П
Р О Т О К О Л
гр.Ивайловград,23.01.
2014 година.
Ивайловградският районен съд публично
съдебно заседание на двадесет и трети януари
две
хиляди и четиринадесета година, в състав
при участието на
секретаря К.Х.
и
в присъствието на прокурора СТЕФКА
КАМЕНОВА –РП- Крумовград
сложи
за разглеждане, докладвано
от съдията Т.Киркова НОХД
№ 67 по описа за 2013
година.
На
именното повикване в 10.30 часа се
явиха:
Подсъдимият П.Т.П.,уведомен в
предходно съдебно заседание, не се явява.
Подсъдимият И.Д.И.,уведомен в
предходно съдебно заседание, се явява .
Пострадалият Х.А. Хаджев, редовно призован , не се явява.
Пострадалият Д.И. Жеязков,редовно призован,не
се явява.
Свидетелят Б.Г.П., редовно призован, не се
явява.
Свидетелят С.П.С., редовно призован,не се
явява.
Свидетелят С.А.Х., редовно призован, не се
явява.
Свидетелят Р.М.Й., редовно призован,не се
явява.
Свидетелят И.А.Н., редовно призован, не се
явява.
Свидетелят К.А.Г., редовно призован,не се
явява.
Свидетелят Р.В.К., редовно призован, не се
явява.
Свидетелят Х.А.С., редовно призован,не се
явява.
Свидетелят Ц.П.Г.,
редовно призован,не се явява.
От П.Т.П. е постъпила
молба, с която уведомява съда,че
поради внезапното му заболяване и невъзможността да се яви в съдебно заседание.
Моли съдът да не се дава ход на делото
на основание чл. 271,ал.2,т.2 от НПК и
същото да се отложи за друга дата. Прилага
удостоверение от д-р Мустафов от 20.01.2014г.
Прокурорът
–С.Каменова: Представям Заповед от АП- Пловдив, с която съм командирована в
РС- Ивайловград като прокурор по настоящото дело .
Съдът прилага Заповед № ЛС- 6 от 13.01.2014г. на Апелативен Прокуратур на АП – Пловдив .
По хода на делото.
Прокурорът –С.Каменова : Предвид постъпилата
молба на подсъдимия моля да не се дава
ход на делото.
Подсъдимият
И.И. : Да не се дава ход на делото.
Съдът намира, че са налице процесуални пречки за даване ход на
делото поради невъзможността на единия подсъдим да се яви в съдебно заседание по обективни причини.
Същевременно след
като се запозна с всички материали приложени
по НОХД № 67 по описа на РС-Ивайловград за 2013г., установи, че при
изготвяне на обвинителен акт въз основа, на
който е образувано НОХД № 116 / 2013 г. по описа на РС- Крумовград и
настоящото дело, не са отстранени посочените в Решение №183/11.06.2012г. по
ВНОХД №565/12г. на ОС – Пловдив процесуални нарушения, а именно: В
обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено в какво точно и конкретно се е
изразило участието на всеки един от двамата подсъдими в деянието; Кой какви неистински позорни обстоятелства е разгласил за
пострадалите; Кой от подсъдимите им е
приписал престъпление и кое точно от двете престъпления; Не е откроен моментът на формиране
на общия умисъл за извършване на престъпното деяние от двамата
подсъдими.
За тези констатации свидетелства пълната
идентичност на съдържанието на обвинителен акт ПД №13/2011г. и настоящия ПД
№19/08.08.2013г. и двата на РП-Крумовград.
Що се касае до
изясняване на йерархичната структура на РД „Гранична полиция” – Смолян, това
не е направено по категоричен
начин. Необходимо е изводите на прокурора да бъдат подкрепени от позоваване на разпоредби на нормативни
актове или вътрешноведомствени такива на МВР, които изясняват хипотезата, очертала се след 01.02.2009г.,
когато двамата подсъдими съгласно
Заповед №153/26.01.2009г. преминават от 01 група „ОДГ” във 02 група „ОДГ” при ГПУ – Крумовград.
Констатирайки тези пропуски, съдът намира, че
не са изпълнени задължителните указания, дадени с решение № 183/11.06.2012г.
по ВНОХД №565/12г. на ОС – Пловдив
Съдът на свой ред установи,
че диспозитивът на
обвинителния акт съдържа
констатация за приписано престъпление по чл.194 НК - „кражба”, с формулировка: „ По време на отпуск
на началника на ГПУ – Крумовград е изпращал
хигиениста Р.Й. в бившите гранични застави, за да събира цветни метали за продан”. Последната не осъществява
признаците на визираното
престъпно деяние „кражба”, както от
обективна, така и от субективна страна.
Те не са изяснени и в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Също
така посоченият в диспозитива признак
на повдигнатото обвинение „По повод изпълнение на
задължение по служба” по никакъв начин не е коментиран и разглеждан в обстоятелствената част на обвинителния акт, не се сочат факти, изясняващи тези
обстоятелства.
Обвинителният акт очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване по
делото, затова в своята обстоятелствена
част, той следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с времето,
мястото и начина на извършване на престъплението, съобразно изискванията
на чл.246, ал.2 от НПК.
Липсата на
факти в подкрепа на повдигнато обвинение, водещо до несъответствия и
противоречие между двете части в структурата
на обвинителния акт е в разрез с изискванията
на процесуалния закон за логическо и правно единство на прокурорския акт. Ето защо, същият не може да изпълни своята
процесуална роля, да развие в пълнота обвинителната теза и формулира
обвинението пред решаващия съдебен орган, като
по този начин да определи предмета на доказване и реално и пълноценно да позволи осъществяване правото на защита
на обвиняемите. Затова, правото на
защита винаги е нарушено, ако са налице
неясноти в обстоятелствената част,
касаещи описание на съществените обективни признаци на деянието,
обосноваващи правната му квалификация. Такова нарушение е допуснато и в настоящото дело. В обстоятелствената част на обвинителния
акт, както беше казано по-горе представителят на държавното
обвинение не индивудуализира
извършването на деянията от всеки
от подсъдимите; не изяснява йерархичната
структура в ГПУ – Крумовград по категоричен начин; не конкретизира момента на формиране на
общата воля за осъществяване на
престъпното деяние при условията на съизвършителство; не излага факти относно признаците на фактическия състав на
приписаното престъпление по чл.194 НК,
както и за посочения в диспозитива признак на повдигнатото
обвинение „По повод изпълнение на задължение по
служба”.
Съдът намира, че тези съображения са в унисон с постановките на Тълкователно решение /ТР/ №2/2002г. на ВКС
–Наказателна колегия . Съгласно т.4.1 от ТР №2/2002г. в обстоятелствената част,
/ОЧ/, на обвинителния акт, /ОА/, задължително трябва да се посочат всички
факти, които характеризират обективните и субективни признаци на
престъплението, както и участието на обвиняемия в него, ако това не е
изпълнено, т.е. установени са
непълнотите в обстоятелствената
част на обвинителния акт , това
дава основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора. Тези непълноти
означават и изначална неяснота
за съда относно фактическия състав
на престъпното деяние, съответно предмета на доказване. На съда е
вменена процесуалната роля да бъде
безпристрастен арбитър, осигурявайки състезателността и равнопоставеността на
страните в процеса. Това е продиктувано от основната цел на съдебното следствие
да разкрие обективната истина, в
изпълнение на което съдът е задължен да
предприеме всички мерки за това съгласно основен принцип на наказателния процес / чл.13
от НПК/.
Тълкователно решение ТР №2/2002г. на наказателна колегия на ВКС определя за
съществени процесуални
нарушения, тези по смисъла на чл.248
ал.2 т.3 и чл.288 ал.1 т.1 от НПК- пропуски, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, гражданския ищец и
неговия повереник и гражданския ответник и неговия повереник. В настоящия случай тези пропуски в обстоятелствената
част на обвинителния акт блокират
защитата на подсъдимите, доколкото, както за съда, така и за тях не е
налице пълна яснота относно фактите, характеризиращи съставомерните признаци на
повдигнатото им обвинение.
По изложените съображения съдът преценя, че обвинителният акт страда от сериозни недостатъци,
обосноваващи прекратяване на съдебното
производство на основание чл.288 т.1 от НПК, като
приема, че посочените по - горе
недостатъци на обвинителния
акт дават основания да се приеме, че на досъдебно производство са допуснати съществени, отстраними
процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимите. Преценя, че посочените нарушения не могат да бъдат отстранени за пръв път
от настоящата инстанция, поради което съдебното производство следва да бъде
прекратено, а делото върнато на РП-Крумовград
за отстраняване на допуснатите, отстраними, съществени, процесуални нарушения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.288 т.1 от
НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА
производството но НОХД №67 по описа на РС – Ивайловград за 2013г..
ВРЪЩА
НОХД №67/2013г. по описа на РС – Ивайловград на РП – Крумовград за отстраняване
на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
посочени в мотивната част на разпореждането.
Прокурорът Каменова:
Възразявам за връщане на делото в досъдебно производство. Смитам,че е
неоснователно и неправилно връщането към
настоящия момент.До този момент
са изпълнени указанията на определението на ОС – Пловдив , тъй като се
вижда, че тези указания които са дадени са неизпълними. Няма как да се
изпълнят тези указания, още повече, че са неостраними съществени процесуални
нарушения. ДП има подготвителен
характер, а съдебният процес заема централно място в наказателен процес,защо да не бъдат отстранени в един
същински процес ,в съдебното производство. Още повече по повод на йерархичната структура е изяснена.Посочени са
и нормативните актове .Посочени са разпоредбите съгласно Закона за МВР.Изяснена
е йерархичната структура ,кой е най горе
,кой е най долу.за мен е изяснено . Да се индивидуализира съучастието ,кой
какво е казал освен на ДП ,то се установява, дори в съдебното следствие по
Пловдивското дело НОХД № 2713 / 12 г. не е изяснено,няма как да бъде изяснено
съучастието. Предвид предмета на самото престъпление. Тук се изисква словесно, в
случая е налице едновременно съучастие и съизвършителство. Те действат при
общност на умисъла, едновременно, целенасочено, допълвайки се един друг. Това е
едновременно съизвършителство. Превръщаме наказателния процес в един формален
процес в случая. Преди това казах, че ДП има подготвителен характер, защо в
един съдебен процес, действителният
наказателния процес те да не бъдат
отстранени. Няма как да бъдат
отстранени, да се индивидуализира точното съучастие. Считам, че диспозитивът е много подробно описан. В диспозитива в тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ВКС трябва да се цитират
конкретните изрази на лицата,точно
клеветническите твърдения как са отправени ,по какъв начин са отправени.Вие
ми пишете, че не е бил изпълнен състава на чл. 194 от НК. Клеветническите
твърдения като са отправени, че той е изпращал хигиениста в бившите
гранични застави да събира цветни
метали, а не за отнемане. Лицата не
ползват този термин отнемане на чуждо
движимо имущество. Съставът не е на кражба. Тук делото се води по чл. 378 от
НК. Това процесуално нарушение защо не беше направено още като съдия-докладчик. Ние се явяваме и
трябва да протече същински процес. Според мен не може да бъде приложена
разпоредбата на чл. 288 , т.1 от НПК, тъй
като не е даден ход на делото, с оглед
на състематично място в НПК, че тази разпоредба на чл. 288 от НПК е след ход на
делото и е след съдебното следствие. Не може да се приложи на тази фаза, тъй
като не е даден ход на делото.
Подсъдимия И.И. : Не
съм много запознат ,но според мен колективна вина няма. От началото
г-жата отказа да образува делото поради липса на доказателства.Втори път
като беше образувано, тя го протестира .Сега отново разбрах, че се изпраща на
прокуратура. След дадените указания от
Пловдив бяхме викани два пъти в
следствието в Кърджали.Отново не са отстранени. Няма какво да кажа.
ЗАСЕДАНИЕТО
се закри в 11.00 часа.
ПРОТОКОЛЪТ
се написа на 23.01.2014 година.
Районен
съдия
:
Секретар: