Р   Е  Ш  Е  Н  И Е

 

Гр.Ивайловград,01.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на четвърти септември,  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Т.КИРКОВА

 

при секретаря  К. Х., като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 17  по описа на съда за 2018год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                                           Р    Е   Ш   И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №5/04.01.2018г. на директора на Б. Д. „ИБР”, с което на  „В и к ” ЕООД, Хасково, ЕИК ***, представлявано от инж. Т. Р. М. – управител, на основание чл.200 ал.1 т.1 б.”а” от Закона за водите, е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в  размер на 150 лв. за извършено нарушение разпоредбите на чл.44 ал.1  от ЗВ, като незаконосъобразно.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред АС - Хасково в 14 дневен срок от получаване на  съобщението за изготвянето му.                                                                                                

                                                                                      

 

 

      Районен съдия:

   

                           

 

                     

 

 

 

 

 

                               МОТИВИ:  Производството е образувано по жалба на „В и К,, ЕООД-Хасково,ул. "Сакар” №**, ЕИК ***, представлявано от инж. Т. Р. М. – управител против Наказателно постановление №5 от 04.01.2018г., издадено от директора на Б. Д. „ИБР”. Намират същото за незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения, както на процесуалния, така и на материалния закон, а също така и необосновано, тъй като не било подкрепено от никакви доказателства. Фактите и обстоятелства, които били посочени в констативния протокол, послужил на служителите на БД „ИБР” за съставяне на АУАН били събрани по неточен и неясен начин. Никъде във въпросния констативен протокол не било посочено от кого е събрана и по какъв начин информацията, съдържаща се в него. Така служителите на БД „ИБР” без да проверят фактите и обстоятелствата, които били констатирани с него ги пресъздали в АУАН, повтаряйки непотвърдените от нищо и никой доказателства, за да могат да съставят въпросния акт.

АУАН не бил връчван на законния представител на дружеството или на изрично упълномощено от него лице. По този начин то не можело да се ползва от правата си, гарантирани от ЗАНН. Обсъждането на възраженията,  депозирани от жалбоподателя от АНО било необективно и пристрастно. По този начин  изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не били спазени. В КП, АУАН и НП били налице множество неточности и неясноти, които правели атакуваното наказателно постановление един акт, страдащ от пороци, налагащи неговата отмяна.

Предвид гореизложеното молят съдът  да отмени атакуваното НП.

 В съдебно заседание и писмена защита, чрез процесуалния си представител „ВиК” ЕООД - Хасково поддържат съображенията, сочени в жалбата и възражението за незаконосъобразност на процесното постановление.

 Началникът на БД „ИБР” – Пловдив, не се явява, представлява се от пълномощник, който пледира за неоснователност на жалбата и потвърждаване на  атакуваното НП.

 

     ДОКАЗАТЕЛСТВА по ДЕЛОТО

 

 Към делото са приобщени като доказателства: АУАН №101 от 07.07.2017г.,  съставен от Е.Г.В.-Главен експерт-контрол, Дирекция "Контрол”, БД «ИБР», ИРМ - Хасково. В същия е посочено, че на 01.06.2017г., при извършена проверка от експерти на БД „ИБР”, на обект ПС "С.**”, стопанисвана от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД, гр. Хасково, находяща се на десния бряг на р.Арда,  в имот ПИ №000700, землище на с.СЛ**, общ.Ивайловград, област Хасково се установило, че към момента на проверката «В и к» ЕООД, гр. Хасково, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. ”Сакар”, № **, община Хасково, област Хасково, водовзема подземни води от три броя шахтови кладенци /ШК/. Видимата част на кладенеца е стоманобетонова конструкция с диаметър около 3,50м и средна височина 1.20м. В шахтовите кладенци били спуснати потопяеми помпи. До всеки кладенец били изградени бункерни помпени станции, в които били монтирани хоризонтални центробежни помпи, използвани като резервни. Обектът бил ограден с метална ограда с бетонови колове и обозначителни табели.  В АУАН не е посочен  експлоатационният дебит на ШК, от които се водовзема към момента на проверката.

 Заключено е, че към момента на проверката «Водоснабдяване и канализация» ЕООД, гр.Хасково, с ЕИК **,  водовзема подземни води от  3  броя  шахтови кладенци  в района на помпена станция "Славеево” без разрешително за водовземане от подземни води, издадено съгласно изискванията на Закона за водите. За  нарушени са посочени разпоредбите на чл.44 ал.1  от ЗВ.

С писмо Вх.№1407/13.12.17г.  на жалбоподателя са връчени 6 броя АУАН, съставени на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, включително и процесния №101/7.7.17г. По делото АНО прилага  обратна разписка от писмо  до жалбоподателя „ВИК” – Хасково за изпратени 6 броя АУАН, приета и оформена от служител на жалбоподателя.

 Въз основа на АУАН №101/7.7.17г. е издадено  процесното НП №5 /2018г. на директора на Б.Д „ИБР”, като в него е пресъздадена идентична фактическа обстановка.

Съгласно описаното в разпоредителната/диспозитивна част на НП АНО  на основание извършено нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите, съгласно чл.200, ал.1, т.1, б. „а” от ЗВ, а именно за използване на води без основание, с количество до 1 л/сек. на основание чл.201, ал.2 от ЗВ е наложил на „В и к“ ЕООД, ЕИК*** - гр. Хасково „Имуществена санкция” в размер на 150 лева.

От разписка за връчване е видно, че процесното НП е връчено на нарушителя на 8.2.18г. Жалбата е подадена в указания от закона срок - на 15.02.2018г. до РС-Хасково.

На 18.12.17г. е постъпило възражение от нарушителя, в което същият твърди, че направените констатации в съставения акт са неверни, обстоятелствата посочени в него не отразявали обективната действителност и е налице непълнота и противоречие при посочване на фактическите характеристики на административното нарушение, което водело до ограничаване правото им на защита.

 Твърди се още, че АУАН не бил връчен на законния представител на дружеството или на изрично упълномощено от него лице. По този начин представляваното дружество не можело да се ползва от правата си, гарантирани от ЗАНН.

Съгласно  описаното в процесното НП, така изложените възражения били преценени от АНО в съответствие с изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН при проверката преди произнасяне по преписката и същите били счетени за неоснователни, доколкото липсвали доказателства за  сочените пороци. Екземпляр от акта бил връчен на законния представител на дружеството - нарушител чрез лице, което било натоварено да приема документи съгласно вътрешните правила на дружеството-нарушител, което било удостоверено с печат и номер върху документа за предоставеното до законния представител на дружеството.

Видно от Приложената заповед №РД-03-21/08.03.2017г. на директора на БД ИБР,  гл. експерт Е.В.  е  упълномощена да съставя АУАН по ЗВ.

С показанията си свидетелите – служители на БД „ИБР”  изясняват  обстоятелствата по  проверката и съставянето на АУАН. Те  обясняват, че експлоатационният дебит при проверката не е установен на място, поради което  са се ръководили  от посочените показатели в Разрешението от 2001г. за максимален експлоатационен дебит, макар че такъв не е посочен в АУАН. И тримата свидетели, присъствали на проверката и на съставянето на акта твърдят, че не е изисквана  от „ВиК” ЕООД – Хасково информация за дебита на процесната ПС за деня на проверката.

Видно от Представеното Разрешително  за водовземане №0564/03.10.2001г., подписано от министъра на МОСВ максималният  експлоатационен дебит за ПС „С**” е 12л/сек., посоченият срок за преоформяне на разрешителното е м.12.2003г.

 С писмо Изх.№ КД-05-273/11.09.2017г. на БД „ИБР” до „ВиК” дружествата е изискана информация включително и за максимално водно количество - литър за секунда или експлотационен дебит на стопанисваните от тях ПС. Тя е получена с писмо-отговор от „ВиК” ЕООД – Хасково с Вх.№ КД -05 -273 от 13.11.2017г. В обобщената информация се сочи, че за процесната ПС „Славеево” то е 18л/сек за всеки от трите ШК. Посочено е, че липсва измервателно устройство-водомер, като в този случай измерването на иззетите водни количества  се отчита по разрешения максимален дебит.

В съдебно заседание  представителят на АНО оспорва представеното разрешително от 2001г. за водовземане, доколкото то не било достоверно към момента на проверката и за тези години  били  настъпили сериозни промени в характеристиките на водовземането от съответната ПС. Твърди, че актуални данни се съдържат в представената  в съдебно заседание от АНО  информация, изискана от „ВиК” дружествата  от БД „ИБР” с писмо Изх.№ КД-05-273/11.09.2017г.   и представена   с писмо-отговор от Вх.№ КД -05 -273 от 13.11.2017г. на „ВиК” ЕООД – Хасково.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

 

                               ПРАВНИ    ИЗВОДИ

 

Жалбата  е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима,  разгледана по същество е основателна.

Съгласно представените по делото доказателства АУАН и процесното НП са издадени  от органи,  имащи  правомощия за това, видно от разпоредбата на чл.201  ал.1  и ал.2  от ЗВ.

Нормата на чл. 44. (1) от ЗВ изисква разрешително за водовземане  във всички случаи, освен:  в посочените  по чл. 43, ал. 2; за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.

Видно от съдържанието на цитираните изключения настоящият  казус не е между тях.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 200 ал.1 т.1, б.”а”  от ЗВ се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание: с количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.; с количество от 1 л на секунда  до 10л на секунда - от 500 лв. до 5000 лв.; с количество от 10 л на секунда до 100 л на секунда - от 1000 лв. до 10 000 лв.

След анализ на така събраните писмени и устни доказателства по делото съдът прави извода, че липсват каквито и да е достоверни и категорични доказателства за посоченото в НП максимално подавано количество вода  до 1 литър за секунда от ПС „С**” към момента на проверката.

В обстоятелствената/мотивна част на АУАН не е посочено количество на водовземане за секунда от ШК на ПС „СЛ**”.

Свидетелите на свой ред посочиха, че те не са правили измерване на място, че са се ръководили от посочения в Разрешителното от 2001г. дебит, както и че не са изисквали от ВиК дружеството информация за тези количества към момента на проверката. В разрешителното от 2001г. максималният дебит е  12л/сек.

 От друга страна представителят на АНО оспори Разрешителното от 2001г., позова се на информация за дебита за един по-късен момент – 13.11.2017г., а именно - 18 л/сек за всеки от ШК, която също не е относима към 1.6.17г. – деня на проверката.

Водовземането  осъществява изпълнителното деяние на вмененото нарушение, а  максималното водно количество - литър за секунда или експлотационен дебит,  е основна негова характеристика.

Видно е, че както в акта, така и в наказателното постановление неточно е бил описан основен елемент от фактическия състав на нарушението, който определя и относимата санкционна норма. По този начин конкретното  административно нарушение е било индивидуализирано неправилно, а неточното описание на определящи  съставни части на нарушението по правило е съществено нарушение и представлява самостоятелно основание  за отмяна на наказателното постановление.

 Обстоятелството, че в обстоятелствената/мотивна част на АУАН не е посочено количество на водовземане за секунда от ШК на ПС „СЛ**”, а в НП то  вече е до 1 л/сек също е свидетелство за допуснато съществено нарушение на процедурата по провеждане на административно-наказателното производство.  С акта се повдига обвинението за извършено нарушение, което по никакъв начин не може да се допълва  със санкциониращия акт по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН доколкото обемът на водното количество, подавано от ПС е съществен елемент от изпълнителното деяние.

Същевременно непосочването или неточното посочване на определящ елемент от фактическия състав на нарушението, осуетява както възможността на нарушителя да организира пълноценна защита, доколкото липсва яснота относно вмененото му нарушение, така и на съда – да отсъди по същество на спора, което прави НП незаконосъобразно и води до неговата отмяна.

                                 Възраженията, направени от жалбоподателя в писмените бележки с изключение на акцента върху неточното посочване на максималния дебит водовземане, съдът намира за неоснователни и бланкетни видно от анализа на приложените по делото доказателства.

                                 Мотивиран от изложеното,  съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                                                    Районен съдия: