ОПРЕДЕЛЕНИЕ

15.10.2015г., гр. Ивайловград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд на петнадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в закрито съдебно заседание в състав

Председател: Таня Киркова

Като разгледа докладваното от съдията НЧД №70 по описа на съда за 2015г. и на основание НПК

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Постъпили са жалби от М.Н.М., П.Д.П. и С.М.Д., чрез пълномощника им адв. М.М. срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство № 157/02.07.2015 год. на РП-Ивайловград по ДП № 24/2013 год. по описа на РУП -Ивайловград.

Заявяват, че в качеството си на пострадали по ДП № 24/2013 год. по описа на РУП-Ивайловград, не са доволни от атакуваното Постановление и считат същото за неправилно и незаконосъобразно.

Излагат следните съображения относно фактическата обосновка: По депозирана жалба на ОП-Хасково с вх. № 543/11.03.2013 год., впоследствие изпратена по компетентност в РП-Ивайловград, в която се съдържали достатъчно данни за извършено престъпление, било образувано ДП № 24/2013год. по описа на РУ „Полиция" – Ивайловград за престъпление по чл.216, ал.1 и чл.144, ал.З вр. с ал.1 от НК, като било водено срещу виновно лице, а именно Н. М. К., с ЕГН **********, от гр.Хасково. След проведеното разследване от РУП-Ивайловград, под ръководството на наблюдаващ прокурор от РП-Ивайловград, с постановление от 05.12.2013год. на РП-Ивайловград наказателното производство било прекратено изцяло срещу виновното лице на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК по отношение на престъплението по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК и на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК било спряно срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 НК.

В жалбата се сочи, че наказателното производство е било двукратно прекратявано до момента, като постановленията на РП са отменяни от съда със задължителни указания към разследващите органи за извършване на процесуално-следствени действия.

Намират, че ДП е водено повърхностно и при липса на обективност, поради което разследващите органи не успели обективно, всестранно и пълно да съберат съществуващия доказателствен материал с цел установяване на фактическата действителност по делото, което довело до неправилни и необосновани правни изводи за прекратяване на наказателното производство.

Възразяват по отношение интерпретацията на прокурора на показанията на пострадалите лица и тези на К..

Намират изводите на обвинението при анализа на заключенията на съдебно-психиатричните експертизи за напълно погрешни.

Считат аргумента за късното подаване на сигнала за извършено престъпление, което възпрепятствало събирането на доказателства, за неубедителен и неоснователен.

Считат цитираното постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота и в противоречие на събрания по делото доказателствен материал. Намират, че при разследването не били изчерпани всички възможни способи за събиране на доказателствен материал, поради което правният извод за прекратяване на производството бил необоснован и неоснователен. Считат, че с цел установяване по безспорен начин авторството на деянието, за което било образувано досъдебното производство, при наличие на противоречие в показанията на страните по делото, разследващите трябвало да използват специфични доказателствени способи като очна ставка и следствен експеримент с цел доказване на инкриминираното деяние.

Въпреки тези пропуски на разследващите, които довели до това, че делото не било изяснено в неговата пълнота и всестранност считат, че в случая имало достатъчно преки и косвени доказателства, от които можело да се направи обоснован извод, че именно посоченото от тях лице е автор на инкриминираното деяние.

С оглед гореизложеното правят искане съдът на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК, да отмени обжалваното Постановление за прекратяване на наказателното производство №157/02.07.2015г. на РП-Ивайловград, постановено по ДП № 24/2013 год. по описа на РУП-Ивайловград, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Видно от изложеното в постановление №157/02.07.2015г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 24/2013г. по описа на РУП-Ивайловград, последното е образувано срещу Н. М. К., ЕГН ********** от гр.Хасково за престъпление по чл.216, ал.1 и чл.144, ал.З вр. с ал. 1 от НК. Обяснява се, че до настоящия момент производството е приключвало два пъти с постановления за прекратяване и спиране, като след жалби на заинтересованите лица постановленията били отменяни от РС – Ивайловград и връщани за доразследване.

В хода на разследването били установени следните фактически обстоятелства: „Енерго ремонт строй" ЕООД гр.София имало сключен договор с Държавно горско стопанство - Ивайловград за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъден участък /ДУ/ „Балдарана", който се намирал в района на ДГС-Ивайловград. Дружеството полагало грижи за опазване и увеличаване популацията на дивеча и изграждане на ловно-стопански съоръжения. Видно от показанията на някои от свидетелите, един от най-честите нарушители, ловуващи незаконно в района на ДУ „Балдарана", както и в други ловни полета и то през периоди, в които ловът е забранен, бил именно Н. М. К., срещу когото било образувано ДП. Същият закупил бившето училище в с.Бубино, общ.Ивайловград, землището на което съвпадало с района на ДУ „Балдарана" и го превърнал във вила, в която често отсядал със семейството си и приятели.

Св.М.Н.М., /М./ и П.Д.П. работели като дивечовъди в ДУ „Балдарана". Служебните им задължения включвали и опазване на дивеча от бракониерски лов. На 02.03.2013г. около 16.00 часа двамата извършвали обход, като се движели с високопроходим автомобил /джип/ марка „Мерцедес", с рег.№ ***** по черен път, който излизал в северна посока от с.Бубино. На около 300-400 м. от селото усетили силен удар от метален предмет в предната част на автомобила. В следствие на удара двигателят на автомобила угаснал и автомобилът спрял. Като слезли от автомобила, свидетелите установили, че предните им гуми са спукани, а в протекторите има забити метални шипове. Двамата се заели със смяна на една от гумите и поставяне на резервната. Още преди да приключат демонтажа на гумата, след около 15 минути се появил Н. К.. Той се приближил до тях и без да бъде провокиран по някакъв начин започнал да ги обижда и да им отправя заплахи. Като цяло поведението му било изключително агресивно. Според двамата дивечовъди, К. ги заплашил с насочен към тях пистолет, като им казал, че ще ги застреля, ако продължават да му пречат да ловува където си поиска. След около пет минути, в които К. изпаднал в неадекватно от ярост състояние, като крещял, обиждал и заплашвал М. и П., той се оттеглил в посока към селото. Двамата дивечовъди се качили в автомобила и излезли на главния път за с.Падало. От там се обадили по телефона на бившия си колега Месрун Шуаб Мюмюн, който живеел в с.Долно Черковище, общ.Стамболово и потърсили съдействие от него. Той със своя автомобил отишъл да им помогне. След като свалили двете повредени гуми, тримата с автомобила на Мюмюп отишли в с.Силен, общ.Стамболово, където имало работилница за монтаж и демонтаж на гуми. В работилницата работел св.Халибрям Мусим Юсеин. Той огледал гумите и установил, че са спукани от метални шипове /планки/ със заварени по тях пирони. Юсеин отремонтирал едната гума, за да могат св.М. /М./ и П. да придвижат джипа до с.Долно Черковище. На следващия ден сложили нови гуми на джипа.

След като описва така установената фактическа обстановка, прокурорът прави извода, че в хода на производството не са събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.219 от НК, за да бъде привлечено като обвиняем определено лице. С оглед, на което с Постановление на РП – Ивайловград от 05.12.13г. производството е прекратено за престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК и спряно за престъпление по чл.216 ал.1 от НК срещу неизвестен извършител. По- нататък в Постановлението се обяснява, че след жалба на пострадалите, то било отменено от РС – Ивайловград, като са дадени указания на разследващите органи. Но след извършване на указаните процесуални действия, прокуратурата е счела, че отново не са събрани достатъчно доказателства за извършването и авторството на деянията.

Заключителният извод на Постановлението е, че от всичко установено до тук не може да се направи обоснован и категоричен извод и да се приеме за безспорно доказано от обективна и субективна страна, че К. е осъществил състава на престъпленията, за които е образувано наказателното производство. След което за трети път е постановено прекратяване на ДП №24/2013г. по описа на РУП – Ивайловград, образувано срещу Н. К. за престъпление по чл.216 ал.1 и чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК и спиране на наказателно производство по ДП№24/2013г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

Сочат се следните мотиви:

Единствено показанията на пострадалите немогат да бъдат кредитирани, като достатъчни за привличане на лицето в качеството му на обвиняем, защото те били заинтересована страна предвид създадени предходни взаимоотношения с пострадалите.

Всички останали доказателства, които били косвени, разглеждани и в съвкупност не можели да докажат извършването и авторството на деянието по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.

Събирането на доказателства чрез други доказателствени средства станало невъзможно поради забавено уведомяване за извършеното деяние.

Неразбираемо за прокуратурата оставало поведението на пострадалите, които въпреки заплахите с убийство не са сигнализирали незабавно, а са докладвали 4 дни по-късно на своя работодател и 20 дни по-късно в РП – Ивайловград.

Възраженията на прокуратурата по отношение на заключението на съдебно-психиатрично-психологичните експертизи е, че то не сочи по категоричен начин К. за причинител на състоянието на пострадалите – „посттравматично стресово разстройство”, свързано с преживяването на изключително травматично житейско събитие, пораждащо остра стресова реакция.

В постановлението е изказано мнение, че имайки предвид твърденията на пострадалите, че агресивното поведение на К. датира от доста време, то не следва заключението на съдебно-психиатричната експертиза да се поставя в пряка връзка с деянието на К. по отношение на дивечовъдите точно на 2.3.13г.

В постановлението се изразява съмнение относно безпристрастността на показанията, дадени от близките на пострадалите, доколкото те също били заинтересовани.

В заключение прокурорът прави извода за липса на категорични доказателства, че на въпросната дата и час К. е бил на посоченото място, което било видно от показанията на св.А., т.к. тя твърдяла, че по това време той си бил у дома.

Излагайки подробно съдържанието на атакуваното постановление, е видно, че аргументите на прокуратурата за постановеното прекратяване на наказателното производство срещу К. са следните:

1. Единствено показанията на пострадалите немогат да бъдат кредитирани, като достатъчни за привличане на лицето в качеството му на обвиняем, защото те били заинтересована страна предвид създадени предходни взаимоотношения с пострадалите.

Следвайки тази логика и приемайки, че заинтересоваността на св.М. и П. произтича от създадени предходни взаимоотношения с К., следва да се отбележи, че такива по делото не се установиха. П. твърди, че не познава К., а М., че веднъж го е предупреждавал да не ловува, т.к районът е ловно стопанство. К. от своя страна също не сочи познанство, включително конфликтни отношения с П. и М.. Така формулирана заинтересоваността на пострадалите да наклеветят К. и му припишат престъпление, звучи неубедително, доколкото не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Тук възниква въпросът дали тези показания на пострадалите се подкрепят от други, макар и косвени такива?

2. Прокуратурата изразява мнение, че всички останали доказателства, които имали характер на косвени, разглеждани и в съвкупност, не могат да докажат извършването и авторството на деянието по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.

Съдът намира, че събраните косвени доказателства – писмени, гласни, веществени: показанията на разпитаните допълнително свидетели, характеристичните данни, справка съдимост и такава за притежавано оръжие от К., протоколи от огледи и следствени експерименти, потвърждават убедително показанията на пострадалите за отправена закана за убийство от К., в качеството им на преки доказателства.

3. Събирането на доказателства чрез други доказателствени средства е станало невъзможно поради забавено уведомяване за извършено деяние.

Не се сочи кои са тези доказателствени средства. Съдът намира, че този довод на прокурора не се подкрепя от извършените на по-късен етап процесуално-следствени действия за събиране на доказателства, като оглед на местопрестъпление и на веществени доказателства, следствен експеримент, съдебни експертизи, разпит на свидетели. Всички те изясняват в детайли обстоятелствата по делото.

4. Неразбираемо за прокуратурата е останало поведението на пострадалите, които въпреки заканата за убийство, не са сигнализирали незабавно съответните органи, а са докладвали 4 дни по-късно на своя работодател и 20 дни в РП-Ивайловград.

За съда логично звучат показанията на св. П., М. и Д., които обясняват, че последният е разпоредил да му се докладва първо и лично на него за проблеми, свързани с работата в Дивечовъдния Участък, след което той, в качеството си на стопанисващ участъка, да вземе решение за последващи действия. Писменият рапорт на пострадалите до управителя Д., който явно е бил предхождан от устен, е с дата 6.3.1 Зг. - сряда, а произшествието е станало на 2.3.1 Зг. - събота. Било е необходимо технологично време жалбата да се подготви и да се придвижи до ОП - Хасково - 11.03.1Зг. - понеделник, а на следващия ден е изпратена на РП- Ивайловград, видно от Изх.№543/12.03.1Зг., /вторник/, като е заведена под Вх. №157/19.03.1Зг. /следващия вторник/ в РП - Ивайловград. Пътувала е една седмица между двете прокуратури. След което всичко е било в ръцете на разследващите органи.

5. Възраженията на прокуратурата по отношение на заключението на съдебно-психиатрично-психологичните експертизи са, че те не могат да посочат категорично, че К. е причинител на състоянието на пострадалите - „посттравматично стресово разстройство”, свързано с преживяването на изключително травматично житейско събитие, пораждащо остра стресова реакция.

Тук би следвало да се припомни, че вещите лица нямат правомощията на разследащи органи и не следва да им се вменяват такива задължения. И даже да бяха посочили К. като причинител на „посттравматично стресово разстройство” на П. и М., то това би звучало несериозно и по никакъв начин, съгласно закона, не би обвързало разследващите органи.

6. В постановлението е изказано мнение, че имайки предвид твърденията на пострадалите, че агресивното поведение на К. датира от доста време, то не следва заключението на съдебно-психиатричната експертиза да се поставя в пряка връзка с деянието на К. точно на 2.3.1Зг. по отношение на дивечовъдите.

Това заключение не звучи убедително с оглед твърденията на М., П., а и на самия К., че те не се познават отблизо и не са били в конфликтни отношения. Същевременно заключението на СППЕ сочи, че тяхното състояние е свързано с преживаване на изключително травматично житейско събитие, пораждащо остра стресова реакция, друго такова събитие не се установява по делото, нито преди, нито след дата 2.3.13г.

7. Това, че К. отрича да се е срещал и отправял закани за убийство към М. и П. е най-естественото поведение от негова страна и следва да се приеме като защитна позиция. Той дава противоречиви обяснения – при разпита си на 22.03.13г. - не си спомня къде е бил на 2.3.13г., а на 15.4.13г. - е категоричен, че е пребивавал в с.Бубино, като през целия ден правил ремонт на къщата си, за което можели да свидетелстват съседите, но видно от показанията на последните, те не го твърдят.

8. В постановлението се изразява съмнение относно безпристрастността на показанията, дадени от близките на пострадалите, доколкото те също били заинтересовани както и пострадалите.

Не се сочи от какво се мотивира заинтересоваността на близките на пострадалите. В показанията си те сочат, че пострадалите са споделили, че някой ги е заплашвал с пистолет и, че от доста време са свидетели на влошено психическо състояние на своите близки, продължителна и видима тревожност в тяхното поведение, което съвпада и с установеното от съдебно-психиатричната експертиза.

9. Прокурорът прави в заключение извода, че липсват категорични доказателства, че на въпросната дата и час К. е бил на посоченото място, което е видно от показанията на св.А., т.к. тя твърдяла, че по това време той си бил у дома.

Какво казва тя: „ Доколкото помня в началото на 2013г., по-точно месец март, видях че една събота дойде Н. от Хасково, по прякор „Геф” и още един майстор, мисля, че беше турчин….ремонтираха нещо в сградата. Аз бях на двора на училището, където имам и гледам зеленчуци. Разговарях с тях през прозореца, но не съм ги виждала да излизат извън двора на училището. …доколкото помня същата вечер двамата си тръгнаха”.

Безрезервното и безкритично приемането на показанията на св.А. А., звучи неубедително. Свидетелката А. не сочи изрично датата - 2.3.13г., не сочи период от време, през който тя е работила на двора на училището, за да се провери дали той съвпада с инкриминираното време, посочено от пострадалите. Това, че тя не ги е видяла да излизат от къщата, не означава, че това не се е случило, доколкото тя е нямала за задача да следи неотлъчно кой излиза или влиза в училището.

От събраните към момента доказателства се установява, че К. е пребивавал на 2.3.13г. в с.Бубино, че имотът му, който се намира в края на селото, отстои на 300м. - 400м. от местопроизшествието, което разстояние се преодолява за няколко минути, че липсват категорични доказателства, за това, че К. е бил неотлъчно в дома си през целия ден, което опровергава защитната му теза.

Следва да се посочи, че с влязло в сила Определение №47 от 2.10.2014г. по НЧД №67/2014г. на ИРС наказателното производство по ДП №24/2013г. на РУП – Ивайловград, образувано срещу Н. М. К. за престъпление по чл.216 ал.1 от НК и за спиране на производството срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216 ал.1 от НК е прекратено, поради което предмет на настоящото разглеждане е жалбата срещу прекратяване на наказателното производство срещу Н. К. за престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК. Следователно съдът следва да остави без разглеждане жалбата на М.М., П.П. и С.Д. против атакуваното постановление в частта му за прекратяване на наказателното производство по ДП №24/2013г. на РУП – Ивайловград, образувано срещу Н. К. за престъпление по чл.216 ал.1 от НК и за спиране на производството срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216 ал.1 от НК и да прекрати производството по НЧД №70/2015г. в посочените части.

Съдът е на мнение, че в настоящия случай решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК е направен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина,/чл.13, ал.1 НПК/ и този за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/.

След запознаване със събраните по делото материали, съдът счита, че се установяват категорични данни за извършено деяние по чл.144 ал.3, във връзка с ал.1 НК от Н. К.. Те се съдържат в свидетелските показания на пострадалите М. и П., и потвърждаващите ги косвени такива на свидетелите Мюмюн и Юсеин, на близките на пострадалите, заключението на съдебно-психиатричната експертиза, в протоколите за оглед на местопрестъплението и на веществените доказателства, на следствения експеримент. Събраните по този ред доказателства не са анализирани във взаимната им обусловеност и причинно-следствена връзка помежду им като еднопосочни, взаимнодопълващи се и обосноваващи обвинителната теза на наказателното производство, /чл.107, ал.5 НПК/.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел недостоверност и неподкрепеност на показанията на пострадалите свидетели М. и П. от многобройните доказателствени източници, но същевременно свидетелските показания на св. А. са възприети от прокурора безкритично и безрезервно като потвърждаващи защитната теза на К. - че той не би могъл да бъде на местопрестъплението в посочения от М. и П. час. От цитираните по-горе показанията на тази свидетелка е видно, че те са непълни, неубедителни,/ тя не е посочила дори точна дата/ и определено не доказват крайния и решаващ извод на прокурора.

Безкритичното възприемане на свидетелките показания на св.А. А., съпроводено с пълното несъобразяване с групата на обвинителните доказателства е нарушило принципа за разкриване на обективната истина.

Едностранчивото кредитиране на доказателствата е довело до пороци при формирането на вътрешното убеждение на прокурора, до неправилна оценка и игнориране на част от доказателствата. Прокурорът е длъжен да обсъди защо дава вяра на едни и отхвърля други доказателства, касаещи главните факти по делото. Това той е сторил, но по неубедителен за съда начин, тълкувайки превратно установените факти по делото.

В този смисъл Постановлението е неправилно, което се обосновава от порочното съставяне на вътрешно убеждение на прокурора.

При допълнителното разследване е необходимо да бъдат използвани способите, предвидени в процесуалния закон, за преодоляване на противоречията в показанията на св.М. и П. и тези на св.Н. К. чрез поставянето им в очна ставка с оглед изясняване обстоятелствата по делото – познават ли се и от кога? Кога са се виждали и при какви обстоятелства? Съгласно разпоредбата на чл.120 ал.1 от НПК свидетелите нямат право да откажат разпит, освен в предвидените от закона случаи. Това им неправомерно действие се санкционира съгл. чл.120 ал.4 от НПК.

След анализ на приложените доказателства по ДП №24/13г. на РУ - Полиция – Ивайловград, съдът намира за неоснователни мотивите за прекратяване на наказателното производство от РП – Ивайловград, поради което Постановление за прекратяване на наказателно производство № 157/02.07.2015год. на РП-Ивайловград, постановено по ДП № 24/2013 год. по описа на РУП-Ивайловград, водено срещу Н. М. К., ЕГН ********** за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на М.М., П.П. и С.Д. против Постановление за прекратяване на наказателно производство № 157/02.07.2015год. на РП-Ивайловград в частта й за прекратяване на наказателното производство по ДП №24/2013г. на РУП – Ивайловград, образувано срещу Н. К. за престъпление по чл.216 ал.1 от НК и за спиране на производството срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216 ал.1 от НК и ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД №70/2015г. в посочените части.

ОТМЕНЯВА Постановление за прекратяване на наказателно производство № 157/02.07.2015год. на РП-Ивайловград, постановено по ДП № 24/2013 год., по описа на РУП-Ивайловград, водено срещу Н. М. К., ЕГН **********, за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, като незаконосъобразно.

УКАЗВА на разследващите органи да извършат следните процесуално-следствени действия, а именно: Да поставят в очна ставка свидетелите М. М. и П.П. със свидетеля Н. К. с оглед изясняване обстоятелствата по делото.

Определението може да се обжалва или протестира пред ХОС в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: