МОТИВИ: НОХД № 33/2015 г.

Подсъдимият Е.А.М. е обвинен в извършване на престъплениe по чл. 343в, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 15.12.2011 г. в района на с. Конници, обл. Хасково, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 153/30.09.2010 г. на Началника на РУП – Ивайловград за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, влязло в законна сила на 06.04.2011 г., е извършил друго такова деяние, като е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № К **** АВ, без съответно свидетелство за управление.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и на основание чл. 371, т. 2 признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият е от с, Конници, обл. Хасково и не притежава свидетелство за управление на моторно првеозно средство.

На 30.09.2010 г. Началникът на РУП – Ивайловград издал срещу подсъдимия Наказателно постановление № 153/10 за това, че на 19.08.2010 г. е управлявал в с. Конници лек автомобил “Ауди 80” с рег. № Х **** АК, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложил административно наказание “Глоба” в размер на 300 лева. Постановлението било връчено на подсъдимия на 29.03.2011 г. и доколкото не било обжалвано е влязло в сила на 06.04.2011 г..

Въпреки, че бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, на 15.12.2011 г., преди да е изтекла една година от наказването му с посоченото Наказателно постановление № 153/10 от 30.09.2010 г., подсъдимият отново решил да управлява моторно превозно средство, без да има свидетелство за управление. Качил се на лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № К **** АВ и започнал да го управлява в района на с. Конници. Около 21.00 часа полицейски служители, един от които бил свидетелят К., спрели подсъдимия за проерка и установили, че той управлява автомобил без свидетелство за управление. Същият изглеждал като употребил алкохол, но отказал да бъде изпробван.

За констатираното свидетелят К. съставил акт за установяване на административно нарушение № 258/2011 г. от 15.12.2011 г..

При извършена проверка от полицейските органи не било установено, че подсъдимият вече е бил наказван по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление и е управлявал автомобила преди да е изтекъл едногодишен срок от наказването му с посоченото Наказателно постановление № 153/30.09.2010 г..

Ето защо, за извършеното на 15.12.2011 г. деяние, Началникът на РУП – Ивайловград издал срещу подсъдимия Наказателно постановление № 258/27.01.2012 г., за това, че е управлявал в с. Конници лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № К **** АВ, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложил административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева. Постановлението било връчено на подсъдимия на 13.03.2012 г. и доколкото не било обжалвано е влязло в сила на 22.03.2012 г..

При извършена по-късно проверка се установило, че подсъдимият е извършил деянието в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 153/30.09.2010 г. на Началника на РУП – Ивайловград.

От Справка за нарушител/водач на РУП - Ивайловград се установява, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС и има наложени наказания по ЗДвП.

От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан 3 пъти, като за първото си осъждане като непълнолетен е реабилитиран по право. Другите две осъждания на подсъдимия са за престъпления по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършени след деянието предмет на настоящото дело и то в един и същи ден – 18.07.2012 в рамките на три минути.

За тези деяния подсъдимият е осъден: с Присъда № 18/2012 г. постановена по НОХД № 110/2012 г. на РС – Крумовград, в сила от 14.08.2012 г., с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” на “ПРОБАЦИЯ” със задължителни пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца; 3 – 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година; и с Присъда № 22/2012 г. постановена по НОХД № 136/2012 г. на РС – Крумовград, в сила от 29.10.2012 г., с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” на “ПРОБАЦИЯ” със задължителни пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца; 3 – 170 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

С Присъда № 22/2012 г. постановена по НОХД № 136/2012 г. на РС – Крумовград е определено едно общо наказание измежду наложените по тази присъда и по Присъда № 18/2012 г. постановена по НОХД № 110/2012 г. на РС – Крумовград, а именно “ПРОБАЦИЯ” със задължителни пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца; 3 – 170 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

Видно от свидетелството за съдимост определеното общо наказание “Пробация” е изтърпяно на 09.09.2013 г..

От свидетелстото за съдимист е видно и че за престъплението, за което подсъдимият е осъден с Присъда № 18/2012 г. постановена по НОХД № 110/2012 г. на РС – Крумовград е бил задържан за срок от 24 часа по Закона за Министерството на вътрешните работи.

От характеристична справка се установява, че подсъдимият има лоши характеристични данни, основаващи се на осъжданията му.

От декларация за семейно и материално положение и имотно сътояние се установява, че подсъдимият няма доходи и имущество.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от обстоятелствената част на обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата събрани в досъдебното производство.

Така по описания по-горе начин:

- подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 343в, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, а именно на 15.12.2011 г. в района на с. Конници, обл. Хасково, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 153/30.09.2010 г. на Началника на РУП – Ивайловград за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, влязло в законна сила на 06.04.2011 г., е извършил друго такова деяние, като е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № К 7249 АВ, без съответно свидетелство за управление.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, че преди няколко месеца е бил наказан по административен ред с наказателно постановление за управление на МПС без свидетелство за управление и въпреки това решил и е управлявал моторно превозно средство, целейки извършване на престъплението.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителя е от ниска степен, предвид липсата на осъждания преди това деяние.

Отегчаващи вината обстоятелства – липсват.

Смегчаващи вината обстоятелства – липса на предходни осъждания; доброволните самопризнания и оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина, семейното и материалното му положение. Не е причинено пътно-транспортно произшествие. Не са увредени физически лица и не са причинени материални вреди.

Мотивите за извършване на деянието – незачитане на правовия ред.

Предвид изложеното и на основание чл. 273, ал. 2 НПК, съдът следва да наложи наказание при условията на чл. 58а НК. Но съгласно чл. 58а, ал. ал. 4 НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

За така извършеното деяние на подсъдимия следва да се определи наказание при изключителни смекчаващи вината доказателства, като се приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК и наказанието "Лишаване от свобода" се замени с наказание “Пробация”, която предвид конкретното деяние, личността на дееца, материалното му положение, следва да бъде със следните пробациоонни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Изключителните смегчаващи вината обстоятелства са три: 1 – при осъжданията му с двете присъди на РС – Крумовград за такива деяния извършени след настоящото е приложен чл. 55 НК и неприлагането му за настоящото деяние би било несправедливо; 2 – от извършване на деянието са изминали много години, като забавянето на наказателното преследване е по вина на правоохранителните органи; 3 – поради неправилна квалификация на деянието подсъдимият е наказан по административен ред за деяние, което не е извършил.

Съдът счита така определеното наказание на подсъдимия по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най - тежкото от тях.

Съгласно чл. 25, ал. 1 НК правилото на чл. 23 НК се прилага и когато подсъдимият е осъден с отделни присъди.

Видно от гореустановеното подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело и тези, за които е осъден с Присъда № 22/2012 г. постановена по НОХД № 136/2012 г. на РС – Крумовград и с Присъда № 18/2012 г. постановена по НОХД № 110/2012 г. на РС – Крумовград, преди да е влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

Най – тежкото наказание по трите присъди е това по Присъда № 18/2012 г. постановена по НОХД № 110/2012 г. на РС – Крумовград.

Ето защо и на основание чл. 25, ал. 1, във вр, с чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия следва да се определи и наложи, едно общо наказание, най - тежкото измежду наложените наказания по настоящата присъда, Присъда № 18/2012 г. постановена по НОХД № 110/2012 г. на РС – Крумовград и Присъда № 22/2012 г. постановена по НОХД № 136/2012 г. на РС – Крумовград, а именно “ПРОБАЦИЯ” със задължителни пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца; 3 – 170 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

Съдът намира, че с оглед личността на дееца, смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за престъплението, за постигане целите на личната и генерална превенция не е необходимо да се увеличава така определеното общо наказание по реда на чл. 24 НК.

Съгласно чл. 25, ал. 2 НК ако наказанието по някоя от присъдите, по които е определено общо наказание, е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

Такъв е конкретният случай, тъй като по трите присъди, по които е определно общо наказание, подсъдимият е осъден на “Пробация” и наказанието “Пробация” със задължителни пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца; 3 – 170 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година по Присъда № 22/2012 г. постановена по НОХД № 136/2012 г. на РС – Крумовград е било изцяло изтърпяно.

Ето защо и на основание чл. 25, ал. 2 НК следва да се приспадне от определеното общо наказание, изтърпяното наказание “Пробация” със задължителни пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца; 3 – 170 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, по Присъда № 22/2012 г. постановена по НОХД № 136/2012 г. на РС – Крумовград.

Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК, времето, през което осъденият е бил задържан по Закона за Министерството на вътрешните работи се приспада при изпълнение на наказанието, като един ден задържане се зачита за три дни пробация.

По делото се установи, че подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, свързано с престъплението, за което е осъден с Присъда № 18/2012 г. постановена по НОХД № 110/2012 г. на РС – Крумовград.

Ето защо и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК следва да се приспадне от определеното общо наказание времето от 24 часа, през което подсъдимият е бил задържан по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, свързано с престъплението, за което е осъден с Присъда № 18/2012 г. постановена по НОХД № 110/2012 г. на РС – Крумовград, като това задържане се зачете за три дни пробация.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: