Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ивайловград, 23.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд в
публично заседание на шести август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря К. Х., като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 27 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
жалба на „Ф** - МАКС” ЕООД– гр. София, с ЕИК *** чрез управителя му – Т. К., който
не е съгласен с Наказателно постановление /НП/ № НП -11 от 22.02.2019 г. на Кмет
на Община Ивайловград, с което на дружеството е наложено административно
наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл. 53,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, и чл. 41, ал. 3 от
Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ за нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ,
във вр с чл.3, ал.2 Правилника за прилагане на ЗОЗЗ /ППЗОЗЗ/.
Обжалва се изцяло наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
Посочено е, че допълнително ще изложи съображения за неправилност и
незаконосъобразност в съдебно заседание.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. Й. А.
от АК – Варна, поддържа жалбата си, като развива изложените в нея
съображения за незаконосъобразност на НП, а именно, че словесното описание на нарушението и приложената
материално - правна разпоредба води до затруднение да се разбере какво
нарушение е вменено на „Ф** – МАКС“ – ЕООД. Това,
че извършва изкопни дейности в ПИ № 549001 или
извършва изкопни дейности в ПИ № 000 37* или,
че нарушението се изразява в това, че
дружеството не било променило статута на ПИ № 54900*. Не било ясно и кои законови
разпоредби са нарушени, тъй като нормата на посочения чл. 2, ал.1 от ЗОЗЗ не вменявала
някакво конкретно правило за поведение, а била диспозитив, който уреждал
статуса и правното положение на земеделските земи, съгласно българското
законодателство.
Посочената връзка с чл.3, ал.2
от Правилника за прилагане на закона по опазване на
земеделските земи (ППЗОЗЗ), също не внасяла
някаква яснота, тъй
като касаела строителство на
обекти, несвързвани с ползването на земеделските земи, а нито в обстоятелствената част на Наказателното постановление
или в Акта за установяване на административно нарушение не се споменавало за извършване на строителни обекти без промяна на предназначението на
земеделските земи в тези имоти. По – нататък се сочи, че видно от приложените преписки и от скици ПИ
№ 00037* и ПИ №
54900*, били проектни имот. Това означавало, че имало
някаква процедура, която не била завършена. Излага се съображение, че за да съществува такъв имот и в него да се
извършва някакво нарушение, би следвало процедурата
да се завърши и да се обособят
самостоятелни имоти с кадастрални номера. Представените скици – проект не водели до обособени
имоти. Не ставало ясно за какво е наложено и самото наказание на основание чл.
41,ал.3 от Закон за опазване на земеделските земи. Чл. 57, т.5 от ЗАНН изисквал да се посочват конкретни
факти и обстоятелства, което не било направено. Начинът на
използване на земеделски земи за неземеделски цели можел да се извърши по много способи, които трябвало
да бъдат конкретизирани, защото
това било нещо общо. Счита, че това води до нарушаване правото на защита, което винаги
съставлявало процесуално нарушение от категорията на съществените и било
самостоятелно основание за отмяна. Моли за отмяна на атакуваното НП.
Административнонаказващият орган –
Кмет на Община Ивайловград, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
– юрисконсулт Д.Н., оспорва жалбата и счита, че така издаденото НП е
правилно и законосъобразно и е издадено при спазване
на административно -
процесуални и материални права на закона. Счита, че само по
себе си е ясно, че има нарушение на
закона. Със самата молба от страна на дружеството за
получаване на концесия за добив били
наясно със самата процедура. Знаели са какъв път трябва да извървят и какъв набор от документи
трябва да набавят, за да
сменят предназначението на земята, тоест
от земеделски земи да бъде издаден ПУП и
да стане със статут да се добиват скално – облицовъчни материали. Това не било извършено до момента
на съставяне на акта, с който било констатирано нарушението. По този начин са нарушили Закона за опазване на
земеделските земи.
След като обсъди приетите по
делото доказателства, съдът констатира от фактическа страна следното:
С Договор от 29.06.2015 г. сключен
м/у ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД и „Ф** – МАКС“ ЕООД, е учредено възмездно право на
ползване от страна на „Ф** – МАКС“ ЕООД, върху земя общинска собственост –
проектни поземлени имоти, както следва: ПИ
№ 549** в местност „Зад корията“ , с начин на трайно ползване – пасище с
храсти с площ 16.870 дка по КВС на землище с. Железино, община Ивайловград,
ЕКАТТЕ 29101, при граници и съседи – ПИ № 5490** – пасище с храсти, ПИ 0003** –
нива, ПИ 5490** – пасище с храсти, ПИ № 0000** – полски път, образуван от поземлен имот № 5490**, актуван с АЧОС №
1247 от 27.08.2012 г., вписан в Службата
по вписвания – вх. Рег.№ 3**/29.08.2012 г., Акт № 1, том 2, п-да 2640 и ПИ № 0006** в местност „Дъваджийски
път“ с начин на трайно ползване - нива с площ 1.709 дка по КВС на землище с.
Железино, община Ивайловград, ЕКАТТЕ 29**, при граници и съседи ПИ № 5490*** –
пасище с храсти, ПИ № 0006** – нива, образуван от ПИ № 0003**, актуван с АЧОС №
1233 от 23.08.2012 г., вписан в Службата
по вписвания – вх. Рег.№ 3**/24.08.2012 г., Акт № 173, том 1, п-да 2611.
В договора е отразено, че той е
сключен на осн. чл. 39, ал.3 и ал.6 от Закона за общинската собственост, чл.
75, ал.1 от Закона за подземните богатства, чл. 67 от Наредба за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на Община Ивайловград, Решение №
71 от Протокол № 6 от заседание на Общински съвет Ивайловград, проведено на
11.06.2015 г. и Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства – скално облицовъчни материали – гнайси от находище „Мелницата“,
сключен м/у МС на Република България и „Ф** – МАКС“ ЕООД ОТ 13.10.2011 г.
Правото за ползване е учредено за
срок от 01.07.2015 г. до 12.10.2036г.
На 30.08.2018 г., свидетелката С.М.
– старши експерт в Дирекция „Строителство и инвестиции“ в Община Ивайловград, с
участието на М.А. – старши експерт към ДФСДУС при ОА - Ивайловград и Т.П. –
старши инспектор към РУ „Полиция – Ивайловград е посетила обекти с №№ ПИ 5490**
и ПИ 0003**– собственост на Община Ивайловград, попадащи в землище „Мелницата“,
с концесионер „Ф** – МАКС“ ООД и е извършила проверка за спазване на
разпоредбите на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. На място е констатирано, че на терена има
придобити 92 бр. палети с камък за настилка, облицовка и зидария. Имало е 14
работници, земекопна техника и товарна машина. Във връзка с горните
констатации, св. М. е наредила да се
предпримат незабавни действия по промяна предназначението на имотите и
нарушението да се отрази в АУАН. Констативния протокол е подписан от
присъствалите св. А. и св. П. и е отразено, че никой от присъстващите не желае
да подпише.
На 10.09.2018 г. управителят на
дружеството-жалбоподател бил поканен да се яви на 26.09.2018 г. в Община
Ивайловград за съставяне на АУАН. Приложено е копие от пощенско известие, от
което е видно, че е получено лично от Т. К** на 22.09.2018 г.
На 26.09.2018 г., св. М. е
съставила АУАН № 30/26.09.2018 г. в присъствието на свидетели – М.А. и К.Г.. В АУАН
е посочено:
„за това, че на 30.08.2018 г. в
присъствието на свидетелите М.Н.А. – ст. експерт в ДФСДУС към ОА Ивайловград и Т.П.П. – ст.инспектор към РУ – „Полиция-Ивайловград“,
в землището на с. Железино, община Ивайловград, област Хасково, в имоти № 5490**
и № 0003** (по КВС на землище с. Железино, община Ивайловград) е извършвал
добив на скално– облицовъчни материали, чрез 14 работници на дружеството.
Имотите са собственост на Община Ивайловград, представлява земеделска земя с
начин на трайно ползване – пасище и храсти (ПИ № 5490**) и нива (ПИ № 0003**),
а съгласно 2, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) „земеделските земи са основно национално богатство и се използват
само за земеделски цели“.“
По – нататък в АУАН
се посочва:
„Извършвайки добив на
скално – облицовъчни материали „Ф** – МАКС“ ЕООД е използвал земеделската земя (ПИ№ 549001 и ПИ№ 0003** по КВС
на землище с. Железино, община Ивайловград) за неземеделски цели, с което е
нарушил разпоредбите на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ, във връзка с чл.3, ал.2 от
Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ)“.
АУАН бил предявен и връчен на
управителя на дружеството на 12.02.2019 г. Нарушителят не е направил възражения
и не е дал обяснения по акта.
От приложеното копие от Заповед №
130/17.04.2018 г. на Д. О. – Кмет на Община Ивайловград е видно, че на
актосъставителя С.Р.М. е възложено да извършва контрол по ЗОЗЗ за земи от
Общински поземлен фонд и съставя констативни протоколи и АУАН.
На 22.02.2019 г., въз основа на
така съставения АУАН, Д. ОВЧАРОВА – Кмет на Община Ивайловград, издала НП № 11,
с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 41, ал.
3 от ЗОЗЗ.
В НП е посочено:
„за това, че на 30.08.2018 г.,
около 11.15 ч., при извършване на регулярна проверка от С.Р.М. – ст. експерт в
Д СИ, при ОА Ивайловград, в присъствието на свидетелите М.Н.А. – ст. експерт в
ДФСДУС към ОА Ивайловград и Т.П.П. – ст.
инспектор към РУ – „Полиция-Ивайловград“, с помощта на GPS устройство Trimble Juno SB, в имоти № 5490** и № 0003** (по
КВС на землище с. Железино, община Ивайловград) се установява, че дружество „Ф**
– МАКС“ ЕООД е извършвало добив на скално– облицовъчни материали – гнайсови
камъни, чрез 14 работници на дружеството. Двама от установените работници са А.Х.Х.,
ЕГН ********** и А.Б.Б., ЕГН **********, назначени на трудов договор във „Ф***
– МАКС“ ЕООД. Останалите работници са отказали да съдействат при проверката и
не са посочили личните си данни.“
По – нататък в НП се посочва, че
„вследствие от изкопните дейности по добив на гнайс в дълбочина, терена е
фрагментиран и е изцяло отнета почвената му покривка“. Такава констатация
липсва, както в Констативния протокол от 30.08.2018 г., така и в последващия
АУАН.
В наказателното постановление е
посочено, че имотите в които са извършвани изкопните дейности са собственост на
Община Ивайловград, представляват земеделска земя с начин на трайно ползване –
пасище и храсти (ПИ № 5490**) и нива (ПИ № 0003**), а съгласно 2, ал.1 от
Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) „Земеделските земи са основно
национално богатство и се използват само за земеделски цели“.“
В НП се посочват
договорите, въз основа на които е предоставена концесия на „Ф*** – МАКС“ ЕООД
за добив на скално – облицовъчни материали
и отстъпено право на ползване на поземлен общински имот № 5490**, който
е част от ПИ № 5490**, където е установен добивът на гнайсов материал. Посочено
е, че към момента на проверката начина на трайно ползване на ПИ № 5490** не е
променен и продължава да бъде със статут на земеделска земя. Не се споменава
нищо за поземлен имот ПИ № 0003**, описан в констативната част. Описва се
процедурата по издаване на АУАН. Посочено е, че от нарушението са претърпени
имуществени щети от Община Ивайловград. Посочено е какви документи са иззети
като доказателства. Посочено е, че след разглеждане на АУАН № 30 от 26.09.20918
г., АНО е установил, че с горепосоченото деяние „Ф** – МАКС“ ЕООД виновно е
нарушил чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ, във връзка с чл. 3, ал.2 от ППЗОЗЗ и на осн. чл.
53, ал.1 от ЗАНН и чл. 41, ал.3 от ЗОЗЗ налага на „Ф** – МАКС“ ЕООД
административно наказание – имуществена санкция в р-р на 1000 лв.
Видно от разписка към НП, то било
връчено на управителя на дружеството на 23.05.2019 г.
На 29.05.2019 г., видно от
пощенското клеймо на плика, по пощата е била подадена жалба срещу НП. Същата е
входирана в съда на 31.05. 2019г.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите М., А., Г. и П.,
тъй като са единни, непротиворечиви, логични, потвърждават се от другите
доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
АУАН е съставен от компетентен
орган по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗОЗЗ, а именно длъжностно лице, определено от кмета на общината, каквото е свидетелката М..
НП е издадено от компетентен
орган по смисъла на на чл. 44, ал. 2 ЗОЗЗ – Кмета на общината.
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество
основателна.
Съдът намира, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процедурни нарушения, които
опорочават административнонаказателното производство по реализирането на
отговорността на дружеството-жалбоподател, поради което са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, без да се разглежда спора по същество, а именно:
Нарушени са регламентираните в
чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН изисквания за точно описание на нарушението,
което се вменява на лицето. Двете посочени по-горе разпоредби на ЗАНН
следва да кореспондират помежду си, като
описанието на нарушението, дадено в АУАН
трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него НП. В аргумент на
горното, посочвам следното:
На първо място - посоченото в АУАН нарушение „Извършвайки добив на скално –
облицовъчни материали „Ф*** – МАКС“ ЕООД е използвал земеделската земя (ПИ№ 5490** и ПИ№ 0003** по КВС
на землище с. Железино, община Ивайловград) за неземеделски цели, с което е
нарушил разпоредбите на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ, във връзка с чл.3, ал.2 от
Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ)“, липсва като словесно изражение в НП.
Наказващият орган единствено е
посочил, че имотите в които са извършвани изкопните дейности са собственост на
Община Ивайловград, представляват земеделска земя с начин на трайно ползване –
пасище и храсти (ПИ № 5490**) и нива (ПИ № 0003**), а съгласно 2, ал.1 от
Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) „Земеделските земи са основно
национално богатство и се използват само за земеделски цели“.
На второ място –
констатацията на АНО, че „вследствие от изкопните дейности по добив на гнайс в дълбочина, терена
е фрагментиран и е изцяло отнета почвената му покривка“, липсва, както в
Констативния протокол от 30.08.2018 г., така и в последващия АУАН.
Съдът намира, че разминаването в
описанието, посочено в АУАН и в НП, е нарушило
правото на защита на санкционираното лице.
На следващо място според съда е нарушено
правилото на закона, че в наказателното постановление следва да се посочи законната разпоредба, която е
нарушена виновно. Посочването трябва да
е конкретно и да не буди съмнение. В случая, без да има конкретно словесно
изражение на нарушението, цифрово като такова е посочено – чл. 41, ал.3 от
ЗОЗЗ.
Чл. 41, ал.3 от ЗОЗЗ
гласи: На юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000
лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 20 000 лв. В тази разпоредба
липсва форма на изпълнителното деяние за която се налага наказанието. Такива
форми на изп. деяние са посочени в чл. 41, ал. 1 в т.1 до т. 6, а именно: 1.
извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя;
2. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на
предназначението ѝ; 3. заема земя в отклонение на определените граници; 4.
унищожава хумусния пласт; 5. започне изграждането на обект върху по-голяма площ
от разрешената му или го измести върху земя от по-висока категория; 6. не освободи в
срок предоставената за временно ползване земеделска земя или не я върне в
първоначалния ѝ вид.
Констатациите в АУАН
водят към предположение за изпълнително деяние по смисъла на т.2, а констатациите
в НП, че „терена е
фрагментиран и е изцяло отнета почвената му покривка“, за изп. деяние по
смисъла на т.4 и т.2. Така или иначе нито едно от двете изп. деяние не е
посочено, като основание за наложеното наказание.
Нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана
по пътя на формалната или правната логика. В този смисъл са без значение индициите, че наказаното лице
вероятно е разбрало коя е законовата разпоредба, за която е обвинено, че е
нарушило. Без значение е и становището на представителя на АНО, дадено в
съдебно заседание, че само по
себе си е ясно, че има нарушение на
закона, тъй като със
самата молба от страна на дружеството за получаване на концесия за добив били наясно със самата процедура и
са знаели какъв път трябва да
извървят и какъв набор от документи трябва да набавят, за да сменят предназначението на земята, за да стане със статут да се добиват скално – облицовъчни
материали. Правоприлагането особено в частта му на налагане на
административни наказания не може да почива на предположения.
Описаните по-горе нарушения, взети
в тяхната съвкупност, касаещи наказателното постановление водят до единствената
процесуална възможност за съда - пълна отмяна на обжалвания акт. Проверката по
същество е невъзможна, предвид тежките пороци на постановлението. Следва да се
отбележи, че в това производство няма място търсенето на целесъобразност, нито
е процесуално допустимо съдът да върши работата на наказващия орган по
формулиране и доказване на неговите твърдения и актове. Производството по ЗАНН
е санкционно и тежестта на доказване лежи единствено и само върху АНО, който е
задължен да проведе законосъобразна процедура, със законосъобразни актове. Недоказването
на извършването на административното нарушение от санкционираното лице винаги е
предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
При така установеното, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано,
поради което същото подлежи на отмяна.
Воден от изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НП -11 от 22.02.2019 г. на Кмет на Община Ивайловград, с което на „Ф*** - МАКС”
ЕООД – София, с ЕИК *** е наложено административно наказание "Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 41, ал.3
от ЗОЗЗ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: