Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград, 18.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:Таня Киркова

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД дело № 50 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А*** Н. ***, който не е съгласен с НП № 15/31.08.2017г. на кмета на Община Ивайловград. Обяснява, че на основание чл.221, чл.179 ал.2 т.1 от Закона за туризма на „*********” ЕООД, с ЕИК ********, чийто управител е той, е наложена имуществена санкция от 1000лв. за виновно нарушение на чл.172 т.1 и т.3 от ЗТ.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП: АУАН бил издаден в нарушение на процесуалните и материалноправни норми. Описаното в АУАН, послужил за издадване на НП, не отговаряло на истината – не била извършвана дейност „хотелиерство” в нарушение на разпоредбите на ЗТ. Оспорват материалната компетентност на актосъставителя. Твърдят, че е налице несъответствие във фактическите и правни основания, съдържащи се в АУАН №6 от 31.08.2017г. и в обжалваното НП. АУАН бил съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, като поканата за съставянето му не била връчена на жалбоподателя.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Кметът на Община Ивайловград, чрез процесуалния си представител, оспорва същата, като неоснователна. Навежда доводи за законосъобразност и правилност на наказателното постановление. Възразява срещу твърдението за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН. Проверката била извършена от упълномощено лице.

ДОКАЗАТЕЛСТВА, ФАКТИ и ПРАВНИ ИЗВОДИ по ДЕЛОТО

Акт за установяване на административно нарушение №6/07.08.2017 г. е съставен от С.М. против „**********” ЕООД, ЕИК *************, със седалище – гр.Ивайловград, ул.”***********”, №**, представлявано от управителя А. Н. Ш. Съгласно същия на 08.07.2017г., около 20.30 часа, в присъствието на свидетелите К.Д. и Х.Х., къща за гости „*******” е извършвала дейност „хотелиерство” в противоречие с разпоредбите на ЗТ.

В акта е посочено, че при установяване на нарушението е съставен КП от 8.7.17г., от който е видно, че на 08.07.2017г., около 20.30 часа, в къща за гости „******”, с адрес гр.Ивайловград, ул.”********”, №**, стопанисвана от „********” ЕООД, актосъставителят М., в присъствието на посочените по-горе лица и управителя на обекта А. Ш., който бил и управител на фирмата, стопанисваща обекта, отказал да даде достъп на контролните органи до обект къща за гости „*******8” и до регистрите за настаняване. По този начин били нарушени разпоредбите на чл.172 т.1 и т.3 от ЗТ.

Актът е връчен на представляващия жалбоподателя на 16.08.2017г. В него същият е записал, че актът му е връчен под натиск, с полицай. По делото е приложена покана до жалбоподателя за явяване при съставяне на акта в периода от 2.8. до 4.8.17г., получена на 24.07.17г. лично от управителя.

НП № 15/31.08.2017 г. е издадено въз основа на АУАН №6, като описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението повтаря тези в АУАН. За извършено нарушение разпоредбите на чл.172 т.1 и т.3 от ЗТ е наложена имуществена санкция на основание чл.221 от ЗТ в размер на 1 000лв. От разписката към НП се установява, че то е връчено на А.Ш. на 01.09.2017г.

От Удостоверение за актуално състояние на „******** ЕООД, с ЕИК *********, става ясно, че негов управител е А. Ш..

От Заповед № 768/12.12.2016г. и Удостоверение №04/23.12.2016г., и двете издадени от кмета на Община Ивайловград, е видно, че обект – Къща за гости „*******” е собственост и се стопанисва от „*******” ЕООД, ЕИК*********.

Със Заповед №166/17.03.2016г. С.М. – главен специалист в Дирекция „Строителство и инвестиции” към Община – Ивайловград е упълномощена на основание чл.172 от ЗТ вр. с чл.171 ал.1 т.4 от с. з. да осъществява контролни функции по този закон и съставя актове за установяване на административни нарушения.

Със заповед №227/06.07.2017г. кметът на Община Ивайловград задължава комисия в състав, в който е включен и актосъставителят, да извърши контрол на туристическите обекти, осъществяващи дейност „хотелиерство” и „ресторантьорство” в съответствие на предоставяните туристически услуги с изискванията за определената категория на обекта, както и да осъществява контрол на правомощията по чл.116 ал.1 от ЗТ на фирмите, стопанисващи туристически обекти и извършващи дейност „хотелиерство” – водят ли регистри на настанените туристи. Проверката съгласно заповедта следвало да се извърши в 3 дневен срок, считано от 07.07.17г.

Актосъставителят М. свидетелства, че отивайки на 08.07.17г., около 20.30 часа в проверявания обект – къща за гости „*******”, установяват, че в офиса се намира лицето А. Ш. След като го информират за какво е посещението, той заявява, че не е управител на обекта, тази дейност се изпълнява от съпругата му, поради което няма ключове от касата, където се съхраняват регистрите, достъп до нея има само съпругата му. След този отговор проверяващите излизат от помещението и се обаждат на телефонния номер, посочен за връзка при желание за настаняване. След позвъняване вдига св.Ш., която обещава да отиде до обекта. Междувременно А. Ш. излиза и заключва помещението , качва се на лекия си автомобил и отпътува. След изчакване повече от 30 минути актосъставителят М. отново позвънила на телефона на св.Ш., но този път вдигнал съпруга й Ш., като съобщил, че тя нямало да дойде т.к. била в банята. След проверка в регистрите на Общината се установило, че управител на обекта е А.Ш.. С писмо, получено лично от него бил поканен за съставяне на АУАН. Не се явил, поради което същият бил съставен в негово отсъствие на 7.08.17г.

Казаното от актосъставителя М. беше потвърдено от свидетелите Д. и Х.. Последният обясни процедурата, по която протичат проверките на местата, извършващи дейност „хотелиерство” – първо се проверяват регистрите, в които следва да бъде отразена самоличността на настаненото лице, срокът на престой, стаята, в която пребивава, след което тези вписвания се проверяват на място – по стаи. Напускането на управителя на обекта и неявяването на неговата съпруга, за да предостави достъп до регистрите, осуетили проверката и в сградата на къщата за гости.

Водената от жалбоподателя свидетелка М.Ш., негова съпруга, заяви, че тя отивала да отвори касата, в която се намирали регистрите на настанените лица, само ако съпругът й, управител на фирмата, стопанисваща проверявания обект, й нареди, което той не направил в настоящия случай.

Съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок от имащо правен интерес лице, поради което е процесуално допустима.

Автори на атакуваното НП №15/31.08.17г. и АУАН №6/07.08.2017г. са оправомощени за това длъжностни лица, съобразно разпоредбите на чл.175 ал.2 вр. с чл. 171ал.1 т.4 вр. с чл.179 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 от ЗТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства относно факта, че е извършено изследваното нарушение, като то е санкционирано с имуществена санкция по правилата на чл. 221 от ЗТ. Съгласно този текст: "При недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредоставяне на контролните органи на изискани документи на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв." Тази разпоредба вменява както задължение, така и определя санкция, доколкото ЗТ не съдържа норма, изрично сочеща на задължение да се осигурява достъп на проверяващите до туристическите обекти.

Независимо от горното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като същото страда от съществени пороци, които са допуснати при провеждане на административнонаказателното производство: 1. Липсва точност, пълнота и прецизност при квалифициране на деянието. То е описано словесно като: „Отказал да даде достъп на контролните органи до обект - къща за гости „*****” и до регистрите за настаняване.„ Посочените за нарушени разпоредби на чл.172 т.1 и т.3 от ЗТ не вменяват задължение на стопанисващия обекта да осигурява такъв. С тях се предоставят права, съответно задължения на оправомощени по съответния ред длъжностни лица: 1. да извършват проверки на място и по документи; 3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица. При неизпълнение или неправомерно изпълнение на тези си обязаности, длъжностните лица биха били обект на съответни санкции.

Към така изяснената фактическа обстановка е относима нормата на чл.221 вр. с чл.172 т.1 от ЗТ, доколкото жалбоподателят е възпрепятствал реализиране правото на контролните органи да извършат проверка на място и по документи, като не ги е допуснал до тях. Те не са отправяли към него искания съгласно правомощията си по чл.172 т.3 от ЗТ.

2. Липсва точност, пълнота и прецизност при квалифициране на посочената наказваща разпоредба на чл.221от ЗТ. Тя съдържа в себе си две различни хипотези, които осъществяват фактическите състави на отделни нарушения: При недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредоставяне на контролните органи на изискани документи. Това са две различни нарушения, които подлежат на отделна санкция и са свързани с правомощията на длъжностните лица, съответно по чл.172 т.1 и по т.3 от ЗТ. АНО не е конкретизирал коя от хипотезите е нарушена, съответно коя се санкционира.

3. Същевременно както в акта, така и в НП са вмененни на нарушителя две деяния, макар и неточно, а е наложено едно наказание без да се посочи по коя хипотеза на санкциониращата норма, както и се изложат мотиви за това.

4. Видно от съдържанието на Заповед №227/06.07.2017г., кметът на Община Ивайловград е оправомощил комисията да осъществява включително контрол на правомощията по чл.116 ал.1 от ЗТ / Лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи…/ на фирмите, стопанисващи туристически обекти и извършващи дейност „хотелиерство” – водят ли регистри на настанените туристи. Ако не тълкуваме разширително така написаното, то е следвало проверките да се ограничат само до регистрите. С цел прецизност, в съответствие на закона, /чл.172 т.1 от ЗТ/ е следвало проверяващите изрично да бъдат оправомощени да извършват проверки както на място, така и по документи.

Следователно в процесното НП установеното нарушение не е намерило правилно отражение в правната квалификация. Неточна и непълна е тя и при посочване на наказващия текст, който е квалифициран общо. По този начин е налице несъответствие между фактическото и юридическо обвинение, повдигнато на нарушителя, което е в противоречие с процесуалните правила. По този начин са допуснати съществени нарушения на последните в хода на административнонаказателното производство по смисъла на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Необходимият обем информация, който следва да съдържа наказателното постановление е посочен в чл. 57 от ЗАНН. Визираните в чл.57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания на постановения от АНО акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата правата на административноотговорните лица. По този начин се довеждат до знанието на нарушителя мотивите на наказателен акт. Това дава възможност на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана да организира адекватно защитата си. Същевременно наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда. ЗАНН определя неспазването разпоредбите на чл.57 ал.1 чрез непълно и неясно посочване на всички признаци на фактическия състав на нарушението, което по същността си е мотивиране на волеизявлението на АНО, като съществено нарушение на закона и е основание за отмяна в случая на НП.

Видно е, че цитираните неясноти и пропуски на АУАН и НП не дават задоволителен отговор на въпроса за какво точно административно нарушение е ангажирана отговорността, съответно санкциониран жалбоподателят, доколкото липсва съответствие между словестното описание на нарушението и цифровата му правна квалификация. Описанието на неправомерното деяние и съответстващите му законни разпоредби, които са нарушени, трябва да са дадени конкретно, точно и ясно и по начин небудещ никакво съмнение и при пълно съответствие на словестното описание и цифровата правна квалификация. Основните елементи на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Констатираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като засягат възможността на наказаното лице да реализира правото си на защита в пълен обем, т.к. го поставят в ситуация да гадае при какви обстоятелства са осъществени нарушенията, доколкото са му повдигнати обвинения за деяния, които законът не му е вменил в задължение, както и кои са нарушените законови разпоредби, доколкото и те не са формулирани с необходимата яснота и прецизност. Посочените нарушения на процесуалните правила са неотстраними в настоящата въззивна инстанция предвид контролните функции на същата, което влече незаконосъобразност на наказателното постановление и се явяват основание за отмяната му.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № НП № 15/31.08.2017г. на кмета на Община Ивайловград, с което на основание чл. 221 от Закона за туризма, на „********” ЕООД, ЕИК ******* за нарушение разпоредбите на чл.172 т.1 и т.3 от ЗТ е наложена имуществена санкция от 1000лв., следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.63 ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 15/31.08.2017г. на Кмета на Община Ивайловград, с което на основание чл. 221 от Закона за туризма на „*****” ЕООД, ЕИК ******** за нарушение разпоредбите на чл.172 т.1 и т.3 от ЗТ е наложена имуществена санкция от 1000лв., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: