Мотиви по Наказателно дело 92/2015г.

МОТИВИ НЧХД №92/2015г.

Подсъдимият П.К.Т. *** е предадена на съд по тъжба на В.Х.К. *** извършено престъпление по чл.148 ал.1,т.1 във вр. с чл.146,ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на тъжбата. Срещу подсъдимия е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, в размер на 1200 лева. Тъжителят е конституиран, като граждански ищец в наказателния процес.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с пълномощник в съдебно заседание. Не се признава за виновен, твърди, че действително се е срещал с тъжителя същия ден, но това е станало пред дома на тъжителя, като той му казал да внимава с животните, за да не стане както преди. Твърди, че е нямало никакви пререкания помежду им. Процесуалният защитник пледира за невиновност на своя подзащитен, или за прилагане разпоредбите на чл.78а от НК, ако се докаже вината му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.12.2015г. тъжителят отива при свой познат – св. Красимир К., за да търси брадва, необходима му да насече дърва за огрев. Последният му предлага да дойдат със св.Христо Х. да му помогнат. Привършват с цепенето и подреждането на дървата около 16 часа, след което се качват на лекия автомобил на тъжителя, за да ги закара обратно. Движейки се по ул.”Раковска”, близо до дома на тъжителя, те срещат подсъдимия. Той е възрастен човек, пенсионер, който отглежда животни и ги пасе в покрайнините на града, близо до дома на тъжителя. На 13.12.15г., около 16 часа, това твърди и самият подсъдим, той прибира животните - крава и магаре, по ул.”Раковски” към дома си. По същата улица се движи и автомобилът на тъжителя, в който се намират и свидетелите К. и Х.. От дясно на пътното платно, по посока на движението, е паркиран син микробус, който препятства движението в дясната лента, а в ляво са застанали животните на подсъдимия, което прави невъзможно заобикалянето от ляво. Тъжителят спира колата и изчаква подсъдимият да отстрани животните от пътното платно. Последният се е подпрял на металната ограда на бившето поделение на „Гранична полиция” и не предприема никакви действия. Двамата свидетели К. и Х. си говорят в колата, но след около една – две минути св.К. се обръща към тъжителя с въпроса какво става, докога ще стоят на едно място. Тогава пострадалият сваля стъклото на колата и се обръща към подсъдимия с молба да отстрани животните от пътя, за да премине лекия автомобил. Провокиран от думите на тъжителя, подсъдимият отива до колата, опира се на отворения прозорец на автомобила на тъжителя и му отправя нееднократно следните обиди: „Какво ще ми направиш бе простак! Ти си боклук! Видя ли, че не можа да ме осъдиш, бе простак! Да ти еба майката проста!”, като прави недвусмислен жест чрез показване на среден пръст. Тези ругатни и обиди, изречени на висок глас, явно познати на животните, ги карат да тръгнат по пътя и да освободят платното. След тях тръгва и подсъдимият. Тъжителят закарва свидетелите К. и Х. до склада за дърва, от където ги е взел. Свидетелят К. след известно време се връща в дома на тъжителя, но последният все още не се е прибрал. Той разказва на майката на тъжителя, св. Кръстева за случилото се. Тя го приема твърде зле, знаейки колко е чувствителен синът й. Когато се прибира в дома си, тъжителят е видимо разстроен, и я моли да не го пита за нищо. Едва на другия ден й разказва подробности за случилото се. Дни след инцидента тъжителят се чувства потиснат и омерзен от обидите на подсъдимия Т., по думите на неговата майка.

Съдът дава вяра на показания на св.К., Х. и Кръстева. Те са еднопосочни, подробни, непротиворечиви и допълващи се. Кореспондират за време и място с обясненията на подсъдимия. Показанията на съпругата на подсъдимия, която поддържа защитната версията на съпруга й, съдът не кредитира. Тя не е пряк свидетел на случилото се и е заинтересована страна.

Непосредствен обект на престъпното деяние–обида са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на положителната самооценка на личността. От обективна страна в настоящия казус изпълнителното деяние е осъществено чрез отправяне на обидни думи по отношение на тъжителя, публично, пред негови познати, намиращи се в лекия автомобил, /квалифициращ признак относно предмета на престъплението/, а именно: „ Какво ще ми направиш бе простак! Ти си боклук! Видя ли, че не можа да ме осъдиш, бе простак! Да ти еба майката проста!”, като прави недвусмислен жест чрез показване на среден пръст. Обидата е твърдение за съществуване на отрицателни, неприемани благосклонно в обществото качества на пострадалия, които са от естество да накърнят положителната му самооценка. Като резултатно престъпление обидата следва да е осъществена непосредствено в присъствие на пострадалия, а в настоящия случай, тя е отправена публично, като е станала достояние на присъстващите в лекия автомобил лица.

От субективна страна, при обидата, деецът трябва да съзнава и да цели накърняване честта и достойнството на пострадалия, който умисъл е налице в настоящия казус. Отправените обиди, особено когато те са незаслужени се отразяват негативно върху душевния мир на пострадалия. Този резултат в настоящия случай се потвърждава от показанията на свидетелите. Тъжителят е силно обиден, огорчен, разстроен. Няколко дни е бил под влияние на негативното преживяване, причинено от поведението на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият П.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.1,т.1 вр с чл.146 ал.1 от НК, по който следва да бъде признат за виновен, а именно - на 13.12.2015 год., в гр.Ивайловград, обл.Хасково, на ул.”Раковски”, е нанесъл публична обида в присъствието на други две лица на В.Х.К. чрез изричане на думи и извършване на жестове, унизителни за честта и достойнството му, а именно: „Какво ще ми направиш бе простак! Ти си боклук! Видя ли, че не можа да ме осъдиш, бе простак! Да ти еба майката проста!”, като прави недвусмислен жест чрез показване на среден пръст.

При определяне на наказанието на подсъдимия Т. за извършеното от него престъпно деяние и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние е от средна степен - засегнати са отношения, осигуряващи неприкосновеност на положителната самооценка на личността, осигуряващи ежедневно нормално етично общуване между хората;

- обществената опасност на дееца е сравнително ниска предвид правния му статус - неосъждан, възрастен човек, пенсионер, с ниски доходи, но същевременно не се признава за виновен.

Предвид изложеното, съдът намира, че за извършеното от П.Т. престъпно деяние е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, а същевременно са налице и предпоставките на чл.78А от НК, поради което следва да го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба” в минималния, предвиден от закона размер от 1000 лева.

Съдът счита, че така определеното на подсъдимия административно наказание, по вид и размер, напълно отговаря на извършеното от него престъпно деяние и ще осъществи целите на личната и генерална превенция на закона.

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск за претендираната сума от 1200лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на тъжителя от престъпление по чл.148 ал.1,т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК, извършено от подсъдимия.

Безспорно от доказателствата по делото бе установено, че подсъдимият е автор на това престъпно деяние. Тъжителят е уважаван човек, на длъжност „заместник – директор” на Горско Стопанство – Ивайловград. Установи се, че той по никакъв начин не е провокирал подсъдимия. Нанесената му обида силно е накърнила чувството му за лично достойнство и нравствена самооценка. Обидата е станала достояние на трети лица – негови приятели, което допълнително увеличава силата на нанесените морални щети на пострадалия.

Като съобрази горното и на основание чл.52 от ЗЗД, съгласно който неимуществените вреди се определят по справедливост, съдът намира, че следва да осъди подсъдимия П.К.Т. да заплати на В.Х.К. обезщетение в пълния претендиран размер от 1 200лв. за извършеното спрямо него престъпление по чл.148 ал.1,т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК, както и направените от тъжителя деловодни разноски в размер на 818лв.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Ивайловград 48 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: