П Р О Т О К О Л

гр. Ивайловград, 17.05.2018 година.

Ивайловградският районен съд в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КИРКОВА

при участието на секретаря Мара Йорданова,

по НЧД № 26/2018 година по описа на съда, на основание чл. 223 от НПК, въз основа на искане изх. № 276р000-1393 от 17.05.2018 г. на РУ на МВР - Ивайловград, по Досъдебно производство № 38/2018 г., по описа на РУ на МВР – Ивайловград, образувано и водено за престъпления по чл. 131,ал.1,т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК и престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК се извърши разпит на свидетеля Е.Х.Г. от Станислава Овчарова – мл. разследващ полицай при РУ на МВР – Ивайловград.

На именното повикване в 10.40 часа се явиха:

Разследващият полицай – Станислава Овчарова, уведомена по телефона, се явява.

Свидетелят Е.Х.Г., воден от разследващия полицай, се явява.

По хода на делото.

Мл. разсл. полицай Овчарова: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

Дава ход на делото.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Е.Х.Г., 68 годишен, български гражданин, живущ ***, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, без родство.

Съдът разясни на свидетеля правата и задълженията му по чл. 120, чл. 121, чл. 122 и чл. 123, ал. 1 от НПК и той заяви, че ги е разбрал.

Съдът разясни на свидетеля, че показанията, дадени в днешното съдебно заседание, могат да бъдат прочетени в бъдещ съдебен процес в случаите, предвидени в чл. 281 НПК.

Съдът разясни на свидетеля наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и той заяви, че ще говори истината.

Предостави се възможност на разследващия полицай да проведе разпита.

Разпитът започна в 10.45 часа.

На зададените въпроси свидетелят отговори, както следва:

Мл. разсл. полицай Овчарова: Познавате ли лицето М. М., който живее в покрайнините на с. Попско.? От кога го познавате? Какви са вашите отношения?

Св. Г.: М.М. го познавам от много години. Ние с него дори имахме връзки като приятели. Аз изобщо не съм очаквал, че може по такъв начин да постъпи. Имали сме контакти като съседи. Него като го затвориха в затвора, от тогава не бях го виждал изобщо. До миналия ден изобщо не бях го виждал. От както излезе от затвора не съм го виждал изобщо. Кога излезе не знам. Месец август ли излезе, не знам точно кога излезе. Изобщо не сме се виждали с него. С майката на М. – Н. не сме поддържали връзка никога. Преди четири, пет дни тя ми каза, че ще каже на М. да си отмъсти заради съпругата ми. Аз я попитах за какво и тя каза, че съпругата ми я обиждала. Аз й казах, че не е правилно това нещо. Казах й: „Вие си живеете там долу. Някой да е идвал да Ви нарушава спокойствието?“ и така беше. Тръгна тя надолу, аз нагоре, животните чакахме вечерта и това беше. Веднъж Н., скоро преди това, ми каза, че моята съпруга я обиждала. С Н. се срещнахме на края на селото, където чакаме животните. Тя дойде при мен, попита ме какво правя. Аз й казах , че нищо не правя, чакам животните и тя тогава ми каза да кажа на съпругата си да не я обижда. Аз й казах, че ще й кажа, но й казах, че аз не знам техните дразги какви са. Не съм в течение кой какво е казал и на кого. Това беше разговорът ни. Аз й казах, че нямам нищо общо с тях. Казах на съпругата ми за разговора ни с Н., но тя нищо не каза. С Н. спор за каруца аз не съм имал. Каручката дали е на дядо ми или е тяхна, аз не знам. Дойдоха едни дървари и казаха, че търсят някаква каручка с гумени колелета. Аз им казах, че аз съм зет, моят дядо май имаше каручка, но тая каручка има наследници две дъщери. Аз нямам намеса в тая каручка, защото аз не съм никакъв. Аз съм един зет там. Казах им като дойде едната дъщеря от Кърджали, другата е тука, те да се разберат дали ще продават каручката, дали няма да я продават, това си е тяхна работа. С Н. за тази каручка изобщо не сме приказвали. Каручката се намираше в кошарата на Н.. Аз съм зет на бай В., който почина. Жена ми е голямата дъщеря на бай В.. Знам, че тази каручка е на бай В.. Той си я купи човека. Аз 13 години работих в с. П.като бригадир. Когато се ожених 1975 година, тринадесет, четиринадесет години аз с него живях. Това е същата каручка. Той купи желязна каручка с гумени колелета, да си носят сеното и така нататък. Дъщерите му не я поискаха като почина дядо В.. Те се разбраха, тя беше в другата кошарка и после я преместиха в кошарата на Н.. Аз не се интересувах, нито съм ходил там, нито я знам къде е. Другият зет казваше, че каручката трябва да си я докараме в двора, за да можем, ако има някой да я купи, да я продадем, за да вземат някой лев. Аз лично не съм я искал каручката от Н.. Не знам дали конфликтът между съпругата ми и Н. е възникнал, заради каручката. На 13.05.2018 г. изкарахме със съпругата, имаме агънцата и яренца и решихме за първи път ги пуснем и аз отидох зад къщи, а съпругата ми отпред и ги пуснахме да пасат. Беше към 16.30 часа след обяд. Жена ми по едно време каза, че нещо се вика, крещи се. Аз казах, че може да са комшиите, имат котки и викат мац, мац. Отгоре е Мара и тя крещи сигурно. Съпругата ми беше по-близо до къщата и отиде да види и вика: „Е., М.чо взел лопатата на двора и разбива вратата“ и вика: „Ще еба майка ти“. Не знам си какво. „Излез от вътре“. Ние понеже бяхме отишли зад къщата и заключихме вратата. Съпруга ми отиде и наблюдава. Той грабнал лопатата и разбил входната врата на къщата. Влязъл вътре. Вратата е дървена, със секрет. Лопата я изкара през вратата, излиза вече от къщи, излиза отзад и хвърля лопатата. Аз съм долу и жената търчи и вика М., М. идва и крещи, псува, вика, обижда, не знам си какво. Аз си помислих , че ще дойде нещо да иска от мен, защото нямахме дразги с него. По едно време идва: „Майка ти да еба“. Казах му: „М.е чакай бе, какво стана, защо викаш така“. Той каза: „Аз тебе ще те убия“ . Той беше бесен, крещи и вика : „Аз ще те убия, майка ти ще еба“. Лопатата вече я беше хвърлил. Аз с лопата не го видях. С лопатата съпругата ми го е видяла. Аз с лопатата не съм го видял. Аз го видях без лопата, ядосан, крещи, вика: „ Шуменски циганин“, незнам си какво. Аз му викам: „Абе М.е какво стана?“ Той започна да крещи да вика, някои от хората чуха вече. Жената започна да вика за помощ. Той дойде и иска да ме удари. Аз се завардих. Съпругата му и тя беше с него. Аз го хванах и му викам: „М.е какво искаш, недей бе“ и той започна да ме удря и ме удари ей тука/посочва до окото/. Жена му отзад ме държеше и той започна да налага по главата. Жена му отзад ме държеше. Комбина бяха. Казах му, че и аз ще го ударя и не искам на стари години да направим нещо. Той пак крещи, вика. По едно време съблече си фанелката, хвърли фанелката и пак дойде и тогава и аз го ударих. Ударих го и го съборих на земята и жена му ме хвана, дръпна ме и аз паднах и той започна да ме чука по главата и тялото с юмруци. Тя му помагаше отзад. Жена ми не се намеси изобщо, защото каза, че ако я удари ще я събори на земята и по- лошо ще стане. Тя отстрани стоеше и се молеше. Дори жена му Н. ли се казваше, непрекъснато се молеше и му викаше: „Абе М. недей бе, моля ти се!“ Тя се молеше да не ме удря. Тя отзад ме държеше, аз дори залитнах и той тогава ме удари в окото и по главата, и отзад на главата. Той първо ме удари, когато тя ме държеше. После аз го ударих, той падна, стана и започна пак да буйства. Пак ме удряше, навсякъде ме удряше, по главата, където му падне. Тя като ме дръпна и ме събори и той тогава започна да ме удря навсякъде с юмруци, с ритници, с каквото му падне. Той беше като звяр. Беше употребил алкохол, защото миришеше на алкохол. Аз дори му казвах: „ Пиян си, недей!“ и неговата съпруга му се молеше и му казваше: „ Недей бе М.е, моля ти се, недей така “. Той викаше: „Аз ще го убия, аз така“ Заканата беше срещу мен и срещу съпругата ми. Викаше: „Ще Ви убия!“. Отправяше ги към мен и към съпругата ми. Псуваше, майка ми, мене псуваше, викаше, наричаше ме какво ли не. Каквото му дойде на акъла, всичко приказваше. Аз не разбрах какво го е възбудило. На мен нищо не каза. Аз го попитах какво иска. Казах му: „М.е какво искаш, кажи ми като човек?“ Той викаше: „Аз ще Ви убия, майка ти ще еба!“ . Започна да обижда. По едно време Н. го хвана за ръката и тръгна, малко се усмири и си тръгна. Тогава братовчед ми И.Т., той чул тия викове. Тогава ние където бяхме зад къщата, вече си влязохме в двора, в къщи. Той тогава втори път влиза през кошарата, през вратата, идва и пак се заканваше. Тогава И.Т. го хвана за ръцете и му каза: „М.е моля ти се недей!“ и го дърпаше да го изкара. Той искаше да прескача мрежата и пак да започнем да се бием. Ние се прибрахме в нашия двор. Той влезе пак в двора през кошарата, през вратата, от където животните влизат. Още една врата имаме и дойде на мрежата в самия двор, в къщата. Викаше: „Ела, да се бием, ще те утрепа да знаеш!“. На мен викаше. Иван го хвана за ръцете и му викаше: „ Моля ти се М.е“ и го поведе навънка и излязоха. Иван е 1955 набор. Иван го изведе навънка и къде отидоха вече не знам. Казаха, че от МВР-то са дошли и са му сложили белезниците и това беше. Те казали, че той е пиян, и че те не могат да го разпитват. Полицията дойде и началникът на полицията е дошъл и са го прибрали. След това кметът е дошъл да го вземе и това беше. Самият кмет е дошъл вечерта да го вземе. Блузата на М. беше там където се бихме. Като дойдоха от МВР-то и следовател, те я взеха с ръкавици. Лопата аз я взех от вън и я забучих в нашия двор. После и лопатата са взели от МВР-то. Вратата я ремонтирах на другия ден. Вечерта не можех да виждам. Окото ми се наду. Комшиите, които са от Кърджали и те казаха, че са чули нещо като тропане, викане, но след това са разбрали. Други закани, освен че ще ни убие, псуваше ни, казваше: „Ще те убия Шуменски циганин“ . Закани се, че щял да ме убие. Казваше: „Ще Ви убия, ще ви убия“. Аз не съм викал за помощ. Съпругата ми викаше за помощ. То няма хора, кой ще дойде. Ние сме там 15-20 човека. След тази случка не съм се срещал с М.. Страхувам се, как няма да се страхувам. Аз три вечери не съм спал. През деня лягам за по един час и това е. Като тропне нещо смятам, че той ще дойде. Аз му казах, че ако дойде пак на вратата ще го убия. И на жената казах, че ако дойде ще го убия. На стари години ще отида да лежа в затвора. Нямам пушка. Мога да взема едно желязо и да го ударя в главата, но има ли смисъл, на 68 години аз да лежа в затвор. Лекарски екип дойде. От бърза помощ дойдоха. Биха ми инжекция. Високо кръвно вдигнах. Нещо започнах да треперя. Главата ми се завъртя. Той ме удряше много по главата. Един два ритника по хълбока ми удари. Аз не можах да разбера за какво дойде. Аз мислих, че идва да ме пита нещо. Преди идваше при мен, казваше: „Бате Е. какво правиш?“. Изобщо нямах намерение, че ще дойде да се бие с мене. Съседите чуват, но всеки не иска да казва. Бяхме аз и съпругата ми и те двамата, други хора нямаше. И.Т. се намеси вече втория път като дойде, тогава той чул викове и тогава дойде. Влиза заедно с него в кошарата и го хваща и му казваше: „М.е, моля ти се недей повече, хайде да се приберем нагоре“. и бавно, бавно тръгнаха. Той пак крещеше викаше, псуваше „Ще те убия“ . Удари в присъствието на И.Т. не сме си разменяли. Той дори опитваше да прескача през мрежата, но Иван го задържаше и викаше: „ Недей М.е, недей!“ и жена му викаше: „Недей М.е!“ и го издърпаха и тръгнаха нагоре и това беше.

Разс. полицай Овчарова: Нямам повече въпроси.

Св. Г.: Дошъл съм на делото с колата на дъщеря ми. Ще моля да ми бъдат изплатени пътни разноски от с. П.до гр. Ивайловград и обратно.

Съдът намира искането на св. Г. за основателно.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

Да се изплатят на свидетеля Е.Х.Г. пътни разноски за явяване в съдебно заседание на 17.05.2018 г. от с. П.до гр. Ивайловград и обратно в размер на 8.64 лева.

На св. Е.Х.Г. се издаде РКО.

Съдът намира, че производството по НЧД № 26/2018 г. следва да бъде прекратено, поради изчерпване на процедурата, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

Прекратява производството по НЧД № 26/2018 г. по описа на РС-Ивайловград.

Определението е окончателно.

Разпитът приключи и заседанието се закри в 11.00 часа.

Протоколът се написа в съдебно заседание в два екземпляра - един за делото и един за прилагане към досъдебното производство.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

СЕКРЕТАР: