МОТИВИ: НОХД № 81/2015 г.

Подсъдимият А.С.А. е обвинен в извършване на престъплениe по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че на 16.03.2015 г. в с. Ламбух, обл. Хасково, чрез използване на техническо средство – ключ, е отнел чужди движими вещи - парична сума от 70.00 лева и мобилен телефон „Нокия” 6111 на стойност 119.00 лева, всичко на обща стойност 189.00 лева, от владението на И.Н.В. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно в немаловажен случай, след като е осъден за друго такова престъпление с влязла в сила присъда.

Районният прокурор поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и на основание чл. 371, т. 2 признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият работил като пастир в с. Ламбух. Имал нужда от пари и тъй като бил посещавал дома на свидетеля И.В. знаел, че той държи някаква сума в дома си.

Около 07:30 часа на 16.03.2015 г. отишъл пред дома на свидетеля В., който отсъствал от дома си, и влязъл в двора през отключената дворна врата. Вратата на къщата била заключена, но подсъдимият знаел, че свидетелят държи ключа на прозорче на къщата. Взел го и с него отключил вратата. Влязъл вътре и в една от стаите намерил и взел сумата 70 лева и мобилен телефон „Нокия” 6111 на стойност 119.00 лева, видно от заключението на вещото лице К. по извършената съдебно-оценителна експертиза, или всичко на обща стойност 189.00 лева. След това подсъдимият излязъл от къща, заключил вратата и оставил ключа на мястото, откъдето го взел.

На следващия ден свидетелят В. се прибрал в дома си и установил липсата на парите и мобилния телефон. На същият ден подсъдимият тръгнал за гр. Кърджали със свидетеля М., като му казал, че отива да си вземе личната карта, която била в негов роднина. Двамата отишли първо в гр. Ивайловград, където подсъдимият си закупил цигари и бира в еднолитрова бутилка. Това учудило М. тъй като обикновено подсъдимият нямал пари. В гр. Кърджали двамата се разделили и се разбрали по-късно да се срещнат в гр. Момичилград. Когато се срещнали подсъдимият бил много пиян и споделил със свидетеля, че си е купил и изпил половин литър ракия. Бил купил и други неща, които носил. Свидетелят отново се зачудил откъде подсъдимият имал пари.

На 18.03.2015 г. М. закарал подсъдимия в РУ на МВР – Ивайловград, защото полицаите вече го издирвали във връзка с подадената от В. жалба за кражба. След като излязъл от полицията подсъдимият поискал 70 лева на заем от М., като му казал, че толкова е откраднал от къщата на В. и му трябват за да ги върне. Освен това казал, че е откраднал и мобилен телефон и трябва да отиде до дома си в селото за да го вземе и върне. Подсъдимият предал вещите на полицейски служител, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. Впоследствие те били върнати на свидетеля В..

От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан:

1. на „Глоба” за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК с присъда по НОХД № 156/1998 г. на РС – Момчилград, влязла в сила на 30.11.1998 г.;

2. на „Пробация”, със пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца, и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК, по НОХД № 88/2010 г. на РС – Златоград, влязла в сила на 22.06.2010 г..

Видно от Писмо № 2761/2007/0000008/15.06.2008 г. на НАП, ТД – Пловдив, глобата по НОХД № 156/1998 г. на РС – Момчилград не е изпратена за събиране и не е включена в изпълнителното дело срещу подсъдимия.

От характеристична справка се установява, че подсъдимият бил склонен към закононарушения, за което се съди от осъжданията му, но не бил конфликтна личност. Злоупотребявал с алкохол има две пълнолетни деца.

От декларация за семейно и материално положение и имотно сътояние се установява, че подсъдимият няма имущество и доходи.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от обстоятелствената част на обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата събрани в досъдебното производство.

Така по описания по-горе начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, а именно на 16.03.2015 г. в с. Ламбух, обл. Хасково, чрез използване на техническо средство – ключ, е отнел чужди движими вещи - парична сума от 70.00 лева и мобилен телефон „Нокия” 6111 на стойност 119.00 лева, всичко на обща стойност 189.00 лева, от владението на И.Н.В. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати и заместени.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че вещите не му принадлежат, че липсва съгласие на лицето, което ги владее да му ги предаде и въпреки това е решил и ги е отнел, като е използвал и техническо средство – ключ за да отключи вратата на къщата, целейки извършване на престъплението. Но подсъдимият доброволно е върнал отнетия телефон и е възстановил парите на пострадалия.

Подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 НК, за това, че кражбата е извършена повторно в немаловажен случай, след като е осъден за друго такова престъпление с влязла в сила присъда по НОХД № 156/1998 г. на РС – Момчилград.

Видно от справката му за съдимост, с присъдата по НОХД № 156/1998 г. на РС – Момчилград, влязла в сила на 30.11.1998 г., подсъдимият е осъден на „Глоба” за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 82, ал. 1 НК наложеното наказание без лишаване от свобода не се изпълнява, когато са изтекли две години от влизане на присъдата в сила /чл. 82, ал. 2 НК/.

Видно от Писмо № 2761/2007/0000008/15.06.2008 г. на НАП, ТД – Пловдив, глобата по НОХД № 156/1998 г. на РС – Момчилград не е изпратена за събиране и не е включена в изпълнителното дело срещу подсъдимия.

От тук следва, че давността за изпълнение на наказанието по НОХД № 156/1998 г. на РС – Момчилград е изтекла на 30.11.2000 г., откогато е започнал да тече едногодишният срок за реабилитация по чл. 86, ал. 1. т. 3 НК /респективно и този по чл. 88а НК/, който е изтекъл и рабилитацията на подсъдимия е настъпила на 30.11.2001 г. /а по чл. 88а на 30.11.2002 г./.

Ето защо и доколкото към 30.11.2001 г. е погасена възможността за изпълнение на наказанието глоба, от тази дата започва да тече и срокът по чл. 30, ал. 1 НК, съгласно нормата, на който, повторност не е налице ако са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Този петгодишен срок за наказанието по НОХД № 156/1998 г. на РС – Момчилград е изтекъл на 30.11.2006 г..

Ето защо деянието на подсъдимия по настоящото дело извършено на 16.03.2015 г. не е в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК.

За пълнота следва да се отбележи и че дори да бе образувано изпълнително дело срещу подсъдимия, той пак би бил реабилитиран, тъй като съгласно чл. 171, ал. 1, ал. 2 ДОПК, максималният срок след изтичането на който публичните държавни вземания се погасяват е 10 години и този срок би изтекъл на 01.01.2009 г., а следователно рабилитацията по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК би настъпила на 01.01.2010 г., а срокът по чл. 30, ал. 1 НК би изтекъл на 01.01.2014 г..

Към датата на извършване на деянието по настоящото дело, спрямо подсъдимия вероятно е настъпила реабилитация, на основание чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, и за осъждането му по НОХД № 88/2010 г. на РС – Златоград, с присъда влязла в сила на 22.06.2010 г..

Дори да не е рабилитиран за това деяние, съдът намира, че то не оказва съществено влияние върху обществената опасност на настоящото деяние и дееца.

След като подсъдимият не е извършил деянието в условията на повторност и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати и заместени, то следва да бъде оправдан и по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, като се приложи привилигирования състав на чл. 197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, съгласно който за престъплението се предвижда до 8 години лишаване от свобода.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от средна степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителя е от ниска степен, предвид липсата на осъждания преди това деяние, поради рабилитация.

Отегчаващи вината обстоятелства – липсват.

Смегчаващи вината обстоятелства – липса на предходни осъждания; доброволните самопризнания и оказаното съдействие на разследващите органи и съда за разкриване на обективната истина; тежкото материално състояние; ниската стойност на отнетите вещи.

Мотивите за извършване на деянието – незачитане на правовия ред и липса на средства за издръжка.

Предвид изложеното и на основание чл. 273, ал. 2 НПК, съдът следва да наложи наказание при условията на чл. 58а НК. Но съгласно чл. 58а, ал. 4 НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

За така извършеното от подсъдимия деяние, съдът намира, че и най-лекото предвидено за престъплението наказание - “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца е несъразмерно тежко, поради което следва да се определи наказание при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като се приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, и наказанието “Лишаване от свобода” се замени с „Пробация” в минималния определен от закона вид и размер, а именно „Пробация” със задължителни пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Многобройните смегчаващи вината обстоятелства са: липса на предходни осъждания; доброволните самопризнания и оказаното съдействие на разследващите органи и съда за разкриване на обективната истина; тежкото материално състояние; ниската стойност на отнетите вещи.

Съдът счита така определеното наказание на подсъдимия по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

На основание чл. 189, ал. 3 НК подсъдимият А.С.А. следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на МВР - Хасково сумата от 70.00 лева, разноски по досъдебното производство за съдебно-оценителна експертиза.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: