П Р О Т О К О Л
гр. Ивайловград, 24.04.2014 година.
Ивайловградският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
при участието на
секретаря М.Й.,
в присъствието на районен прокурор ДИМИТЪР ЧОРБАДЖИЕВ,
сложи за
разглеждане, докладвано от
съдията К. Петров НЧД
№ 26 по описа за 2014 година.
На именното повикване в 10.00 часа се явиха:
РП- Ивайловград се представлява от
Районен прокурор Д. Чорбаджиев.
Подлежащият на освидетелстване С.И.М.,
уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично, и със служебният
защитник адв. Д. ***.
С
Уведомително писмо АК – Хасково е известила съда, че за осъществяване на правна
помощ на подлежащият
на освидетелстване М. е
определен адв. И.Д. ***, вписан под № 2947 в националния регистър за правна
помощ.
Съдът
намира, че следва да назначи адв. Д. *** за процесуален представител – служебен защитник на С.И.М.,
за всички съдебни инстанции до приключване на производството по делото.
Поради горното и на основание чл.
158, ал. 4 от Закона за здравето, вр. чл. 26, ал. 2 ЗПП, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА по НЧД № 26 по описа на
съда за 2014 г., адв. И.Д. ***, вписан под № 2947 в националния регистър за
правна помощ, за процесуален представител – служебен защитник на С.И.М. с ЕГН: **********
***, за всички съдебни инстанции до приключване на производството по делото.
Свидетелят И.Г.М., редовно призован, се явява.
Свидетелят Т.П.Ч., редовно призована, се явява.
Свидетелят К.И.М., редовно призован, се явява.
Свидетелят Х.К.Х., редовно призован, се явява.
Свидетелят Н. Д.К., редовно призован
, се явява.
Свидетелят С.Д. Н., редовно
призован, се явява.
Свидетелят С. Петкова М., редовно
призована, се явява.
Вещото лице - Д-р Й.П.М., редовно
призован, се явява.
По хода на делото.
Р.Прокурор:
Да
се даде ход на делото.
Сл.
Защитник адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Предложеният
за освидетелстване С.И.М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото.
Ето
защо
О П Р Е
Д Е Л И:
Дава
ход на делото.
Сне се
самоличността на предложения за освидетелстване, както следва:
С. И.М., ЕГН: **********, роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, безработен, женен, неосъждан.
Сне се
самоличността на свидетелите, както следва:
И.Г.М.,
роден на ***г. в с. Плевун, живущ ***, български гражданин, с основно
образование, вдовец, пенсионер, неосъждан,
баща на подлежащия на освидетелстване.
Т.П.Ч.,
родена на ***г. в гр. Ивайловград, постоянен адрес, гр. Ивайловград, ул. „
Паисий Хилендарски” № 7, българска гражданка, със средно образование, работи,
неомъжена, неосъждана, без родство.
К.И.М.,
роден на ***г***, постоянен адрес с. Плевун, ул.”Люлин” № 3, български
гражданин, с основно образование, работи, женен, неосъждан,
брат на подлежащия на освидетелстване.
Х.К.Х.,
роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, работи в РУП –
Ивайловград, женен, неосъждан,
без родство.
Н.Д.К.,
роден на ***г***, български гражданин, с
висше образование, работи в РУП-
Ивайловград, женен, неосъждан, без родство.
С.Д.Н.
, роден на ***г. в гр. Кърджали, живущ ***6, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, неосъждан, без родство.
С. П. М.,
родена ......г. в с. Ботурче, живуща ***, българска гражданка, с основно
образование, вдовица, неосъждана, без родство.
Съдът
разясни на свидетелите правата и задълженията им по НПК.
Съдът
разясни на свидетелите, които са роднини – баща и брат на подлежащия на
освидетелстване, че могат да откажат да свидетелстват и те заявиха, че желаят
да свидетелстват.
Съдът разясни на свидетелите наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК и те обещаха да говорят истината.
Свидетелите
се изведоха от залата.
Сне се
самоличността на вещото лице, както следва:
Д-р Й.П.М.,
роден на ***г. в гр. Пловдив, живущ ***, български гражданин, с висше
медицинско образование, специалност психиатър, женен, неосъждан, без родство.
Съдът
разясни на вещото лице наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК и
той обеща да даде вярно заключение, съобразно своите знания и опит.
Съдът
разясни на подлежащия на освидетелстване правото му на отвод срещу състава на съда, секретаря и прокурора и той заяви,
че няма възражения.
Р. Прокурор:
Нямам искания. Да се даде ход на съдебното следствие.
Сл.
защитник адв. Д.: Да се даде ход на съдебното следствие.
Подлежащия
на освидетелстване: Нямам искания. Да се даде ход на съдебното следствие.
Съдът
намира, че са на лице процесуалните предпоставки за даване ход на съдебното
следствие, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
Дава
ход на съдебното следствие.
Пристъпи
се към изслушване на подлежащия на освидетелстване.
Подлежащия
на освидетелстване С.И.М.: Знам за какво съм тука. Запознат съм с делото. В
него има част, която е истина, но повечето са лъжи, клевети и злепоставяния. Аз
последно бях на лечение до 09 септември. в гр. Кърджали. Изписан бях от там.
Бях на лечение при д-р У..... От тогава съм ходил на контролни прегледи. Бяха
ми изписани лекарства – антидепресанти, които приемах и се чуствам добре.
Смятам да се занимавам, дали ще е със земеделие, в момента съм безработен,
искам да започна някъде работа. Дъщеря ми вече е на 13 години, живее тука с
майка си. Ние не сме разведени. Грижим се двамата солидарно и искам да давам на
дъщеря си повече средства. Сега примерно отделям 20-30 лева, искам да давам и
50 лева, защото детето все пак си има разходи. Моето семейство не са И.М. и К.М..
И.М. - моят баща, аз не съм го гонил никога от наследствения имот и дом. Той сам, докато аз работех тука в гр.
Ивайловград, помагах на един наш роднина през месец януари, който се занимава с
животни, е напуснал дома, в който той живее на първия етаж. Аз съм на втория
етаж, ползвам две стаи. Банята, тоалетна, стаи, всичко аз съм правил. Аз
претърсих къщата, цялата капеше, беше пропаднала, падна ми тавана на главата.
Не съм го гонил, не съм се карал с него. К.И.М., моя брат, от много години
идва, чупи, кърти всичко в нас. Имаме фризери, имаме животни. Баща ми гледа
кози и овце. Аз имам един заек, само. Кокошки имаме, други неща. Брат ми идва,
бърка във фризера, примерно, фризера е ракла и взема каквото завърне. Аз не съм против това брат ми, жена му и
дъщеря му да идват, да работят, да сеят.
Имаме 15 дка., които сега останаха незасяти, защото баща ми беше наказан.
Беше наказан, че не обработва земите. Той получава някакви субсидии. Той живее
с тази жена – С. П. М. на семейни начала, от около 30 и кусур години. Моята
майка от 6 години е в гроба, заради тяхната прелюбодейска връзка. Аз не съм
против тях, заявих миналата година, юни месец на С.М..*** седнахме на кафе и казах: „Лельо С., аз не ви
се бъркам, живейте заедно, но недейте се бърка на мене”. Тия хора са ходили в гр.
Димитровград, два пъти да ми правят магии. Аз не вярвах в такива неща. Десет
години съм работил като полицай, дознател, но просто те са тръгнали против мен,
но аз не съм против тях. Искам да си гледам детето, със жената се разбираме, и
с дядото и бабата. Това, че имах техника и те я раздадоха на хората, документите
са в мен за техниката, мисля, че един съд вярва на документи, а не на някой да
раздава някои неща дето аз с труд и пот на челото. Купих сламопресата на
времето – 2001 г., заради дъщеря ми, защото разбрах, че ще ме махнат от
полицията. Просто чудя им се на ума как продължават да ровят против мен. Аз съм
бил алкохолика. Той – баща ми на 19-ти
миналия месец беше в алкохолен делириум. Беше вечерта в гр. Свиленград, звънях
на доктора, доктора каза: „Кажи на баща си да намали пиенето. Взема ренаприл за
сърцето, отделно други хапчета. Още се върна на другия ден, брат ми го закарал
до Свиленград с една кола, и първата му работа в заведението в бара, да пие
мента с коняк. Това е убийствено. Аз само като му видя очите знам колко е пиян.
Никога не съм приемал хапчета – антидепресанти и алкохол. Достатъчно умен съм,
за да знам какво ще стане ако приемам такива неща. Нито съм употребявал дроги и
марихуани. Цигари пуша. Спокоен съм. Пак казвам, не съм против тях, нека идват,
но да спре да краде К.. Там където живее баща ми, където спеше, идва К.. Вземе ли
той пенсията на седми, дърпа го за пари. На времето аз бях дознател, той го
преби от бой, К.М., заради едни памперси, той има също дъщеря, една година
по-голяма от нашата. Заби нож в масата. Добре, че е влезнал комшията – бат Г.,
та е спасил баща ми. Аз наистина тогава имах възможност и ги призовах заедно,
него и шурето и ги понабих малко. Сгреших. Може би не трябваше да се бъркам, но
за мен той е един лъжец. Като преценям нещата, цялото ми мазе тука, аз живеех в
този апартамент, в който той живее сега. Беше под наем. Дядо ми беше в “гранично” - старшина, направи така,
че го взехме. Общински апартамент е. Настаниха тях на партийна основа,
гласуват, вижте той се води с адрес с. Плевун, а живее в този апартамент. Гласуват
за бившия кмет – Т., за да махнат мен. Дължах един наем общински, така стана,
че ме изхвърлиха мен. Аз си поддържах апартамента и на цялото блокче керемидите
аз съм сменил. В момента техния апартамент е в окаяно състояние. Те ги мързи да
си изхвърлят кошчето с тоалетната хартия. Пак не съм против тях. Винаги съм им
помагал. Той е епилептик, брат ми. Аз не съм получавал никога епилептични
припадъци. Жена му е толкова мързелива и винаги, когато съм отивал на времето у
тях казваше: „Чиче дай някой лев, М. е гладна”. Аз нямам ли дъщеря да ги дам на
нея. „Кажи на дядо В. да даде пари”. Дядо В. делял К., а баща ми само за него
се грижи. Имаме и сестра, която е във Враца, с диабет, сега и откриха и
дископатия. Тя има също дъщеря. Взеха си момиченце на около 16 години. Аз само
това казах на баща ми: “Отделяй и за на сестра ми детето по някой лев и за И.”
Миналата година на дъщеря ми е дал само
30 лева. Тази година не е дал една стотинка. Детето ще го заплюе, ако го види.
То казва, че няма друг дядо. Казва: „Един дядо имам тате – Х. Г.” , на моята
жена баща й. Моя баща 30 години налива пари в семейството на госпожата М.. Не
съм против това. Това е връзка, така са решили. Сеят, работят, изкарват по
някой лев. Той гледа внуците й, даже и правнуче има. Не му се бъркам, не съм му поискал една стотинка
от миналата година, шести месец, но дължат тука в това дело, че аз съм му
вземал. От юни месец миналата година, тогава му поиуисках за дъщерята и ми даде
наистина 20 лева и аз й ги предадох тука, като дойдох и казах: „Тате това са от
дядо ти”. Но това да твърди, че преди един месец, аз съм бил на лечение. К. го
твърди в жалбата си, че съм бил на лечение в Кърджали в болницата, това са
пълни лъжи. Според мен г-н прокурора трябва да се самосезира и да им образува
на тях по чл. 290 от НК, защото всеки има нерви, всеки може да се разболее. Не
им пожелавам да са болни. Познавам
вещото лице. Работили сме заедно, когато бях дознател. Знам, че човекът не е
робот. Бях наистина в една депресия. Първия път като ходих на лечение 2012 г.
09-ти месец д-р Д. Д. и целия персонал на болницата ми помогнаха много, но след
това другите два пъти бяха излишни. Аз не съм направил нищо. Те са се обаждали
на д-р Д.. Брат ми има телефона, по
никое време на жената в Харманли. Като отидох втория път ми каза: “Кажи на брат
си да не ме притеснява по никое време.” Аз докато бях там, не ми пратиха нито
една стотинка. Как съм изкарал, все пак всеки иска да пие един чай, едно кафе,
или да хапне нещо, или да излезе навънка. Даже като реши да ме изписва
втория път д-р Д., беше ми взел личната карта, книжката,
дебитните карти и беше теглил от моята карта пари, които аз не установих колко
е теглил. За какво му е била според Вас моята книжка, да кара може би. Аз
имам „С”
категория от 1997 г.. Бяха изкъртили, господин съдия, дадох на Х.Х. –
полицая ключа, втория път като ме пращаха на лечение, то беше естествено с
полиция, и му казах: „Иди с К. в къщи, отключете и ми вземи бельо, кърпи и
нужното”, защото знаех, че ще постоя там. Те изобщо не са се обадили на Х.,
отиват къртят вратата и отвътре, като имате предвид, че имах един златен
пръстен, който щях да подарявам на дъщерята, и той беше изчезнал. И мои неща,
телевизора ми. Счупил ми дистанционното, хвърлил го в печката. После ми донесъл
К. някакво дистанционно универсално, което никога не тръгна. Аз не заключвам
моята стая за нещо, че вътре има ценно, но как ще къртиш, това все едно да
отидеш в някой апартамент, да ритнеш вратата и да влезнеш. Те ме обвиняват в
неща, които не са верни. Десет процента може да са верни. Нали, всеки като
дигне нерви. Вярно е, че съм повишавал тон на баща ми – да. Бяха дошли едни
наши роднини една вечер и аз наистина го
ударих 2-3 и 5 шамара може да съм му ударил. Той ме е бил много повече, даже и
психически ме е тормозил много пъти. Идвал е горе в стаята ми, аз работех към
общината, Т. Ч. при мен почна кметски наместник, преди това при друг кмет
работех. Той идва и казва: „Ти не ме слушваш”. Кого да слушам, аз съм на 45 –
46 години, имам дъщеря на 13 години, щял
съм да слушам някакъв алкохолик. За мен той е чист алкохолик, хроничен
алкохолик. К. е същият. Работи тука на едни камъни. Всяка вечер той употребява
толкова алкохол, който никой не употребява, но аз пак казвам, докато съм приемал
хапчета – антидепресанти, не съм употребявал никога алкохол, защото д-р Д. ми
обясни ясно какво ще стане и просто тука не опира до алкохол. Аз съм работил 10
години полицай и съм карал на кафета и знам какво е, и не съм пушел 10 години цигари
даже. Той винаги е твърдял защо пушиш. Не им са бъркам, да правят каквото
искат, да живеят с тази жена.
Р.
Прокурор: Имало ли е заплахи, насилие към баща Ви, че ще го убиете.
Подлежащия
на освидетелстване С.И.М.: Не! Аз бях Ви
казал, че месец януари бях тука при Д., ако
трябва него ще извикаме да каже. Миналия месец заплахи не е имало. Той не ми
говори от месец януари. Той като спря да ми говори и избяга в другата къща и аз
не му говоря. Аз бях тука и помагах на това момче. Прибирам се - той заявил на
всички в селото на свеслушание „Халал да му е на С. тази къща”. Аз не съм го
гонил от тази къща. Тя е наследствена, ние сме четири човека, всеки има по една
стая, салони два големи. Голям двор, а другата къща е на други хора. Той все
пак ми е баща, въпреки, че пред двама полицаи в стаята на полицията, той заяви
пред двамата полицаи П. и Б., че не съм
от него. Аз така го разбирам, не съм от него,
значи “не ми е син”. Той се е отрекъл, че ми е баща. Това беше още юни
месец миналата година. Сега, имаше едно куче, което беше вързано, вътре както
влизаме, имаше външна врата, през която влизат животните - има пет кози. Това
беше август месец миналата година, ами ти влизаш и постоянно има изпражнения,
бълхи, кърлежи. Дадох му хапчета, аз даже му бих ваксина. Негово куче, наше и
аз го храня, и аз му давам да яде, то тръгна да ме хапе. Наистина го ударих. Някой
като заколи една агне или яре, прасе и него ли да обвиним. За едно куче... Като
го ударих, не, че умря веднага, но взе едно такова, не е текнало кръв и аз го
сложих в един чувал, беше живо кучето и викам, че ще го оставя от долу. И това
са го видели тези свидетелки, дето го сочат. Оставих го там и наистина после
може да е умряло. После взехме друго куче. Аз купувах и гранули. Аз като ловец
съм имал три кучета. Аз уважавам животните. Коте имахме, изчезна също. Тука в
гр. Ивайловград бях след 07.01.2014 г.. Викна ме Х. Д., има около стотина –
двеста животни. От 07.01., горе-долу 07.02. бях тука. Даже може и до 10-ти да
бях. Аз като се прибрах, една жена магазинерка ми каза, че той заявил на
всеслушание, че съм го гонил. Аз не съм го гонил и не съм го заплашвал. Той ти
казва „Халал да ти е къщата” и избягал в другата къща. Аз звъннах на моите братовчеди
в гр. Свиленград и те казват: „какво прави той там, ние ще идваме да слагаме “Булсат”.
Аз не съм го гонил. Как ще го гоня, той, нищо, че се е отрекъл от мен, аз го
имам за мой баща. Аз ходих на контролни прегледи и се чуствам добре. Изписаха
ми Липонекс, който ми казаха да вземам ако
почуствам притеснение, ако
чуствам, че не мога да спя вечер, да вземам по едно хапче. Аз спя нормално. Ходя
през ден в гората. Паса животни. Изминавам по 20 – 25 км. за един надник от 20
лева. Прибера се, изкъпя се, хапна, и си лягам. Еми примерно една малка ракия
или една бира, може да съм изпил, но никога не съм вземал, пак заявявам,
антидеприсанти и алкохол. Това е глупост. В момента не ползвам антидеприсанти. Като
ме изписаха от Кърджали, д-р У., на 09 септември миналата година си
приемах редовно хапчетата. После ходих на контролен преглед при нея, консултирах
се и тя ми каза “За мене ти си добре”. На 09 септември ме изписа и близо месец
и половина-два ги пих. От ноември не съм вземал, но аз съм нямал нужда. Аз спя
нормално и се чуствам спокоен. Искам нещо да създам, да се грижа за детето си.
Аз знам какво е в Хасково, в Болярово, сега в момента излиза селскостопанстата
работа. Ако аз отида там, не мисля, че имам нужда от отиване там. Просто ще
стоя, детето ми ще пита къде е баща ми и винаги го е заявявала на съученици и
на майките им “Татко искам да го виждам по често”. Защо трябва да отивам там и
да стоя там, да не изкарвам, като мога на ден да вадя и по 50 лева. Не ме
мързи. Никога не съм се напивал от близо 15 – 16 години. Аз знам как да пия и
не пия някакви ментета, както ги пие И.М.. Той беше свършил. Докторът каза на 19-ти миналия месец. Аз бях дознател в полицията. Пратиха ме на
реподбор. Честно ще ви кажа, защо се махнах. Поискаха ми 36000 лева, а като
ходих на реподбора, заявиха, че искат да отвлекат дъщеря ми в Гърция. Явих се
на реподбора, всичко мина, не дадох парите, защото не знаех като ги дам, дали
няма да ми заведат производство, но съм много доволен от тази работа, която съм
вършил и съм работил с всички и тази зала на мен ми и много скъпа и този съд и
прокуратура и всичко. Аз вярвам в закона. Никога не съм лъгал. Сега една
благородна лъжа. Мисля, че всички хора ако са честни и съвестни, да не
злепоставят другите, да не клеветят, просто всички ще сме добре. Ако доктора
каже, че трябва да приемам някакви лекарства, винаги ще ги приема. Аз вярвам на
докторите, вярвам на д-р М., на д-р Д., на д-р П., на всички. В момента не
живея със съпругата си. Всичко е свързано с това, че ме махнаха от полицията. Какк
да кажа, тя е малко “галена Богданка”. Тя не е добре с едното око, беше на
работа и тя към общината. Не е свързано с пари. Бяхме се поскарали. Човек не
бива да бие жена си, защото си бие главата. Наистина ударих я, за което съжалявам
много. Това беше една моя голяма грешка,
но и тя ме е удряла и ме е ритала. Ние нямаме развод. Солидарно се грижим за
детето. Уважавам и дядо си и шурето е в гранична полиция – сержант. Където се
видим, се поздравяваме, и баба си уважавам много. Работели сме на времето и
животни сме гледали тука, и крава имахме. Бил съм на работа и съм ходил и след
животните. Задружни бяхме. Просто това, че не живеем заедно, не значи, че сме разведени, според мене.
Р.Прокурор:
Нямам въпроси.
Сл.
защитник: Нямам въпроси.
Д-р М.:
На последък пиеш ли?
Подлежащия на освидетелстване С.И.М.: Не! Пия
кафе. Примерно, пак казвам, една малка ракия за моето телосложение. Аз се
чуствам добре. За отмора, като се върна, примерно 20-25 км., когато отивам с
животните. Пийвал съм в кръчмата пред всички, защо да се крия, но не съм
злоупотребявал и да правя работи.
В.Л. Д-р М. Нямам други въпроси.
Пристъпи се към изслушване на свидетелите.
Въведе се свидетелят И.Г.М..
Св. И.Г.М.: Аз въобще в тази къща не мога да
живея. Музиката докрай свири. Даже хората от махалата казват на мене: „И.,
каква е тази музика по цяла нощ. Ние не можем да спим”. Той почна да се заканва
на мен с убийство. Аз въобще спокойствие нямам. Не мога да се прибера в къщи.
Принудих се да отида в друга, съседна къща да живея. Обаче дойде и там да ме
такова, да ме заплашва с убийство и в другата къща. Не знам защо, той ще каже. Изкърти входната врата, външната
врата. Желязна врата, стабилна врата, на другата къща, където се преместих да
живея аз. Аз отидох да живея в къщата на
един мой братовчед. Тя не е в съседство с нашата. Малко по-далече е, но в
същото село. Дошъл и счупил портата. Аз през това време, като чух, че се трака
и се блъска, избягах. Това беше на
сутринта, но не мога да кажа кога стана. Горе-долу месец може да има, тази
година. Влязъл вътре. Никой не ми е
казал. Аз като излязох от къщи, видях го той чупи там, блъска, и влязъл в
стаята и чаши чинии, дето имаше в стаята, всичко е потрошено. Не ми казвал
защо. Аз с него въобще не съм приказвал. Ставаше въпрос за един плуг. Бяхме го
дали някъде да работят с него. Казваше:
„Плуга до довечера да е тука, ако не е тука кървава баня ще има”. Той
плуга не е негов, плуга е мой. Това с плуга ставаше по-напред. Когато изкърти
портата на къщата не е говорил въобще. Аз като разбрах, че чука блъска, аз
избягах от къщата. Отидох по баира. Аз в селото не мога да влезна. Като взе да
чука и да блъска, аз излязох през градина. От къщата може да се излезе от две места. Едното место
е от западната страна на къщата, а другото е от
северната страна на къщата. Аз избягах от тази страна, където той не е
блъскал. Той не ме е заплашвал в новата
къща. Аз разбрах, че всичко е изпотрошено.
Друг не може да бъде. Аз не го видях тогава. Когато избягах, аз него не го
видях, защото той е отпред, а аз от страни избягах. Щом като има такова
блъскане, аз разбрах, че друг не може да бъде, но не съм го видял. Това ставаше
сутринта, не беше светло още. От там избягах по баира. Искам да кажа нещо за
добитъка. Той казва: “Тия бълхатари да ги махнеш от тука” , ставаше въпрос за
козите. Един пръч имах около 100 килограма. Една сутрин отивам и пръча е в
безнадежно състояние, ще умира. Разбрах,
че слабините му - одрани. Беше жив още, но след около един час умря и го
занесохме на карталите. Към два месеца
може да има. Към края на февруари може да е било. Имаше и три ярета от таз
годишните, умряха за една две седмици. Каква е причината, що е не знам. Една
вечер съм в кръчмата, той идва и се лигави с мене. Аз избягах, отидох на
съседна маса. Той дойде пак, блъсна ракията и я изтури. Лигави значи приказва
едни такива работи несвързани. Не можах да разбера точно какво, но имаше хора
там и те казваха: „какво става тука, като е това нещо” Аз бях на една маса,
отидох на друга маса, той дойде и на другата маса. Тука месец я има, я
няма. Аз бях в кръчмата, той идва с
братовчеда двамата и вика: „Братовчеда ще дойде, трябва да дойдеш да отключиш”,
за тази къща, където се преместих да живея става въпрос. Този братовчед, който
живее в гр. Свиленград.
Подлежащия
на освидетелстване М.: В Любимец живее.
Св. М.:
Аз казах добре и тръгнахме тримата с братовчеда, отидохме до вратата. Мъчеха се да отключа и
от там вече не помня нищо. Удариха ме. Той ли ме удари, друг ли ме удари не
мога да разбера. Паднал съм в несвяст. И аз се освестих и се намерих отвънка,
на 15-20 метра от външната врата и той
ме държи за ръката. Аз бях пил една ракия, не повече. Той ме държеше,
братовчеда го нямаше. Те бяха дошли с кола, колко човека. Като ме държеше не
помня какво ми е казал. Като се освестих разбрах, че ме държи за ръката той. Аз
му викам: „Как не те е срам, как не те е грях, срещу баща си да посегнеш, да го
удряш”. Аз го видях като се освестих. Не помня кой ме удари. Аз не видях кой ме
удари. Аз не знам кой ме е ударил. Или някой от ония момчета ме удари или той.
Аз като му казах: „Как не те е срам, как не те е грях, срещу баща си да
посегнеш, да го удряш” той стана и изчезна. Остави ме и изчезна. На сутринта
шапката я намерих там на вратата. Това става в тази къща, която е на
братовчеда. Той ме държеше за китката на ръката. Какво проверяваше, не знам. Аз
като се освестих видях, че ме държи за ръката. Той нищо не каза. В тая кола
бяха няколко човека и една братовчедка ми каза: „Качиха се горе, на горния етаж
и с лампичка светеха, търсиха изглежда нещо” . Кои са били не знам. Една братовчедка
ми каза на мен. Тя е насреща. Удара не е бил наблюдаван. Ние тримата отидохме,
но в колата имаше хора. Колата си беше там. Като се освестих, колата я нямаше.
Нямаше никой. От колата не знам дали се е виждало кой ме е ударил. Не знам
братовчедката дали е видяла кой ме е ударил. Или той ме е ударил, или онова
момче – братовчеда. Не знам. Аз ходя в кръчмата. Алкохол употребявам, но не
повече. Една чаша. В болница в гр. Свиленград не съм лежал. Ходихме на преглед
в гр. Свиленград преди месец и половина. Не съм лежал там на лечение. Изписаха
ми едни хапчета. Имал съм кръвно и ми изписаха едни хапчета. Не ми казаха нищо
за алкохол да не пия. Аз живея в къщата на братовчед си. Имам друга къща,
нашата къща, в която живеехме заедно
по-рано. Живеехме на различни етажи. Той беше на горния етаж, аз бях на долния.
На горния етаж се влиза през коридора. От моя етаж трябва да отидеш на горния. В
друга, трета къща не съм живял. Той системно ме заплашва и затова съм подал
тъжбата. За здравословни проблеми той да има - не знам. Той си знае. Мисля, че
три пъти е лежал в Хасковско, не знам как се казваше и в Кърджали един път. Ако
има зравословни проблеми, той си знае. Психически проблеми има разбира се. Щом
вади нож и вика с този нож “ще те заколя”, “ще заколя Грамена”, “ще заколя”
тоя, оня. Не знам да има странно
поведение. Случая с козела и яретата, аз не съм го видял, обаче се съмнявам, че
е той. Друг не може да бъде. Друг не може да влезе в моята къща. Когато отидох
да живея в другата къща С. ***. Тоя година мисля, че за два – три дни е бил
тука в гр. Ивайловград. Кози ли пасял, какво е правел, не знам, не мога да ви
кажа. Знам, че С. редовно употребява алкохол. Даже една сутрин той отиде с козите и когато него го няма аз
тогава влизам в моята си къща. Влязох и гледам на масата една чашка, помирисах
– ракия и през това време когато отиваше нататък към козите, една герюлтия,
едни псувни, явно той е пил ракия преди да отиде с козите на баира. Това беше
преди 15-20 дена. Аз един път съм го
видял, но хората от селото викат редовно си носи алкохол. Ние като живеем
заедно да няма да му бъркам в торбата да
видя какво има. Да залита, да се въргаля не съм го видял, но той рука, вика,
псува, ще ви коля, тоя ще заколя, оня ще заколя, е такива работи. Тогава много
ясно, че е пил. Няколко пъти съм го виждал така. Сега от една – две седмици не
съм го видял нищо да прави. Преди това се събират в една къща в село, ядат,
пият, при негови познати и тогава вдига гюрлотия. Аз не седя там при него. Аз
като го видя бягам. Аз усъмвам някой път
по улицата, по кошарите. Не мога да се прибера в къщи.
В.Л.
Д-р М.: Само когато е пиян ли ги прави
тези работи, когато се напие?
Св. И.М.:
Да! Когато не е пил не ме е заплашвал. Въобще не ме закача. Минаваме и се
разминаваме, все едно, че няма нищо. Когато не е пиян, някой път контактуваме,
приказваме си някой път, някой път - не. Къщата е моя собственост . Моя лична.
Имам натурален акт, всичко имам. На мое име е . Съпругата ми е починала преди 6
години. По натурален акт, къщата се води на мое име.
Подлежащия
на освидетелстване С.М.: Той като спря да ни ме говори и аз не му говоря. Той
все пак ми е баща. Аз го уважавам. Аз не съм го удрял. Да не го е ударил някой
от Свиленград. Аз му пипах пулса. Имаше пулс. Закарах го в къщи. Говорих му един
час. Да не се бърка в този дом. Той всяка вечер спи при С. П. М..
Св. И.М.:
С. не ме е удрял. Заканва се, обаче не ме е удрял. От есента ми се заканва. От
тогава ни се изостриха отношенията. Заканваше се, като казваше: „Ще те убия” ,
държи един нож и вика: „Е с този нож ще
те убия”. Вика: „Плугът ако до довечера не е тука, кървава баня ще има” . Това беше есента. От есента се изостри
положението. За плуга той редовно го повтаря, все го повтаря едно и също нещо.
Последния път когато се заканваше беше есента. С.М. я познавам. Ние от 9 години
работим заедно, с нея и една моя братовчедка. Работим градинки, бостани,
бахчички. При нея не съм живял. Как ще отидеш в чужда къща. Нямам никакви
емоционални и интимни отношения с нея.
Р.
Прокурор: Нямам въпроси.
Сл.защитник:
Нямам въпроси.
Въведе
се свидетелката Т.П.Ч..
Св. Ч.:
Познаваме се с подлежащия на освидетелстване. Няма как да не се познаваме.
Живеем заедно в едно село - с. Плевун. Чувам, че имат проблеми в семейството
си. Баща му ми споделя какви проблеми има и той /сочи С.М./ ми е споделял, но
аз не съм очевидец на нищо. Не съм
видяла нищо. Лично пред мен нещо да е ставало няма. Баща му се оплаква за
обикновени проблеми в къщи. Не знам колко са обикновени. Много пъти, един, два
пъти баща му е идвал, точно не мога да кажа, идва и се оплаква, че в къщи имат
проблеми, че се карат. Не знам до бой дали са стигали, нямам представа, не съм
била очевидец. Имат някакви проблеми в къщи. Не знам как да се държи странно.
Някой път, когато примерно алкохола е в повече, може би, но аз само предполагам. Не съм видяла. Очевидец
не съм била на нищо. В селото го виждам всеки ден. Случвало се е да го видя и
пиян, но да се разминем, да го видя някъде да седи, но да седим заедно, не.
Странно да се държи не съм забелязала. Понякога чувала съм го да вика, нещо да
се ядосва, да се кара. Най-често с баща си има проблеми. С други не съм го
видяла да се държи агресивно. С мен дори да е пил се държи добре. Колкото и да
е пиян ми отговаря както трябва. Говорим си нормално. Проблемите са между
двамата с баща му. Виждала съм го пиян, но към мен лично няма никакъв проблем.
Нито ме е обиждал, поздравява, говорим си. Един път го бях видяла в много
притеснено състояние. Много беше изнервен. Поздравих го и той ми отговори
нормално. Аз мислех, че ще ми отговори не както трябва, но той ми отговори
както трябваше. С мен се държи добре. Проблемите са, сигурно са там в
семейството. Нямам спомен с друг от селото да се е карал и да се е бил. Веднъж
или два пъти мисля, че съм се обаждала в
полицията, но по молба на баща му. Има и комшии, които казват, че чуват вечерно време музика, виканици. Не мога
да кажа колко често. Сега наскоро не съм чувала за скандали. Мисля, че преди
нова година бяха тия неща, не мога да си спомня точно. То може да се провери,
кога съм се обаждала примерно в полицията.
В.Л.
Д-р М.: Да се страхуват хората от него в селото. Да всява страх.
Св. Ч.:
Аз пак казвам, казвали са комшиите, че чуват
нещо, че има музика. Комшии не е нападал. Пак казвам, че проблемите им
са в къщи. Не съм чула и не съм виждала
лично аз да се карат. Имаше един дядо, който почина, той ми беше казал. Аз не
съм ги чула никога пред мен да се карат
или да се бият. Идват в къщи или на
служебното място и казват това и това стана, скарахме се, сбихме се, той ме удари, той ме дръпна, но аз не съм го видяла. Мисля, че С. не е
идвал да се оплаква. Може да е идвал да си говорим, но ей така. Преди живееха в
една къща, но сега не. С. си живее в къщата, а
баща му се премести в друга къща. Къща
на техни роднини. В момента живее там. От месец, два, не мога да кажа точно от коя дата. Обикновено като имат проблеми, съм чувала,
че той отива в тази къща, за да са
разделени. В тази къща не живее никой. Тя е на техни роднини и е оставена.
Р.Прокурор:
Нямам въпроси.
Сл.
Защитник: Нямам въпроси.
Въведе
се свидетелят К.И.М..
Св. М.:
Аз съм брат на С.. За него мога да кажа,
че е агресивен. На мен лично ми се е заканва да ме намушка с нож. Това беше в
къщата ни в село. Беше миналата година, незнам точно кой месец беше, но беше
лятно време. Имахме един спор с него. Скарани сме от много време. Ние не се
разбираме. Не поддържам никаква връзка с него. Аз си отидох на село, баща ми
беше купил от магазина нещо да обядваме
и два литра бира „Ариана” и той
се закани да ме намушка с нож. Изгони ме от къщата и аз избягах. Кой ще
предпочете да умре. Съдя по това, че той
първо уби домашните ни животни.
Имаше едно куче той го уби по особено жесток начин, с железен прът. След
това другите ни животни. По последна информация, която имам, три. Информацията
ми е, че цялото село говори така. Аз лично не съм го видял, обаче в селото така
говорят. За кучето, че го уби с железен прът знам, защото след няколко дни като
си отидох на село, пръта беше на мястото където беше кучето. Кучето го нямаше,
а пръта беше там.
Р.
Прокурор: Тъжбата е Ваша. Вие искате той да бъде лекуван. Защо точно такава е
тъжбата. Защо такова желание сте изразили, а не казвате примерно заплашва ме.
Защо не подадете сигнал, че ви заплашва. Защо мислите, че трябва да му се
налага някакво лечение на него. Цялото дело е точно за това. Ние преценяме дали
има нужда от принудително лечение. Затова е образувано делото. Кажете защо
мислите Вие, че трябва да има принудително лечение и защо. От какво болест е
болен. Молбата Вие е да бъде лекуван.
Св. М.:
Аз не зная от какво болест е болен, но скача на бой. Заканвал се е на баща
ми. Дали е болен аз не мога да кажа. Той е лежал
в психиатрична клиника. Не съм виждал признаци, че този човек страда от някакво
заболяване. Не! Не съм видял признаци.
Там има вещи лица, които трябва да докажат. Поведението му е, че той става агресивен.
Още един път казвам, налита на бой. Това се случва след употреба на алкохол.
Когато не е употребил алкохол, за това нямам сведение. Не мога да кажа, но след
като е употребил алкохол, той става агресивен и заплашва с убийство. Мен ме
заплаши миналата година лятото. От тогава до сега много рядко. По принцип
избягвам да се виждам с него, защото не желая с него да контактувам. От
миналата година от лятото се виждаме от разстояние. Избягвам с него да се
засичам. От разстояние, когато съм се засичал с него, някакви действия спрямо
мен не е имало. Миналата година лятото, когато ме заплашваше, не мога да кажа
дали беше употребил алкохол. Не знам дали е употребил алкохол. Аз не живея там
и не знам. Ако е изпил само 100 гр. домашна ракия, няма как да разбера дали е
употребил алкохол. Тогава не изглеждаше пиян. Ние сме в конфликт с него от
много време. Не мога да кажа приблизително, но не се разбираме. Знам, че е
заплашвал баща ми. Лично не съм видял, но го е заплашвал, щял да го насече с
брадва, да го връзва с въже. Нямам точно информация, точно кога, тази година е
било, но точно не знам кой месец е било.
Така научавам, така говорят, цялото село така говори. Баща ми да ми е
казвал, не помня такова нещо. Нямам спомен аз да съм го питал. Един път го бях
попитал. Не мога да помня, точно кога е. Тази година, но не мога да помня всеки
един ден. Аз много рядко си ходя там, мога ли да помня всеки един ден какво съм
говорил с даден човек. Един път съм го питал, вероятно тази година е било и той
ми отговори, че го е заплашвал. Нищо подробно не ми е разказал. Попитах баща си
дали е вярно, че го е заплашвал да го насече с брадва и да го върже с въже и
да го разкарва по центъра на селото, и той каза: „Да”.
Сл.
защитник: Заплахата срещу Вас е била миналото лято 2013 година, защо подадохте тази жалба едва седем
– осем месеца след тази заплаха.
Св. М.:
Защото той не спира да тормози баща ми. Аз се обаждам на баща ми по телефона и
той е ходи даже долу в къщата, където
живее баща ми. Разбил там вратите. Ходил обърнал всичко с краката нагоре. Това ми го каза баща ми. Той ми каза, че брат
ми е отишъл, счупил е вратата и е влязъл в къщата.
Сл.
защитник : Нямам други въпроси.
Подлежащия
на освидетелстване: Той каза, че съм
искал да насича баща си с брадва, да го връзвам, да го влача. На коя дата
точно, защото аз съм бил в гр. Ивайловград 20 дни от януари до февруари.
Св. М.:
Не помня датата.
Съдът
предяви на свидетеля жалбата с вх. № ЯИ 785/ 21.03.2014 година.
Св. М.:
Тази жалба от нас е писана. Този ден бях
на работа, полицаите дойдоха долу във
фирмата защото бяхме се оплакали и те дойдоха и пуснахме жалбата. Ние се бяхме
оплакали устно. Дойдоха полицаите и казаха да напишем жалба и ние написахме
тази жалба. Писали сме на жалбата
20.03.2014 г. Датата може да съм объркал. Колко дни, след като се оплакахме,
дойдоха полицаите, не помня. Не дойдоха същия ден като се оплакахме. По-късно
дойдоха. Във времето когато се оплакахме и докато дойдат полицаите не е имало
конфликтни инциденти. Жалбата е подадена на датата, на която е писана. Не си
спомням, когато дойдоха полицаите дали веднага написахме жалбата. Жалбата я
написах долу във фирмата, в която работа, в стаята за почивка и я предадох на
полицаите. В момента там я предадох на полицаите. Те казаха да подадем жалба и
аз я написах. Не знам вече какво да мисля, много неща се случиха.
Р.Прокурор:
Нямам въпроси.
Сл.
защитник Нямам въпроси.
Вещото
лице д-р М.: Вие казахте, че сте отдавна в лоши отношения с брат си. От отдавна,
какво да разбираме. Преди да започне да пие.
Св. М.:
Преди да започне да пие - не! След това.
В. Л. М.: От кога започна да пие.
Св. М.:
Мога ли да кажа, аз не живея в село и не
знам от кога пие. Не мога да кажа от кога пие. Аз не живея там, не знам кога е
започнал да пие.
Сл.
Защитник: Нещо има противоречие. Вие казвате, че ни се влошиха отношенията,
когато започна да пие, а кога почна да пие не знаете, тоест от кога ви са лоши
отношенията. На колко години бяхте когато си развалихте отношенията.
Св. М.:
В момента аз съм на 36 години. Преди отношенията ни са били добри. Не знам за
какво ни се развалиха, нека той да каже. Аз не искам да поддържам никакви отношения
с него, защото той е агресивен, налита на бой и директно съм отказал всякакъв
контакт с него. Това е от три години, да кажем. Не съм сигурен плюс, минус.
Плюс, минус, година най – много.
Съдът установи,
че следва да се извърши допълнителен разпит на свидетелката Ч..
Пристъпи
се към разпит на св. Ч..
Св. Ч.:
Аз съм чувала за някаква разбита къща. Баща му е казвал. Един ден като се
видяхме той каза: „ Снощи е идвал, разбил е вратата” и така нататък. Аз лично
не съм ходила да видя. Оплаквал ми е се, че го заплашва, както казва К., чува
ла съм такива неща. За къщата не съм ходила да видя. Не знам повече. Само той ми се оплака. Става въпрос
за тази къща, в която в момента живее. Мисля, че беше есента на миналата
година.
Р.Прокурор:
Нямам въпроси.
Сл.
Защитник: Нямам въпроси.
Въведе
се свидетеля Х.К.Х.:
Св. Х.:
Работя в полицията и обслужвам, почти целия район на горе, с двама младши
полицейски инспектори. Обслужвам и с. Плевун. Познавам С.М., познавам И.М.,
познавам брата на С.М. – К.. Със С. сме работили около четири-пет години
заедно. Не си спомням точно коя година напусна полицията. Не мога да кажа и
точни причини за напускане. Дали е било
доброволно, сам или, не мога да кажа причините. Като особености, които съм
забелязал в него, единствено дето имат техни взаимоотношения, при тях си с
родители, близки, познати. Иначе не е извършвал нещо конкретно тежко. По
характер, не мога да кажа болен ли е, какво е. Не сме имали конкретно големи
проблеми. Имало е моменти, когато е бил под въздействие на алкохол или нещо да
е буйствал. Често да го нарека, не мога да кажа, че е често. Не мога да кажа и
рядко. Явно е умерено. Имали сме случаи, когато са имали пререкание с баща си и
с брат си. Ходили сме. Конкретно с баща му, сме ходили на сигнали и след това
сме го карали за лечение, когато е имал проблем. Той самостоятелно си е отивал.
Ние не сме го хващали насила. Той си знае, кога трябва да отиде и си отива. Не
мога да кажа на какво лечение конкретно
отива. Не съм вещ в тази област.
Сл.
защитник: Последния път, кога имахте проблем с него, както казвате по повод
употреба на алкохол. Дали е по повод употреба на алкохол.
Св. Х.:
Дали и по повод употреба на алкохол, това не мога категорично да го кажа, дали
е под въздействие на алкохол. Конкретно
за последния случай имаха някакво пререкание с баща си в тях. Той не искал да го
пуща на улицата. Беше такъв случая, не си спомням точно. Проблема е между тях в
семейството, но хората явно някакъв страх
ли изпитват и аз не мога да го разбера точно. Не мога да го кажа по най- точния начин, защото
не съм вещ. Последния случай, който беше дето съм ходил е, че някакъв човек бил
му дръпнал някакъв стол. Той паднал. Това беше на скоро месец март. То е било в
кръга на веселбата, доколкото разбрах, защото са празнували 8-ми март. Цялото
село са се били събрали. Тогава ходихме. Държанието му с нас беше нормално. Не
мога да кажа, че се е държал лошо. Конкретно за психически прояви не мога да
кажа. На това, което съм присъствал и знам. Те си имат някакви техни
взаимоотношения, какво искат да делят, какво правят, не мога да кажа. На скоро
след употреба на алкохол не съм го виждал. Аз общувам постоянно с него и
контактувам, когато посещавам района. Аз лично като полицай не съм го виждал
толкова пиян. Виждал съм го да употребява алкохол, но след това не съм
установявал да е правел нещо. Не мога да кажа, че психически не е добре. Не
мога да го преценя. За бащата, чувал съм,
че и той употребява алкохол. Аз не мога да кажа, че не употребяват алкохол и
двамата. Чувал съм, че употребяват, но
колко и в какви количество - не знам. За агресивност на бащата не мога да
кажа. Доколкото знам в момента бащата живее при тази жена, която е
пред залата. Общувам с хората в селото и те ми казват. Мисля, че се казва С.,
точно не и знам името. Така говорят хората в селото. Какви са причините - не
знам. От колко време живее там - не знам. Не знам точно къщите. Зная тяхната
къща, но другите къщи не знам. Аз не съм ходил на сигнал за разбита къща, може
някой друг колега да е ходил.
Р.Прокурор:
Нямам въпроси.
Сл.защитник:
нямам въпроси.
Въведе
се свидетелят Н.Д.К..
Св. К.:
С. го познавам от около 15 години. Като
започнах работа, той беше в полицията на работа. Работи около 6-7 години и след
това напусна. През това време сме били почти всеки ден заедно, както на работа,
така и извън нея. Покрай него познавам и
баща му, и брат му. След като се запознахме, сме работили доста често заедно и впечатленията
ми за него са, че е един сериозен човек и винаги съм разчитал на него. Просто
съм имал колега – партньор в истинския смисъл на думата. После по някакви
причини имаше проблем, доколкото знам в семейството. Започна да си има явно
проблеми, не мога да кажа точно поради каква причина той напусна. Тогава се затвори в себе си и почти не сме
контактували. Когато съм ходил по служба в с. Плевун съм искал да се видим,
виждали сме се, но си личеше, че той страда от нещо, в смисъл има някакъв
проблем. Помагал съм му с каквото мога и съм му давал кураж да не се оставя така, защото просто се беше оставил.
Явно раздялата със съпругата му, не живееха заедно, мисля, че това даваше
ефект. Няколко години след това се усети едно, така наречено, съживяване от
негова страна и желание да продължи да си живее нормално. Започна работа по временни заетости.
Контактувал съм с него, като в разговорите съм оставал с впечатление, че той се
е променил, в смисъл, че отново си е същият, какъвто си беше. Не съм имал
някакви впечатления, с поведението да е показвал нещо анормално. Чувал съм, че
има проблеми с баща си и с брат си. Даже аз лично, не, но колеги са ходили по
сигнали в с. Плевун. Там са имали пререкания, най-често с баща си, защото с
него са живеели заедно. Майка му знам, че преди няколко години почина и те
останаха сами. Брат му знам, че живее тука в гр. Ивайловград, до колко се
срещат, или не, нямам представа. Имало
проблеми в селото. Знам, че са ходили на сигнали, поради някакви техни
взаимоотношения, мисля че по сигнал на баща му, но нищо повече. Наскоро нямам спомен да е имало сигнал.
Преди няколко години е било. Знам, че
употребява алкохол, но да злоупотребява, не знам. Виждал съм го когато е
употребил, когато е в настроение. Когато е употребил алкохол не съм забелязал
нещо анормално, напротив става по весел и се държи по този начин, ние все пак
се познаваме и мога да кажа даже, че ми е приятел. За баща му не мога да
твърдя, че употребява алкохол. Поне аз не съм го виждал да употребява.
Р.Прокурор:
Нямам въпроси.
Сл.
защитник: Нямам въпроси.
Въведе
се свидетеля С.Д.Н..
Св. Н.: Познавам С.М.. Приятел ми е. Ние живеем в с.
Плевун. Не съм чувал за някакво особено негово поведение. Бяхме колеги със С.М..
Заедно сме работили към кметство с. Плевун. Заедно сме работили, общували сме.
Дали е заплашвал някой, аз съм далече от него и не мога да знам нищо. Да е чупил къщи, не съм чувал такива работи.
Дали употребява алкохол, не съм бил с него и не знам. Аз не пия алкохол и не
съм сядал с него да пия. Не съм чувал той да пие.
Р.Прокурор:
Нямам въпроси.
Сл.
защитник: Нямам въпроси.
Въведе
се свидетеля С. П. М.: Познавам С.М.. Той е израснал при нас, как няма да го
познаваме, в селото. Аз съм на един
километър далеч от тяхното жилище.
Абсолютно нищо не съм видяла да направи и да чуя нещо. За чуване, баща му се оплаква някой път,
защото работим заедно. Друг не съм чула да се оплаква. Да е направил нещо, не
съм видяла и не съм чула. Аз съм далече от тях. Моето жилище е далече. От баща
му съм чула, че нещо правил там, брадва ли
нагласял да го трепе, въже ли, какво - не знам. Той ми се оплаква преди
един - два месеца. С бащата работим, стана 9 години, трима души. Той живее не
при С., не живее при С.. Има друга къща
на техни едни близки роднини. Там живее. Баща му е казвал, че го заплашвал, че
ще го бие. Той казва, че му вредил нещо, не знам какво, трепал животните. Баща
му гледа животните. С. ги трепал. Аз не съм видяла, не съм до тях, за да знам. Само
съм чула. Със С. се срещаме, но на мен
нищо не ми е казал. Абсолютно нищо не ми е казал. Срещаме се, ние сме в едно
село. С. пиян, не съм го видяла. Към мен
агресивно абсолютно не се държи. Към други хора, аз лично не съм го видяла.
Техните комшии разправят, аз съм далече. Те разправят, че се държал агресивно
към близките си, към баща си и брат му. Към други хора не съм чула.
Р.Прокурор:
Нямам въпроси.
Сл. защитник: Нямам въпроси.
Пристъпи
се към изслушване на вещото лице д-р М..
В.Л.
д-р М.: Лицето не попада по чл. 146, ал. 1, нито в точка 1, нито в точка 2 от
Закона за здравето. Касае се за разстройство вследствие употреба на алкохол. По
тази причина доброволно е лекуван веднъж през 2012 г., два пъти миналата година
при нас и веднъж в гр. Кърджали. От всичко, което изслушах до тук, от
свидетелските показания, от неговия разпит, не виждам в момента някакви данни
за психично разстройство, което да налага провеждане на лечение. Според мен няма
смисъл за извършване на експертиза. Това, което се събра, като данни и това,
което демонстрира и той, и да пиша експертиза, тя ще бъде в същия дух. Синдром на алкохолната
зависимост не попада по този закон. По стария закон по чл. 59 от Закона за
народно здраве, попадаше навремето. Сега по новия Закон за здравето няма член,
по който хора злоупотребяващи с алкохол да бъдат лекувани принудително. Имат си
свобода да си пият колкото си искат, но ако извършат някакво престъпление са си
наказателно отговорни. Лицето няма психоза и не трябва принудително лечение.
Р.Прокурор:
Нямам въпроси към вещото лице.
Сл.
защитник: Нямам въпроси към вещото лице.
Съдът
намира, че следва да се изплати възнаграждение
за вещото лице в размер на 100 лева, от които 50 лева възнаграждение за
извършената експертиза в съдебното заседание, 10 лева командировъчни и дневни
пари и 40 лева пътни разноски за отиване
и връщане.
Ето
защо съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
На
вещото лице д-р Й.П. М. да
се изплати възнаграждение в размер на
100 лева, от които 50 лева възнаграждение за извършената експертиза в съдебното
заседание, 10 лева командировъчни и дневни пари и 40 лева пътни разноски за отиване и връщане.
На вещото
лице се издаде РКО.
Съдът
прочете и приложи Преписка вх. № 148/2014 г. на Районна прокуратура –
Ивайловград и писма-справки от ДПБ- Кърджали и ЦПЗ - Хасково.
Р.Прокурор:
Нямам други искания. Няма да сочим други доказателства, считам делото за
изяснено и моля да се даде ход на делото по същество.
Сл.
защитник: Нямам други искания. Няма да
сочим други доказателства, считам делото за изяснено и моля да се даде ход на
делото по същество.
Съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
Приключва
съдебното следствие
Дава
ход на делото по
С Ъ Щ Е
С Т В О:
Р.Прокурор:
Г-н Председател, предвид така изслушаните свидетели, както и становището на
вещото лице, и най – вече становището на вещото лице, считам, че не са на лице
основанията от Закона за здравето за
настаняване принудително лечение на предложения за освидетелстване С.И.М..
Сл. Защитник:
Уважаеми г-н Председател, считам, че не са на лице изискванията на Закона за
здравето, поради няколко причини. Първата е, че предложения за освидетелстване
не страда от заболяванията описани в чл. 146 от Закона за здравето и второ,
явно се касае за битов конфликт между него, баща му и брат му, в която никаква
видима опасност от извършване на
престъпление не бе, нито доказана, нито спомената. Дори и да има нещо, това не
се дължи на психични проблеми.
Предложения
за освидетелстване: Аз заявявам, че нямам никакви конфликти от три месеца с баща
ми. Това, че той не ми говори и аз някой път се налага да му кажа нещо да направи,
покрай тези животни, защото са в къщата. Нямам нищо против него, нито против
брат ми. Да идват, да живеят, къщата не е моя само. Няма да правя никакви
скандали повече.
Съдът,
като изслуша страните по делото и като взе предвид събраните в днешното съдебно
заседание доказателства, намира, че не са на лице обстоятелства по чл. 155 от
Закона за здравето, които да обосноват настаняване за принудително лечение на С.И.М.,
и в частност не се установи наличие на психично разстройство на същия, което да
обоснове такова настаняване.
Видно
от показанията на свидетелите, събрани в днешното съдебно заседание, не се
установи С.М. да има поведение, което да постави под съмнение, че същият страда от някакво
психично заболяване, а именно: сериозно нарушение на психични функции, психози
или тежко личностно разстройство или изразена трайна психична увреда в
резултат на психично заболяване, както и
някаква умствена изостаналост, съдова или синилна дименция, по смисъла на чл.
146, ал. 1 т. 1 и 2 от Закона за здравето. Установи се, че са налице конфликти
между С.М. и неговите роднини, основно баща му, а също така и с брат му. При
това конфликтите са дългогодишни и
последните техни прояви, за които се установи по делото, евентуално, че са извършени
от М., са от миналата година.
Видно
от устното заключение на вещото лице д-р М., С.И.М. не страда от психично
заболяване, което да обоснове настаняването му за принудително лечение.
Съдът
при изслушването на С.М. също не установи някакви прояви на анормално
поведение. Същият има ясна, последователна мисъл.
Поради
горното, съдът намира, че не следва да се провежда експертиза и съответно да се
продължи производството по делото във връзка с настаняване на С.М. за
принудително лечение, доколкото не са налице предпоставките за това.
Ето
защо и на основание чл. 159, ал. 4 от Закона за здравето, съдът намира, че
производството по делото следва да бъде прекратено, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 26/2014 г.
по описа на РС- Ивайловград.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Хасковски
окръжен съд в три дневен срок, считано от днес.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 12.10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ
се написа на 24.04.2014 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
СЕКРЕТАР: