МОТИВИ: НОХД №54/2013г.

Подсъдимата М. *** е предадена на съд за извършено престъпление по чл. 209 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт.

В съдебно заседание подсъдимата не се признава за виновна, твърди че тя самата е била излъгана от св. П., че само е искала да помогне.

Съдът, като прецени събраните по делото еднопосочни гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През 2011г. подсъдимата Т. *** на длъжност „главен експерт” в отдел „Социални дейности и социални програми”. Лицата, ангажирани по програми за временна заетост, подавали документи в този отдел. По подобна програма започнала работа и пострадалата – свидетелката З.М.А., като работник – поддръжка при Общината, със срок на договора от 17.03.2011г. до 16.09.2011г. Тя знаела, че този шест месечен срок на трудова заетост не е достатъчен, за да получава обезщетение след регистрация в Бюрото по труда за това, че е останала без работа. В разговор, проведен през месец март, скоро след започване на работа, подсъдимата й обещала, че ще намери работодател, който ще й изготви трудов договор, за да бъде регистрирана в НАП, но тя трябвало да заплати размера на дължимите осигуровки, който бил 350лева. Поискала парите, но А. нямала и се разбрали да й плаща всеки месец на заплата. При този първи разговор подсъдимата не посочила местоработата, това направила на 21.04.2011г., когато пострадалата А. й предала първата сума от 50лева. Обяснила на пострадалата А., че е говорила със св. П., счетоводител на фирмата на св.Р.П., който обещал да помогне, за да бъде осигурявана за следващите три месеца след прекратяване на трудовия й договор с Община Ивайловград, като на въпроса й какво ще работи, подсъдимата отговорила – поддръжка.

Подсъдимата действително говорила със св.П., който й обещал да провери дали има възможност да бъде назначена А. в някоя от фирмите, на които водел счетоводството, като не посочил конкетна фирма и сума, т.к. по неговите думи той не решавал, а и нямало яснота за вида на длъжността, на която евентуално ще бъде назначена жената. П. разговарял със св.П., който му отказал, като го посъветвал да не се занимава с глупости. Скоро след първия разговор, не по-късно от седмица, срещайки случайно подсъдимата, св. П. й заявил, че няма възможност жената да бъде назначена във фирмата на св.П.. Тази информация обаче подсъдимата не споделила с А., а съгласно уговорката последната да й предава парите за осигуровки на части, на 21.04.2011г. приела от нея сумата от 50лв., като попълнила квитанция към приходен касов ордер №1/21.04.2011г., в която вписала името на А. и предадената й сума. Следвал подпис на пострадалата. Видно от ПКО без номер пострадалата е направила нова вноска от 50лв., на който е изписано нейното име, името на Д.П. и в графа „главен счетоводител” подсъдимата се подписала, имитирайки чужд подпис.

На 29.06.2011г. А. предала на подсъдимата сумата от 100лв., за което тя съставила квитанция към ПКО №84/29.06.2011г., като записала името на З.А. и Д.П., в скоби записала „за осигуровки”, подписала се отново, имитирайки чужд подпис в графа „гл. счетоводител”.

В края на месец юли А. предала на подсъдимата сумата от 150лева, като последна вноска, за което тя издала квитанция към ПКО №4/25.07.2011г., изписала отново името на пострадалата, внесената сума, „за осигуровки” и отново имитирала чужд подпис в графа „гл. счетоводител”. Така изготвените ПКО тя предавала на пострадалата А., след изготвянето на всеки от тях. На 16.09.2011г. трудовото правоотношение на А. *** приключвало, поради което тя отново попитала подсъдимата къде ще работи, с кого ще сключи трудов договор за още три месеца, за да бъде осигурявана. Подсъдимата я уверила за пореден път, че е уговорила с Д.П. и Р.П. да бъде назначена в тяхната фирма, поради което няма причина да се притеснява. През месец ноември и декември 2011г., когато изтичал тримесечния период на трудовия договор А. започнала да търси подсъдимата, за да й върне трудовите книжки и документите, необходими, за да се регистрира в Бюрото по труда. Подсъдимата отклонявала обясненията, като й отговаряла, че не трябва да се притеснява, всичко ще бъде наред. Времето минавало, но подсъдимата не предавала на А. нито трудов договор, нито трудовите й книжки, които били в нея. Едва в края на 2011г. подсъдимата Т. й дала копие от трудов договор №7/17.09.2011г., от записванията, в който било видно, че А. е наета на работа от фирма „Румба” ООД, считано от 17.09.2011г. до 31.12.2011г., на длъжност – „работник-поддръжка”.

В началото на 2012г., след като разбрала, че може да установи по електронен път дали са й внасяни осигуровки за периода м. септември – декември 2011г., пострадалата се сдобила с персонален код и след проверка се оказало, че такива плащания липсват. Сигнализирала РУП Ивайловград, където при предварителната проверка по случая, подсъдимата предала на следствените органи една от трудовите книжки на пострадалата с оригинала на трудовия договор, който тя по-рано била дала на А..

В ДП е извършена почеркова експертиза, която установява, че подписите в Трудов договор №7/17.09.2011г. не са положени от Д.П. за гл. счетоводител, от Р.П. за работодател, както и от З.А. и подсъдимата Т.. Заключението сочи, че ръкописният текст, с който са попълнени приходен касов ордер и 3 броя квитанции с №, № 1,4 и 84 е изпълнен от подсъдимата Т., а подписът, положен в ПКО №1, в позиция печат, под датата 21.04.2011г. е изпълнен от З.А.. Вещото лице декларира, че при този сравнителен материал не може да се установи автора на подписите за „Гл. счетоводител” в изследвания касов ордер и квитанциите. В съдебно заседание вещото лице поддържа така изготвеното заключение.

Съгласно правната доктрина и практика, измамата по смисъла на НК предполага наличие на няколко групи обстоятелства а именно: деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга; Същият да не е имал намерение и/или възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел да набави за себе си имотна облага и в резултат на тези му действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки безвъзмезден и невъзстановим разход. /РЕШЕНИЕ № 62 от 18.04.2013г. по Н. Д. № 2352/2012 г., Н. К., I Н.О. на ВКС/.

От гореизложеното е видно, че фактическият състав на измамата, се характеризира от обективна страна с няколко особености: То е престъпление с два предмета - измамено лице и ощетено имущество, намираще се във фактическа или разпоредителна власт на измамения; Налице е неправилна представа на пострадалия относно условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане; Изпълнителните деяния, могат да бъдаят няколко, сред които и осъществените в настоящото производство възбуждане и поддържане на заблужден; Измаменото лице извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществото; това води до осъществяване на съставомерния резултат, а именно причиняване на имотна вреда.

От субективна страна класическата измама изисква наличието на пряк умисъл и особена користна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента: Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи и / или поддържа вече възникнали такива; Освен това деецьт предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. /РЕШЕНИЕ № 152 от 25.06.2013г. по Н. Д. № 256/2013г. Н. К., IІІ Н. О. на ВКС/.

Анализът в съвкупност, а и поотделно, на събраните по делото доказателства, включително и обясненията на подсъдимата, доказват в пълнота и по категоричен начин осъществяването на престъпното деяние от последната. Вички елементи от фактическия състав на престъпното деяние по чл.209 от НК се обективират в хронологията на действията на подсъдимата.

Подсъдимата действайки умишлено е въвела в заблуждение пострадалата А. още при първия разговор между двете, провел се през месец март, като категорично обещала да й помогне да бъде осигурявана от фирма, посочила още тогава дължимата сума от 350лв., поискала й веднага пари. А. обяснява, че още като започнала работа и М.Т. дошла да й поиска 50 лева. Това било още като започнала работа на 16,17 март 2011г. Поискала й 50 лева, но т.к. нямала в момента се разбрали когато вземела заплатата, тогава да й даде.

Тази категоричност и насточивост в поведението на подсъдимата без тя да има яснота за работодател, който би се съгласил да осигурява пострадалата, както и за сумата, необходима за осигуровки, сочи че тя е поела ангажимент с единствената цел да мотивира А. да й даде сумата от 350лв., за да ги присвои.

Въпреки, че подсъдимата след втория разговор с П. вече знаела, че не може пострадалата А. да бъде назначена или да й се издаде трудов договор от фирма „Румба” ЕОД, тя продължава да я уверява, че ще бъде осигурявана от тази фирма, но следва да плати сумата от 350лв., като на 21.04.2011г. взела от нея 50лв. Дори да приемем, че към този момент все още св.П. не й е дал категорично отрицателен отговор, той не й е давал и положителен такъв, още повече, че в никой момент не е посочвал конкретна фирма и сума.

Продължавайки да взема от пострадалата сумите от 50лв., 100лв. и 150лв. от месец април до края на месец юли 2011г. тя е поддържала възбудената вече погрешна предства у А., че тези суми ще бъдат предадени на св.П. и ще бъдат вложени за заплащане на социалните й осигуровки от фирмата на Р.П..

Следователно във всеки момент от инкриминирания период – март 2011г. до 25.07.2011г., подсъдимата е съзнавала, че няма възможност, а и намерение, да осигури на пострадалата трудов стаж чрез фирма „Румба „ ЕОД.

За по-голяма достоверност подсъдимата е създала невярна представа в пострадалата, че сумата е определена и поискана от св. Пурнарав и ще му бъде предадена, вписвайки неговото име в ПКО и подписвайки го. В никой момент подсъдимата не е правила опит да предаде на св. П. събраната от нея сума, дори когато той по нейните думи й предал през месец септември трудовия договор, сключен между А. и „Румба” ЕОД.

Очертаната по-горе фактология сочи на формиран от самото начало пряк умисъл у подсъдимата да възбуди, а впоследствие и да поддържа неправилни представи у пострадалата, които да я мотивират да извърши материално разпореждане в нейна полза, с който акт тя да бъде ощетена. Получавайки и последната сума от 150лв. на 25.07.2011г., набавяйки си имотна облага и ощетявайки имуществото на А., подсъдимата е осъществила състава на чл.209 ал.1 НК. / РЕШЕНИЕ № 26 от 21.03.2013г. по Н. Д. № 2154/2012г., Н. К., II Н. О. на ВКС/.

Всичките последващи измамни действия на подсъдимата са насочени да продължат да поддържат неправилната представа у пострадалата.

След така описаната фактическа обстановка, изградена върху анализ на събраните доказателствата, съдът намира възраженията на подсъдимата за липса на умисъл за неоснователни.

Заявеното от подсъдимта: че при разговора си с Д.П. той обещал да уреди А. във фирмата на Р.П.; че определил сумата от 350 – 400лв., като им казал да ги събират и да му ги дадат като дойде времето; че поддържал обещанието си до м. август, м. септември, но след няколко дни й казал, че управителят на фирмата отказва да назначи З.; че той предал на подсъдимата трудовия договор на З.А., сключен с фирмата на Р.П., съдът не кредитира.

Свидетелят П. в съдебно заседание обясни: „Не е имало момент, в който аз да съм обещал на М.Т. да осигуря на някаква жена работа във фирма „Румба". Въобще не съм уточнявал фирма. Аз й казах, че ще питам човек и когато се съгласят тогава ще говорим. Аз не мога да кажа сума без да знам какво ще работи този човек. Работникът взема една сума, други вземат друга сума. Никога не съм казвал сумата 350 лева. Не съм давал никакъв договор. Аз такава бланка виждам за първи път. Нито знам жената, нито знам кога ще прекъсва стажът й, за да издам такъв договор.”

Пострадалата А. и св.П., макар че не се познават, не са се срещали, разговаряли или договаряли, дават еднопосочни и допълващи се показания, поради което съдът ги кредитира с доверие.

Подсъдимата се позовава многократно на обстоятелството, че З.А. сама е отишла при нея през месец март и е поискала да й осигури още 3 месеца трудов стаж, за да получи право на обезщетение от борсата, без да работи. За осъществяване на престъпния състав на чл.209 НК е без значение как се е породила идеята, чия е инициативата за възникналите взаимоотношения между измамник и измамен.

Нелогично и неубедително звучат твърденията на подсъдимата за предприети от нея последващи действия, защото била обещала на З. да й помогне. Свързала се с фирма „Виктори 69" от гр.Хасково. Не взела никакъв оправдателен документ от фирмата за дадените 350лв., защото й бил близък човек, състудент. Парите ги дала на Ели Г. Василева - жената на собственика Р. Василев на фирма „Виктория 69". Не била информирала З. как стоят нещата, защото й била обещала.

Обяснява, че се е обърнала към фирма „Виктори 69" от гр.Хасково през месец октомври 2011г., когато всякакви срокове за регистрация на трудовия договор в НОИ са изтекли, /информираност в тази област тя демонстрира в съдебно заседание/, поради което това е било безпредметно, т.к. трудовият договор на пострадалата А. *** е изтекъл на 16.09.2011г., който срок е бил известен на подсъдимата т.к. трудовите книжки на пострадалата са били у нея.

Няма логично обяснение, освен стремеж да се поддържа измамата, обстоятелството, че подсъдимата е предала на пострадалата А. процесния неистински трудов договор №7/17.09.2011г., въпреки че тя, по собствените й думи, е знаела, че той не е регистриран в НОИ.

На всички тези непоследователни и противоречиви обяснения на подсъдимата съдът не дава вяра. Те следва да се възприемат като защитна теза, която цели да прикрие извършените вече измамни действия от подсъдимата.

Позоваването на обстоятелства, които са осъществени след реализиране на престъпния състав на деянието, с причиняване на имотната вреда към 25.07.2011г., е неотносимо към доказване на обвинението.

В първото съдебно заседание, проведено на 11.09.2013г. подсъдимата твърдеше пред съда, че поисканите от нея свидетели Ели и Р. Василеви пребивават в момента в САЩ и ще се върнат в края на месец октомври, поради което и делото беше отложено за м.ноември.

Във второто съдебно заседание тя вече обясняваше, че не знаела дали те имат фирма, така и били казали, че чакали зелена карта и това чакане щяло да продължи поне 6 месеца. Тя не представи никакви доказателства за действителната самоличност на лицата, нито за актуалнаото състояние и историята на въпросната фирма, поради което съдът отказа отлагане на делото с цел изслушване на тези свидетели.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателствени средства и от приложените по делото писмени доказателства.

Така по описания по-горе начин подсъдимата Т. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК като в условията на продължавано престъпление през периода месец март 2011г. - 25.07.2011г. в гр.Ивайловград, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у З.М.А.,*** заблуждение относно необходимостта да заплати 350 лева за заплащане на социални осигуровки за осигурителен стаж и с това причинила на З.М.А. имотна вреда в размер на 350 лева.

При определяне на наказанието на подсъдимата Т. и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от средна степен, стойността на нанесената щета не е висока;

- обществената опасност на извършителя е от ниска степен, неосъждана, има семейство, същевременно не признава вината си, не изразява съжаление за извършеното.

При така изложените съображения, съдът намира, че на подсъдимата Т. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства към предвидения минимум, а именно - „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изтърпяване да отложи на основание чл.66 от НК за срок от 3 години.

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени вреди, причинени на З.А. от подсъдимата Т. в резултат на извършеното от нея престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, в размер на 350 лева.

Безспорно от доказателствата по делото бе установено, че с деянието си подсъдимата е осъществила състава на чл.209 ал.1 вр. с л.26 ал.1 от НК, като е ощетила патримониума на пострадалата З.А. със сумата от 350лева.

С оглед на това съдът намира претенцията на гражданския ищец за причинени имуществени вреди от престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК за основателна и доказана по размер.

В съответствие с принципа за възмездяване на пострадалия за причинените му вреди, съдът счита, че подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на пострадалата – гражданския ищец З.А. претендираната сума в пълен размер от 350лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.07.2011г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – Ивайловград държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 50 лв. и направените по делото разноски в размер на 102.80лева – възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от изложеното,съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: