П Р О Т О К О Л

Гр. Ивайловград, 05.01.2016 година.

Ивайловградският районен съд в публично съдебно заседание на пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян П.

При участието на секретаря К.Х..

В присъствието на районния прокурор Д. Чорбаджиев.

Сложи за разглеждане докладваното от съдията К. П. НОХД № 71 по описа за 2016 година.

На именното повикване в 10.00 часа се явиха:

Подсъдимият В.Д.Н., редовно призован се явява лично и с адв. А., с пълномощно по делото.

Подсъдимият В.П.М., редовно призован, се явява лично и с адв. А., с пълномощно по делото.

Свидетелят Д.И.П., редовно призован, се явява.

Свидетелят А.П.К., редовно призован, се явява.

Свидетелят Г.Х.Г., редовно призован, се явява.

Свидетелят В.Х.Х., редовно призован, се явява.

Свидетелят Д.К.Д., редовно призован, се явява.

Свидетелят Х.К.Х., редовно призован, се явява.

Свидетелката Г.А.М., редовно призована, се явява.

Вещото лице Л.Т.К., редовно призован, не се явява. От него е постъпила молба, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, тъй като е в отпуск и се намира извън България.

По хода на делото.

Р. Прокурор: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

Дава ход на делото.

Сне се самоличността на подсъдимите, както следва:

В.П.М., с ЕГН: **********, роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан.

В. Д.Н., с ЕГН: **********, роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва

В.Х.Х.: роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, работи в ГПУ – И., неженен, неосъждан, без родство.

Д.И.П.: роден на *** г. в гр. Я., живущ ***, български гражданин, с висше образование, работи в ГПУ – И., неженен, неосъждан, без родство.

А.П.К.: роден на *** ***, български гражданин, със средно спец. образование, работи в ГПУ – И., женен, неосъждан, без родство.

Г.Х.Г.: роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, без родство.

Т.П.П.: роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, работи в РУ на МВР – И., женен, неосъждан, без родство.

Д.К.Д.: роден на *** г. в гр. И., гр. И., живущ ***, български гражданин, с полувисше образование, работи в РУП – И., женен, неосъждан, без родство.

Х.К.Х. : роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, работи в РУ на МВР, женен, неосъждан, без родство.

Г. А.М.: родена на *** година в гр. И.,живуща ***, българска гражданка, със средно образование, работи, вдовица, неосъждана, майка на подсъдимия В.М..

Съдът разясни на свидетелите правата и задълженията им по чл. 120, чл. 121, чл.122 и чл. 123 ал.1 от НПК и те заявиха, че са ги разбрали.

Съдът разясни на свидетелите наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК и те обещаха да говорят истината.

Съдът разясни на свидетелката Г.М., правото й по чл. 119 НПК, като майка на подсъдимия, да откаже да свидетелства и тя заяви, че желае да свидетелства.

Свидетелите се изведоха от залата до извикването им.

Съдът разясни на подсъдимите правата им по НПК, включително правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря и те заявиха, че са разбрали правата си и нямат възражение този състав на съда, прокурор и секретар да участват в разглеждане на делото.

Р. Прокурор: Нямам искания.

Адв. А.: Моля делото да премине по реда на глава 27 от НПК по реда на чл. 370 и следващите от НПК - съкратеното съдебно следствие.

Р. Прокурор: Не възразявам делото да протече по реда на гл. ХХVІІ от НПК

Подсъдимия В. Д.Н.: Съгласен съм.

Подсъдимият В.П.М.: Съгласен съм.

Адв. А.: Моите доверители признават изцяло фактите и сме съгласни да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът намира, с оглед изразеното съгласие на подсъдимите и защитникът им за провеждане на съкратено съдебно следствие, че следва да се допусне същото, като производството по общия ред премине по реда на Глава ХХVІІ от НПК, поради което

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска провеждане на производство по глава ХХVІІ от НПК.

Свидетелите се въведоха в залата.

Свидетелите се освободиха.

На основание чл. 372 от НПК, съдът разясни на подсъдимите правата им по чл. 371 НПК, а именно, че: 1 - подсъдимият и неговия защитник може да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2 - подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, като съда го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Н.

Подсъдимият М.: Получих препис от обвинителния акт. Разбрах в какво съм обвинен. Признавам изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимият Н.: Получих препис от обвинителния акт. Разбрах в какво съм обвинен. Признавам изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът като взе предвид, че подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дават съгласие да не се събират доказателства за тези факти, намира, че са налице условията на чл. 371, т. 2 от НПК и като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, счита, че следва да обяви на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОДОБРЯВА изразеното съгласие на подсъдимите, като приема, че са извършени при условията и по реда предвиден в НПК.

ОБЯВЯВА, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Р. Прокурор: Нямам искания. Моля да се даде ход на съкратеното съдебно следствие в днешното съдебно заседание.

Адв. А.: Нямаме искания. Моля да се даде ход на съкратеното съдебно следствие в днешното съдебно заседание.

СЪДЪТ намира, че следва да се даде ход на делото по съкратеното съдебно следствие.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪКРАТЕНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ .

Районния прокурор докладва обвинението, чрез прочитане на обвинителния акт .

Подсъдимият В.Д.Н.: Разбирам обвинението. Признавам фактите в обвинителнияакт.

Подсъдимият В.П.М.: Разбирам обвинението. Признавам фактите в обвинителнияакт.

На основание чл. 373, ал. 3, във вр. с чл. 283 от НПК, съдът прочете и приложи материалите по ДП № ***/2016 г. по описа на РУ на МВР – И.

Съдът зададе въпрос на подсъдимите дали са издадени наказателни постановления въз основа на съставените им актове за установяване на административни нарушения и дали са получили наказателните постановления.

Съдът предяви актовете за извършените нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за оръжията, боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия.

Подсъдимият В.Н.: Получих акта за нарушение по закона за лоза и по закона за оръжията. Друго не си спомням да съм виждал.

Подсъдимият В.П.М.: Получих актове за нарушение по Закона за лова.

Адв. А.: Аз се запознах с материалите по досъдебното производство, но не намерих издадени наказателни постановления.

Р. прокурор: Нямам искания.

Адв. А. : Нямам искания.

Съдът намира, че следва да се изискат …

Р. прокурор: Господин съдия ние сме по съкратено производство. По произнасянето по съкратено производство просто приемаме това, което е събрано по делото и признанието на подсъдимите.

Съдът намира, че следва да се изискат справки от компетентните органи за това дали са издадени наказателни постановления по съставените актове за установяване на административни нарушения срещу двамата подсъдими, включително с оглед приценка допустимостта на настоящото съдебно производство.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И :

Да се изиска справка от началника на РУ на МВР – И., издавани ли са наказателни постановления срещу двамата подсъдими В.Д.Н. и В.П.М. по съставените им АУАН от Мл. п. и. Д.К.Д. от 2016 година. Ако са издавани Наказателни постановления незабавно да се преставят в оригинал.

Съдът прекъсва съдебното заседание до представяне на справките.

Съдебното заседание продължи в 13.00 часа, като в залата се явиха прокурорът, подсъдимите и защитникът им.

Съдът докладва: Постъпиха поисканите от съда документи, а именно 5 броя наказателни постановления, заедно с актовете за установяване на административни нарушения, чийто копия се съдържаха в досъдебното производство.

Р. Прокурор: Запознат съм с документите. Да се приемат.

Адв.А.: Да се приемат.

Съдът намира, че следва да се приемат като доказателство по делото Наказателно постановление № */2016 г. от ***02.2016 г. на началника на РУ „Полиция“ – И. срещу В.Д.Н., заедно с Акт за установяване на административно нарушение, по който е издадено наказателното постановление; Наказателно постановление № */2016 г. от ***2016 г. на началника на РУ „Полиция“ – И. срещу В.Д.Н., заедно с Акт за установяване на административно нарушение, по който е издадено наказателното постановление; Наказателно постановление № */2016 г. от ***2016 г. на началника на РУ „Полиция“ – И. срещу В.П.М., заедно с Акт за установяване на административно нарушение, по който е издадено наказателното постановление; Наказателно постановление № */2016 г. от ***2016 г. на началника на РУ „Полиция“ – И. срещу В.П.М., заедно с Акт за установяване на административно нарушение, по който е издадено наказателното постановление; Наказателно постановление № **/2016 г. от ***2016 г. на началника на РУ „Полиция“ – И. срещу В.П.М., заедно с Акт за установяване на административно нарушение, по който е издадено наказателното постановление, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

Приема и прилага посочените документи приложени към писмо изх. № УРИ: 276000-9 от 05.01.2017 г. на началника на РУ – И.

Р. Прокурор: Нямам искания.

Адв. А.: Нямам искания.

Подсъдимият В.Н.: Нямам искания.

Подсъдимият В.М.: Нямам искания.

Съдът намира, че настоящото съдебно производство е недопустимо и същото следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, доколкото производството е образувано по обвинение за престъпление, за което спрямо същите лица за същите деяния има влязъл в сила наказателен акт.

Съгласно чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) обнародван в „Държавен вестник” брой 76 от 30.09.2011 г., в сила от 03.10.2011 г.: „Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”.

Съгласно практиката на Европейският съд по правата на човека и конкретно практиката отнасяща се до България, визирана в решението на Европейския съд по правата на човека - Решение от 14.01.2010 г. по делото Ц. Ц. срещу България № 2 по жалба № ***376/2003 г. влязло в сила на 14.04.2010 г. вложеният смисъл в понятието „престъпление” в посочения протокол е идентичен с понятието „наказателно обвинение”, употребен в чл. 6 от ЕКЗПЧОС и утвърдените критерии за неговото дефиниране са: квалификацията по националното право, характера нанарушението, както и тежестта и максималният размер на възможното наказание, предвидено от приложимия закон. Вторият и третият критери са дадени в условията на алтернативност, тоест достатъчно е конкретното нарушение по характера си да е „престъпление“ от гледна точка на конвенцията или наказанието предвидено за това нарушение по тежестта си да попада в обхвата на наказателната „област“.

С оглед на конкретният казус по делото, от приетите доказателства се установява, че: с Наказателно постановление № **/2016 г. от ***2016 г. на началник на РУ „Полиция“ – И. на В.Д.Н., за нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), е наложено наказание на основание чл. 84, ал. 1 от същия закон - „Г.“ в размер на *** лв. и отнемане в полза на държавата оръжието; с Наказателно постановление №**/2016 г. от ***2016 г. на същия административнонаказващ орган, на В.Д.Н., за нарушение на чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжието, боеприпасите, взризвните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено наказание „Г.***“ в размер на ***лв.; с Наказателно постановление № ***/2016 г. от *****.2016 г., същият административнонаказаващ орган налага на В.П.М. наказание „Г.“ в размер на *** лв. за нарушение по чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД на основание чл. 84 от ЗЛОД; и с Наказателно постановление № **/2016 г. от ***2016 г. за нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, същият административнонаказващ орган налага на В.П.М. наказание „Г.” от *** лв.

Видно, че в конкретния случай се касае за следните описани в тези наказателни постановления нарушения извършени от двамата, а именно В.П.М. е наказан с двете посочени наказателни постановления за това, че на ***2016 г. около 21.30 часа в землището на с. П.**, общ. Ивайловград е ловувал в извън населено място с извадено от калъф, сглобено и заредено законно претижавано ловно огнестрелно оръжие – успоредка м/м „М**“, калибър 16, с № *** с поставени боепреписи в двете цеви, като е ловувал с редовно заверен му за 2015 г. ловен билет № **** и без издадено му писмено разрешение за лов и без да е убил или уловил дивеч и за това, че на ****2016 г., по същото време и на същото място, като лице, което е получило разрешение за предобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № ****, издадено от Началник РУ- И., валидно до 25.08.2020 г. не е изпълнил задължението си да ги опази от кражба, изгубване и достъп на други лица, а именно оставил огнестрелно оръжие марка „М.***“, калибър 16 с № *** с поставени боеприпаси в двете цеви в отворен, незаключен, със спуснати странични стъкла лек автомобил „О.***“ с рег. № ****, собственост на Г.А.М. ***, оставена без надзор в местността „Л***“, в землището на с. П.***, като не е предприел и мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.

Аналогични деяния са описани и в наказателните постановления, срещу В.Д.Н.: В Наказателно пастановление № ** е посочено, че на ****2016 г., по същото време и място, е ловувал в извън населено място с изваден от калъф, сглобено и заредено законно притежавано ловно огнестрелно оръжие – успоредка марка „И***“, калибър 16, с № **** с поставени боеприпаси в двете цеви, като е ловувал с редовно заверен му за 2015 г. ловен билет № **** и без издадено му писмено разрешение за лов и без да е убил или уловил дивеч. А с другото Наказателно постановление № **/2016 г.от 18.02.2016 г. е наказан за това, че на ***.2016 г. около 23.30 часа в с. П***, като лице, което е получило разрешение за съхранение, придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № ****, издадено от Началник на РУ – И., валидно до 19.10.2016 г., не е изпълнил задължението си да ги опази от кражба, изгубване и достъп на други лица, а именно е оставил, огнестрелно оръжие марка „И****“, калибър 16, с № **** с поставени боеприпаси в двете цеви, в отворен, незаключен, със спуснати странични стъкла лек автомобил „О***“ с рег. № ***, собственост на Г.А.М. ***, оставена без надзор в местността „Л***“, в землището на с. П***, като не е предприел и мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.

Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД – Ловуване, за което са наложени наказания и на двамата подсъдими, е и престой или движение на лица извън населени места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

Така описаните в 4–те наказателни постановления административни нарушения, за които двамата подсъдими са наказани са идентични като факти с фактите изложени в обвинителния акт, въз основа на които са повдигнати и обвиненията срещу двамата подсъдими по настоящото дело, а именно:

В обвинителния акт, относно обвиненията, че всеки от тях е пренасял собственосто си огнестрелно оръжие, неразделно с поставени в цевта 2 броя боеприпаси, като не е взел мерки за сигурност, са посочени следните факти: М. и Н. взели законно претежаваните пушки и тръгнали с автомобила. Н. взел пушката си „И***М. взел пушката си „М****“, взели общо 32 броя ловни патрони - 16 калибър. Пушките взели за всеки случай ако изкочил някой вълк, тоест с цел лов (за което са и наказани с две от посочените наказателни постановления за незаконен лов). Обвиняемият Н. имал 7 патрона – 16 калибър, като 2 бил поставил в цевите на неговата пушка, като останалите 25 патрони били на обвиняемият М., който също бил поставил 2 патрона в цевите на неговата пушка. Обвиняемите излезли от с. Ж**** и се насочили към с. П***.

При второто изпълнително деяние на обвинителния акт, че държали описаните огнестрелни оръжия в изоставен автомобил, в частност изоставили ги в автомобил на Г.А.М., с което нарушили чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ е налице пълна идентичност на обвиненията, не само в описаните факти, но дори в нарушения текст на закона – чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, видно от обвинителния акт и наказателните постановления.

Така описаните в наказателените постановления административни нарушения следва да се третират като престъпления по смисъла на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС не само по своя характер, като нарушаване на обществения ред, но и по предвидените за тях наказания глоба, които са наложени.

Факта, че тези деяния не са наказуеми с наказание „Лишаване от свобода“ не е определящ съгласно и решението на Европейския съд по правата на човека по делото Ц. Ц. срещу Б. Според това решение достатъчно е, че въпросното нарушение е „престъпление” по своя характер от гледна точка на конвенцията и чл. 4 т. 1 от горепосочения Протокол № 7 от тази конвенция.

От съществено значение съгласно това решение са фактите и обстоятелствата, въз основа на които са наложени наказанията по наказателните постановления и които са предмет на настоящото наказателно производство от общ характер.

Налице е пълно тъждество, тъй като касаят идентична по време, място, авторство, механизъм на извършване и на засегнатия обект на посегателство, независимо от дадената различна правна квалификация в наказателните постановления и в обвинитеелния акт, и то различна само за едно от двете нарушения това по чл. 84, ал. 1, във вр. с чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД и напълно идентична за това по чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Целта на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 е насочена към забрана не само повторно осъждане, но и за повторно образуване на производство, което веднъж е приключило с окончално решение по „наказателно обвинение”.

Едно решение съгласно практиката на Евпорейския съд по правата на човека е окончателно по смисъла на тази разпоредба, когато е неотменимо, което означава, че не съществуват други праавни средства или страните са изчерпали тези правни средства или са изтекли сроковете, в които те са могли да се възползват от тях.

В този смисъл видно от приетите 4 броя наказателни постановления същите са връчени на подсъдимите на 18.03.2016 г. и доколкото срокът им за обжалване е изтекъл 7 дни след връчването им, и същите не са обжалвани, са влезли в сила и поради това са станали неотменими актове, с които са наложени наказания по „наказателни обвинения” по смисъла на конвенцията.

Административното„осъждане” следователно е станало „окончателно” по смисъла на член 4 от Протокол 7, преди да бъде образувано наказателното производство срещу подсъдимите.

Изцяло в подкрепа на горните аргументи са мотивите посочени в цетираното решение на Европейския съд по правата на човека, с което се осъжда България за подобно нарушение, при което гражданинът Ц. Ц. след като веднъж е наказан с наказателно постановление, срещу него е образувано наказателно от общ характер дело по обвинение на прокуратурата.

Съгласно решението при преценката дали правонарушенията, за които на жалбоподателя е наложена глоба, а след това срещу него е заведено дело, са едни и същи, Съдът трябва да се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и да вземе предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение. А фактите, както съдът посочи, са идентични за двете изпълнителни деяния в обвинителния акт срещу всеки от подсъдимите. Обвиненията, следователно, обхващат изцяло фактите от административното нарушение, и обратно, административното нарушение не съдържа елементи, които да не се включват в престъпленията, за които жалбоподателят е бил обвинен.

Следователно, по същество фактите на двете правонарушения на двамата подсъдими, трябва да се считат за едни и същи по смисъла на член 4 от Протокол 7.

Подсъдимите са били „осъдени” в административното производство, което може да бъде уподобено на „наказателно производство” съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията. След като това „осъждане” е влязло в сила, на подсъдимите са били повдигнати обвинения за престъпления, които се отнасят за същите деяния, за които им е било наложено наказание в административните производства и съдържат по същество едни и същи факти.

Наказателното производство срещу подсъдимите в действителност засяга престъпление, еднакво с това, за което вече са били „осъдени” с влязлите в сила „решения” на началника на РУ на МВР – И..

Принципът „не два пъти за едно и също” е уреден в чл.24, ал. 1, т. 6 от НПК и в чл. 17 от Закона за административните нарушения и наказания. Посочените разпоредби касаят недопускането не само на повторно осъждане, но и на повторно образуване на наказателно производство по отношение на същото лице за същото престъпно деяние.

Образуваното повторно наказателно производство от общ характер, при наличието на вллезли в законна сила актове за същите деяния, се явява процесуално недопустимо, поради което Съдът счита, че разпоредбата на чл.24, ал. 1, т. 6 от НПК следва да бъде приложена в настоящия случай.

По гореизложените мотиви и на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява наказателното производство по НОХД № 71/2016 г. по описа на Районен съд - Ивайловград, образувано и водено срещу В.Д.Н. и В.П.М. за престъпления по чл. 338, ал. 1 от НК.

Определението подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

По мярката за неотклонение.

Р. Прокурор: Да се отмени мярката за неотклонение „Подписка”.

Адв.А.: Да се отмени мярката за неотклонение „Подписка ”.

Подсъдимият Н.: Да се отмени.

Подсъдимият М.: Да се отмени.

Съдът намира, че с оглед прекратяването на наказателното производство по делото следва да се отменят взетите мерки за неотклонение „Подписки“ спрямо подсъдимите.

Поради което Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА взетата мярка за неотклонение „Подписка”, спрямо подсъдимия В.Д.Н..

ОТМЕНЯВА взетата мярка за неотклонение „Подписка”, спрямо подсъдимия В.П.М..

Определението подлежи на обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в 7–дневен срок, считано от днес.

ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 13.30 часа.

ПРОТОКОЛА се написа на 05.01.2017 година.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР: