2010 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б”, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, на наказание 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода” и за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, на наказание 8 месеца „Лишаване от свобода”. Определно му е едно общо наказание от 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода”

Изтърпял наказанието на 10.12.2010 г.;

10. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 231/2011 г. на РС – Свиленград, в сила от 24.03.2011 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и ”б” от НК, на наказание 1 година „Лишаване от свобода”.

Изтърпял наказанието на 13.01.2012 г.;

11. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 466/2012 г. на РС – Свиленград, в сила от 09.07.2012 г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и ”б” от НК, на наказание 11 месеца „Лишаване от свобода”.

Изтърпял наказанието на 11.02.2013 г.;

12. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 771/2013 г. на РС – Свиленград, в сила от 09.10.2013 г., за престъпление почл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и ”б” от НК, на наказание 1 година и 1 месец „Лишаване от свобода”.

Изтърпял наказанието на 15.07.2014 г.;

13. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 899/2014 г. на РС - Свиленград за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и ”б” от НК, в сила от 31.10.2014 г., на наказание 8 месеца „Лишаване от свобода”.

Изтърпял наказанието на 18.05.2015 г..

Само 12 дни по-късно – на 30.05.2015 г. подсъдимият пристигнал на автостоп в гр. Ивайловград и решил пак да върши кражби. Било вече в тъмната част на денонощието, когато с тази цел влязъл в къща на ул. ”… № 22, но не си харесал нищо в нея и излязъл. Веднага след това се отправил към къщата на свидетеля В.С.Н., която се намирала на съседната улица „…” № 3. Н. бил в една от стаите в къщата и гледал телевизия. Входната врата била отключена и подсъдимият влязъл вътре. Било тъмно и използвал фенерче, което носил със себе си. Влязъл в една от стаите и отворил вратичките, и чекмеджетата на намиращият се в стаята бюфет. В различни кутийки открил пръстени, обеци, синджирчета и брошки, както следва: 1 (един) брой златен пръстен с тегло 5.56 грама с инкрустирани на него инициали “ВН”; 1 (един) брой златен пръстен с тегло 3.15 грама с розов камък с инициали от вътрешния край на халката 15Ю; 1 (един) брой златен пръстен с тегло 3.55 грама с инициали от външния край 3 лв. и изобразена петолъчка със сърп и чук в нея и цифри “583”; 1 (един) брой синджир с медальон с формата на капка, с два броя овални безцветни камъка с надпис на задната част на закопчалката “AVON” - от неблагороден метал; 2 (два) броя обеци от жълт метал под формата на капка с два броя овални безцветни камъка, с надпис на скобите за закопчаване “AVON” - от неблагороден метал; 1 (един) брой сребърен пръстен с тегло 2.22 грама с инициали от външния край на халката “925”; 2 (два) броя сребърни обеци с кръгла форма с тегло 1.93 грама; 1 (един) брой брошка от неблагороден метал с черни камъчета по нея и едно бяло по средата, всички на стойност 650.75 лева, според заключението на вещото лице Д. по извършената от нея оценъчна експертиза. Подсъдимият прибрал посочените вещи в джоба си и излязъл от къщата.

След това подсъдимият П. пообикалял в същата махала, като проверявал вратите и на други къщи, които обаче били заключени. Дворната врата на къщата на свидетелката В.Г.К. *** била отключена и той влязъл в двора. След като видял, че един от прозорците на къщата на първия, приземен етаж е отворен, П. решил да влезе. За целта, скъсал поставеният на прозореца комарник, след което се промушил и влязъл вътре, като се спуснал надолу проявявайки ловкост, тъй като прозореца бил на нивото на двора, а пода в стаята бил на по-ниско. Бил с поставени ръкавици, а за да вижда в тъмното използвал фенерчето си. П. обикалял из стаите, като ровил и търсил ценни за него предмети, но не откривал нещо, което да му е необходимо. Било късно през нощта около и след 24.00 часа на 30 срещу 31.05.2015 г.. Докато П. обикалял в къщата им, Виолетка и съпругът й били на втория етаж. К. чула шум и помислила, че идва от забравена отворена врата от северната страна на къщата. Видяла, че наистина е отворена метална врата на втория етаж и след като я затворила отново се прибрала в стаята си. Тогава отново чула тракане и веднага слязла на долния етаж. Видяла, че има множество разхвърлени дрехи, а вратите на стаите били отворени и веднага помислила, че в къщата има човек. Започнала да включва осветлението в стаите. Чула шум в кухнята и влязла там и също включила осветлението. Кухнята била с бокс, който били отделен със завеса. В момента, в който дръпнала завесата видяла подсъдимия П.. Започнала да вика за помощ и да звъни на звънеца за да събуди и съпруга си, който спял на втория етаж.

Междувременно подсъдимият избягал навън през вратата. Продължил по улицата, но малко по-нагоре, на високото, видял къщата на свидетелката В.Х.И.,***. Подсъдимият решил да влезе вътре в къщата за да открадне някоя дреха, тъй като смятал да нощува в гората. Къщата била на два етажа, като дворната и входните врати на двата етажа били отключени. Същата вечер внуците на И. и съпруга й им били на гости, и тя заедно с децата се качила да спят в спалнята на втория етаж. П. проникнал в къщата и на двата етажа, като влизал в стаите и тършувайки разхвърлил различни вещи и дрехи. От дамската чанта на И. взел портмонето й, което било от изкуствена кожа, черно на цвят с намиращите се в него 5 лева на монети. От леглото от една от стаите взел едно одеяло с преобладаващ оранжев цвят и едно долнище от анцуг, тъмно синьо на цвят и напуснал къщата. Тези вещи били на обща стойност 32 лева, според заключението на вещото лице К. по извършената от нея оценъчна експертиза

Всички вещи, които подсъдимият отнел от В.С.Н. и В.Х.И. били на обща стойност 682.75 лева.

След като напуснал къщата на свидетелката И., подсъдимият излязъл извън града, като навлязъл в местността ,Дупката”, където в близост до „Бор чешма” легнал да спи, като се завил с одеялото, което взел от дома на И..

Сутринта на 31.05.2015 г. при извършван рутинен обход, подсъдимият бил намерен на мястото, където спал през нощта и бил задържан от полицейски служители от РУ на МВР - Ивайловград. Извършен му бил обиск, при който били намерени и иззети откраднатите предмети. Впоследствие бил извършен оглед и на местопроизшествието, където бил задържан. Извършени били огледи на местопроизшествие и на всички домове, в които П. проникнал и от които отнел описаните вещи.

В хода на производството е било извършено разпознаване от В. К., при което същата е разпознала подсъдимия П., като лицето, което е видяла в дома си.

Така по описания по-горе начин:

1 - подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и ”б”, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно в условията на продължавано престъпление, в периода 30.05.2015 г. - 31.05.2015 г., в гр. Ивайловград е отнел чужди движими вещи от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал противоправния характер на деянието си - че лишава владелците на чуждите вещи от фактическата им власт над тях, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици – неправомерно установяване на своя фактическа власт върху чуждите вещи, и е целял настъпването на тези последици.

Налице са квалифициращите деянието признаци: кражбата е извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б. „а” о б. „б” НК, а именно извършена е след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година с Присъда № 124/2010 г. по НОХД № 877/2009 г. на РС – Несебър /1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода”/, с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 231/2011 г. на РС – Свиленград /1 година „Лишаване от свобода”/ и с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 771/2013 г. на РС – Свиленград /1 година и 1 месец „Лишаване от свобода”/, и след като е бил осъждан два или повече пъти – 5 пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер с Присъда № 124/2010 г. по НОХД № 877/2009 г. на РС – Несебър /1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода”/, с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 231/2011 г. на РС – Свиленград /1 година „Лишаване от свобода”/, с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 466/2012 г. на РС – Свиленград /11 месеца „Лишаване от свобода”/, с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 771/2013 г. на РС – Свиленград /1 година и 1 месец „Лишаване от свобода”/ и с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 899/2014 г. на РС - Свиленград /8 месеца „Лишаване от свобода”/, като за нито едно от горните осъждания наказанието не е отлагано по чл. 66 от НК. От изтърпяване на наказанията по тези осъждания не е изтекъл и 5 годишен срок към времето на деянието по настоящата присъда.

Деянието е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК – деянията от 30.05.2015 г. - 31.05.2015 г., осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предхождащите.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от средна степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителят е от средна към висока степен с оглед на многократните му осъждания.

Подбудите към извършване на престъплението – незачитане на неприкосновеността на чуждата собственост.

Отегчаващи вината обстоятелства – обремененото съдебно минало и явното нежелание на подсъдимия да се поправи.

Смегчаващи вината обстоятелства – оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.

Не са налице изключителни или многобройни, характерни и относими смегчаващи вината обстоятелства, които да обосноват приложение на изключението по чл. 55 НК.

Предвид изложеното и на основание чл. 373, ал. 2 НПК на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а НК.

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и ”б”, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, нормата предвижда наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 до 10 години.

За така извършеното деяние, съобразно правилата на чл. 54 НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 години, като на основания чл. 58а, ал. 1 НК, следва да се намали с 1/3, като му се наложи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 години.

Тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и не е реабилитиран, изпълнението на наказанието лишаване от свобода не може да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

Съгласно чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените, които се настаняват в затвор или в затворнически общежития от закрит тип се определя строг режим.

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС рецидивистите и осъдените, с изключение на тези осъдени за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, се настаняват в затвори и затворнически общежития от закрит тип.

Настоящата присъда се явява поредна за подсъдимия, който е и рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС - осъждан е два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс, като е изтърпявал наказание лишаване от свобода; осъден е и за престъпление, представляващо опасен рецидив, поради което същият не може да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип.

Ето защо и на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС следва да се определи първоначален "Строг режим" за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода", което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС следва да се търпи в затвор или затворническо общежитие от „Закрит тип”.

Съдът счита така определеното наказание на подсъдимия по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

2 - подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав и на текста на чл. 170, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а именно за това, че на 30 срещу 31.05.2015 г. през нощта в гр. Ивайловград, е влязъл в чуждо жилище - на Виолетка Г.К.,***, като употребил ловкост.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че жилището е чуждо, че е нощ, че за да влезе е необходимо да употреби ловкост, че обитателят на жилището не е дал съгласие да влезе, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици – накърняване на правото на непртикосновеност на жилището, и е целял настъпването на тези последици.

Налице са квалифициращите деянието признаци - деянието е извършено нощем.

Съдът намира, че деянието не е извършено с употреба на сила, тъй като за скъсването на комарника на прозореца, през който подсъдимият е проникнал в жилището не са налице данни да е необходима някаква физическа сила. Ето защо подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението, че за извършване на деянието е употребил сила.

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителят е от средна към висока степен с оглед на многократните му осъждания.

Подбудите към извършване на престъплението – незачитане на неприкосновеността на жилището.

Смегчаващи вината обстоятелства – оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.

За престъплението по чл. 170, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, нормата предвижда наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 до 5 години.

За така извършеното деяние, съобразно правилата на чл. 54 НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година, като на основания чл. 58а, ал. 1 НК, следва да се намали с 1/3, като му се наложи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 НК подсъдимият А.П.П. следва да бъде осъден да заплати на Държавата, по сметка на Областна дирекция на на Министерството на вътрешните работи – Хасково, сумата 115.00 лева, за сторени разноски по досъдебното производство за съдебно-оценителни експертизи.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: