МОТИВИ: НОХД № 79/2015 г.

Подсъдимият С.Д.К. е обвинен в извършване на престъплениe по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на 23.07.2015 г. в с. Железино, общ. Ивайловград, обл. Хасково, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – парична сума от 34.50 лева и електронно устройство – таблет „Асус мемо пад 7” /Asus memo pad 7”/ на стойност 242.40 лева, всичко на обща стойност 276.90 лева, от владението на Б.Г.М. ***, без нейно съгласие с намерение протовозаконно да ги присвои.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и на основание чл. 371, т. 2 признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият е от с. Орешец, обл. Хасково, като в началото на месец юли 2015 г. се установил в с. Железино, обл. Хасково и започнал работа като пастир.

В първите часове на 23.07.2015 г. подсъдимият излязъл от къщата, в която живеел в с. Железино и се отправил към магазина на свидетелката Б.М., намиращ се в центъра на селото. Носил нож, с който изкъртил бравата на дървената врата на магазина и влязъл вътре. От чекмедже на барплота взел намиращите се там пари – 34.50 лева, които М. била оставила. В помещението намерил и електронно устройство – таблет „Асус мемо пад 7” /”Asus memo pad 7”/, което също взел. След това подсъдимият излязъл от магазина, изхвърлил в близост ножа и се отправил към разклона на селото, където се качил на автобус за град Хасково, билета за който си купил с част от откраднатите пари.

Междувременно, около 5.30 часа на 23.07.2015 г., свидетелката М. отишла да отвори магазина си и установила, че входната врата е отворена, а бравата изкъртена. Огледала магазина и установила липсата на пари, а по-късно, че липсва и таблета й.

На мястото пристигнали полицаи от гр. Ивайловград, които извършили оглед на местопроизшествието, за което съставили съответен протокол и предприели действия по издирване на извършителя на престъплението. В резултат на това на автогарата в гр. Хасково бил задържан подсъдимият К., у когото били намерени пари на стойност 22.50 лева и електронното устройство – таблет „Асус мемо пад 7” /”Asus memo pad 7”/ на свидетелката М., който тя разпознала и по това, че в него има снимки, записани от нея. Парите и таблета били върнати на М.. К. обяснил, че ги е откраднал от нейния магазин.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на електронното устройство – таблет „Асус мемо пад 7” /”Asus memo pad 7”/ е 242.40 лева. Общата стойност на отнетите вещи – таблет и пари е 276.90 лева.

От справката за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан. Има наложено административно наказание по чл. 78а НК за деяние по чл. 191, ал. 1 от НК – заживяване съпружески с лице ненавършило 16-годишна възраст.

От характеристична справка се установява, че подсъдимият бил склонен към закононарушения, но конкретни данни не се сочат.

От декларация за семейно и материално положение и имотно сътояние се установява, че подсъдимият няма имущество и доходи, както и семейство, но от данните за самоличността се установява, че живее на съпружески начала и има дете, за което да полага грижи.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от обстоятелствената част на обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата събрани в досъдебното производство.

Така по описания по-горе начин подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, а именно на 23.07.2015 г. в с. Железино, общ. Ивайловград, обл. Хасково, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – парична сума от 34.50 лева и електронно устройство – таблет „Асус мемо пад 7” /Asus memo pad 7”/ на стойност 242.40 лева, всичко на обща стойност 276.90 лева, от владението на Б.Г.М. ***, без нейно съгласие с намерение протовозаконно да ги присвои.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че вещите не му принадлежат, че липсва съгласие на лицето, което ги владее да му ги предаде и въпреки това е решил и ги е отнел, като е използвал и техническо средство – нож за да повреди вратата на магазина, направена за защитата му, целейки извършване на престъплението.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от средна степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителя е от ниска степен, предвид липсата на осъждания, преди това деяние.

Отегчаващи вината обстоятелства – липсват.

Смегчаващи вината обстоятелства – липса на предходни осъждания; доброволните самопризнания и оказаното съдействие на разследващите органи и съда за разкриване на обективната истина; тежкото материално състояние; наличието на малко дете, за което да се грижи; ниската стойност на отнетите вещи.

Мотивите за извършване на деянието – незачитане на правовия ред и липса на средства за издръжка, включително за закупуване на билет за автобус за да се прибере в дома си.

Предвид изложеното и на основание чл. 273, ал. 2 НПК, съдът следва да наложи наказание при условията на чл. 58а НК. Но съгласно чл. 58а, ал. 4 НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години.

За така извършеното от подсъдимия деяние, съдът намира, че и най-лекото предвидено за престъплението наказание - “Лишаване от свобода” за срок от 1 година е несъразмерно тежко, поради което следва да се определи наказание при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, и наказанието “Лишаване от свобода” се определи под най-ниския му предел, а именно като се определи и наложи на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.

Многобройните смегчаващи вината обстоятелства са: липса на предходни осъждания; доброволните самопризнания и оказаното съдействие на разследващите органи и съда за разкриване на обективната истина; тежкото материално състояние; наличието на малко дете, за което да се грижи; ниската стойност на отнетите вещи.

Тъй като така определеното наказание "Лишаване от свобода" е за срок от 3 месеца, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е необходимо да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото следва да се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Съдът счита така определеното наказание на подсъдимия по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

На основание чл. 189, ал. 3 НК подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на МВР - Хасково сумата от 104.00 лева, разноски по досъдебното производство за съдебно-оценителна експертиза.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: