МОТИВИ: НОХД № 25/2015 г.

Подсъдимият М.С.Д. е обвинен в извършване на престъплениe по чл. 343в, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 25.05.2012 г., на път II-59, на разклона за с. Падало, обл. Хасково, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 1064/16.06.2011 г. на Началника на РУП – Харманли за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, влязло в законна сила на 01.07.2011 г., е извършил друго такова деяние, като е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Форд Мондео” с рег. № Х 1505 ВК, без съответно свидетелство за управление.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение.

Делото се раглежда в отсътвие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 1, доколкото не е намерен на посочения от него адрес.

Служебният защитник на подсъдимия адв. К. *** моли за минимална присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият е от с. Славяново, обл. Хасково и не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, тъй като притежаваното такова му е отнето на 17.09.2009 г. със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 12033/2009 г. от 19.08.2009 г. на Началника на сектор Престъпления по пътищата при ОДМВР – Кърджали.

Въпреки това подсъдимия продължил да управлява моторно превозно средство, което било установено на 03.06.2011 г. с Акт за установяване на административно нарушение, съставен от полицейски инспектор при РУП – Харманли. Въз основа на съставения акт на 16.06.2011 г. Началникът на РУП – Харманли издал срещу подсъдимия Наказателно постановление № 1064/16.06.2011 г. за това, че на 03.06.2011 г. е управлявал на разклона за с. Остър камък лек автомобил “Опел Астра” с рег. № ***ВВ, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложил административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева. Постановлението било връчено на подсъдимия на 23.06.2011 г. и доколкото не било обжалвано е влязло в сила на 01.07.2011 г..

Въпреки, че бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, на 25.05.2012 г., преди да е изтекла една година от наказването му с посоченото Наказателно постановление № 1064/16.06.2011 г. на Началника на РУП – Харманли, подсъдимият отново решил да управлява моторно превозно средство, без да има свидетелство за управление. Качил се на лек автомобил “Форд Мондео” с рег. № *** ВК и започнал да го управлява по път II-59, като достигнал до района на разклона за с. Падало, където бил спрян за проверка от патрул на Гранично полицейски управление – Ивайловград. Тъй като не представил на полицейските служители свидетелство за управление на моторно превозно средство, те сигнализирали дежурния в Районно управление Полиция – Ивайловград, който изпратил на място полицейски екип компетентен за контрол по Закона за движението по пътищата, в съставът на който бил свидетеля Д.. Същият след като установил, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение № 59/2012 г. от 25.05.2012 г., за това, че на същата дата на път II-59, на разклона за с. Падало, управлява моторно превозно средство, без да има свидетелство за управление.

При извършена проверка от полицейските органи не било установено, че подсъдимият вече е бил наказван по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление и е управлявал автомобила преди да е изтекъл едногодишен срок от наказването му с посоченото Наказателно постановление № 1064/16.06.2011 г. на Началника на РУП – Харманли.

Ето защо, за извършеното на 25.05.2012 г. деяние, Началникът на РУП – Ивайловград издал срещу подсъдимия Наказателно постановление № 59/12 от 04.07.2012 г., за това, че е управлявал на път II-59, на разклона за с. Падало, моторно превозно средство, без да има свидетелство за управление, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложил административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева. Постановлението било връчено на подсъдимия на 20.09.2012 г. и доколкото не било обжалвано е влязло в сила на 28.09.2012 г..

При извършена по-късно проверка се установило, че подсъдимият е извършил деянието в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 1064/16.06.2011 г. на Началника на РУП – Харманли.

От Справка за нарушител/водач на РУП - Ивайловград се установява, че подсъдимият има множество нарушния по ЗДвП, включително за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление, като има 0 контролни точки и свидетелството му за управление е отнето, което е сторено с посочената Заповед за прилагане на принудителни адмонистративни мерки № 12033/2009 г. от 19.08.2009 г. на Началника на сектор Престъпления по пътищата при ОДМВР – Кърджали.

От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан 3 пъти, като за първите две осъждания е реабилитиран по право.

С решение по АНД № 49/2014 г. подсъдимия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл. 78а НК за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

С Присъда № 11/30.06.2014 г., постановена по НОХД № 79/2014 г. на РС – Крумовград, в сила от 16.07.2014 г., е осъден за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено на 12.06.2013 г., на “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години

От характеристична справка се установява, че подсъдимият има лоши характеристични данни, основаващи се на осъжданията му.

От декларация за семейно и материално положение и имотно сътояние се установява, че подсъдимият живее на съпружески начала, като има две деца. Няма доходи и имущество.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от събраните по делото доказателства.

Така по описания по-горе начин подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 343в, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, а именно на 25.05.2012 г., на път II-59, на разклона за с. Падало, обл. Хасково, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 1064/16.06.2011 г. на Началника на РУП – Харманли за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, влязло в законна сила на 01.07.2011 г., е извършил друго такова деяние, като е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Форд Мондео” с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, че преди няколко месеца е бил наказан по административен ред с наказателно постановление за управление на МПС без свидетелство за управление и въпреки това решил и е управлявал моторно превозно средство, целейки извършване на престъплението.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителя е от ниска степен, предвид липсата на осъждания преди това деяние.

Отегчаващи вината обстоятелства – липсват.

Смегчаващи вината обстоятелства: липса на предходни осъждания, семейното и материалното му положение; не е причинено пътно-транспортно произшествие; не са увредени физически лица и не са причинени материални вреди; изминалият период от време от деянието до започване на наказателното преследване, в резултат на лошата организация на МВР, като подсъдимият е наказан по административен ред за деяние, което не е извършил.

Мотивите за извършване на деянието – незачитане на правовия ред.

За така извършеното деяние съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание при изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като се приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК и наказанието "Лишаване от свобода" се замени с наказание “Пробация”, която предвид конкретното деяние, личността на дееца, материалното му положение, следва да бъде със следните пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност на явяване 2 пъти седмично; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Изключителните смегчаващи вината обстоятелства са две: 1 – от извършване на деянието са изминали много години, като забавянето на наказателното преследване е по вина на правоохранителните органи; 2 – поради неправилна квалификация на деянието подсъдимият е наказан по административен ред за деяние, което не е извършил.

Съдът счита така определеното наказание на подсъдимия по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

Не са налице условията за прилагане на чл. 78а от НК, тъй като са налице множество престъплния по смисъла на чл. 23 НК, а именно подсъдимият е извършил деянието по настоящата присъда и това по Присъда № 11/30.06.2014 г. постановена по НОХД № 79/2014 г. на РС – Крумовград, преди да е влязла в сила присъда, за което и да е от тях. А съгласно чл. 78а, ал. 7 НК, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 – 5 НК е недопустимо при множество престъпления.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най - тежкото от тях.

Съгласно чл. 25, ал. 1 НК правилото на чл. 23 НК се прилага и когато подсъдимият е осъден с отделни присъди.

Видно от гореустановеното подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело и това, за които е осъден с Присъда № 11/30.06.2014 г. постановена по НОХД № 79/2014 г. на РС – Крумовград, преди да е влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

Най – тежкото наказание по двете присъди е това по Присъда № 11/30.06.2014 г., постановена по НОХД № 79/2014 г. на РС – Крумовград.

Ето защо и на основание чл. 25, ал. 1, във вр, с чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия следва да се определи и наложи, едно общо наказание, най - тежкото измежду наложените наказания по настоящата присъда и Присъда № 11/30.06.2014 г. постановена по НОХД № 79/2014 г. на РС – Крумовград, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.

Съдът намира, че с оглед личността на дееца, смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за престъплението, за постигане целите на личната и генерална превенция не е необходимо да се увеличава така определеното общо наказание по реда на чл. 24 НК.

Тъй като така определеното обшо наказание "Лишаване от свобода" е за срок от 3 месеца, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е необходимо да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото следва да се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: