МОТИВИ: НЧХД № 25/2014 г.

Подсъдимият М.А.М. *** е обвинен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 01.10.2013 г. в района на стопанския двор на с. Конници, обл. Хасково, е причинил лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на Х.И.Г. от с. Конници, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, в лявата челно слепоочна област.

В съдебно заседание е приет за съвместно раглеждане граждански иск от Х.И.Г. срещу М.А.М., за сумата от 2500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането 01.10.2013 г. до окончателното й изплащане, за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Частния тъжител-граждански ищец, лично и чрез повереника си адв. А. от АК – Варна, поддържа внесеното обвинение и предявения граждански иск.

В съдебно заседание подсъдимият М. не се признава за виновен. Дава обяснения, че не бил удрял тъжителя при посочените в тъжбата време, място, начин и средства. По времето, когато се твърдяло, че е извършил деянието се намирал на няколко километра от с. Конници за да посрещне жена си, която пътувала с автобуса от гр. Крумовград. Действително имало сбиване между двамата на друго място и по друго време, при което сбиване тъжителят му счупил зъбите и му наранил горната устна, като му потекла кръв и се подула. Моли да бъде оправдан. Оспорва гражданският иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият и тъжителят са от с. Конници. Видно от показанията на свидетеля И. – дългогодишен районен инспектор на с. Конници, двамата често се карали и били, след употреба на алкохол. На 01.10.2013 г. подсъдимият минал през дома на свидетеля Р., за да види какво прави и си тръгнал в посока към селския магазин. Малко след това, около 17-18 часа, подсъдимият и тъжителят се срещнали пред магазина в с. Конници, до който била и къщата на тъжителя, в която живеел с майка си и баща си. Двамата се скарали и сбили, според свидетелите Р. и И., и обясненията на подсъдимия, поради това, че тъжителят обвинявал из селото подсъдимия, че му е откраднал едно агне. Сбили се, паднали на улицата и се борили, като си нанасяли и удари. На мястото била и майката на тъжителя – свидетелката Г., която удряла с тояга подсъдимия, когато, борейки се на земята, се оказвал върху тъжителя. По едно време подсъдимият станал и бутнал свидетелката, която се развикала. Тогава се намесил свидетелят Р., който разтървал биещите се и отвел подсъдимия до дома му.

Преди това свидетелят се намирал в къщата си и детето му му казало, че подсъдимият и тъжителят се биели. Свидетелят излязъл пред дома си, от където имало видимост към полесражението и наблюдавал боя, докато съпругата му не му казала да се намеси и да разтърве биещите се. Когато се намесил, свидетелят Р. видял, че устата на тъжителя е разкървавена. Бил ударен от тъжителя по време на боя.

Малко след като оставил подсъдимият в дома му, последният дошъл в дома на свидетеля и му поискал ракия за да си промие наранената уста. Свидетелят Р. му дал, след което подсъдимият си отишъл, казвайки, че ще отива да прибере жена си от автобусната спирка на пътя Крумовград - Ивайловград.

След като напуснал дома на свидетеля подсъдимия решил да си отмъсти на тъжителя за удара в устата и знаейки, че по това време последния прибира животните в обор в стопанския двор на селото, се насочил натам, минавайки скришом зад магазина до къщата на подсъдимия. Това движение на подсъдимия било видяно от майката на тъжителя – свидетелката Г., която заподозряла, че подсъдимият дебне сина й и опасявайки се за него, също се насочила към стопанския двор, но поради възрастта си вървяла бавно. Подсъдимият отишъл до обора и виждайки тъжителя му нанесъл един удар с пръчката по глава, след което избягал. Преди да стигне до обора свидетелката Г. видяла подсъдимия да излиза из зад един дъб намиращ се до обора и да бяга от там. Когато стигнала до обора свидетелката не заварила никого там. Прибрала се и в дома си видяла сина си - тъжителя облян в кръв, течаща от главата му. Осъзнала, че е бил ударен от подсъдимия затова и в притеснението си не попитала нищо. Около 19.30 часа бащата на тъжителя повикал спешна медицинска помощ и на място пристигнал екип от Ивайловград, включващ и свидетеля С., който бил фелшер. Последният установил, че на главата на тъжителя има разкъсна рана с приблизителна дължина до около 10 сантиметра и тъй като не можел да я зашие на място, тъжителят бил отведен във Филиал спешна медицинска помощ – Ивайловград. Там свидетелят зашил раната. Сигнала до спешна медицинска помощ и действията на медицинския екип били документирани в Книгата за регистрация на спешни повиквания, Амбулаторен журнал и Фиш за спешна медицинска помощ.

Междувременно подсъдимият отишъл до спирката на автобуса на пътя Крумовград – Ивайловград от където взел свидетелката Салиф, която дългогодишно съжителства с подсъдимия и се прибрала от Крумовград. Същата видяла, че устата на подсъдимия е надута и разкървавена.

За случая била уведомена и полицията и в медицински център пристигнал свидетелят Х. – районен инпектор при РУП – Ивайловград, който видял състоянието на тъжителя и в частност нараняването му. Тъжителят му съобщил, че е бил ударен от подсъдимия. Била образувана полицейска преписка № ЯИ-6894/13 г. по описа на РУП – Ивайловград, по която били снети обяснения от тъжителя, подсъдимия, свидетелите Г. и Р.. Преписката приключила със становище за липса на данни за престъпление от общ характер. Преписката се водила от свидетелят И., на когото тъжителят обяснил, че пред обора подсъдимият го е ударил по главата с дървена пръчка. Едва около седмица след инцидента свидетелят И. се срещнал с подсъдимия, който отрекъл да е удрял тъжителя, с какъвто и да е предмет. Свидетелят не видял и някакви следи от наранявания върху подсъдимия.

От приетите съдебномедицински експертизи, включително устно дадени в съдебно заседание, на вещото лице д-р Е. се установява, че на тъжителя е причинена лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, в лявата челно слепоочна област. Нараняванията по начин и време могат да се извършат по описаният от тъжителя и свидетелите начин – удар с продълговат, твърд, тъп предмет, отговарящ по форма на пръчка, тояга. Същите не могат да бъдат причинени от падане на равен терен. Ударът можел да е от камък, но само ако той е с особена издължена форма. Размерът на раната бил 6 сантиметра

От заключението на вещото лице, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, може да се направи обоснован извод, че причинената на подсъдимия телесна повреда е също разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна и последващо закономерно кръвонасядане.

От справка за съдимост на подсъдимия М. се установява, че същия е рабилитиран след като е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

От характеристична справка се установява, че е има конфликтно поведение, като от разпита на свидетеля И., изготвил и характеристичната справка се установява, че и подсъдимия и тъжителя след употреба на алкохол са склонни към конфликтно поведение.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, доколкото са единни, непротиворечиви и логични. По отношение на механизма на нараняването на тъжителя имат косвен характер, доколкото се основават на твърденията му.

Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, че не е ударил с пръчка тъжителя, като приема тези обяснения за израз на защитна позиция. Тези обяснения противоречат на установеното състояние на тъжителя след боя, заключението на вещото лице, показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, заключението на вещото лице и от приетите по делото писмени доказателства.

Действително липсват преки свидетели на насения удар от подсъдимия над тъжителя. Но косвените доказателства категорично сочат, че авторството на извършената спрямо тъжителя телесна повреда е на подсъдимия: Непосредствено преди удара подсъдимия и тъжителя са се били, като тъжителя е нанесъл удар на подсъдимия, разкъсал лигавицата на устата му и наранил зъбите. Подсъдимият е заплашвал тъжителя. Свидетелката Г. е видяла подсъдимия, когато е отивал към обора, където бил тъжителя и след това, когато е излизал от там. При това поведението на подсъдимия било необичайно – отивайки към обора се криел зад магазина, а излизайки от обора бягал сякаш е извършил нещо нередно. Веднага след побоя тъжителя е съобщил на полицейските органи, че М. го е ударил. Съобщил и на свидетеля С., че го е ударил познат. Обстоятелството, че тъжителят и майка му, веднага след удара до пристигането на медицинска помощ не са разговаряли за конкретният извършител не противоречи на горните съждения, тъй като и двамата са били наясно с извършителя и в стресовата ситуация, която е свързана и със срам от претърпяното, нормално е да не се изнервят с излишни приказки. Относно предмета, с който тъжителят е ударен, свидетелят Х. дава показания, че това е камък, основавайки се на обяснението на тъжителя по полицейската преписка, от деня следващ деня на инцидента. Съдът намира, с оглед и на съдебномедиоцинската експертиза, че в това обяснение е допусната неволна грешка, вероятно поради шока от скорошния инцидент.

Така по описания по-горе начин подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно на 01.10.2013 г. в района на стопанския двор на с. Конници, обл. Хасково, е причинил лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на Х.И.Г. от с. Конници, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, в лявата челно слепоочна област.

Установи се също така, че тъжителя Г. също е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 130, ал. 1 от НК, като непосредствено преди да бъде наранен от подсъдимия му е нанесъл също такава телесна повреда и е причинил на подсъдимия М.А.М. лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на горната устна.

Така причиненото нараняване се установи най-вече от свидетеля Р., чийто показания, съдът кредитира доверие, като искрени, безпристрастни и логични.

Логично е при продължителният бой с размяна на удари между тъжителя и подсъдимия и борене на земята пред селския магазин, за който бой сочи и свидетелката Г., тъжителят да е нанесъл на подсъдимия удар в устата.

Следва да се отбележи, че за този удар подсъдимия сочи още при първото снето от свидетеля И. обяснение по полицейската преписка, а също така подсъдимия в това обяснение сочи и за това, че е отишъл до свидетеля Р. за ракия, с която да претъпи болката от удара. Това, че свидетелят И. не е видял видимо нараняване върху подсъдимия се обяснява с обстоятелство, че оздравянето при рана на лигавицата на устата настъпва за около 6 дни, видно от заключението на вещото лице, а свидетелят е видял подсъдимия именно 6 дни след боя – на 07.10.2013 г., видно от показанията му и датите на приложените Обяснение и Протокол за полицейско предупреждение.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Р., които в съвкупност с показанията на свидетелките Г. и Салиф, обясненията на подсъдимия и медицинската експертиза, сочат на причинена на подсъдимия телесна повреда от същия вид като на тъжителя.

Съгласно чл. 130, ал. 3 НК ако пострадалият е отвърнал веднага със също такава лека телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Съдът намира, че в случая е налице именно хипотезата на чл. 130, ал. 3 НК. И тъжителя, и подсъдимия са причинили един на друг леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, тоест същите по вид телесни повреди.

Без значение е кой е нанесъл първи телесната повреда /Решение № 49 от 29.01.1972 г. по н. Д. № 42/71 г., ОСНК на ВС; Решение № 255 от 17.06.1992 г. по н. д. № 144/1992 г., I Н. О. на ВС и други/.

Реторсията се прилага спрямо двете страни и когато само единия от двамата пострадали е предявил тъжба, тоест съда следва да освободи от наказание, както подсъдимия, така и тъжителя /Решение № 53 от 03.06.1957 г. по н. ч. пр. № 44/57 г., ОСНК на ВС; Решение № 283 от 22.06.1992 г. по н. д. № 221/1992 г., I Н. О. на ВС; Решение № 255 от 17.06.1992 г. по н. д. № 144/1992 г., I Н. О. на ВС/.

Поради изложеното, съдът, след като признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, на основание чл. 130, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, следва да освободи подсъдимия и тъжителя от наказание.

По гражданският иск:

Срещу подсъдимия е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с който пострадалият Х.И.Г. от с. Конници, в качеството си на граждански ищец, претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2500 лева от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.

От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият М. е причинил на тъжителя лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, в лявата челно-слепоочна област. При нанасяне на удара тъжителят е почувставал болка, била е зашита раната на главата му, а в процеса на заздравяване на раната и известно страдание. С оглед на това Съдът счита предявения иск срещу М. за доказан по основание. Обстоятелството, че съдът е приложил реторсия не освобождава причинителя на деликта от отговорност /Решение № 255 от 17.06.1992 г. по н. д. № 144/1992 г., I Н. О. на ВС/.

Що се отнася до размера Съдът намира, че той е частично недоказан, ето защо за установените неимуществени вреди следва да се уважи до сумата от 500.00 лева, която сума е съдът намира за справедлива, определена в съответсвие с чл. 52 от ЗЗД. Както сочи вещото лице раната е повърхностна не е опасна, пълното възстановяване отнема около 20 дни, като няма данни за някакви усложнения. Местоположението на раната върху главата не сочи на някакви особени неуодобства, каквито евентуално биха се причинили при нараняване в подвижна част на тялото, в която са съсредоточени повече мускулни движения.

Иска за разликата над размера от 500.00 лева до претендираните 2500.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

Подсъдимия следва да се осъди да заплати на гражданския ищец и законната лихва върху сумата 500.00 лева считано от датата на увреждането - 01.10.2013 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Държавата, по сметка на Районен съд – Ивайловград сумата 50.00 лева – държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: