Мотиви по Наказателно дело 38/2013г.

МОТИВИ: НОХД № 38/2013 г.

Подсъдимият И.Д.Д. е обвинен в извършване на престъплениe по чл. 339, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в условията на продължавано престъпление, държал, взривни вещества и боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва:

на 12.10.2012 г. в частен дом - къща, находящ се на адрес с. Камилски дол, общ. Ивайловград, обл. Хасково, ул."Първа" №45:

1. Черен на цвят шнур с дължина 1_,30 м. и диаметър 4,4 - 5,5мм - огнепроводен шнур марка ОШП;

2. Червен на цвят шнур с дължина 4,5 м. и диаметър 5,5 - 6,4 мм. - детониращ шнур марка ДШВ;

3. Светло-жълто на цвят прахообразно вещество с тегло 106 гр. - промишлена взривна смес "Скаленит";

4. 9/девет/ броя цилиндрични тела от единия край със стърчащи кабели електродетонатори от различни видове /ЕДМАП-25, ЕДМАН-25 и ЕДМН-25/;

5. 2/два/ броя цилиндрични тела с отвор от едната страна - ръчно преработени електродетонатори;

6. Светло жълто на цвят прахообразно вещество с тегло 860 грама - промишлена взривна смес "Скаленит";

7. 1 /един/ брой цилиндрично тяло от единия край със стърчащи два кабела - електродетонатор от вида ЕДМАП-25;

8. 3/три/ броя черен на цвят шнур с дължини 0.49, 0.63, 2.10 м. и диаметър 4,5 - 5,5 мм - огнепроводен шнур от тип ОШДА;

9. 2/два/ броя червен на цвят шнур с дължина 0,15 и 2,20 м. и диаметър – 5,5 – 6,4мм - детониращ шнур марка ДШВ

и на 13.10.2012 г. в частен дом - апартамент - находящ се на адрес в гр. Димитровград, ул. "Патриарх Евтимий" № 14, вх. А, ет. 3, ап. 9:

1. 1/един/ брой патрон за ловна пушка - ловен патрон 16 калибър;

2. 1 /един/ брой патрон за АК-47 - калибър 5.45;

3. Черен на цвят шнур с дължина 0.40 м. с метално цилиндрично тяло на единия край - ръчно изработена пиротехническа запалка;

4. 2/два/ броя черен на цвят шнур с дължина 0,35 и 0,45 м - огнепроводен шнур марка ОШП,

без да има за това надлежно разрешение.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения, че не е знаел, че в съсобствената с братята и сестрите му къща, наследена от родителите му, както и в апартамента му в гр. Димитровград има взривни вещества и боеприпаси. Предполага, че взривните вещества са останали от брат му починал през 80-те години на миналия век, а боеприпасите - от сина му. Моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият Д. е родом от с. Камилски дол и от няколко десетилетия живее в апартамент в гр. Димитровград. Бил е женен и има син, но преди около 20 години се развел и съпругата му, а после и сина му напуснали жилището им в гр. Димитровград и заминали за Гърция. Д. е пенсионер от около и над 20 години, а преди това е работил като миньор. От обясненията му се установява, че през последните няколко години от трудовата си дейност е работил и със взривни вещества.

Подсъдимият Д. е съсобственик с братята и сестрите си – свидетелите В.Д., Д.Д., В. и И. на останалата им в наследство от родителите им къща в с. Камилски дол. Баща им починал през 2000 г., а майка им през 2004 г., като до смъртта си живели в тази къща.

Подсъдимият имал и още един брат, който през 80-те години на миналия век заживял в СССР, като от време на време се връщал на гости при роднините си. При завръщането си в България, а и преди да замине за СССР, често отсядал при подсъдимия в гр. Димитровград. Починал през втората половина на 80-те години на миналия век – около 1986-1987 г..

Подсъдимият посещавал един – два пъти в годината къщата в с. Камилски дол. Основен неин ползвател бил брат му Д.Д., който след като се пенсионирал започнал да живее през пролетта и лятото там, като ползвал двора за отглеждане на зеленчуци и асми.

На 11.10.2012 г. подсъдимият отишъл в с. Камилски дол и видял, че там е имало пожар, като били изгорели тревите и храстите около къщата му и заподозрял, че виновен за пожара е съседът му, който се казвал Цветан Томов /според свидетеля И./. Подсъдимият се скарал с Цветан Томов, като му казал, че е “само за трепане”.

Цветан Томов и съпругата му Маринка Томова били кумове на родителите на подсъдимия и когато след 2000 година майка му се разболяла, Маринка Томова я наглеждала и й помагала до смъртта й. След това отношенията на подсъдимия с Цветан Томов и Маринка Томова се влошили, тъй като подсъдимият имал чувството, че от къщата били изчезнали някои вещи.

Скарването между подсъдимия и Цветан Томов станало достояние на полицията и в частност на свидетеля С.С. ***, чиято майка е от с. Камилски дол.

Полицейските органи укриха от съда кой е източника на информацията за скарването и съответно какво е точното й съдържание.

Събраните косвени доказателства – показанията на свидетелите С., А., П. са неясни и несигурни, и повлияни от крайния резултат от извършеното претърсване и изземване в къщата на подсъдимия.

Логиката обаче подсказва, че информацията, която полицията е получила е за скарването между подсъдимия и Цветан Томов и заплахата съдържаща се в думите на подсъдимия “Ти си само за трепане”. Не се доказа подсъдимия да е заплашвал Томов с употреба срещу него на оръжие и най-вече - на взривни вещества.

Информацията за скарването е достигнала до полицията и свидетеля С. или друг служител решил, преди да се реагира на сигнала, да провери дали има данни за подсъдимия в информационните масиви на МВР. При проверката се установило, че подсъдимият е осъждан през 2002 г. с Присъда № 350 постановена по НОХД № 487/2002 г. на РС - Димитровград, в сила от 11.09.2002 г. /видно Справка за съдимост/ за държане на огнестрелно оръжие ловна пушка “Легия” 12-ти калибър и боеприпаси за нея - 10 броя патрони 12-ти калибър.

Сигналът за скарването на подсъдимия с Цветан Томов и данните за осъждането му, дали повод на полицията да мотивира необходимост от претърсване на къщата в с. Камилски дол за огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества.

На 12.10.2012 г., след посочената предварителна подготовка, екип от четирима полицейски служители, в който участвали свидетелите С. и П. и разследващия полицай Парасарев, отишли в с. Камилски дол и започнали претърсване на съсобствената на подсъдимия къща. Като поемно лице бил призован свидетелят И., който докато траело претърсването стоял на двора и разговарял с един от полицаите, който бил от с. Горноселци. Подсъдимият седял в салонче намиращо се на първия етаж на къщата. Други хора, включително поемно лице и в частност посочения в протокол за претърсване и изземване Яков Яков не присъствали.

Свидетелите С. и П., и разследващия полицай Парасарев претърсили първо първия етаж на къщата, а след това и втория етаж, до който се стигало по външно стълбище. На втория етаж имало стаи с таван от гредоред, но над коридора, осигуряващ достъп до стаите, нямало таван, а тази функция изпълнявала покривната контрукция, като между таваните на стаите и покрива имало пространство, което можело да се използва за съхранение на битови вещи.

Свидетелят П. бръкнал с ръка над тавана на една от стаите и напипал някаква вещ. Качил се и свалил опаковани в торбички прахообразно вещество, детонатори и огнепроводни шнурове. Тогава бил извикан намиращия се на двора свидетел И., който се качил до последното стъпало на външното стълбище, където му били показани откритите в къщата вещи. Свидетелят, който също работил навремето като миньор – бомбаджия, включително в мините в с. Камилски дол, разпознал в предявените му вещи, именно взривно вечество, детонатори и детониращи шнурове. Част от взривното вещество под въздействие на времето и влага се било разпаднало до прахообразно състояние.

За извършеното претърсване и изземване на вещи бил съставен протокол от разследващия полицай Парасарев, който бил предявен и подписан и от поемното лице И., а впоследствие и от поемното лице Яков Яков.

В протокола било записано изявление на подсъдимия, че не знае нищо за намерените капсули, фитил и другите вещества. Вероятно били останали от баща му.

Подсъдимия бил задържан в РУП – Ивайловград. Там дал писмено и устно обяснение пред свидетеля А., че взривните вещества в къщата в с. Камилски дол “може” и да ги е оставил той преди около 20 години, когато работил като миньор. Бил забравил, че съществуват.

Извършеното претърсване и изземване било одобрено от съдия при РС – Ивайловград, който разрешил и извършване на претърсване и изземване в дома на подсъдимия в гр. Димитровград.

Такова било извършено на 13.10.2012 г., за което бил съставен съответен протокол от разследващия полицай Парасарев. В протокола било отразено откриването в апартамента на подсъдимия и изземването на три броя парчета от огнепроводен шнур, на единия от които имало закачен детонатор, както и на един ловен патрон и един боен патрон. В протокола не е посочено къде точно в апартамента са открити тези вещи.

От показанията на свидетелите С., Д. и М. – двамата полицаи при РУП – Димитровград, и Гарогов – поемно лице при процесуалното действие, се установява, че двата патрона са открити някъде в едно шкафче, намиращо се в спалнята на апартамента. Тази стая била претъпкана с вещи, дотолкова, че в нея трудно се влизало. Не се използвала по предназначение, а като склад за ненужни вещи. Трите огнепроводни кабела и капсул детонатора били открити в хола на апартамента, в един от горните шкафове на голяма секция – гардероб. Били натъпкани там заедно с други вещи.

Вещите лица З., Р. и Н. дават заключение по съдебно-техническа и химическа експертиза, че откритите при двете претърсвания и иззети предмети са взривни вещества, средства за взривяване и боеприпаси, годни за употреба, чието държане подлежи на разрешителен режим, а именно дават заключение, че откритите предмети са както следва:

Откритите в къща, находяща се на адрес с. Камилски дол, общ. Ивайловград, обл. Хасково, ул."Първа" №45 са:

1. Черен на цвят шнур с дължина 1_,30 м. и диаметър 4,4 - 5,5мм - огнепроводен шнур марка ОШП;

2. Червен на цвят шнур с дължина 4,5 м. и диаметър 5,5 - 6,4 мм. - детониращ шнур марка ДШВ;

3. Светло-жълто на цвят прахообразно вещество с тегло 106 гр. - промишлена взривна смес "Скаленит";

5. 2/два/ броя цилиндрични тела с отвор от едната страна - ръчно преработени електродетонатори;

6. Светло жълто на цвят прахообразно вещество с тегло 860 грама - промишлена взривна смес "Скаленит";

7. 1 /един/ брой цилиндрично тяло от единия край със стърчащи два кабела - електродетонатор от вида ЕДМАП-25;

8. 3/три/ броя черен на цвят шнур с дължини 0.49, 0.63, 2.10 м. и диаметър 4,5 - 5,5 мм - огнепроводен шнур от тип ОШДА;

9. 2/два/ броя червен на цвят шнур с дължина 0,15 и 2,20 м. и диаметър – 5,5 – 6,4мм - детониращ шнур марка ДШВ.

Откритите в апартамент - находящ се на адрес в гр. Димитровград, ул. "Патриарх Евтимий" № 14, вх. А, ет. 3, ап. 9 са:

1. 1/един/ брой патрон за ловна пушка - ловен патрон 16 калибър;

2. 1 /един/ брой патрон за АК-47 - калибър 5.45;

4. 2/два/ броя черен на цвят шнур с дължина 0,35 и 0,45 м - огнепроводен шнур марка ОШП.

В съдебно заседание вещите лица посочват, че не може да се определи кога са произведени откритите взривни вещества, като тези видове са се произвеждали от 70 – те години на 20-ти век, някои и до днес, тоест около 40 години.

От справка за съдимист се установява, че подсъдимият е осъждан:

- с Присъда № 350/2002 г. постановена по НОХД № 487/2002 г. на РС - Димитровград, в сила от 11.09.2002 г. на “Глоба” за престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК - държане на огнестрелно оръжие ловна пушка “Легия’ 12 калибър и боеприпаси за нея - 10 броя патрони 12 калибър;

- с Присъда № 567/2005 г. постановена по НОХД № 524/2005 г. на РС - Димитровград, в сила от 20.12.2005 г. на “Лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

От характеристична справка се установява, че подсъдимият се ползва с добро име сред съседите си и не нарушава обществения ред.

От Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че подсъдимият е пенсионер и притежава апартамент в Димитровград и лек автомобил “Волга”.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от доказателствата събрани в съдебното производство - обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, материалите по досъдебното производство прочетени на основание чл. 283 НПК, изслушаната експертиза, приетите в съдебно заседание писмени доказателства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите с изключение на покзанията на свидетелите С. и П., че в процеса на претърсване и изземване в къщата в с. Камилски дол е присъствал като поемно лице Яков Яков, както и че поемните лица и подсъдимия са присъствали непосредствено при претърсването. Тези показания противоречат на показанията на свидетеля И., които съдът кредитира с доверие, доколкото са непринудени, искрени, логични, детайлни /за разлика от показанията на полицаите, които не си спомнят подробности, детайли поради рутинността на работата/, вътрешно непротиворечиви /поставен в условията на очна ставка свидетелят П. се разколеба за това кой е присъствал на претърсването/. Естествено е и желанието на полицейските органи да не посочат свои професионални грешки. При преценката си съдът прецени родствените връзки между свидетеля И. и подсъдимия, но както бе посочено по-горе поведението на свидетеля в съдебна зала сочи на искреност, непринуденост, безпристрастност, вдъхващи доверие.

Съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Д., че не е държал откритите в съсобствената наследствена къщата в с. Камилски дол взривни вещества и не знае кой ги е оставил там, доколкото не бяха опровергани с надлежни доказателства.

Обвинението сочи като основно доказателство сочещо на съпричастност на подсъдимия към тези взривни вещества неговите самопризнания извършени пред свидетеля А. и документирани в писмено обяснение от 12.10.2013 г..

При внимателен прочит на тези обяснения, които бяха и възпроизведени от свидетеля А. в съдебно заседание, се установява, че всъщност подсъдимия въобще не признава, че тези вещи са негови. Той казва: “Взривните вещества открити от полицията на 12.10.2012 година” в “наследствената къща на родителите, в която живея към момента, може да съм ги оставил аз на съхранение на тавана на къщата преди около 20 години, когато съм работил като миньор /бомбаджия/. Нямал съм намерение да ги ползвам и дори съм забравил, че съществуват.” Тоест подсъдимия казвайки ”може да съм ги оставил аз” всъщност отрича такова обстоятелство. Допълва и че е забравил, че такива вещи съществуват. Той не знае да ги е оставял там. Тоест отново твърди, че не знае за тях и не ги е държал той.

Тези обяснения напълно противоречат на обясненията вписани в протокола за претърсване и иземване непосредствено при претърсването и на цялостното процесуално поведение на подсъдимия, насочено към категорично отричане на съпричастност към деянието.

Обяснията са дадени след като подсъдимият е бил задържан в РУП, в условията на силен стрес, както от задържането, така и от предходните процесуални действия и откритото в къщата, като в този момент, в резултат на полицейското въздействие, подсъдимият е бил с отслабени волеви способности. Самите обяснения са дадени под диктовка, което е ясно видимо от съдържанието им, но независимо от това подсъдимият е имал достатъчен волеви запас за да не се съгласи, че вещите са негови. В тези обяснения има дори очевидни неточности, доколкото подсъдимият не живее в къщата, както е записал, а само рядко я посещава, което е индиция за диктовка.

Съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Д., че не е държал откритите в апартамента му в гр. Димитровград ловен и боен патрон, доколкото не бяха опровергани с надлежни доказателства.

Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Д., че не е държал откритите в апартамента му в гр. Димитровград огнепроводни шнурове и приротехническа заплака. Те са открити в обитавана от него стая и съдът намира, че не е логично подсъдимият да не е знаел за трите огнепровдни кабела с ръчно изработена пиротехническа запалка на единия. Съдът намира, че тези предмети са поставени там от самия подсъдим. Съдът намира, че подсъдимият е държал тези взривни материали. Обяснението на подсъдимия, че те са оставени от починалия преди 25-26 години брат, съдът намира за несъстоятелни. В този период, преди повече от 25-26 години, подсъдимият е бил женен и не е логично и подсъдимия и съпругата му да не са отваряли с години шкафа на секцията, намираща се в най-обитаваната стая на апартамента – хола. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия в частта относно посочените вещи са израз на защитна позиция и не ги кредитира с доверие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, следното:

I - Oбвинението не е доказано по несъмнен начин, който да установи, че подсъдимият е извършил деянието изразяващо се в това, че в условията на продължавано престъпление, е държал, взривни вещества и боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва:

1. Черен на цвят шнур с дължина 1_,30 м. и диаметър 4,4 - 5,5мм - огнепроводен шнур марка ОШП;

2. Червен на цвят шнур с дължина 4,5 м. и диаметър 5,5 - 6,4 мм. - детониращ шнур марка ДШВ;

3. Светло-жълто на цвят прахообразно вещество с тегло 106 гр. - промишлена взривна смес "Скаленит";

5. 2/два/ броя цилиндрични тела с отвор от едната страна - ръчно преработени електродетонатори;

6. Светло жълто на цвят прахообразно вещество с тегло 860 грама - промишлена взривна смес "Скаленит";

7. 1/един/ брой/ цилиндрично тяло от единия край със стърчащи два кабела - електродетонатор от вида ЕДМАП-25;

8. 3/три/ броя черен на цвят шнур с дължини 0.49, 0.63, 2.10 м. и диаметър 4,5 - 5,5 мм - огнепроводен шнур от тип ОШДА;

9. 2/два/ броя червен на цвят шнур с дължина 0,15 и 2,20 м. и диаметър – 5,5 – 6,4мм - детониращ шнур марка ДШВ.

1. 1/един/ брой патрон за ловна пушка - ловен патрон 16 калибър;

2. 1 /един/ брой патрон за АК-47 - калибър 5.45,

без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 304, пр. 2 НПК /не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия/ следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

Съображенията за този извод са следните:

Видно от заключението на вещите лица, не може да се определи кога са произведени взривните вещества, като те се произвеждат от 70 – те години на 20-ти век, някои и до днес, тоест около 40 години. Следователно и при липса на други доказателства взривните вещества открити в къщата в с. Камилски дол може да поставени там през последните 40 години.

През тези 40 години обитатели и/или достъп до къщата са имали родителите на подсъдимия, братята и сестрите му, техните съпрузи и деца, сина на подсъдимия и дори лица извън семейството, когато например майката на подсъдимия е била болна. Тоест всяко едно от тези лица е могло да постави взривните вещества на тавана на къщата.

Прокуратурата основава обинението си относно държането на взривни вещества в къщата в с. Камилски дол единствено на предположения за виновността на подсъдимия:

1 – Предположението, че след като е получен някакъв сигнал в РУП – Ивайловград срещу подсъдимия, значи взривните вещества са негови.

Но както бе посочено по-горе, поради укриване на информация за източника на сигнала не може да се установи с точност, както за какво точно е сигнала, така и как гражданинът сигнализирал полицията, евентуално е разбрал, че в къщата има забранени за държане вещи и какви са точно те /ако сигналът е бил в този смисъл, а не за просто скарване/. Ако гражданинът – информатор е разбрал за тези вещи от подсъдимия обвинението би могло и да се докаже, но доказателства в този смисъл не се събраха по посочените съображения. Ами ако гражаднинът-информатор сам е поставил взривните вещества в непостоянно обитаваната къща за да напакости на съседа си /ако е съсед/;

2 – Предположението, че след като подсъдимият е бил миньор и е имал достъп до взривни вещества, откритите са негови.

Тези обстоятелства обаче не могат сами по себе си да обосноват виновността и отговорността на подсъдимия. С взривни вещества биха могли да се снабдят и граждани, които не са миньори. Не е ли възможно, например, бащата на подсъдимия да се снабдил с тези вещества от някой свой приятел, роднина, ей така за да си ги има за всеки случай. Самото с. Камилски дол е миньорско селище, видно от показанията на свидетеля И., който сочи, че някога “взривни материали, взрив, капсули съм ги носил в джоба си”. Тоест достъпа до промишлени взривни материали, поради масовия характер на минната дейност в недалечното минало не е бил особено труден. Не е ли възможно и друго – тези взривни вещества да са предадени преди десетилетия от подсъдимия на баща му и именно той да ги е държал до смъртта си, а след това да са останали на тавана, без никой, включително подсъдимия, да знае, че са там?

3 - Предположението, че след като подсъдимият е осъждан за държане на ловна пушка и ловни патрони, взривните вещества също са негови. Само че държането на ловна пушка и патрони за нея не може да обоснове, виновност на подсъдимия и за взривни вещества, незнайно кога оставени в къща, до която достъп са имали множество лица. Това, че някой е извършил едно престъпление не доказва непременно, че е извършил и друго.

По отношение на изпълнителното деяние изразяващо се в държане без разрешение на 13.10.2012 г. в частен дом - апартамент - находящ се на адрес в гр. Димитровград, ул. "Патриарх Евтимий" № 14, вх. А, ет. 3, ап. 9 на. 1/един/ брой патрон за ловна пушка - ловен патрон 16 калибър; 1 /един/ брой патрон за АК-47 - калибър 5.45 мм, съдът също намира, че обвинението също почива на предположения, че деянието е извършено от подсъдимия, без да са налице несъмнени доказателства.

Двата патрона са открити в стая на апартамента, която видно от показанията на свидетелите фактически не се използва за живеене от подсъдимия, а за трупане на ненужни вещи. Подсъдимия дава обяснения, че тези боеприпаси, вероятно са останали от сина му, който е живял до някое време през 90-те години на 20-ти век в апартамента и вероятно именно в тази стая, доколкото подсъдимия и досега използва за живеене хола. Тези обяснения съдът намира за логични. Това, че към момента и от някое време през 90-те години апартамента се ползва единствено от подсъдимия съвсем не значи, че той е извършил претърсване на всички мебели и кътчета, някога ползвани от сина му и че знае какви вещи последният е държал там. От показанията на свидетелите се установява освен, че стаята не се полза за живеене и че като цяло подсъдимият е неподреден, разхвърлян, което е индиция именно на това, че е възможно да не е претърсил из основи вещите на сина си, останали след напускането на жилището и заминаването му в чужбина. А когато човек заминава в чужбина той не тръгва с всичките си вещи. Дори когато просто напуска дома на родителите си, човек може да остави част от вещите си там. Това означава ли, че родителите следва да носят отговорност за тези вещи?

Съдът намира и при липса на други доказателства, че е напълно възможно двата боеприпаса да са останали в дома на подсъдимия от сина му и той да не е знаел за тях.

Ловният патрон е с калибър “16”, поради което не може да бъде свързан и с ловните патрони и оръжие за държането, на които подсъдимия е осъден през 2002 г., тъй като те са калибър “12”.

Бойният патрон, доколкото е с калибър 5,45 мм е за автомат АК-74, а не за АК-47, който е с калибър 7,62 мм. Автомат АК-74 се използва в ограничено количество от армията и органите на МВР и то от 80-те години на 20-ти век и до сега, през който период е отбивал военната си служба сина на подсъдимия.

Следва да се отбележи и че върху нито една от инкриминираните вещи – взривни материали и боеприпаси не е открита дакстилоскопна или друга, например ДНК следа от подсъдимия.

По делото не се събраха никакви преки доказателтва за виновността и отговорността на подсъдимия за посочените по-горе изпълнителни деяния на престъплението по чл. 339, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а косвените доказателства се свеждат единствено до предположения. А съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения.

II. По отношение на обвинението, че на 13.10.2012 г. в частен дом - апартамент - находящ се на адрес в гр. Димитровград, ул. "Патриарх Евтимий" № 14, вх. А, ет. 3, ап. 9, подсъдимият е държал без надлежно разрешение взривни вещества: Черен на цвят шнур с дължина 0.40 м, с метално цилиндрично тяло на единия край - ръчно изработена пиротехническа запалка; 2/два/ броя черен на цвят шнур с дължина 0,35 и 0,45 м - огнепроводен шнур марка ОШП, съдът намира че подсъдимият е невинен и следва да бъде оправдан по следните съображения:

Както бе посочено по-горе, съдът намира, че подсъдимият е държал тези огнепроводни шнурове и пиротехническа запалка. Същите са открити в обитаваната от подсъдимия стая на апартамента. Обяснението на подсъдимия, че те са оставени от починалия преди 25-26 години брат, съдът намира за несъстоятелни. В този период преди повече от 25-26 години подсъдимият е бил женен и не е логично и той и съпругата му да не са отваряли с години шкафа на секцията, намираща се в най обитаваната стая на апартамента – хола.

Съгласно чл. 304 НПК съдът признава подсъдимия за невинен и когато деянието не съставлява престъпление. А деянието не съставлява престъпление и в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно тази норма не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Деянието на подсъдимия в частта относно откритите в апартамента му огнепроводните шнурове и пиротехническа запалка осъществява признаците на прстъпление по чл. 339, ал. 1 НК, но съдът намира, че неговата обществена опасност е явно незначителна, тъй като:

1 - Огнепроводните шнурове и пиротехническа запалка не са типични взривни вещества, които непосредствено да могат да увредят хора и вещи;

2 – Малкото открито количество - три шнура с дължина 0.40, 0.35 и 0.45 м и една пиротехническа запалка;

3 – Не се установи тези предмети да са предназначени за извършване на престъпление или за търговия с тях. Притежаването им е израз на една необмисленост, породена от желанието да се събират ненужни вещи, ей така, за всеки случай или за “черни дни”.

4 – Съдът отчита повишената обществена опасност на дееца поради обстоятелството, че подсъдимият е осъждан, но намира, че при конкретното деяние тази повишена обществена опасност на дееца не води до повишаване на обществената опасност на деянието от обективна страна, поради изложените в т. 1-3 съображения.

Ето защо по отношение на обвинението, че на 13.10.2012 г. в частен дом - апартамент - находящ се на адрес в гр. Димитровград, ул. "Патриарх Евтимий" № 14, вх. А, ет. 3, ап. 9, подсъдимият е държал без надлежно разрешение взривни вещества:   Черен    на    цвят    шнур    с    дължина    0.40 м, с метално цилиндрично тяло на единия край - ръчно   изработена пиротехническа запалка; 2/два/ броя черен на цвят шнур с дължина 0,35 и 0,45 м - огнепроводен шнур марка ОШП, съдът намира, че подсъдимият е невинен, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление поради явно незначителната му обществена опасност.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: