МОТИВИ НОХД№91/2013г.

Подсъдимият Н.К.Т., с ЕГН ********** *** е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 152 ал.2 т.1 във вр. с ал. 1 т.2 от НК

Прокурорът поддържа обвинението,така както е формулирано в обвинителния акт.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник декларират, че той се признава за виновен и изразяват желание поизводството да протече по реда на Съкратено съдебно следствие.

Съдът като прецени направените самопризнания от подсъдимия, изявлението му, че не желае да се разпитват свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата да се ползват събраните в досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият Н.К.Т. и св.М.П. Х. се познавали от деца, били израснали заедно в един квартал в гр.Ивайловград, но не поддържали близки отношения.Св.Х. била родена на ***г. и била ученичка в 11 клас. На 14.04.2013г. св.Х. ***. Вечерта ходила на гости на сестра си Г. като около 21 часа си тръгнала. Сестра й я помолила да провери работното време на магазин, намиращ се в квартала, в който живее.Св.Х. проверила работното време на магазина и около 21,30 часа тръгнала да се прибира към дома си. Пътят й минавал покрай двора на бивша детска градина, която била преустроена в Дом за деца с увреждания. Когато минавала покрай двора на сградата, чула глас, който я викал и разпознала лицето, което я викало. Понеже това бил неин познат - подс.Т., тя отишла при него. Двамата се заговорили за общи неща. Седнали на една от пейките и продължили разговора си. Подсъдимият Т. споделил на св.Х., че преди две години я бил харесвал, но вече не я харесвал. Попитал я дали си има приятел, "гадже", на което тя отговорила утвърдително. Споделил със св.Х., че преди известно време правил секс с някакво момиче насила, противно на нейното желание. По време на разговора двамата се намирали на известно разстояние един от друг, без да са в непосредствена близост. Половин час след срещата им, св.Х. решила да си тръгва. Въпреки, че подс.Т. настоял да остане още малко, тя тръгнала към изхода на двора на Дома за деца с увреждания. Вървейки, св.Х. усетила, че подс.Т. тръгнал след нея.Тя започнала да тича, но той я настигнал. Хванал я за двете ръце и започнал да я дърпа. Св.Х. се опитала да отскубне ръцете си от значително по-силния от нея, Н.Т., но не успяла. Започнала да плаче и да го моли да я пусне. Дърпайки я за ръцете ,подс.Т. я отвел до стълбище, намиращо се от задната страна на сградата. Казал й, че иска да прави секс с нея и, че ще прави секс с нея. Св.Х. отговорила, че не желае да прави секс с него, не иска да прави такова нещо. Казала му, че е неразположена. Св.Х. действително била в месечен цикъл, и споделила това с подс.Т., надявайки се, че по този начин той може да спре да настоява за полово сношение. Подс.Х. не пуснал ръцете на св.Х., като й казал, че щом е неразположена „ще прави свирки", имайки предвид да получи от нея орална любов. Св.Х. отговорила категорично, че не желае да има нито полово сношение с него, нито да прави орална любов. Въпреки това подс.Т. настоявал, като казал на св.Х., че ще брои до двадесет, през което време тя трябва да избере кое от двете му желания ще изпълни. Подс.Т. започнал да брои. Св.Х. плачела, дърпала се и го молела да я пусне. Подс.Т. не я пускал, държал ръцете й и казал: "Аз нямам време да се занимавам с тебе, щом не избираш ще го направя насила". Обърнал св.Х. с гръб към него, продължавайки да държи ръцете й и я притиснал към стълбището на сградата. Държал ръцете на св.Х. с едната си ръка, а с другата смъкнал долнището на спортния екип, с който била облечена и бикините й. Притиснал св.Х. да легне по корем на стълбището, като краката й били стъпили на земята, а тялото й от кръста нагоре било натиснато върху площадката на стълбището. Подс.Т. разкопчал своя панталон и извадил половия си член. Св.Х. продължавала да плаче и да вика „помощ". Подс.Х. се опитал да проникне с половия си член в ануса на св.Х., но не успял и проникнал с половия си орган във влагалището на св.Х.. Сексуалният акт продължил няколко минути, след което подс. Т. еякулирал извън тялото на св.Х.. След приключване на половия акт, подс.Т. пуснал св.Х., закопчал си панталона и си тръгнал. Казал й да не казва на никой за случилото се. Св.Х. му казала, че ще се оплаче на полицията, на което подс.Т. отговорил, че не го е страх. Св.Х. си вдигнала бикините и панталона и излязла от двора на Дома за деца с увреждания. Щом подс.Т. се отдалечил от нея, тя веднага се обадила на телефон 112 и съобщила за сексуалното посегателство върху нея. Служителите на полицията намерили св.Х. в близост до Дневния център за деца с увреждания, до кафе"Деми" в Ивайловград. Момичето било силно разстроено и разплакано. На мястото пристигнала и линейка с цел оказване на медицинска помощ в случай на нужда. Малко по-късно бил издирен и задържан подс.Т..

При извършената съдебно-медицинска експертиза на св.Х. се установило - девствена ципа с пръстеновидна форма и две стари дефлорационни щърбини в 3 и 9 часа по циферблата. Охлузване на десния лакът. Състоянието на външния полов орган не изключва възможността с М.Х. да е извършено полово сношение по времето, за което съобщава. Охлузването в областта на десния лакът се дължи на твърд, тъп предмет и може да се получи при обстоятелствата, които твърди прегледаната.

При съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства се установява, че по дамски бикини и дамска превръзка, принадлежащи на М.Х. е доказана човешка кръв. В нея са доказани А-аглутиногени и Бета Аглутинини, като кръвта може да произхожда от М.Х..

От съдебно-психиатричната експертиза на М.Х. се установява, че интелекът на освидетелстваната е в границите на ниската норма. Равнището на развитие на личностовата структура на освидетелстваната съответства на равнището на развитие на интелектуалните й способности. Интелектът и личностовото развитие на освидетелстваната са съответни в рамките на календарната й възраст. Освидетелстваната е със запазена психична годност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото. Личностовото развитие на освидетелстваната е съответно на възрастта, образованието и социалния й опит. Няма данни за патологични отклонения. Изградените умения за решаване на проблеми и интереси са съответни на степента на личностното развитие. У освидетелстваната липсват данни за наличие на психично заболяване или умствена изостаналост, които в съответната степен на изразеност да нарушават способността й да възприема адекватно случващото се , а също и да формира адекватна позиция и да я изразява по съответния начин. На упражненото спрямо нея насилие освидетелстваната е реагирала с негативни емоции като страх, ужас, отвращение. Случилото се е възприето от освидетелстваната като физическо/сексуално/ и психологично насилие над личността й, уронващо нейната чест и достойнство. По преценка на освидетелстваната срещу нея е извършено сексуално насилие. Упражненото сексуално насилие има психотравмиращо въздействие върху нейната психика. Освидетелстваната споделя, че често сънува упражненото насилие, когато нещо й напомни за случилото се. Изпитва напрежение, апетита й е понижен.

Тази фактическа обстановка се прие от съда след изслушване самопризнанията на подсъдимия и запознаване с материалите, събрани в досъдебното производство.

Така по описания начин подсъдимият Н.Т. е осъществил състава на чл.152 ал.2т.1 вр. с ал.1т.2 от НК като на 14.04.2013г в гр.Ивайловград, на ул."Ш. септември „№ 1, в двора на „Дневен център за деца с увреж-дания"-Ивайловград, се съвкупил с лице от женски пол-М.П.Х.,***, като я принудил към това със сила-дърпане и държане на ръцете на пострадалата и притискане на тялото й към стълбището на сградата, като изнасилената не е навършила 18 години.

Обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността, с което се накърнява нейния свободен избор на полов партньор.

Изпълнителното деяние се реализира чрез конкретни действия, свързани с удовлетворяването на половите желания и осъществяване на полов акт против волята на лицето, като е употребена сила/държане на ръцете, дърпане на ръцете и притискане на тялото на пострадалата/.

В конкретния случай употребата на сила е част от изпълнителното деяние, като насилието несъмнено е насочено към постигане на целта - съвкуплението.

Престъплението е двуактно /принуда и съвкупление/ и е резултатно.

Престъпният резултат се заключава в половия акт между дееца и пострадалата, като субектът на това престъпление може да бъде само лице от мъжки пол, защото единствено то е в състояние да осъществи съвкупление с лице от женски пол /само жена може да е пострадала/.

Към момента на извършване на престъплението пострадалата не е навършила 18 години-М.П.Х. е родена на ***година.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл - общественоопасните последици са целени и настъпили.

Разпитан в хода на предварителното производство и съдебното следствие подсъдимият се призава за виновен и е изразил съжаление за стореното.

При определяне на наказанията на подсъдимите и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът съобрази следното:

Обществената опасност на деянието е от висока степен, засегнаа е половата неприкосновеност на пострадалата.

Обществената опасност на дейца е от средна спепен – не е осъждан, работи в ЕТ "Н. 87", признава се за виновен, изразява критичното отношение към извършеното.

Съгласно разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК, съдът следва да постанови своя съдебен акт – осъдиделна присъда, като приложи разпоредбите на чл.58а от НК.

При така изложените съображения съдът намира, че на подсъдимия Н.К.Т. на основание чл.152 ал.2т.1 във вр. с ал.1т.2 от НК вр. с чл.58А от НК следва да наложи наказание „Лишаване от свобода „ за срок от 3 години, като на основание чл.66 от НК да отложи изтърпяването му за срок от 5 години. Така определеното наказание би изиграло изискванията за лична и генерална превенция на закона.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Ивайловград сумата от 326.35лв. – разноски по делото. На основание чл.284 от НПК на подсъдимия бяха предявени веществените доказателства, които той разпозна.

След влизане в сила на присъдата и на основание чл.53, ал.2 б.”Б” от НК, веществените доказателства, приложени по делото....., следва да се отнемат в полза на държавата и чувалът да се унищожат.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: