П Р О Т О К О Л

Гр. Ивайловград, 10.02.2016 година.

Ивайловградският районен съд в публично съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: ТАНЯ КИРКОВА

при участието на секретаря К.Х.

сложи за разглеждане, докладваното от съдия Т.Киркова НЧХД № 5 по описа на съда за 2016 година.

На именното повикване в 11.00 часа, се явиха:

Тъжителката М.Х.Ш., редовно призована, се явява лично.

Подсъдимата З.А.Д., редовно призована, се явява лично.

По хода на делото.

Тъжителката М.Х.Ш.: Да се даде ход на делото.

Подсъдимата З.Д.: Нямам възражения да се гледа делото.

Съдът намира, че са на лице процесуалните предпоставки за даване ход на делото.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Сне се самоличността на подсъдимата, както следва :

З.А.Д., с ЕГН **********, родена на ***г***, обл.Хасково, българска гражданка, със средно образование, пенсионерка, вдовица, неосъждана.

Съдът разясни на подсъдимата правата й по НПК, включително и правото й на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря и тя заяви, че не възразява този състав на съда, прокурор и секретаря да разглеждат делото.

Подсъдимата : Получих материалите по делото.

Съдът предложи на страните спогодба.

Подсъдимата: Аз не смятам, че с моето изказване обиждам някого. Защото го смятам за малозначително. Ако искате да ме накажете, да ме накажете по чл. 78А от НК-глоба. Аз съм само на една пенсия. С какво съм ги обидила. То зависи от тях. Те са обидените. Какво толкова съм казала.

Съдът по искане на подсъдимата прочете показанията й, дадени по НЧХД № 68/ 2015г. в съдебно заседание от 14.01.2016г.

Подсъдимата : Казах един, единствен път, а в протокола са записали 3 пъти. Един, единствен път казах: „ Колко пари дадохте на геодезиста”. Това беше. Аз го казах един, единствен път. Аз имам интерес и нямам нищо против да се прекрати делото. Не съм го казала умишлено. Съжалявам и се извинявам.

Тъжителката : Аз съм обидена и смятам, че ще продължат конфликтите. Тя си твърди, че го е казала само един път. Значи го е казала и продължава да говори из града. Мен толкова не ме е грижа какво е казала в съда, но тя ходи и говори из града. Да престане да говори. Това което го правя да заведа дело, го правя с тази цел. Най -хубавото е да постигнем споразумение. Има ли такъв начин да подпишем някакъв документ, ако чуем приказки, обидни думи от нея из града и е обещала пред съда,че няма да говори, и да не говори. Ако тя обещае, че няма да говори и ако започне отново да говори из града да се възбуди същото делото.

Подсъдимата : Аз прочетох по протокола неща, които изобщо не съм ги казала, а те казват, че съм ги била казала на някой. Това са измислици. Аз не се показвам навънка. Не мога да ходя. Стоя си в къщи и с никой не се срещам. Нямам интерес да разговарям с хората и да ги нападам и да им казвам моите проблеми.

Тъжителката : Да каже точно и ясно на микрофона, за да има звуко - файл и да не спорим. После да се отмята, че не го е казала.

Подсъдимата: Да, аз казах и преди малко, съжалявам, че съм го казала. Това е казано в едно особено душевно състояние. Не можах да се въздържа и го казах и, за което съжалявам и се извинявам.

Тъжителката: Да каже, че няма да говори никъде за нашите проблеми. Да не говори в града за нашите отношения.

Подсъдимата: Не. Аз не ходя никъде. Никой в къщи не идва освен храната, която ми носят. Аз не се срещам с хора. Нито ги познавам вече хората. Аз съм ги забравила. Аз остарях, обаче и хората стареят и се променят и не ги познавам. Ако някой ме спре, срамувам се да го питам, как се казваше. Защото ще разбере, че не го познах. Не, не, не!

Тъжителката : Нека да каже на кое вика не подсъдимата.

Подсъдимата: Няма да говоря. Аз не съм говорила и няма да говоря. Няма да коментирам нашите отношения.

Тъжителката : Оттеглям тъжбата си. След като получих извинение от подсъдимата и съжаления. Тя твърди, че ги е казала, един път, но съжалява, че ги е казала, защото била афектирана.

Подсъдимата: Не само, че не е вярно, че съм казала, че е платила на геодезиста, но не е и доказуемо. Съжалявам, че го казах.

Тъжителката : Оттеглям тъжбата, не защото не е вярно, защото аз така решавам. Тя го е казала. Аз не искам да принижавам нещата, тя каза, че го е казала, но съжалява, че го е казала.

Подсъдимата : Аз казвам, че е недоказуемо.

Тъжителката: Да, ама си убедена в това, че аз давам пари, но не можеш да го докажеш.

Подсъдимата: Казах, че е недоказуемо. Край. Добре и не е вярно. Да не е вярно, защото не е доказуемо. Не съм видяла да дава пари. Не е вярно и не е доказуемо.

Тъжителката : Оттеглям си тъжбата, заради възрастта й, не заради това, че тя казва, че тя е убедена в това че съм дала пари на геодезистите, но защото не е доказуемо за това тя се извинява.

Съдът след като изслуша страните и на основание чл. 24, ал.4, т.4 от НПК, след като тъжителката заяви, че оттегля своята тъжба на основанията, които тя сочи в пледоарията си, намира, че производството следва да бъде прекратено, поради десезиране на съда.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 5/ 2016година по описа на Районен съд- Ивайловград.

Определението може да се обжалва пред ХОС в 7 дневен срок, считано от днес.

Заседанието се закри в 11.30 часа.

Протоколът се написа на 10.02.2016 година.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР :