П Р О Т О К О Л

Гр. Ивайловград, 25.10.2016 година.

Ивайловградският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

При участието на секретаря К.Х.,

В присъствието на прокурор Димитър Чорбаджиев,

Сложи за разглеждане докладваното от съдията К. Петров НОХД № 83 по описа за 2016 година.

На именното повикване в 13.30 часа се явиха:

Обвиняемият Х.Д.Ю., редовно призован, се явява лично и с адв. Й.А., с пълномощно по бързото производство.

По хода на делото:

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

Дава ход на делото.

Сне се самоличността на обвиняемия, както следва: Х.Д.Ю. с ЕГН: **********, роден на *** ***«***» № ***, български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК на обвиняемия се разясни правото му на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря и той заяви, че няма възражения този състав на съда, прокурор и секретар да гледат делото.

Прокурор: Поддържам внесеното споразумение, като моля да го одобрите.

Адв. А.: Поддържам внесеното споразумение. Налице са условията – деяние, предмет извършител и моля да одобрите споразумението.

Обвиняемият Х.Д.Ю.: Запознат съм с обвинението. Доброволно подписах споразумението. Известни са ми последиците от него. Съгласен съм с това споразумение.

Съдът счита, че представеното споразумение не следва да бъде одобрено.

Съгласно чл. 382, ал. 7 НПК, съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала.

Под противоречие със закона се има предвид противоречие, както процесулния, така и материлния закон.

Преценката за противоречието на споразумението със закона съдът извършва въз основа на съдържанието на споразумението и събраните в досъдебното производство доказателства. Постигнатото споразумение относно виновността и отговорността на обвиняемия следва да се подкрепя от тези доказателства. Недопустимо е да се одобри споразумение, което не се подкрепя от доказателствата по делото и противоречи на закона.

Съдът намира, че представеното споразумение противоречи на закона по следните съображения:

1. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието, което, макар и формално да осъществявва признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Съдът намира, че деянието по чл. 339, ал. 1 НК, за което обвиняемият е привлечен в това качество и за което страните са постигнали споразумение по реда на чл. 381 от НПК, макар и формално осъществявва признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.

Съдът формира тази своя преценка въз основа на следната съвкупност от факти, извлечени от събраните по досъдебното производство доказателства и касаещи обективната и субективна страна на деянието:

Обвиняемият е възрастен мъж, пенсионер на 68 години, семеен, неосъждан, с отлични характеристични данни /уравновесен по характер, не злоупотребява с алкохол, няма данни да е извършвал каквито и да е закононарушения и дори да е бил субект на разследване или проверка от страна на полицейските органи, не поддържа контакти с лица с криминално и противообществено поведение, ползва се с добро име в обществото/. Има отлично процесуално поведение, насочено към съдействие на органите на досъдебното производство.

Обвиняемият е ловец и притежава на законно основание две огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

Това е обстоятелство, което намалява значително обществената опасност на конкретното деяние, тъй като обвиняемият разполага и борави законно не само с боеприпаси, но и със средства за тяхното използване. Това означава, че разполага с нужните качества и компетентност за боравене с оръжие и боеприпаси, което намалява риска от притежаването на инкриминираните боеприпаси. /В този смисъл Решение № 1 от 31.03.2015 г. по ВНОХД № 4/2015 г., на Военно-апелативен съд, потвърдено с Решение № 215 от 13.07.2015 г. по Н. д. № 652/2015 г., н. к., III н. о. на ВКС, като предмет на деянието освен боеприпаси е и преправена малокалибрена пушка/

За осъществяване на състава на чл. 339, ал. 1 НК не е необходимо оръжията и боеприпасите да се държат с някаква специална цел – например вършене на други престъпления, но инкриминирането на деянието с нормата на чл. 339, ал. 1 НК е именно с цел да се предотврати извършване на престъпления с оръжията и боеприпасите, поради което установените по делото данни за евентуално предназначение на държаните оръжия и боеприпаси следва да се вземат под внимание с оглед преценката на обществената опасност на деянието, включително и относно наличието на предпоставиките по чл. 9, ал. 2 НК.

В конкретният случай няма каквито и да е данни обвинямият да е държал боеприпасите с някаква друга престъпна цел.

Освен това ако е имал намерение да върши престъпления във връзка и чрез огнестрелни оръжия и боеприпаси е могъл да ги извърши и със законно притежаваните.

Що се отнася до придобиването им, единствените данни за целта му изхожда от обвиняемия, който сочи, че ги е придобил преди около 20 години от негов познат граничар, понастоящем починал, с цел да вади барут, който да използва за направа на ловни патрони, поради това, че през 90-те години на 20-ти век е имало недостиг на барут. Поискал само халосни, но познатият му донесъл торба, в която имало и бойни патрони.

Веднъж придобил боеприпасите обаче, обвиняемият попаднал в порочен кръг, тъй като не може да ги предаде на полицията, поради това, че ще бъде подведен под наказателна отговорност, и както сочи не искал да ги изхвърля за да не попаднат в друго лице, което да пострада. Затова ги държал в касата за съхранение на законнопритежаваните оръжия и боеприпаси, където и били открити при неочаквана, инцидентна проверка на полицията.

Обстоятелството, че обвиняемият е държал боеприпасите в каса за съхранение на законнопритежаваното оръжие еднозначно се приема в практиката на ВКС /например Решение № 6 от 20.01.2016 г. по Н. д. № 1569/2015 г., н. к., III н. о. на ВКС/ за обстоятелство намаляващо значително обществената опасност на деянието, тъй като по този начин е предотвратен достъпа на трети лица до оръжията и боеприпасите и съответно опасността те да бъдат неправомерно използвани и/или трето лице да пострада от тях.

Предмета на деянието са 70 бойни патрона калибър 7,62х39мм за Автомат «Калашников» и други леки стрелкови оръжия /и 38 халосни патрона, но за тях съдът ще вземе отношение по-долу/. На пръв поглед цифрата 70 изглежда немалка, но погледнато от друга страна, това са боеприпаси за 2 цяло 1/3 пълнителя и се събират в две шепи или два джоба.

Ето защо съдът намира, че и количеството боеприпаси, в съвкупност с другите обстоятелства, обосновава по-ниска от типичната за деянието обществена опасност до степен на явна незначителност.

Всъщност съгласно практиката на ВКС /например Решение № 279 от 07.06.2012 г. по Н. д. № 847/2012 г., н. к., II н. о. на ВКС/, количественият признак няма решаващо значение за състава на чл. 339, ал. 1 НК, по аргумент на текста на чл. 339, ал. 2 НК.

Незначителността на обществената опасност, в съвкупност с другите основания, изхожда и от факта, че обвиняемият не е разполагал със средство /оръжие/, чрез което да се възпроизведе изстрел с притежаваните боеприпаси. Конкретните боеприпаси са патрони за леко стрелково оръжие с поразяващ елемент - проектил, а не взривни снаряди, ракети и бомби, поради което опасността от причиняване на вреди на трети лица, при липса на средство за изтрелване и с оглед на мястото, и начина на съхранение, е силно занижена до незначителност.

ВКС няма еднопосочна практика по приложението на чл. 9, ал. 2 НК за престъпления по чл. 339, ал. 1 НК, която да формира ясни критерии за преценка наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 2 НК. В практиката си ВКС подчертава, че при приложението на чл. 9, ал. 2 НК за престъпления по чл. 339, ал. 1 НК, следва да се преценят предпоставките за всеки конкретен случай.

Настоящият съдебен състав, намира, че в конкретният случай са налице предпоставки, които в своята съвкупност обосновават, становището му за явна незначителност на обществената опасност на деянието.

2. Второто основание за да не се одобри споразумението се състои в това, че обвинямият е привлечен в това качество и е постигнато споразумение и за това, че е придобил /на неустановена дата/ боеприпасите.

Подобна формулировка на обвинението е незаконосъобразна, тъй като не е посочено времето на придобиване на инкриминираните предмети, а това осуетява защитата на обвиняемия и не позволява на съда да се произнесе със законосъобразен акт, включително да одобри споразумението, тъй като, най-малкото, НК е предвидил давностни срокове, след изтичането, на които наказателното преследване е недопустимо, включително и осъждането чрез споразумение.

По аналогичен случай съдът се е произнесъл по НОХД 17/2013 г., като съдията-докладчик в разпоредителното заседание е прекратил производството и върнал делото на прокуратурата, поради допуснатото съществено процедурно нарушение.

3. Третото основание за да не се одобри споразумението, се състои в това, че обвинямият е привлечен в това качество и е постигнато споразумение, за това, че е придобил /на неустановена дата/ и държал както 70 броя бойни патрони калибър 7,62х39мм, така и 37 броя халосни патрони от същия калибър и 1 брой халосен патрон калибър 7,62х54мм.

По делото обаче не са събрани доказателства, че 38-те халосни патрона са боеприпаси по смисъла на НК.

Вещото лице по извършената съдебно-балистична експертиза е дало заключение, че «от изследваните 108 броя патрони, 70 броя калибър 7,62х39мм са годни боеприпаси, представляват бойни боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ», като изрично не сочи какви са характеристиките на 38-те халосни патрона. От логиката на текста на заключението обаче следва, че те не са годни боеприпаси.

От обстоятествената част на експертизата, както и от приемо-предавателния протокол за веществените доказателства се установява, че халосните патрони не са били простреляни за да се установи годността им.

Независимо от заключението на вещото лице и доколкото не са длъжни да се съобразят с него, органите на досъдебното производство са привлекли обвиняемия в това качество и за придобиване и държане на халосни патрони, но за да одобри съда споразумението, следва то да съответства на доказателствата по делото, което в случая не е налице.

Поради гореизложеното съдът не следва да одобри споразумението, а делото следва да бъде върнато на прокуратурата.

Ето защо и на основание чл. 382, ал. 7 и ал. 8 НПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ОДОБРЯВА Споразумение за решаване на делото по Бързо производство № 61/2016 г. по описа на РУ – Ивайловград, постигнато между Районен прокурор на РП – Ивайловград Димитър Чорбаджиев и адв. Й.А., АК – Варна, защитник на обвиняемия Х.Д.Ю..

ВРЪЩА делото на прокурора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 13.50 часа.

ПРОТОКОЛА се написа на 25.10.2016 г..

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

СЕКРЕТАР :