МОТИВИ: НОХД № 34/2014 г.

Подсъдимият Ф.С.Г. е обвинен в извършване на престъплениe по чл. 191, ал. 1 от НК, за това, че от месец януари 2013 г. в с. Железино, обл. Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно със З. П. Д. с ЕГН: **********.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, на основание чл. 371, т. 2 признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

През 2012 г. непълнолетната З. П. Д., родена на *** г. се преместила да живее със семейството си в с. Железино, обл. Хасково. Там се запознала с подсъдимия Г.. Двамата се харесали и решили да заживеят заедно като съпрузи. Уведомили семействата си и от месец януари 2013 г. подсъдимият заживял съпружески с ненавършилата към този момент 16-годишна възраст Димитрова, в дома си в с. Железино. На 09.05.2013 г. Димитрова навършила 16-годишна възраст. Малко след като заживели съпружески непълнолетната заченала и на 21.11.2013 г. родила дете – Д. Ф. С.. За раждането на детето и съвместното съжителство била уведомена Дирекция социално подпомагане - Ивайловград, отдел “Закрила на детето”, като негови служители – свидетелите Демерджиева и Христова посетили с. Железино и установили, че подсъдимият се грижи за детето и непълнолетната му майка, като живеят при добри условия. Подсъдимия и непълнолетната имали намерение да сключат граждански брак, но поради невъзможност да се установи местонахождението на майка й, това било на този етап невъзможно.

От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан с влязла в сила на 22.11.2013 г. Присъда № 71/2013 г. по НОХД № 61/2013 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 30-31.03.2013 г., като изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

От характеристична справка се установява, че подсъдимият е с буен нрав, но няма данни спрямо него да са предприемани принудителни или наказателни административни действия.

От декларация за семейно положение и имотно състояние се установява, че няма имущество и постоянни доходи и има малолетна дъщеря от съжителството с Димитрова.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от обстоятелствената част на обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата събрани в досъдебното производство.

Така по описания по-горе начин:

- подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 191, ал. 1 от НК, а именно от месец януари 2013 г. в с. Железино, обл. Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно със З. П. Д. с ЕГН: **********.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че Димитрова е непълнолетна, ненавършила 16-годишна възраст и въпреки това решил да заживее съпружески с нея, целейки извършване на престъплението и го е извършил.

Смекчаващи вината обстоятелства: съдействието на органите на досъдебното производство и съда за разкриване на обективната истина; фактът, че за етно-културната общност, към която принадлежат подсъдимият и непълнолетната, подобно поведение се явява напъно нормално, закономерно и правилно и в същото време липсата на реална държавна образователна и възпитателна политика насочена към тази етно-културната общност с цел предотвратяване на подобни съжителства и ранно възпроизводство; липсата на увредени лица – няма доказателства, че непълнолетната е претърпяла някакви психични разстройства, като следва да се отбележи, че за етно-културната общност, към която принадлежи тя, заживяването на семейни начала и създаването на деца в ранна възраст е нормално поведение, поради което в общия случай непълнолетната не би претърпяла психични разстройства; има данни, че отпадането на непълнолетната от образователната система е настъпило много преди запознанството с подсъдимия; данните, че от връзката между подсъдимия и непълнолетната се родило детето им и че имат сериозни намерения да продължат съвместносто съжителство, като подсъдимият полага грижи за детето и майката; обстоятелството, че съжителството е започнало няколко месеца /около 4/ преди непълнолетната да навъши 16-годишна възраст; желанието за сключване на граждански брак, препятствано от обективни причини – отсъствието на майката на непълнолетната; подсъдимият е все още младеж в неукрепнала напълно възраст.

Отегчаващи вината обстоятелства - обстоятелството, че подсъдимия е осъден макар и за престъпление извършено след престъплението по настоящото дело.

За престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" до две години или “Пробация”, както и “Обществено порицание”.

Не са налице условията за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност при приложение на чл. 78а НК, тъй като ал. 7 на чл. 78а, въвежда забрана за освобождаване от наказателна отговорност при множество престъпления.

Видно от справката за съдимост подсъдимият е осъждан с влязла в сила на 22.11.2013 г. Присъда № 71/2013 г. по НОХД № 61/2013 г. на РС – Ивайловград за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 30-31.03.2013 г., тоест престъпленията по НОХД № 61/2013 г. и по настоящото дело са извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Следва, че подсъдимият е извършил множество престъпления в условията на реална съвкупност, което изключва приложението чл. 78а НК, тоест освобождаването му от наказателна отговорост с налагане на административно наказание.

Предвид изложеното и на основание чл. 273, ал. 2 НПК, съдът следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а НК. Но съгласно чл. 58а, ал. ал. 4 НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

За така извършеното деяние на подсъдимия следва да се определи наказание при многобройни смекчаващи вината доказателства, като съдът намира, че и най-лекото по вид наказание измежду "Лишаване от свобода" и “Пробация” предвидени в чл. 191, ал 1 НК, а именно наказанието “Пробация”, е несъразмерно тежко. Ето защо следва да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “в” от НК, като предвиденото наказание “Пробация” се замени с наказание “Глоба”, която предвид конкретното деяние, материалното положение на дееца, необходимостта да полага грижи за новороденото си дете и майка му, следва да бъде в минималния предвиден в закона размер от 100.00 лева.

Чл. 191, ал. 1 НК предвижда наред с наказанието “Лишаване от свобода” или “Пробация” на виновния да се наложи и наказание “Обществено порицание”.

Чл. 55, ал. 3 НК допуска кумулативно предвиденото наказание “Обществено порицание” да не бъде наложено, но в конкретния случай съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание “Обществено порицание”, както с оглед необходимостта за по-ефективно постигане на целите на личната превенция – да се превъзпита дееца към спазване на законите и да се предотврати извършване на други престъпления, така и за постигане на целите на генералната превенция – да се въздейства предупредително и възпитателно върху други членове на обществото, склонни към подобни прояви.

Наказанието “Обществено порицание” следва да се изпълни като присъдата се обяви, чрез поставяне на съобщение на мястото за поставяне на информационни съобщения в кметството на с. Железино, който начин съдът намери за най-подходящ, с оглед на целите на наказанието.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най - тежкото от тях.

Чл. 25 НК предвижда че разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

Видно от гореустановеното подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело и това, за което е осъден по Присъда № 71/2013 г. по НОХД № 61/2013 г. на РС – Ивайловград, преди да е влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Ето защо и на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, следва да се определи на Ф.С.Г. едно общо наказание, най - тежкото измежду наказанието “Глоба” в размер на 100.00 лева по настоящата присъда и наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца по Присъда № 71/06.11.2013 г., постановена по НОХД № 61/2013 г. на РС - Ивайловград, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК, а именно следва да му се определи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца.

Доколкото наказанията по двете присъди са от различен вид приложението на чл. 24 НК е невъзможно.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и че за постигане на целите на наказанието и поправянето на подсъдимия не е нужно същия да изтърпи така определеното му общо наказание, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието "Лишаване от свобода" следва да се отложи за срок от три години.

Съгласно чл. 23, ал. 2 НК наложеното наказание обществено порицание се присъединява към определеното най-тежко наказание.

Ето защо и на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2 НК съдът следва да присъедини към определеното общо наказание “Лишаване от свобода”, наказанието “Обществено порицание” наложено на подсъдимия по настоящото дело, като присъдата се обяви, чрез поставяне на съобщение на мястото за поставяне на информационни съобщения в кметството на с. Железино.

Съдът счита така определеното наказание на подсъдимия по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: