МОТИВИ: НОХД №7/2016г.

Подсъдимият А.Й.Ш. *** е предаден на съд за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, което не е направил в ДП.

Съдът, като прецени събраните по делото еднопосочни гласни и писмени доказателства, обясненията на подсъдимия, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През пролетта на 2015г. подсъдимият Ш. работил в дърводобивна фирма в района на гр.Ивайловград. Той, заедно с други двама негови съселяни, които се занимавали със същата дейност, често посещавали механа „Калето” в града. Там той се запознал с пострадалата А.Т.Т., която работила като готвачка в заведението. Отношенията помежду им станали с времето близки. В началото на месец април 2015г. при поредна тяхна среща, Т. споделила с подсъдимия, че желае да закупи за баща си лек автомобил. Ш. й предложил автомобила, който управлявал в момента – „Фиат Браво”, с рег. РА №***. Процесният автомобил не бил собственост на подсъдимия, а на св.П.П.П. *** Тя го предоставила на дъщеря си – св.Л.Т., а последната го предала за ползване на подсъдимия, след като той й заплатил половината от уговорената сума. Но т.к. отношенията им не били уредени окончателно, то и правото на собственост върху лекия автомобил не било прехвърлено на подсъдимия. Въпреки това на 24.04.2015г. той приел от Т. уговорената сума от 1000лв. в механа „Калето”. Свидетели на предаването на парите станали св.Г. Х. и св.С.Г., които разбрали от Т. за какво тя е предала сумата от 1000лв. на подсъдимия. Няколко дни по-късно подсъдимият закарал закупения от Т. лек автомобил пред дома на родителите й, като предал на баща й, св.Т.Ч., ключовете и документите на колата. Последният установил, че автомобилът се води на трето лице. Подсъдимият обяснил на пострадалата Т., че това не е никакъв проблем, като обещал, че ще вземе от собственичката на автомобила пълномощно, за да прехвърлят автомобила. Свидетелят Ч. започнал да ползва автомобила, като констатирал, че има проблем със запалването на двигателя. Подсъдимият обяснил, че е наверно от акумулатора и обещал при връщането си на село да го замени с друг т.к. бил в гаранция.

На 23.05.15г. подсъдимият отишъл в дома на пострадалата и взел лекия автомобил, за да пътува до с.Ц.**, с обещанието да смени акумулатора и вземе пълномощно, за да се извърши прехвърлянето на собствеността върху него. През следващите няколко дни пострадалата и подсъдимият се чували, като последният й заявил, че няма да се връща на работа в гр.И.**, но ще докара колата. Това не се случило в близките дни, а и подсъдимият вече не отговарял на обажданията на Т.. Телефоните му били изключени. От св.Л.М., Т. разбрала, че подсъдимият й се е обадил, за да съобщи, че ще дойде на 5.6.15г. за да докара колата на Т.. Това не се случило и след още няколко дни изчакване, на 12.06.15г. Т. подала жалба като описала случилото се, твърдейки, че е измамена.

Съгласно правната доктрина и практика, измамата по смисъла на НК предполага наличие на няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга; Същият да не е имал намерение и/или възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага и в резултат на тези му действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки безвъзмезден и невъзстановим разход.

От гореизложеното е видно, че фактическият състав на измамата, се характеризира от обективна страна с няколко особености: То е престъпление с два предмета - измамено лице и ощетено имущество, намиращо се във фактическа или разпоредителна власт на измамения; Налице е неправилна представа на пострадалия относно условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане; Изпълнителните деяния, могат да бъдат няколко, сред които и осъществените в настоящото производство възбуждане и поддържане на заблуждение; Измаменото лице извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществото; това води до осъществяване на съставомерния резултат, а именно причиняване на имотна вреда.

От субективна страна класическата измама изисква наличието на пряк умисъл и особена користна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента: Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи и / или поддържа вече възникнали такива; Освен това деецьт предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество.

Анализът в съвкупност, а и поотделно, на събраните по делото доказателства, включително и обясненията на подсъдимия, доказват в пълнота и по категоричен начин осъществяването на престъпното деяние от последния. Вички елементи от фактическия състав на престъпното деяние по чл.209 ал.1 от НК се обективират в хронологията на действията на подсъдимия.

Подсъдимият, е въвел в заблуждение пострадалата Т. още при първия разговор между двамата, провел се през месец април, обещавайки да й продаде лек автомобил „Фиат Браво”, с рег. №****,, като е съзнавал, че не би могъл да го направи, доколкото не е собственик, нито е упълномощен да се разпорежда с него. Това обстоятелство той не споделил с Т.. Същевременно подсъдимият приел от пострадалата сумата от 1 000лв. още преди да предаде лекия автомобил. Едва, когато предал документите на бащата на пострадалата и последният установил, че подсъдимият не е собственик, той, принуден да даде обяснение, заявил, че това не е никакъв проблем и, че ще получи пълномощно от собственичката на автомобила, като си отиде на село. Следващи измамни действия на подсъдимия е вземането на лекия автомобил, и обяснението, че трябва да подмени акумулатора, неколкократните му обещания, че ще докара колата в И.**, за да се уреди прехвърлянето на собствеността, тяхното неизпълнение, а накрая и прекъсването на всякакви контакти с пострадалата за близо осем месеца.

Тази последователност в поведението на подсъдимия сочи за умишлено въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалата. Следователно във всеки момент от инкриминирания период – месец април 2015г. до 12.06.2015г., подсъдимият е съзнавал, че няма възможност, а и намерение, да продаде на пострадалата лек автомобил „Фиат Браво”, с рег. РА № ****

Тази фактическа обстановка се прие от съда след обсъждане на събраните в съдебно заседание гласни доказателства и приложените по делото писмени такива. На основание чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК, след констатиране на съществено противоречие между обясненията, дадени от подсъдимия на ДП и в съдебно заседание, бяха прочетени тези, дадени от него на 27.11.15г. на досъдебното производство в присъствието на защитник. В тях той не се признава за виновен, отрича да има задължение да предаде закупения от пострадалата лек автомобил, обяснява получената сума от 1000лв. от Т. с погасяване на нейно задължение към него. На основание чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.3 от НПК бяха прочетени показанията на неявилите се свидетелки Л.Т. и П.П., след дадено съгласие на подсъдимия.

Съдът приема за категорично доказано, че по описания по-горе начин подсъдимият Ш. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл.209 ал.1 от НК, като през месец април 2015г. в гр.И.***, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил и до 12.06.2015г. поддържал у А.Т.Т. заблуждение относно това, че ще й продаде лек автомобил „Фиат Браво”, с рег. РА №**** , и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 000лв.

При определяне на наказанието на подсъдимия Ш. и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от средна степен, стойността на нанесената щета не е висока, тя е възстановена - дни преди първото съдебно заседание, правото на собственост върху процесния лек автомобил е прехвърлено от подсъдимия, което съгласно съдебната практика следва да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство;

- обществената опасност на извършителя е от средна степен, осъждан многократно, има семейство, признава вината си, изразява съжаление за извършеното.

При така изложените съображения, съдът намира, че на подсъдимия Ш. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, към предвидения от закона минимум, за което и на основание чл.209 ал.1, вр. с чл.54 от НК следва да му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим съгл. чл.61 т.2 от ЗИНЗС, доколкото той е осъждан многократно, вкл. и на „Лишаване от свобода”.

На основание чл.68 ал.1 от НК, съдът следва да приведе в изпълнение Присъда №178/07.06.2012г., постановена по НОХД№396/2012г. на РС-Пазарджик, влязла в сила на 23.06.2012г., с която подсъдимият е осъден на „Лишаване от свобода„ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години, т.к. настоящото престъпно деяние подсъдимият Ш. е извършил в тригодишния срок на изпитване по тази присъда.

Така определеното наказание би допринесло за осъществяване на личната и генерална превенция на закона.

Мотивиран от изложеното,съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: