МОТИВИ: НЧХД № 90/2015 г.

Подсъдимият Р.Д. ***, е обвинен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 02.11.2015 г. в с. Плевун, обл. Хасково е причинил на Г.Д.Б. ***, лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в дясната теменна и дясната челна области на главата; охлузване на носа; охлузване с оток и кръвонасядане на лявата скула.

В съдебно заседание е приет за съвместно раглеждане граждански иск от Г.Д.Б. срещу Р.Д.П. за сумата от 2500 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 02.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

Частният тъжител-граждански ищец, лично и чрез повереника си адв. А. от АК – Варна, поддържа внесеното обвинение и предявения граждански иск.

В съдебно заседание подсъдимият П. не се признава за виновен. Дава обяснения, че бил нападнат от тъжителя, който го ударил с пръчка по главата и в процеса на самоотбрана също ударил тъжителя с пръчка. Лично и чрез защитника си адв. К. ***, моли да бъде оправдан. Алтернативно претендира за реторсия. Оспорва гражданския иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият е от с. Плевун, обл. Хасково и с тъжителя са съседи – къщите им са в съседни дворове. От известно време тъжителят бил в обтегнати отношения с подсъдимия и майка му – свидетелката П., породени и от имотни спорове, а и от това, че тъжителят изхвърлял клони на улицата до дома на подсъдимия. Тъжителят бил в обтегнати отношения и със съседката си - свидетелката Г., видно от показанията й и приложената полицейска преписка, съдържаща Докладна записка, Обяснения на Г. и Протокол за полицейско предупреждение на Б..

На 02.11.2015 г., около 18.00 часа, тъжителят и подсъдимият отново се скарали, по повод на забележка на подсъдимия за ярето на тъжителя, което се било качило върху навес. Подсъдимият дошъл при двора на тъжителя и двамата се сбили като си нанасяли удари с тояги по главите. От причинените рани по главите на двамата започнала да тече кръв.

Подсъдимият се прибрал в дома си, където майка му видяла, че от главата му тече кръв и дрехите му са нацапани с нея.

Тъжителят отишъл да търси помощ на центъра на селото, в кръчмата, където бил свидетелят М., заедно с други хора, които видели, че Б. е облян в кръв. Тъжителят бил изплашен и викал „Утрепа ме, утрепа ме”. Когато го запитали какво се е случило тъжителят, посочил, че подсъдимият П. го е ударил.

Била извикана кметската наместничка – свидетелката Ч., на която Б. също казал, че е ударен от П., с когото се сбили. Свидетелката съобщила за случилото се на спешния център „112”, от където съобщили на Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/– филиал Ивайловград и на РУ на МВР – Ивайловград, дежурен, в което бил свидетелят Н..

На място бил изпратен екип на спешна медицинска помощ. Докато пристигне, свидетелката Ч. помагала на Б. да спре кръвотечението. Б. бил откаран в ЦСМП - Свиленград, където му била извършена хирургична обработка – зашиване на раните на главата. След това тъжителят бил върнат в Ивайловград, а от там в дома му в с. Плевун го закарал свидетеля Т.. По пътя тъжителя му разказал, че е нападнат в двора си и ударен с тояга от подсъдимия.

Междувременно в с. Плевун бил изпратен и полицейски екип в състава, на който били свидетелите А. и Б., който се срещнали със свидетелката Ч. и след като получили информация от нея отишли в дома на подсъдимия. Видели, че по главата му има рана и кръв, както и по дрехите му. Подсъдимият им обяснил, че бил направил забележка на тъжителя, че ярето му се е качило на някакъв навес. Тъжителят започнал да псува, взел пръчка и ударил подсъдимия, който за да се защити, също ударил тъжителя.

На следващия ден свидетелите А. и Б. се срещнали с тъжителя, който обяснил, че подсъдимият го нападнал и ударил, а той, за да се защити, също го ударил.

Още на следващия ден след боя, въпреки изпитваното страдание, и тъжителя и подсъдимия продължили да изпълняват ежедневните си дейности, като били видени от свидетели да извеждат животните си на паша.

От приетите съдебномедицински експертизи на вещото лице Д-р Е., уточнени и допълнени в съдебно заседание, се установява, че при сбиването подсъдимият е причинил на тъжителя Б. телесна повреда изразяваща се в разкъсно-контузни рани в дясната теменна и дясната челна области на главата; охлузване на носа; охлузване с оток и кръвонасядане на лявата скула, които са извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Нараняванията по начин и време могат да се извършат по описаният от тъжителя и свидетелите начин – бой с кол, тояга, пръчка. Не могат да се причинят от падане на терен, тъй като са в различни плоскости.

Причинената от тъжителя на подсъдимия П. телесна повреда е болка и страдание без разстройство на здравето.

От справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан. Има добри характеристични данни, видно от Характеристична справка изготвена от РУ на МВР - Ивайловград.

От справка за съдимост на тъжителя се установява, че същия е неосъждан. Има добри характеристични данни, видно от Характеристична справка изготвена от РУП - Ивайловград.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите. Същите, в същността си относно осъществено сбиване на между тъжителя и подсъдимия, са единни, непротиворечиви, логични, кореспондират с другите доказателства по делото. Нито един от свидетелите не е възприел лично сбиването, поради което те възпроизвеждат сведения за него, получени пряко или косвено от тъжителя или подсъдимия, на което се дължи и различието в причините, начинът, мястото и първонанеслия удар.

Съдът кредитира с доверие и обясненията на подсъдимия П. в частта в която признава, че с тъжителя са се били и удряли с пръчки. В останалата част - относно причините, начинът, мястото и първонанеслия удар, съдът намира обясненията за израз на защитна позиция.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на вещото лице и приетите писмени доказателства.

Така по описания по-горе начин подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно на 02.11.2015 г. в с. Плевун, обл. Хасково е причинил на Г.Д.Б. ***, лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в дясната теменна и дясната челна области на главата; охлузване на носа; охлузване с оток и кръвонасядане на лявата скула.

Не са налице условията за прилагане на реторсия, доколкото причинените на тъжителя Б. и на подсъдимия П. леки телесни повреди са от различен характер, в който смисъл е константната съдебна практика, установена с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 51 ОТ 16.09.1990 Г. ПО Н. Д. № 41/1989 Г., ОСНК НА ВС.

Не се установи по делото подсъдимият да е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана. Освен това именно П. е бил по - активната страна в боя, доколкото е причинил на пострадалия, по-тежки наранявания, в резултат на най-малко два-три удара, включително в задната част на главата.

Не са налице и условията на чл. 132 НК - не се установиха действия на Б., които биха могли да доведат до тежки последици за подсъдимия П. или негови близки.

При определяне на наказанието на подсъдимия П. и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления, засягащи в по - малка степен неприкосновеността на личността, не са настъпили усложнения за здравето на пострадалия и нараняването е отшумяло бързо;

- обществената опасност на извършителят е от ниска степен с оглед характера на извършеното от него престъпно деяние, същият не е криминално проявен, с добри характеристични данни е, безработен е, мотивите за извършване на престъплението - повишена агресивност в резултат продължителни негативни отношения с тъжителя.

Спрямо подсъдимия са налице условията за прилагане на чл. 78а от НК: Пълнолетен е. За извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание "Лишаване от свобода" до две години или „Пробация”, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, не е причинена смърт или тежка телесна повреда, не е бил в пияно състояние и не са налице множество престъпления.

Предвид изложеното, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание "Глоба", която съдът, както взе предвид конкретното деяние и личността на дееца, намира, че следва да бъде в минималния предвиден размер от 1000 лева.

Съдът счита, че така определеното наказание по размер отговаря на извършеното от подсъдимия деяние и ще осъществи целите на личната е генерална превенция.

По гражданския иск:

Срещу подсъдимия е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с който пострадалият Г.Д.Б., в качеството си на граждански ищец, претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2500 лева от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 02.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в дясната теменна и дясната челна области на главата; охлузване на носа; охлузване с оток и кръвонасядане на лявата скула.

При нанасяне на ударите тъжителят е почувставал болка, а в процеса на заздравяване на раните страдание с оглед на конкретните увреди, медицинските манипулации /шевове и премахване на конците/ и времето за отшумяването на увредите, което според заключението на вещото лице е около 20 дни, като не се доказа по продължителен период. С оглед на това Съдът счита предявения иск срещу П. за доказан по основание.

Що се отнася до размера, Съдът намира, че той е частично недоказан, ето защо за установените неимуществени вреди следва да се уважи до сумата от 1000.00 лева, която сума е справедлива, определена в съответсвие с чл. 52 от ЗЗД. Иска за разликата над размера от 1000.00 лева до претендираните 2500.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Подсъдимият следва да се осъди да заплати на гражданския ищец и законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 02.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

С оглед осъдителната присъда и уважаването на гражданския иск, и на основание чл. 189 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частният тъжител и граждански ищец Г.Д.Б. сумата от 613.70 лева - разноски по делото за държавни такси / 12 лева за образуване на делото, 1.70 лева за препис от протокол/, заплатено адвокатско възнаграждение /500 лева/, разноски за съдебномедицинска експертиза /100 лева/. Тъжителят е надвнесъл 38 лева държавна такса за образуване на делото, които може да поиска да му се възстановят.

На основание чл. 189 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Държавата, по сметка на РС – Ивайловград, сумата от 50.00 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: