О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

02.10.2014 г. гр. Ивайловград

РАЙОНЕН СЪД ИВАЙЛОВГРАД

на втори октомври две хиляди и четиринадесета година

в закрито заседание по Ч.Н.Д. № 67/2014 г. по описа на съда

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

Производството е по чл. 243, ал. 4 и сл. и чл. 244, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от М.Н.М. и П.Д.П. *** в качеството им на пострадали, против Постановление от 08.09.2014 г. на РП - Ивайловград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 24/2013 г. на РУП – Ивайловград образувано срещу Н. М. К. за престъпления по чл. 216, ал. 1 и чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, и спиране на производството срещу неизвестен извършител за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК. Твърди се, постановлението е незаконосъобразно и необосновано. Според жалбодателите разследването е водено повърхностно и при липса на обективност, като излагат съображения, че изводите на прокурора са неправилни, тъй като от събраните доказателства може да се установи, както извършеното престъпление, така и авторството му.

Жалбодателите молят съда да отмени посоченото постановление и да върне делото на РП - Ивайловград.

Съдът след като разгледа Постановлението за прекратяване на наказателно производство от 08.09.2014 г. на РП - Ивайловград и приложеното досъдебно производство № 24/2013 г. на РУП - Ивайловград, установи следното:

С постановление от 21.05.2013 г. на РП - Ивайловград е образувано досъдено производство срещу Н. М. К. за това, че на 02.03.2013 г. в землището на с. Бубино, общ. Ивайловград е повредил протовозаконно чужда вещ – два броя автомобилни гуми, собственост на “Ен. р. с.” – София - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, и за това, че на същата дата и място се е заканил на М.Н.М. и П.Д.П. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

Евентуалното престъпление по чл. 216, ал. 1 НК е извършено по отношение на имущество на “Ен. р. с.” – София, което се представлява от управителя С. Д. и в производството дружеството има качеството на ощетено юридическо лице. Тоест в производството за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК М.Н.М. и П.Д.П. нямат качеството на пострадали лица, а само такова на свидетели.

Съгласно чл. 243, ал. 3 НПК право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство имат само обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. Такова право нямат свидетелите.

Съгласно чл. 244, ал. 5 НПК право да обжалват постановлението за спиране на наказателното производство имат само обвиняемия, пострадалия или неговите наследници. Такова право отново нямат свидетелите, а също и ощетеното юридическо лице.

Предвид горното съдът намира жалбата на М.Н.М. и П.Д.П. ***, против Постановление от 08.09.2014 г. на РП – Ивайловград, в частите му за прекратяване на наказателното производство по ДП № 24/2013 г. на РУП – Ивайловград образувано срещу Н. М. К. за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, и за спиране на производството срещу неизвестен извършител за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, за недопустима, като подадена от ненадлежна страна, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по Ч.Н.Д № 67/2014 г. по описа на РС – Ивайловград, в посочените части следва да се прекрати.

Относно обжалването на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, съдът установи следното:

В хода на разследването са разпитани като свидетели М., П. и още 7 души, включително Н. М. К.. По указания на съда са извършени оглед на местопроизшествие, автотехническа и оценителна експертиза, съдебни психиатрично-психологични експертизи на М. и П..

С постановление от 08.09.2014 г. РП - Ивайловград е прекратила наказателното производство за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, като е приела, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован и категоричен извод, че Н. К. е извършил деянията по чл. чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК. Според прокуратурата не могат да се съберат и други доказателства, защото били налице единствено твърденията на М. и П. срещу отрицанието на К., а останалите доказателства били косвени и в съвкупност не установявали категорично деянието и авторството му и то точно на установената дата – 02.03.2013 г..

Съдът след като разгледа материалите по досъдебно производство № 24/2013 г. на РУП - Ивайловград намира постановлението на РП - Ивайловград от 08.09.2014 г., с което е прекратила горното досъдебно производство за незаконосъобразно и необосновано.

Разследването е водено формално, а от тук следва и че е водено повърхностно.

Горният извод на съда се обосновава със следното:

1. Показанията на двамата пострадали и свидетели М. и П. са еднакви, идентични в по – голямата си част, като единствено са “приспособени” към конкретната гледна точка, от която свидетелите са възприели съответните обстоятелства. Подобна ситуация обикновено може да се получи при: съвместен разпит на свидетели; при пълна или частична липса на разпит, вместо който на свидетеля се предлага за одобрение и подпис готов или частично готов протокол, към който се добавят някои характерни особености относими към конкретния свидетел; или свидетелите са ползвали при разпита си едни и същи бележки, което също е недопустимо, тъй като бележките могат да служат на свидетеля за подпомагане относно конкретни факти, а не за прочитане, респективно продиктуване. Горните “хитрини” понякога се вършат от некомпетентни и недобросъвестни разследващи органи с цел избягване на трудови усилия. Разбира се възможно е и съвпадението да е случайно или да е резултат на добро наизустяване на текста от страна на свидетелите. Причините са без значение. Факт е, че показанията са идентични в по–голямата си част, което поставя сянка съмнение за формалност на разследването независимо от причините за това.

Ето защо тези два разпита не могат да бъдат годно доказателствено средство въз основа, на което прокурора да се направи обосновани предположения за точното осъществяване на фактите по делото.

2. По делото е установен и разпитан още един свидетел – автомонтьор, който е очевидец на състоянието на двамата пострадали непосредствено след инцидента. Разпита му също е формален. Свидетелят е разпитван единствено във връзка с престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, но повърхностно. Свидетелят е бил значително време в контакт с пострадалите, при което е било възможно да е възприел емоционалното им състояние, а също така е възможно пострадалите и другия свидетел, който е бил с тях да са споделили за твърдяния инцидент с К. – за обстоятелствата, при които са спукани гумите, за заплахите и прочие. Въпроси в този смисъл на свидетеля, а и на другите свидетели /относно това дали са споделили нещо с този свидетел/ не са зададени.

3. Още във вторите си обяснения от 15.04.2014 г. /в първите от 22.03.2014 г. заявява, че не си спомня къде е бил на 02.03.2013 г./, а в последствие и в разпита му като свидетел на 08.09.2013 г. К. сочи, че се намирал във вилата си в с. Бубино, където с майстор правили ремонт. Сочи, че това могат да потвърдят и майстора и съседи.

На свидетеля още при снемането на обясненията, а впоследствие при разпита, не са зададени елементарните въпроси - кой е майстора?, къде и как да бъде намерен, а също и кой са конкретните съседи, които сочи, че са го видели. Това сочи на формалност на разпита. За отбелязване е, че този разпит структурно и по съдържание е твърде сходен с даденото от К. обяснение от 15.04.2013 г., което също сочи на формалност и повърхностност на разпита, поради липса на контролни и уточняващи въпроси.

В разпит от 21.03.2014 г., и то случаен разпит по повод неосъществена очна ставка, свидетелят К. отново сочи за майстора, собственото му име, сочи че знае телефона му, изразява готовност да сътрудничи на разследващите за установяването му и отново разследващите органи не са установили и разпитали този ключов свидетел. Друг е въпроса, че предвид изключителното забавяне на това процесуално действие е възможно свидетелят да не може да установи достоверно къде и какво е правил преди повече от година и половина, но това е въпрос на установяване с качествено извършен разпит, което не е сторено.

4. Свидетелите М., П., Д. и самия К., сочат, че срещу последния многократно са подавани сигнали за незаконен лов, като в жалбата на Д. се сочат и конкретни сигнали, по които вероятно са извършвани полицейски проверки, за което сочи и младши полицейски инспектор Т. Иванов в изготвена справка от 19.04.2013 г.. С тези жалби свидетелите М., П., Д. обясняват времето на сезиране на полицията за инцидента на 02.03.2014 г.. Тези преписки не са приобщени към делото, а в тях могат да се установят данни, които да имат значение за делото, включително свидетели и други доказателства, разкриващи характеристики в поведението на К., които да имат значение за съвкупната преценка на доказателствата от прокурора и за изводите му за наличието или не на достатъчно доказателства за повдигане на обвинение.

5. По делото са приобщени “Характеристични данни”, представялващи справка от регистрите на МВР. В тази лаконична справка е посочено, че спрямо К. са регистрирани 2 броя заявителски материали за престъпления по чл. 144, ал. 2 НК /заплаха спрямо длъжностни лица/ и 1 брой заявителски материал за престъпления по чл. 269, ал. 1 НК /принуда по отношение на орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител/, като има и наложено наказание.

При тези данни по делото не са приобщени доказателства за съдбата на тези заявителски материали. Не е приобщена и справка за съдимост на К., при условие и че делото се води срещу него. От тях могат да се извлекат данни и да се разкрият доказателства характеризиращи К..

Тези доказателства също могат да имат значение за съвкупната преценка на доказателствата от прокурора и за изводите му за наличието или не на достатъчно доказателства за повдигане на обвинение.

6. В изготвените психиатрично-психологични експертизи се съдържат данни за това, че близките на М. и П. имат възприятия на състоянието им след твърдяния инцидент и за споделеното от тях, и не са разпитани. Тези доказателства, при конкретния дефицит на такива, също могат да имат значение за съвкупната преценка на доказателствата от прокурора и за изводите му за наличието или не на достатъчно доказателства за повдигане на обвинение.

Ето защо Съдът счита, че при посочените нарушения на закона изискващ пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, делото е решено от разследващия орган и прокурора при непълнота на доказателствата, довела до неизясненост на фактите относими към престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за които се води производството.

За да се отстрани този недостатък следва да се извършат гореуказаните следствени действия, като разследващите органи добре се запознаят с делото и извършат при необходимост и други такива, обезпечаващи пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата.

По отношение на изложените от жалбоподателяте аргументи за нарушение на закона изразяващо се в неправилно възприемане и анализиране от прокурора на доказателствата по делото, довело до изводи за прекратяване на производството, съдът намира следното:

Изключително правомощие на прокурора е по вътрешно убеждение да определи дали и кой да привлече в качеството на обвиняем /чл. 46, ал. 1 НПК, чл. 246 НПК - Прокурорът повдига и поддържа обвинението..... Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда ...../.

От тук следва и липсата на правна възможност съда да задължи прокурора да повдигне или “снеме” обвинение по определена правна квалификация. В случай, че прокурора неправилно е възприел фактите и незаконосъобразно е отказал да повдигне обвинение, способът за защита е чрез сезиране на горестоящ прокурор, предвид йерархичната структура на прокуратурата и при условията на чл. 243, ал. 9 НПК.

Ето защо съдът не следва да се произнася по другите наведени от жалбоподателите основания за незаконосъобразност на прокуросркото постановление.

Предвид горното съдът намира жалбата на М.Н.М. и П.Д.П. ***, против Постановление от 08.09.2014 г. на РП - Ивайловград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 24/2013 г. на РУП - Ивайловград, в частта относно престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за основателна, поради което и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 постановлението на Районна прокуратура - Ивайловград следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Ето защо, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Н.М. и П.Д.П. ***, против Постановление от 08.09.2014 г. на РП - Ивайловград в частите му за прекратяване на наказателното производство по ДП № 24/2013 г. на РУП – Ивайловград, образувано срещу Н. М. К. за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, и за спиране на производството срещу неизвестен извършител за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК и ПРЕКРАТЯВА производството по Ч.Н.Д № 67/2014 г. по описа на РС – Ивайловград в посочените части.

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.09.2014 г. на РП - Ивайловград по досъдебно производство № 24/2013 г. на РУП – Ивайловград, в частта относно престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Ивайловград за изпълнение на указанията по прилагането на закона съобразно мотивната част на определението.

Определението може да се обжалва или протестира пред ХОС в седемдневен срок от съобщаването му.

Районен съдия: