Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград,23.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на петнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Т.КИРКОВА

при секретаря Красимира Христова, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 49 по описа на съда за 2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №98/19.03.2018г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, Хасково, ЕИК ***, представлявано от инж. Т. Р. М., на основание чл.200 ал.1 т.1 б.”а” от Закона за водите, е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 150 лв. за извършено нарушение разпоредбите на чл.44 ал.1 от ЗВ, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС - Хасково в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Районен съдия:

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на „Водоснабдяване и Канализация,, ЕООД-Хасково, ул. "С.**”, №**, ЕИК ***, представлявано от инж. Т. Р. М. – управител против Наказателно постановление №98 от 19.03.2018г., издадено от директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район”. Намират същото за незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения, както на процесуалния, така и на материалния закон, а също така и необосновано, тъй като не било подкрепено от никакви доказателства. АУАН не бил връчван на законния представител на дружеството или на изрично упълномощено от него лице. По този начин то не можело да се ползва от правата си, гарантирани от ЗАНН. В НП не била посочена датата на извършване на нарушението, което съставлявало съществено процесуално нарушение. Не било установено водовземането от естествения каптиран извор в момента на проверката, а в НП се твърдяло, че то е установено по безспорен начин. Допуснати били непълноти при посочване на фактическите характеристики на административното обвинение, повдигнато на жалбоподателя, които водели до ограничаване правото на защита.

Предвид гореизложеното молят съдът да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание и писмена защита, чрез процесуалния си представител „ВиК” ЕООД - Хасково поддържат съображенията, сочени в жалбата и възражението за незаконосъобразност на процесното постановление.

Началникът на БД „ИБР” – Пловдив, не се явява, представлява се от пълномощник, който пледира за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакуваното НП, прилага писмено становище.

ДОКАЗАТЕЛСТВА по ДЕЛОТО

Към делото са приобщени като доказателства: АУАН №192 от 20.09.2017г., съставен от Е.Г.В.-Главен експерт-контрол, Дирекция "Контрол”, Басейнова дирекция «Източнобеломорски район», ИРМ - Хасково. В същия е посочено, че на 28.06.2017г., при извършена проверка от експерти на БД „ИБР”, на обект КЕИ "Драбишна”, стопанисван от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД, гр. Хасково, находящ се в землището на с.Драбишна, общ.Ивайловград, област Хасково се установило, че към момента на проверката «Водоснабдяване и канализация» ЕООД, гр. Хасково, водовзема подземни води от един брой каптиран естествен извор /КЕИ/. КЕИ бил ограден с метална ограда с бетонови колове и обозначителни табели. Експлоатационният дебит на водовземното съоръжение към момента на проверката бил 0,05л/сек.

В обобщение е посочено, че към момента на проверката «Водоснабдяване и канализация» ЕООД, гр.Хасково, с ЕИК ****, водовзема подземни води от един брой КЕИ в землището на с.Драбишна без разрешително за водовземане от подземни води, издадено съгласно изискванията на Закона за водите. За нарушени са посочени разпоредбите на чл.44 ал.1 от ЗВ.

С писмо Вх.№124/16.01.18г. на жалбоподателя е връчен процесния АУАН, съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН №192/20.09.17г. е издадено процесното НП №98/19.03.2018г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, като в обстоятелствената му част не е посочено измерено максимално водно количество за сек., замерено към момента на проверката.

Съгласно описаното в разпоредителната/диспозитивна част на НП, след обсъждане и преценка на събраните в административно-наказателното производство доказателства, на основание извършено нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите, съгласно чл.200, ал.1, т.1, б. „а” от Закона за водите, а именно за използване на води без основание, с количество до 1 л/сек. на основание чл.201, ал.2 от ЗВ, АНО е наложил на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *** - гр. Хасково „Имуществена санкция” в размер на 150 лева.

От разписка за връчване е видно, че процесното НП е връчено на нарушителя на 23.04.18г. Жалбата е подадена в указания от закона срок - на 30.04.2018г.

Свидетелите, разпитани в съдебно заседание, присъствали на проверката обясняват, че експлоатационният дебит не е установен на място, поради липса на техническа възможност. При съставянето на АУАН са се ръководили от посочените показатели в изтеклото Разрешително от 2001г. Те потвърдиха, че към момента на проверката не са изисквали от „ВиК” – Хасково сведение за експлоатационния дебит на ПС „Драбишна”.

Видно от Представеното Разрешително за водовземане №0564/03.10.2001г., подписано от министъра на МОСВ, максималният експлоатационен дебит за ПС „Драбишна” е 0.05л/сек, посоченият срок за преоформяне на разрешителното е м.12.2003г.

С писмо Изх.№ КД-05-273/11.09.2017г. на БД „ИБР” до ВиК дружествата е изискана информация включително и за максимално водно количество - литър за секунда или експлотационен дебит на стопанисваните от тях ПС. Тя е получена с писмо-отговор от 13.11.2017г. на „ВиК” ЕООД – Хасково. В обобщената информация е видно, че за процесния КЕИ не е посочен дебит.

ПРАВНИ ИЗВОДИ

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна.

Съгласно представените по делото доказателства, АУАН и процесното НП са издадени от органи, имащи правомощия за това, видно от разпоредбата на чл.201 ал.1 и ал.2 от ЗВ и Заповед №РД-03-96/25.07.2017г. на директора на БД „ИБР”, .

Нормата на чл. 44. (1) от ЗВ изисква разрешително за водовземане във всички случаи, освен в посочените по чл. 43, ал. 2; за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2. Видно от съдържанието на цитираните изключения настоящият казус не е между тях.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 200 ал.1 т.1, б.”а” от ЗВ се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание: с количество до 1 л. на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.

След анализ на така събраните писмени и устни доказателства по делото, съдът съобрази, че липсват доказателства за посоченото в АУАН максимално подавано количество вода от 0.05 литра за секунда от КЕИ в землището на с. Драбишна към момента на проверката, както и основание без да бъде посочено в обстоятелствената част на процесното НП, жалбоподателят да бъде санкциониран на основание чл.200 ал.1 т.1 б”б” от ЗВ.

В АУАН е посочено, че експлоатационният дебит на водовземното съоръжение, от което се водовземало към момента на проверката е 0,05л/сек. Свидетелите на свой ред посочиха, че те не са правили измерване на място. От друга страна представителят на АНО позова на информация за дебита за един по-късен момент – месец ноември 2017г., където не е посочена информация за дебита на водовземането от КЕИ с.Драбишна към 13.07.17г. – деня на проверката.

Водовземането осъществява изпълнителното деяние на вмененото нарушение, а максималното водно количество - литър за секунда или експлотационен дебит, е основна негова характеристика.

Видно е, че както в акта, така и в наказателното постановление неточно е бил описан основен елемент от фактическия състав на нарушението, който определя и относимата санкционна норма. По този начин административното нарушение е било индивидуализирано неправилно, а неточното описание на определящи съставни елементи на деянието по правило е съществено нарушение и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Същевременно неточното посочване на определящ елемент от фактическия състав на нарушението, осуетява както възможността на нарушителя да организира пълноценна защита, доколкото няма яснота относно вмененото му нарушение, така и на съда – да отсъди по същество на спора, което прави НП незаконосъобразно и води до неговата отмяна. Недопустимо е да се повдигне обвинение за едно обществено опасно деяние, а да се наложи наказание за друго такова.

С оглед гореизложеното, съдът следва да отмени Наказателно постановление №98/19.03.2018г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, Хасково, ЕИК ***, представлявано от инж. Т. Р. М., на основание чл.200 ал.1 т.1 б.”б” от Закона за водите, е аложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за извършено нарушение разпоредбите на чл.44 ал.1 от ЗВ, като незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.

Районен съдия: