Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград, 22.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Таня Киркова

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията НАХД дело № 58 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Букор Щепи” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление - с.Мандрица, общ.Ивайловград, обл.Хасково, ул.”Васил Коларов”, №11, с управител Мария Николова, която не е съгласна с Наказателно Постановление № НП - 8/30.08.2017г., издадено от кмета на Община Ивайловград. Обяснява, че на основание чл.209 и чл.213 ал.2 от ЗТ на дружеството е наложена имуществена санкция от 1000лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП: АУАН бил издаден в нарушение на процесуалните и материално-правни норми. Не били събрани убедителни и достатъчно доказателства при постановяване на наказващия акт. Не била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при наличие на основания за това.

За двете посочени нарушения по чл.209 и чл.213 ал.2 от ЗТ били предвидени отделни наказания, а АНО наложил едно общо наказание от 1000лв., което било недопустимо съгласно разпоредбите на чл.18 от ЗАНН.

На основание горесоченото, моли съдът да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложеното в жалбата. Кметът на Община Ивайловград, чрез своя пълномощник оспорва жалбата като неоснователна. Навежда доводи за законосъобразност и правилност на наказателното постановление. Възразява срещу твърдението за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН.

ДОКАЗАТЕЛСТВА и ФАКТИ по ДЕЛОТО

Акт за установяване на административно нарушение № 2/02.08.2017г. е съставен от С. М. - старши специалист в Дирекция „Строителство и Инвестиции” при Община Ивайловград, против „Букор Щепи” ЕООД, ЕИК

Съгласно същият на 08.07.2017г., около 16 часа, в присъствието на свидетелите К.Д. и Х.Х., се установява, че къща за гости „Букор Щепи” е извършвала дейност „хотелиерство” в противоречие с разпоредбите на ЗТ. Видно от Заповед №376/06.06.2014г. на кмета на Община Ивайловград и Удостоверение №2/06.06.2014г., къща за гости „Букор Щепи”, стопанисвана от „Букор Щепи” ЕООД била категоризирана по вид като „къща за гости” и категория „две звезди”. Към момента на проверката хотелиерът „ Букор Щепи ” ЕООД не бил прекратявал дейността в обект – къща за гости „Букор Щепи”.

В акта е посочено, че на мястото на извършване на нарушението – къща за гости „Букор Щепи”, около 16.00часа, проверяващите установили, че в обекта липсва изложена на видно място категорийна символика, включваща удостоверение и табела. При проверката в присъствието на Х.П. – работник, назначен на трудов договор в „Букор Щепи”, ЕИК , било констатирано, че към момента няма данни за настанени туристи в регистъра за настанените лица на обект къща за гости „Букор Щепи”, но било установено наличието на една заета стая № 2, с двама настанени в нея граждани.

По този начин били нарушени разпоредбите на чл.114 т.3 и чл.116 ал.2 от ЗТ. Актът е връчен на представляващия жалбоподателя на 02.08.2017г.

НП № НП - 8/30.08.2017г. е издадено въз основа на АУАН №2/02.08.2017г., като изложените обстоятелства, при които е извършено нарушението повтарят тези в АУАН. За посочените в АУАН нарушения на чл.114 т.3 и чл.116 ал.2 от ЗТ АНО е наложил имуществена санкция на основание чл.209 и чл.213 ал.2 от ЗТ в размер на 1000лв. От разписката към НП се установява, че то е връчено на управителя на дружеството на 10.10.2017г.

Свидетелите с оглед направените в този период няколко проверки на обекта и отдалечеността във времето не са категорични относно установените обстоятелства.

ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

Жалбата е подадена в срок от имащо правен интерес лице, поради което е процесуално допустима.

Автори на атакуваното НП № 8/30.08.17г. и АУАН №2/02.08.2017г. са оправомощени за това длъжностни лица, съобразно разпоредбите на чл.175 ал.2 вр. с чл. 171ал.1 т.4 вр. с чл.179 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 от ЗТ и Заповед №166/17.03.2016г.

След анализ на описаните в процесните АУАН и НП обстоятелства, доказателствата по делото, отнесени към приложимите правни норми, съдът намира, че жалбата е основателна.

Още в АУАН е налице несъответствие между словесното описание на нарушението: „липсва изложена на видно място категорйната символика, включваща удостоверение и табела” и правната му квалификация по чл.114, т.3 от ЗТ, съгласно който: „Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 и следната информация: фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; имената на управителя на обекта с телефон за контакт”.

На свой ред чл.132. (1) от ЗТ регламентира, че на категоризираните места за настаняване се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта. Следователно едва с този текст се вменява и задължението в туристическия обект да се поставя на видно място и друг елемент на категорийната символика, а именно удостоверение.

Правилата на чл.209 от ЗТ изискват ако ЕТ или ЮЛ в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 не постави информацията по чл. 114, т. 3 ЗТ, да бъде санкционирано с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., т.е. не става дума за категорийна символика, а за информацията по чл. 114, т. 3 ЗТ, включваща фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; имената на управителя на обекта с телефон за контакт”. Следователно е наложена санкция за неустановено нарушение.

Що се касае до второто вменено на жалбоподателя нарушение, съдът намира, че при образуването и провеждането на административно-наказателното производство е допуснато идентично нарушение, доколкото в разпоредбите на член 116 ал.1 от ЗТ е указано, че лицата, извършващи хотелиерство следва да водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма. В ал.2, ал.3 и ал.4 са посочени начините на водене на този регистър в зависимост от вида туристиченския обект. От описаната в акта и НП фактическа обстановка е видно, че не са вписани в съществуващия регистър две лица, които са били настанени в стая №2, но не се сочи за установени несъответствия във водения от хотелиера регистър за настанените туристи с указания начин и по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Закономерен е изводът, че както в акта, така и в процесното НП установените нарушения не са намерили правилна правна квалификация. Неточна е тя и при посочване на санкциониращите текстове в НП. Налице е несъответствие между фактическото и юридическо обвинение повдигнато на нарушителя, което рефлектира и в приложените санкциониращи норми. Този пропуск съществено нарушава императивните правила на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Не на последно място следва да се отбележи, че за вменените две нарушения и посочени две санкциониращи норми, АНО е наложил едно общо наказание – имуществена санкция от 1000лева. От една страна не става ясно за кое от нарушенията е наложено то, а от друга съгласно правилата на административно-наказателното производство – чл.18 от ЗАНН е недопустимо да се определя общо наказание за извършени две или повече нарушения.

Необходимият обем информация, който следва да съдържа наказателното постановление е посочен в чл. 57 от ЗАНН. Визираните в чл.57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания на постановения от АНО акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защита правата на административно-отговорните лица. Това дава възможност на лицето, чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана да организира адекватно защитата си след като разбере в какво е обвинен, съответно наказан. Същевременно наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда. ЗАНН определя неспазването разпоредбите на чл.57 ал.1 чрез непълно и неясно посочване на всички признаци на фактическия състав на нарушението, което по същността си е мотивиране на волеизявлението на АНО, като съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на НП.

Видно е, че цитираните неясноти и пропуски на АУАН и НП не дават задоволителен отговор на въпроса за какво точно административно нарушение е ангажирана отговорността, съответно санкциониран жалбоподателят, доколкото липсва съответствие между словестното описание на нарушението и цифровата му правна квалификация. Описанието на неправомерното деяние и съответстващите му законни разпоредби, които са нарушени, трябва да са дадени точно и ясно, по начин, небудещ никакво съмнение и при пълно съответствие на словестното описание и цифровата правна квалификация. Основните елементи на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Констатираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като засягат възможността на наказаното лице да реализира правото си на защита в пълен обем, т.к. го поставят в ситуация да гадае при какви обстоятелства е осъществено нарушението, доколкото на ЮЛ са вменени нарушения за деяния, чието извършване не е установено от проверяващите. Посочените нарушения на процесуалните правила са неотстраними в настоящата въззивна инстанция предвид контролните функции на същата, което влече незаконосъобразност на наказателното постановление и се явяват основание за отмяната му.

С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № НП № 8/30.08.2017г. на кмета на Община Ивайловград, с което на основание чл.209 и чл.213 ал.2 от ЗТ на „Букор Щепи” ЕООД, ЕИК за нарушение разпоредбите на чл.114 т.3 и чл.116 ал.2 от ЗТ е наложена имуществена санкция от 1000лв., следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.63 ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 8/30.08.2017г. на Кмета на Община Ивайловград, с което на основание чл.209 и чл.213 ал.2 от ЗТ на „Букор Щепи” ЕООД, ЕИК , за нарушение разпоредбите на чл.114 т.3 и чл.116 ал.2 от ЗТ е наложена имуществена санкция от 1000лв., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: