МОТИВИ НОХ Д 71 /2015г.
Подсъдимият Г.И.А. е предаден на
съд за извършено престъпление по чл. 343В ал.2 вр. с ал.1 във връзка с чл.2 ал.2
от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в
обвинителния акт.
Прокурорът поддържа
обвинението, така както е формулилано в обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият се признава за
виновен.
Съдът, като прецени събраните по
делото еднопосочни гласни и писмени доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Г.А. ***, с начално образование,
женен, безработен, осъждан. Подсъдимият не притежавал свидетелство за
управление на МПС и не бил правоспособен водач. По тази причина той бил
санкциониран от компетентните органи, които установили че управлява МПС.
На 08.03.2013г. началникът на група ОП при
Районно управление „Полиция” - Свиленград към ОДМВР - Хасково издал наказателно постановление №
83/2013г. за това, че на 16.02.2013г в
гр.Любимец, на бул. „Одрин”, подс.Г.А. управлява лек автомобил „Ауди 90”, с
рег.№ ***АК, собственост на Х. Н. А., без да притежава свидетелство за
управление на МПС, като за това нарушение му била наложена глоба в размер на
200 лв. Постановлението било връчено на
А. на 16.04.2013г. Той не обжалвал наказателното постановление, което влязло в
сила на 24.04.2013 г.
Въпреки, че вече бил
наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление, подс.А. продължил да управлява моторни превозни средства. На
14.05.2013г. св.С.,***, изпълнявал служебните си задължения по линия
на контрол на пътното движение. По време
на изпълнение на службата получил
информация от патрул на Гранично полицейско управление - Ивайловград, че на път
III-597,
км.23+400,
в местността „Трите чуки„, в землището на с.Камилски дол,
обл.Хасково е установено лице, което управлява МПС без да притежава свидетелство
за управление. Св.С. посетил произшествието и установил, че подс.А. управлявал
МПС-лек автомобил „Ауди 90”, с рег № ****АК
без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство. За констатираното св.С. съставил акт
на подс.А. – АУАН № 42/2013г., в който
удостоверил нарушението - управление на МПС без свидетелство за управление.
При извършената по-късно
проверка от полицейските органи било установено, че подс.А. вече бил наказван по административен ред за
управление на МПС без свидетелство за управление и нарушението, констатирано от
св.С.,***, е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен
ред.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на наличните гласни доказателствени средства и от приложените по
делото писмени доказателства.
Така по описания по-горе начин подс. Г.И.А. е осъществил състава на чл.343 в, ал.2/изм/,
вр. с ал.1/изм/ от НК - на 14.05.2013г. на път III -597,
км.23,400, в местността „Трите чуки”, в землището на с.Камилски дол,
обл.Хасково, в едногодишен срок то наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 83/08.03.201Зг. на РУП-Свиленград, влязло в сила на 24.04.2013г., за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, е извършил
друго такова деяние, като е управлявал МПС - лек автомобил „Ауди 90”, с рег. № ***АК,
без съответно свидетелство за управление. Поради настъпили промени в
наказателния закон, /ДВ бр.41 /2015г./, по отношение на подс.А. следва да
намери приложение чл.2 ал.2 от НК.
При
определяне на наказанието на подсъдимия Г.И.А. и базирайки се на двата основни принципа –
законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното: обществената опасност на деянието е от
средна степен, засяга значими обществени
отношения-безопасността на
движението по пътищата на страната;
обществената опасност на извършителя е
също от средна степен – признава
вината си, разкайва се за извършеното и
обещава да не престъпва повече закона.
При така изложените съображения, съдът
намира, че на подсъдимия Г.И.А. следва
да бъде наложено наказание при преценка за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
а именно на основание чл.343В, ал.2 / изм./ вр.
с ал.1 във връзка с чл.2 ал.2 вр. с
чл. 55, ал.1 т.2 б.”б” от НК, да му наложи наказание "Пробация", като на основание чл.42 ал.2 т.1, т.2 и
т.6 и ал.3 от НК следва да определи
следните пробационни мерки:
„Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с продължителност 12 месеца, като на основание
чл.42 б ал.1 от НК - периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично;
„Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”, планирани или извънредни по искане на пробационния
служител или осъдения, с продължителност 12 месеца и
„Безвъзмезден
труд в полза на обществото” с продължителност 200 часа.
Съдът счита,че така определеното наказание ще
спомогне за осъществяване целите на личната и генерална превенция на закона.
Мотивиран от изложеното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: