Р  Е  Ш  Е Н И Е

                                          Гр.Ивайловград, 12.02.2018 г.

                                       

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на  тридесет и първи януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Таня Киркова

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД дело № 70 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                         Производството е образувано по жалба на „Букор Щепи” ЕООД, ЕИК 201178132, със седалище и адрес на управление  - с.Мандрица, общ.Ивайловград, обл.Хасково, ул.”Васил Коларов”, №11, с управител М. Н., която не е съгласна с НП № 26-000652/13.11.2017г.  на директора  на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, с което на търговското дружество е  наложена имуществена санкция от 150лв.

В жалбата се излагат  съображения за незаконосъобразност,   неправилност и несправедливост  на НП:  АУАН  и  атакуваното НП били издадени  в нарушение на процесуалните и материално-правни  норми. Автор на наказващия акт било неоправомощено съгласно закона лице.  Нарушена била разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. не била посочена дата на извършване на нарушението, както и другите  обстоятелства на извършване на нарушението. Не била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при наличие на основания за това.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. АНО - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Навежда доводи за законосъобразност   и  правилност на наказателното постановление. Възразява срещу твърдението за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН.

 

                         ДОКАЗАТЕЛСТВА, ФАКТИ и ПРАВНИ ИЗВОДИ по ДЕЛОТО

Акт за установяване на административно нарушение № 26-000652/19.10.2017г. е  съставен от Е.Л. – главен инспектор в Дирекция  „ИТ” Хасково на основание чл.416 ал.1 от КТ,  против „Букор Щепи” ЕООД, ЕИК 201178132, представлявано от М. В. Н. -управител. Изложени са следните обстоятелства на констатираното нарушение: „Букор Щепи” ЕООД, като работодател  по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, не е начислил  и изплатил на В. А. И., на длъжност „готвач”, работила на 6.5.2017г.  /официален празник по смисъла на чл.154 ал.1 от КТ /8 часа / първа смяна от 8.00ч. до 17.00ч./, при установеното сумирано отчитане на работното време,  не по-малко от удвоения размер  на трудовото й възнаграждение. Видно от трудовия  договор на лицето, трудовите възнаграждения се изплащат ежемесечно до 30-то число на следващия месец. Нарушението е извършено на 3.7.17г. в с.Мандрица и установено при проверка по документи в Д ”ИТ” – Хасково на 03.10.17г.”

 По този начин били нарушени разпоредбите на чл.264 от КТ вр. с чл.128 т.2 от КТ. Актът е връчен на  представляващия жалбоподателя в деня на съставянето му срещу подпис. Подписан е от двама свидетели.

НП № 26-000652/13.11.2017г. е издадено въз основа на  АУАН № 26-000652/19.10.2017г., като описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,  повтаря тези в АУАН. За  неспазване  разпоредбите на чл.264 от КТ вр. с чл.128 т.2 от КТ, с  оглед преценката, че  от посоченото по-горе нарушение  не са произтекли вредни последици и то е отстранено веднага след установяването му, поради което на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 вр. с чл.415в ал.1 от КТ  АНО  е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 150лв. От обратната разписката, се установява, че НП е връчено на упълномощено лице на 14.11.2017г.

С Протокол за извършена проверка № ПР 1734558/6.10.17г. е констатирано  нарушението.

Приложените по делото - Трудов договор №17/3.8.2016г., сключен между жалбоподателя и В. А. И., Работен график, Присъствена форма, Платежната ведомост, Възражение, Платежно нареждане  за  изплатено празнично възнаграждение от 17.92лв. /17.10.17г. на В. И., удостоверяват извършване на нарушението и неговото отстраняване.

 Съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок  от имащо правен интерес лице, поради което е процесуално допустима.

 Автори на  атакуваното НП №  26-000652/13.11.17г. и АУАН №26-000652/19.10.2017г.  са оправомощени,  съгласно чл.416 ал.5 КТ за това  длъжностни лица, видно от  Заповед ЧР-919/18.06.2014г., Заповед №З – 0058/11.02.2014г.,  Заповед ЧР-275/28.01.2014г., длъжностна характеристика на актосъставителя.

Съгласно нормата на член 128 т.1 и т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове: да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и  да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.  Дължимото  трудово възнаграждение за работа през официалните празници съгласно чл. 264 КТ, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

Чл. 270 ал.2 от КТ регламентира  трудовото възнаграждение да се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В настоящия казус,  съгл. трудовия договор на В. И., дължимото за месеца възнаграждение  се изплаща до 30 число на следващия месец. Следователно ако до края на уговорения срок,  работодателят не е изпълнил това си  задължение, той е в нарушение на първия работен ден, следващ 30 – то число  на предходния месец.  В настоящия случай това  е 3 юли.2017г. – понеделник.

На нарушителя – жалбоподател е ангажирана  отговорността за  маловажно нарушение, като е приложена разпоредбата на  чл. 415в  вр. с чл.414 ал.1 от КТ, доколкото то е отстранено веднага след установяването му и не са произтекли  вредни последици за работника,  като предвидената  имуществена санкция е в размер от 100 до 300 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя  за наличие на признаци на маловажен случай  на констатираното нарушение.    Работодателят не е изпълнил основно свое задължение по отношение на работника съгласно КТ, като  се е коригирал едва след като контролните органи са установили нарушението - три месеца след законоустановения и уговорен между страните срок. Същевременно той не е спазил задължението,  регламентирано в  чл. 245 от КТ, съгласно който  разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

От анализа на посочените по-горе писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че   задълженията  вменени от разпоредбите на чл.264 вр. чл. 128 т.2  от КТ, жалбоподателят не е изпълнил,  нарушавайки закона.

При така установената фактическа обстановка,  съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства относно факта, че е извършено изследваното нарушение,  но доколкото то е първо за жалбоподателя, имуществената  санкция  съгласно   чл. 415в ал.1 вр. с чл.414 ал.1 от КТ, би следвало да се приложи в  минималния размер от 100 лв., като процесното НП се измени.

Настоящият състав счита, че атакуваното  НП № 26-000652/13.11.2017г.  на директора  на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, с което на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 вр. с чл.415в ал.1 от КТ    на „Букор Щепи” ЕООД, ЕИК 201178132 е наложена, за нарушение разпоредбите чл.264 вр. чл.128 т.2  от КТ, имуществена санкция от 150лв., следва да се измени, като размерът на същата се намали до предвидения от закона минимален размер от 100лв.

Водим от изложеното  и на основание  чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, съдът

                           

                         Р     Е    Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА НП № 26-000652/13.11.2017г.  на директора  на Дирекция  „Инспекция по труда” – Хасково, с което на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 вр. с чл.415в ал.1 от КТ   на „Букор Щепи”  ЕООД, ЕИК 201178132  за нарушение разпоредбите чл.264 вр. чл. 128 т.1 и т.2  от КТ, е наложена имуществена санкция от 150лв., като я намалява до предвидения от закона минимален размер от 100лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Районен съдия: