П Р О Т О К О Л

гр. Ивайловград, 08.02.2017 година.

Ивайловградският районен съд в публично съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: КАЛОЯН ПЕТРОВ

при участието на секретаря М.Й.

сложи за разглеждане докладваното от съдия К. Петров АНД № 90 по описа за 2016 година.

…………………………………………………………………………………….

Съдът намира, че ход на делото за решаването му по същество не следва да се дава. Производството по същото следва да се прекрати като недопустимо по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетеля Б., съпоставени с показанията на свидетеля С., съдът установи, че жалбата срещу наказателното постановление е просрочена и същото е влязло в сила.

Свидетелят Б. сочи, че наказателното постановление е било предявено за връчване на управителя на дружеството-жалбоподател, който е отказал да го получи. Същото е било удостоверено и с подпис на св. С.. От този момент, а именно от 07.04.2015 г. е започнал да тече срока за неговото обжалване, а именно – 7 дневен срок, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, който е изтекъл на 14.04.2015 г. Същото се установява и от писменото удостоверяване на това обстоятелство в наказателното постановление извършено от св. С.. Действително в съдебно заседаниепоказанията на св. С. бяха противоречиви като същият заяви ту, че не си спомня за връчването, ту че е извършил това връчване, като видно от показанията му основната причина за противоречивите му показания са сходната фактическа обстановка, при която е извършено връчването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. Сходна фактическа обстановка се установи и от показанията на св. Б., а имено и за двата документа е направен опит за връчването им в търговския комплекс на жалбоподателя К..

Съдът кредитира показанията на св. Б., тъй като няма основателна причина същият да не дава достоверни такива. Към настоящия момент св. Б. не е обвързан с административнонаказващия орган, същият не е служител на Община Ивайловград, а е служител на МВР. Показанията му се потвърждават от писмените доказателства по делото, а именно удостоверението от св. С. в наказателното постановление. Както бе посочено, съдът анализирайки показанията на св. С. и съпоставени с показанията на св. Б., достигна до извод за истинността на извършеното от него удостоверяване върху наказателното постановление. Самият свидетел С. не сочи, че е извършил невярно удостоверяване върху това наказателно постановление.

Що се отнася до показанията на свидетелката К., съдът от същите показания не може да се установи, че свидетелите Б. и С. не са се явили в търговския комплекс на посочените две дати и не са се срещнали там с управителя на дружеството-жалбоподател. Както самата тя сочи, същата не е установявала постоянното местонахождение на жалбоподателя К. през тези два дни. Освен това напълно възможно е, както сочи и св. Б. връчването да е извършено не вътре в сградата, а в двора, условно наречен склад или магазин за строителни материали. Не на последно място и магазина, който се състои от три зали и е по-голям от помещението на съдебната зала, не е било възможно свидетелка, при условие, че обслужва клиенти, постоянно да следи какво се случва в значителното като размер помещение на магазина. Що се отнася до представените писмени доказателства, фактури и командировъчни, тези писмени доказателства, а именно командировъчни заповеди, фактури и касови бележки не могат да установят целодневното отсъствие на управителя на дружеството от търговския обект, където се твърди, че му е връчено конкретно наказателното постановление, а също така и акта. Освен това видно от представения фискален бон към фактура № 0021825590 на „Аксон България“ ООД, във фискалния бон е удостоверено, че фирмата „Аксон“ е без стационарен обект, което сочи на извод, че сделката е извършена от мобилен търговец и най-вероятно в гр. Ивайловград.

С оглед на изложените мотиви, съдът намира, че настоящето производство е недопустимо, тъй като жалбата срещу наказателното постановление е просрочена.

Доколкото в самата жалба има изтъкнати доводи за нищожност на наказателното постановление, а е известно, че нищожността може да се предяви безсрочно, съдът намира, че в случая това е невъзможно, тъй като нито ЗАНН, нито НПК предвиждат възможност съдът да извършва проверка и да се произнася по нищожността на наказателните постановления. Изрично в чл. 63, ал. 1 от ЗАНН са посочени правомощията на съда, а именно да потвърди, измени или отмени наказателното постановление, но не е предвидена възможност същият да прогласи нищожност на такова.

Предвид горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД № 90/2016 г. по описа на Районен съд - Ивайловград.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 7-дневен срок, считано от днес.

…………………………………………………………………………………….

Заседанието се закри в 13.45 часа.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР: