МОТИВИ: НЧХД № 68/2015 г.

Подсъдимата З.А.Д. е обвинена в извършване на престъпления по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от НК, за това, че:

- на 17.09.2015 г. в дома на М.Т.Ш.,***, е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Т.Ш., в нейно присъствие, а именно нарекла я е “крадла” и е казала: “По цяла вечер ходиш, мъкнеш и крадеш” - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК;

- на същите дата и място е приписала на М.Т.Ш. *** престъпление по Глава пета, Раздел I “Кражба” от НК, а именно, че е извършила кражба на круши, собственост на д-р Ч. - престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК;

- на 17.09.2015 г. в дома на М.Х.Ш.,***, е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Х.Ш., в нейно присъствие, а именно казала е: “Виж колко си грозна ма и какво представляваш с този голям нос! Още като започна работа в банката преди 20 години, всички ревяха от теб!” - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК;

Обвиненията са повдигнати по тъжба на М.Т.Ш., по която е образувано НЧХД № 68/2015 г. и по тъжба на М.Х.Ш., по която е образувано НЧХД № 69/2015 г..

С разпореждане от 25.09.2015 г. по НЧХД № 69/2015 г. двете производства са обединени за общо разглеждане, като НЧХД № 69/2015 г. е присъединено към НЧХД № 68/2015 г.. Обединяването е необходимо за правилното прилагане на закона в случай на доказване на обвиненията, а именно правилното прилагане на чл. 78а, ал. 7 НК, относно забраната да се прилагат чл. 78а, ал. 1 – 5 НК, при множество престъпления.

Частната тъжителка М.Т.Ш. поддържа обвинението.

Частната тъжителка М.Х.Ш. поддържа обвинението.

В съдебно заседание подсъдимата Д. не се признава за виновна. Поддържа, че не е осъществила деянията, както от обективна, така и от субективна страна. Моли да бъде призната за невиновна и оправдана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимата и тъжителките са от гр. Ивайловград и имат съседни жилищни имоти – къщи с дворове. Подсъдимата била в лоши отношения с тъжителките, видно и от показанията на свидетелката Б., поради дългогодишни извънсъдебни имотни спорове, породени от това, че преди няколко десетилетия, част от имота, който по това време бил собственост на тъста на подсъдимата, бил предаден по регулация към имота на тъжителките. Между двата имота, поради деневилацията на терена, била изградена подпорна стена, която според подсъдимата била изцяло в нейния имот. При извършено геодезическо измерване, което подсъдимата оспорва, се установило, че стената частично попадала в двата имота. Върху тази стена лежали ламаринени краища на навес построен в имота на тъжителките. По повод жалбите на подсъдимата до общинските органи, последните разпоредили частта от покрития с ламарина навес, която навлизала в имота на подсъдимата да бъде премахната.

Тъжителките предприели премахването на 17.09.2015 г., чрез свидетеля К., като преди това на място се явил служител на община Ивайловград, който обозначил границата, до която следвало да се премахне навеса. След като общинският служител си заминал свидетелят К. започнал да премахва частта от навеса, лежаща върху имота на подсъдимата. За да извърши това следвало да изреже израсналите от двора на подсъдимата върху навеса клони на дървета и лози.

Тъжителката М.Х.Ш. събрала няколко гроздака и смокини от изрязаните лози и клони. Подсъдимата също събрала малко грозде и го оставила настрани. Тъжителката М.Х.Ш. взела това грозде и го хвърлила на земята. Тази постъпка провокирала подсъдимата и тя започнала да обижда тъжителката като й казала, че е „грозна”, поради големия й, според нея, нос. Нарекла я „грозотия” /показания на М.Т.Ш., в качеството й на свидетел по тъжбата на М.Х.Ш./. Засегнала й качествата и на служител в банка. След това се обърнала към тъжителката М.Т.Ш. и я нарекла „крадла”, като и приписала кражба на круши собственост на д-р Ч.. Заявила, че когато свидетелят Ш. бил дете, тъжителката, всяка сутрин ставала в 4 часа сутринта за да ходи да краде, като конкретно обрала крушата на д-р Ч.. Тъжителката М.Т.Ш. силно се възмутила от отправената и обида и приписаното й престъпление. За да се предотврати по нататъшен конфликт свидетелят Ш. приканил тъжителките да се прибират и те сторили това.

Свидетелката Ч. сочи, че д-р Ч. бил починал през 1989 г.., като отрича някой да е обирал крушата им или да е чувала да се говори за такова нещо.

Подсъдимата е неосъждана с добри характеристични данни, видно от Справка за съдимост и Характеристика от РУ на МВР – Ивайловград.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, включително на всяка от тъжителките в качеството й на свидетел по тъжбата на другата и само относно фактите касаещи тази тъжба, и от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Ч., Ш., Б., на М.Т.Ш., като свидетел по тъжбата на М.Х.Ш., на М.Х.Ш., като свидетел по тъжбата на М.Т.Ш., и отчасти на свидетелите К. и Б., доколкото в същността си са единни, непротиворечиви и логични, кореспондират и с обясненията на подсъдимата.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля К., в частта, че освен обидите „крадла” и „грозна”, отправени от подсъдимата към тъжителките, не бил чул друго от скандала между тях, като намира, че свидетелят, макар и да желае да е искрен, за което се съди от това, че дава показания за посочените обиди, явно не иска да се стълкновява със страните и поради това показанията му са така пестеливи.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката Б., че няколко дни преди конфликта тъжителката М.Т.Ш. й била казала, че заедно с подсъдимта били „мръсници”, тъй като тези показания не се потвърждават от други доказателства по делото, а свидетелката е във влошени отношения с тъжителките. Освен това тези показания са без правно значение, тъй като не се твърди, че подсъдимата е присъствала и чула тези епитети.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, относно обстоятелствата касаещи повдигнатите обвинения, с доверие освен в частите, че: не била наричала тъжителката М.Т.Ш. „крадла”, а само, че й била казала, че обрала крушата на д-р Ч.; че израза „грозна” отправен към тъжителката М.Х.Ш., се отнасял до характера й и че не помнила да е казвала нещо за работата й в банката.

Тези обяснения противорчат на кредитираните с доверие показания на свидетелите, израз са на защитна позиция, намират се във вътрешно противоречие с друга част от обясненията. Например, на въпроса на съда дали е казвала, че когато тъжителката започнала работа в банката всички ревяли от нея, подсъдимата първо заявява, че „Понеже работих в банката и после когато напуснах, колежките, тя отиде да работи там.”, след което заявява, че не помни да е казвала нещо за банката. Явно е, че при скандала е била засегната от подсъдимата и тази тема.

По обвинението за извършено престъпление спрямо М.Т.Ш. по чл. 146, ал. 1 от НК:

По описания по-горе начин подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 146, ал. 1, пр. 1, алт. 1 и 2 от НК, а именно на 17.09.2015 г. в дома на М.Т.Ш.,***, е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Т.Ш., в нейно присъствие, а именно нарекла я е “крадла” и е казала: “По цяла вечер ходиш, мъкнеш и крадеш”.

Съгласно чл. 146, ал. 1 НК изпълнителното деяние на престъплението се свежда до казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие и обиденото лице да ги е чуло.

От доказателствата по делото категорично се установи, че изразите „крадла” и „По цяла вечер ходиш, мъкнеш и крадеш” са изречени в присъствието на тъжителката М.Т.Ш. и тя ги е чула.

Квалифициращият израз “крадла” и поведенческата квалификация “По цяла вечер ходиш, мъкнеш и крадеш” са обидни и от характер да засегнат честта и достойнството на лицето срещу, което са отправени, при условие и че същото не е крадец.

Деянието е извършено в дома на тъжителката, тъй като тя е възприела думите на подсъдимата в своя двор, който е част от дома й.

От доказателствата по делото се установи, че деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимата е знаела, че тъжителката присъства, знаела е, че думите и изразите й са унизителни за честта и достойнството на тъжителката, знаела е, че ще ги чуе и възприеме и че по този начин ще унижи честта и достойнството й, и е целяла именно това.

Мотивите и целите за извършване на престъплението – желание да се засегне личното достойнство и честта на пострадалия, като ответна реакция на дългогодишния конфликт между страните и възприетото като провокативно поведение на тъжителката.

Не се установи наличието на реторсия. Никой от свидетелите не е чул тъжителката да отвръща на обидата с обида в присъствие на подсъдимата.

При определяне на наказанието на подсъдимата и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления, засягащи чувството за лично достойнство и положителна самооценка, не е налице увреждане здравето на физическо лице или имущество;

- обществената опасност на извършителката е от ниска степен с оглед характера на извършеното от нея престъпно деяние, същата не е криминално проявена, с добри характеристични данни, мотивите и целите за извършване на престъплението, възрастта й.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Съдът намира, че са налице изключителни и многобройни смегчаващи вината обстоятелства, изразяващи се значителната възраст на подсъдимата, което оказва влияние на интелектуално-волевите способности за самоконтрол, демонстрирани и в съдебно заседание, продължителния имотен конфликт между страните, включително завземането на част от имота на подсъдимата, неетичната провокацията, извършена от М.Х.Ш., към която се присъединила пострадалата, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за определяне на наказание под най – ниския предел, доколкото и най-лекото предвидено в закона – чл. 146, ал. 1 НК наказание “Глоба” в размер на 1000 лева е несъразмерно тежко.

Съгласно чл. 55, ал. 2 НК в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най – много с една втора.

Предвид изложеното, съдът намира, че за престъплението по чл. 146, ал. 1, пр. 1, алт. 1 и 2 от НК извършено спрямо тъжителката М.Т.Ш., на подсъдиматта следва да бъде наложено наказание при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като наказанието “Глоба” се определи и наложи под най-ниския предвиден предел от 1000 лева, а именно в размер на 500 лева.

Съдът счита, че така определеното наказание по размер отговаря на извършеното от подсъдимата деяние и личността й, и ще осъществи целите на личната и генерална превенция.

По обвинението за извършено престъпление спрямо М.Т.Ш. по чл. 147, ал. 1 от НК:

По описания по-горе начин се установи, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК, а именно на 17.09.2015 г. в дома на М.Т.Ш.,***, е приписала на М.Т.Ш. *** престъпление по Глава пета, Раздел I “Кражба” от НК, а именно, че е извършила кражба на круши, собственост на д-р Ч..

Съгласно чл. 147, ал. 1 НК изпълнителните деяния на престъплението се свеждат до приписване на престъпление на пострадалия и/или до разгласяване на позорно обстоятелство за него.

От доказателствата по делото се установи, че на 17.09.2015 г. в дома на М.Т.Ш.,***, пред тъжителката и свидетелите К., Ш., М.Х.Ш., подсъдимата е приписала на тъжителката престъпление, а именно, че е извършила кражба на круши, собственост на д-р Ч..

Деянието е извършено в дома на тъжителката, тъй като пострадалата и свидетелите възприели клеветата се намирали в двора на пострадалата, който е част от дома й.

Действително липсва точна конкретизация на приписаното престъпление, като посочване на конкретно време на извършване на деянието, освен че това било когато свидетелят Ш. бил дете, но същото не е необходимо за да се осъществи състава на престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК. Достатъчно е приписаното деяние да може да се индивидуализира като престъпление по НК.

Използваният от подсъдимата израз „обрала крушата”, видно от същността на изявлението й, е в смисъл, че тъжителката е откраднала круши, чужда собственост, което е престъпление по Глава пета, Раздел I “Кражба” от НК.

Подсъдимата не доказа, че престъплението е действително извършено от тъжителката.

От доказателствата по делото се установи, че деянието по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК е извършено при пряк умисъл - подсъдимата е знаела, че приписва на тъжителката престъпление, знаела е, че тъжителката не е извършила престъплението, което й приписва, но е искала и целяла да я наклевети.

Мотивите и целите за извършване на престъплението – желание да се засегне личното достойнство и честта на пострадалия, като ответна реакция на дългогодишният конфликт между страните и възприетото като провокативно поведение на тъжителката.

При определяне на наказанието на подсъдимата и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления, засягащи чувството за лично достойнство, положителна самооценка, авторитета на гражданите в отношенията им с други лица и обществото като цяло. Не е налице увреждане здравето на физическо лице или имущество;

- обществената опасност на извършителката е от ниска степен с оглед характера на извършеното от нея престъпно деяние, същата не е криминално проявена, има положителни характеристични данни, мотивите и целите за извършване на престъплението, възрастта й.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Съдът намира, че са налице изключителни и многобройни смегчаващи вината обстоятелства, изразяващи се значителната възраст на подсъдимата, което оказва влияние на интелектуално-волевите способности за самоконтрол, демонстрирани и в съдебно заседание, продължителния имотен конфликт между страните, включително завземането на част от имота на подсъдимата, неетичната провокацията, извършена от М.Х.Ш., към която се присъединила пострадалата, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за определяне на наказание под най – ниския предел, доколкото и най-лекото предвидено в закона – чл. 147, ал. 1 НК наказание “Глоба” в размер на 3000 лева и “Обществено порицание” е несъразмерно тежко.

Съгласно чл. 55, ал. 2 НК в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най – много с една втора.

Предвид изложеното, съдът намира, че за престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК на подсъдиматта следва да бъде наложено наказание при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като наказанието “Глоба” се определи и наложи под най-ниския предвиден предел от 3000 лева, а именно в размер на 1500 лева, като се наложи и кумулативно предвиденото наказание “Обществено порицание”, което съдът намира, че е най-подходящо да се изпълни чрез публикуване на присъдата в общинския вестник /бюлетин/, издаван от Община Ивайловград.

Съдът счита, че определеното наказание за престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК по размер отговаря на извършеното от подсъдимата деяние и личността й, и ще осъществи целите на личната и генерална превенция.

По обвинението за извършено престъпление спрямо М.Х.Ш. по чл. 146, ал. 1 от НК:

По описания по-горе начин подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 146, ал. 1, пр. 1, алт. 1 и 2 от НК, а именно на 17.09.2015 г. в дома на М.Х.Ш.,***, е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Х.Ш., в нейно присъствие, а именно казала е: “Виж колко си грозна ма и какво представляваш с този голям нос! Още като започна работа в банката преди 20 години, всички ревяха от теб!”.

Съгласно чл. 146, ал. 1 НК изпълнителното деяние на престъплението се свежда до казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие и обиденото лице да ги е чуло.

От доказателствата по делото категорично се установи, че изразите “Виж колко си грозна ма и какво представляваш с този голям нос! Още като започна работа в банката преди 20 години, всички ревяха от теб!” са изречени в присъствието на тъжителката М.Х.Ш. и тя ги е чула. Същите са обидни и от характер да засегнат честта и достойнството на лицето срещу, което са отправени, неговото положително лично възприятие за външен вид и психологичен характер.

Деянието е извършено в дома на тъжителката, тъй като тя е възприела думите на подсъдимата в своя двор, който е част от дома й.

От доказателствата по делото се установи, че деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимата е знаела, че тъжителката присъства, знаела е, че думите и изразите й са унизителни за честта и достойнството на тъжителката, знаела е, че ще ги чуе и възприеме и че по този начин ще унижи честта и достойнството й, и е целяла именно това.

Мотивите и целите за извършване на престъплението – желание да се засегне личното достойнство и честта на пострадалия, като ответна реакция на дългогодишният конфликт между страните и възприетото като провокативно поведение на тъжителката.

Не се установи наличието на реторсия. Никой от свидетелите не е чул тъжителката да отвръща на обидата с обида в присъствие на подсъдимата.

При определяне на наказанието на подсъдимата и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления, засягащи чувството за лично достойнство и положителна самооценка, не е налице увреждане здравето на физическо лице или имущество;

- обществената опасност на извършителката е от ниска степен с оглед характера на извършеното от нея престъпно деяние, същата не е криминално проявена, с добри характеристични данни, мотивите и целите за извършване на престъплението, възрастта й.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Съдът намира, че са налице изключителни и многобройни смегчаващи вината обстоятелства, изразяващи се значителната възраст на подсъдимата, което оказва влияние на интелектуално-волевите способности за самоконтрол, демонстрирани и в съдебно заседание, продължителния имотен конфликт между страните, включително завземането на част от имота на подсъдимата, неетичната провокацията с разхвърляне на гроздето събрано от подсъдимата, извършена от тъжителката М.Х.Ш., поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за определяне на наказание под най – ниския предел, доколкото и най-лекото предвидено в закона – чл. 146, ал. 1 НК наказание “Глоба” в размер на 1000 лева е несъразмерно тежко.

Съгласно чл. 55, ал. 2 НК в случаите по чл. 55, ал. 1, т.1 НК, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най – много с една втора.

Предвид изложеното, съдът намира, че за престъплението по чл. 146, ал. 1, пр. 1, алт. 1 и 2 от НК извършено спрямо М.Х.Ш., на подсъдиматта следва да бъде наложено наказание при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като наказанието “Глоба” се определи и наложи под най-ниския предвиден предел от 1000 лева, а именно в размер на 500 лева.

Съдът счита, че така определеното наказание по размер отговаря на извършеното от подсъдимата деяние и личността й, и ще осъществи целите на личната и генерална превенция.

Съгласно чл. 78а, ал. 7 НК, не се допуска приложението на чл. 78, ал. 1 НК, а именно не се допуска освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административнио наказание при множество престъпления, какъвто е конкретния случай. Подсъдимата е извършила в съвкупност двете деяния по чл. 146, ал. 1 и деянието по чл. 147, ал. 1 НК, поради което спрямо нея не може да се приложи посочената норма на чл. 78а НК.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най - тежкото от тях.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от НК, наложеното наказание “Обществено порицание” се присъединява към определеното най-тежко наказание.

Ето защо на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата следва да се определи едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените наказания “Глоба” в размер на по 500.00 лева за престъпленията по чл. 146, ал. 1, пр. 1, алт. 1 и 2 НК и “Глоба” в размер на 1500.00 лева за престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК, а именно да й се определи наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лева, като на основание чл. 23, ал. 2 НК, следва да се присъедини към така определеното най-тежко наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лева, наказанието “Обществено порицание” за престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК, като присъдата се публикува в общинския вестник /бюлетин/, издаван от Община Ивайловград.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието не е необходимо увеличение на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на тъжителката М.Т.Ш. направените от нея разноски по делото в размер на 12 лева за заплатена държавна такса.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на тъжителката М.Х.Ш., направените от нея разноски по делото в размер на 12 лева за заплатена държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: