МОТИВИ: НОХД № 32/2015 г.

Подсъдимият Р.Ц.К. е обвинен в извършване на престъплениe по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че на 23.03.2015 г. по улица “Васил Левски” в гр. Ивайловград, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил “ВАЗ”, модел “21093”, с рег. № Х 7388 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,40 на хиляда, установено по надлежния ред.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение, като иска налагане на наказание при приложението на чл. 55 НК.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез защитника си моли за минимално наказание при приложение на чл. 55 НК.

Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият е от гр. Ивайловград, обл. Хасково. На 23.03.2015 г., вечерта, подсъдимият употребил алкохол и въпреки това решил да управлява моторно превозно средство - лек автомобил “ВАЗ”, модел “21093”, с рег. № Х 7388 АВ. Качил се на автомобила и започнал да го управлява в гр. Ивайловград. Около 20.30 часа преминал с колата по ул. “Васил Левски”, загубил управление и се ударил в къщата на свидетеля Иванов. Свидетелят веднага излязъл навън и видял колата която се ударила в къщата му, а в нея и подсъдимия. Последният направил опит да напусне местопроизшествието, като опитал да запали колата, но свидетелят Иванов го спрял, като се развикал. Свидетелят се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се и на място пристигнали служители на РУП – Ивайловград – свидетелите Ванев и Стратиев. Междувременно подсъдимият опитал да излезе от колата, но паднал на земята. Когато полицейските служители установили видимо нетрезвото състояние на подсъдимия извикали екип на “Пътен контрол”, за извършване на проверка за алкохол. На място пристигнал свидетелят Койчев – инспектор “Пътен контрол” към РУП – Ивайловград, пред когото подсъдимият обяснил, че е пил ракия, като не могъл да обясни защо се е блъснал в къщата. С техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” била извършена проверка, която чрез издишания въздух показала наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 2.40 на хиляда. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, но той отказал да даде кръв и приел показанията на техническото средство. На местопроизшествието пристигнала линейка, защото подсъдимия имал нараняване на лицето, за което се установило, че не се нуждае от специално лечение.

Видно от горното установяването на съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия било извършено по правилата на Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

От справката за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.

От характеристична справка се установява, че подсъдимият е в добри отношения със съседите си, но има регистрация за друго деяние по чл. 343б НК извършено през 2005 г., за което му е наложено от съда административно наказание глоба по чл. 78а НК /видно и от Справка за нарушител/водач на РУП – Ивайловград/.

От декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристична справка и данните за самоличността на подсъдимия, се установява, че няма семейство и има годишен доход от 4800 лева.

От Заповед за задържане на лице от 23.03.2015 г. се установява, че подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от обстоятелствената част на обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата събрани в досъдебното производство, и доказателствата, съдържащи се в досъдебното производство.

Така по описания по-горе начин:

- подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно на 23.03.2015 г. по улица “Васил Левски” в гр. Ивайловград, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил “ВАЗ”, модел “21093”, с рег. № Х 7388 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,40 на хиляда, установено по надлежния ред.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол и вероятно съдържанието на алкохол в кръвта му е над 1,2 на хиляда и въпреки това е решил и управлявал моторното превозно средство.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителят е от ниска степен с оглед на чистото му съдебно минало.

Подбудите към извършване на престъплението – незачитане на правилата за движението по пътищата.

Отегчаващи вината обстоятелства – всокото съдържание на алкохол в кръвта. Причиненото пътнотранспортно произшествие.

Смегчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало; оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.

Нито едно от тези смегчаващи вината обстоятелства не се характеризира с някаква изключителност, която да обоснове приложение на чл. 55 НК. Самопризнанието фактически е без значение с оглед конкретното престъпление, начинът на установяването му, многобройните доказателства установяващи виновността и отговорността на подсъдимия. При това положение самопризнанието има за подсъдимия нормативно предвидения положителен ефект по чл. 58а НК.

Не са налице и многобройни, характерни и относими смегчаващи вината обстоятелства, които да обосноват приложение на изключението по чл. 55 НК.

Отегчаващите вината обстоятелства имат превес – подсъдимият е бил толкова пиян, че не е могъл да контролира моторното превозно средство, дори не е могъл да стои на краката си. Причинил е пътно-транспортно произшествие, при което е излязъл от пътя, явно върху тротоара и се ударил в жилищна сграда, което сочи на сериозна опасност на деянието за живота и здравето на хората.

Предвид изложеното и на основание чл. 373, ал. 2 НПК на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а НК.

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, нормата предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 1 година, което съобразно чл. 39, ал. 1 НК не може да бъде по-малко от 3 месеца.

За така извършеното деяние, съобразно правилата на чл. 54 НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, като на основания чл. 58а, ал. 1 НК, следва да се намали с 1/3, но с не повече от 1 месец, доколкото определеното наказание не може да бъде под минималния размер предвиден в чл. 39, ал. 1 НК за наказанието "Лишаване от свобода". Ето защо на подсъдимия следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК, от така определеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по Закона за Министерството на вътрешните работи.

Тъй като така определеното наказание "Лишаване от свобода" е за срок от 3 месеца, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е необходимо да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото следва да се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

На основание чл. 343г НК на подсъдимият К. следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, което съдът намира, че следва да бъде за срок от 7 месеца.

Съдът счита така определените наказания на подсъдимия по вид и размер за справедливи, съобразени с извършеното и отговарящи на целите на личната и генерална превенция.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: