Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ивайловград, 19.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 8 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С.А. ***, който не е съгласен с Наказателно постановление /НП/ № 16-0276-000095 от 12.09.2016 г. на Началник на Районно управление (РУ) на МВР – Ивайловград, с което са му наложени административни наказания "Глоба” в размер на 2000.00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Моли да се отмени наказателното постановление поради незаконосъобразност и неправилност: Не бил извършил нарушението, като излага съображения, че техническото средство за установяване на наличието на алкохол в кръвта било повредено, а поради заболяване и неразположеност не могъл да даде кръвна проба; Началникът на РУ на МВР – Ивайловград имал нагативно лично отношение към него. Излага съображения относно липса на вина за причинено пътно-транспортно произшествие, които са без правно значение в настоящото производство, поради което няма да се изследват и обсъждат от съда.

В съдебно заседание, лично и чрез защитника си адв. Д. ***, и в „писмена защита” от последния, поддържа жалбата, като развива съображенията за незаконосъобраност на НП. Като процедурни нарушения се сочат и: Това, че в нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП са предвидени две нарущения, а е наложено само едно наказание, в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Не ставало ясно за кое от двете нарушения се налага наказанието; Бил нарушен и чл. 48 ЗАНН – НП било издадено от некомпетентен орган, тъй като отказът на жалбоподателя да даде кръвна проба бил извършен в гр. Свиленград, който е извън териториалната комптентност на началника на РУ на МВР – Ивайловград; Поради това, че Началникът на РУ на МВР – Ивайловград, който издал НП, е присъствал и участвал при установяване на нарушението, същият следвало да се отведе, тъй като не бил безпристрастен, като се сочи нарушение на чл. 10, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК); Не били пълно и ясно описани обстоятелствата по извършване на нарушението и в частност отказът му да изпълни предписанието за медицинско изследване.

Административнонаказващият орган – Началник на РУ на МВР – Ивайловград в съдебно заседание оспорва жалбата.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира от фактическа страна следното:

На 19.08.2016 г. около 11.00 часа в РУ на МВР – Ивайловград постъпил сигнал за пътнотранспортно произшествие на пътя Ивайловград – с. Славеево. На място били изпратени полицейските служители - свидетелите С. – младши автоконтрольор (видно и от Удостоверение № 3913/20.02.2014 г. на директор на ОДМВР - Хасково) и А., които установили, че пътнотранспортното произшествие - сбълък е между лек автомобил „Волво” с регистрационен № Х 3775 КА, управляван от жалбоподателя, който бил полицейски служител при РУ на МВР – Ивайловград, и лек автомобил „Дачия” с турски регистрационен № 16ZP971, управляван от А. М.

Свидетелят С., с техническо средство за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух „Дрегер 7510 плюс” № ARDN-0087, преминало последваща проверка за годност на 02.06.2016 г., със срок на валидност до 02.12.2016 г., видно от Протокол рег. № 3286р-21761/07.06.2016 г., изпробвал първо водача М., при което уредът не отчел наличие на алкохол (видно и от разпечатката от електронната памет на уреда). След това свидетелят поканил жалбоподателя, който отказал да бъде изпробван. Свидетелят С. съобщил за това на дежурния в РУ на МВР, който указал на С. да изчака с повторна покана към жалбоподателя, докато на местопроизшествието пристигнат началникът на РУ на МВР – Ивайловград и началникът на група „Охранителна полиция” – свидетелят Х.. Двамата пристигнали и в присъствието им, както и на свидетеля А., свидетелят С. отново поканил жалбоподателя да бъде изпробван с техническото средство. Жалбоподателят на три пъти лапал мундщука, но само издувал бузи без да вдишва въздух в уреда, тоест явно симулирал опит да предоствви годна проба от издишан въздух. Така, поради нарочното невдишване на въздух уредът не отчитал извършване на проба.

При така установения фактически отказ на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта и поради това, че установил, че жалбоподателят е причинил пътнотранспортното произшествие, на място свидетелят С., оправомощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. (т. 1.3) на Министъра на МВР, в присъствието на свидетеля А. и на жалбоподателя, съставил срещу последния Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №90/2016 г., фабричен № 806405, за това, че на 19.06.2016 на път II-59, километър 91.700 в посока гр. Ивайловград управлявал лек автомобил „Волво С70” с регистрационен № *****, като не се съобразил с атмосферните условия, състоянието на пътя, избирането на скоростта на превозното средство и излиза от (не се чете) и блъска лек автомобил „Дачия Логън” с рег. ном. ****, като причинява ПТП с материални щети, а също, че „Водачът Б. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7510 плюс” с номер ARDN-0087 за установяване употребата на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0299978.”, с което нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 174, ал. 3 от ЗдвП.

АУАН бил веднага предявен и връчен на жалбоподателя, видно и от удостоверителните подписи върху него.

Жалбоподателят записал в акта: „На няколко пъти опитах да духна на дрегера, но все не се получаваше. Отивам да дам кръвна проба.”.

Свидетелят С. издал талон за медицинско изследване фабричен № 0299978, препис от който бил връчен на жалбоподателя, видно и от подписа му. В талона видно от преписа представен от АС – Хасково, първоначално било записано, че жалбоподателят следва да се яви за предоставяне на кръвна проба в ЦСМП/МБАЛ – Харманли. Впоследствие било дописано, че може да се яви и в ЦСМП МБАЛ – Свиленград, видно от оригинала на талона.

На жалбоподателя не се наложило да мисли как ще се придвижи до медицинското заведение, тъй като бил закаран от началника на РУ на МВР – Ивайловград и свидетеля Р. със служебен автомобил до ЦСМП – Свиленград.

По пътя жалбоподателят разговарял по телефона си с някого. По някое време легнал на задната седалка и демонстрирал, че му е лошо. Като пристигнали в ЦСМП – Свиленград станал влезнал в центъра, където бил освидетелстван от свидетеля д-р К. и без основателна причнина отказал да даде кръвна проба, което било удостоверено от лекаря и жалбоподателя в Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Видно от показанията на свидетеля и Протокола, жалбоподателят не съобщил за някакво заболяване (т. 15). В протокола е отразено, че жалбоподателят отрича да е употребил алкохол, но и че мирише на алкохол (т. 2 и т. 7). Поведението му било адекватно, имал активен словесен контакт.

В издадения при прегледа от д-р К. Фиш за спешна медицинска помощ също е отразено, че жалбоподателят отказва алкохолна проба. Измерени били пулсът и кръвното му налягане, при което се установило, че пулсът му е 80 удара в минута, а кръвното налягане е 140 на 90, тоест високо, при общоизвестни нормални показатели - 120 на 80.

При освидетелстването и отказа на жалбоподателя присъствали и извикани за целта полицейски служители от РУ на МВР – Свиленград, видно от показанията на свидетеля Р. и Докладна записка регистрационен № на РУ на МВР – Свиленград 351р-16828/24.08.2016 г..

След като отказал да даде кръвна проба за изследване жалбоподателят, началникът на РУ на МВР – Ивайловград и свидетелят Р. ***.

Началникът на РУ на МВР – Ивайловград, съобразно правомощията си по Заповед № 272з-155/05.02.2015 г. на Директор на ОДМВР – Хасково, издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0276-000014 от 19.08.2016 г., с която, поради установените с АУАН нарушения временно отнел свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя. Заповедта била обжалвана и потвърдена от АС – Хасково с Решение № 424/28.12.2016 г. по Адм. д. № 465/2016 г..

Установената и описана по-горе фактическа обстановка е описана и в приетите по делото докладни записки № УРИ:276р-7401/19.08.2016 г. на свидетеля Р., № УРИ:276р-7358/19.08.2016 г. на свидетеля А., № УРИ:276р-7357/19.08.2016 г. на свидетеля С., № УРИ:276р-7356/19.08.2016 г. на началник РУ на МВР – Ивайловград и № УРИ:276р-7361/19.08.2016 г. на свидетеля Х..

В Докладна записка № УРИ:276р-7398/22.08.2016 г. жалбоподателят е посочил, че издишал въздух в апарата за отчитане на алкохол в издишания въздух, но уредът не показал извършена проба. Не дал кръвна проба за изследване, тъй като имал повишено кръвно налягане.

Въз основа на така съставения АУАН, Стефан Стамболов – Началник РУМВР – Ивайловград, видно от Удостоверение № 28082/30.10.2014 г. на Директор на ОДМВР - Хасково, оправомощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. (т. 2.13) на Министъра на МВР, издал НП № 16-0276-000095 от 12.09.2016 г., с което наложил на жалбоподателя административни наказания "Глоба” в размер на 2000.00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя били отнети 12 контролни точки.

В НП е възпроизведено описанието на нарушението и обстоятества по извършването му от АУАН, като е посочено, че с така описаното жалбоподателят „е извършил: 1) отказва да му бъде извършена проверка с тех. средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДВП”.

Видно от Разписка към НП, то е връчено на жалбоподателя на 07.03.2017 г..

На 08.03.2017 г., жалбоподателят подал жалба срещу НП, видно от входящия номер в съда.

Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.12.2016 г.на РП – Ивайловград не е относимо към делото, тъй като предмет на наказателното производство, по което се е произнесла прокуратурата е престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 342 от НК – причиняване на значителни имуществени вреди при пътнотранспортно произшествие.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като в същността си са единни, непротиворечиви, логични, потвърждават се от другите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи по смисъла на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а именно от длъжностно лице от служба за контрол и длъжностно лице определено от министъра на вътрешните работи, видно от обсъдените по-горе доказателства.

При съставяне, предявяване и връчване на АУАН не са допуснати процедурни нарушения. АУАН съдържа всички необходими реквизити. Пълно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата по извършването му. Посочен е нарушения закон, който е определен правилно – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

При издаването на НП обаче е допуснато особено съществено процедурно нарушение, което е основание за неговата отмяна, без спорът да се разглежда по същество.

В НП като описание на обстоятелствата по извършване на нарушението е възпроизведен текстът на АУАН.

Извършено е обаче различно описание на нарушението.

С НП на жалбоподателя е наложено наказание за това, че „е извършил: 1) отказва да му бъде извършена проверка с тех. средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДВП”.

Така извършеното описание на нарушението е недопустимо.

Посочването на две алтернативни нарушения, за едно от които е наложено наказанието, сочи на това, че административнонаказващият орган не е нясно за какво точно нарушение налага санкцията – за това, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство или за това, че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

След като самият наказващ орган не знае за какво или за кое нарушение налага санкцията, как това да се разбере от наказания и от съда?

За да се издаде едно НП нарушението следва да бъде безсъмнено установено и съответно да бъде безсъмнено, ясно, точно, конкретно и непротиворечиво описано в НП, така, че описанието да съответства на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Абсурдно е описанието на нарушението да съдържа две алтернативни изпълнителни деяния (две алтернативни нарушения), така че и наказващият орган, и наказаният, та й съдът да си „избират”, според случая и усмотрението си, а последните двама и да гадаят, за кое от тях е наложено наказанието или може би и за двете, което пък би било нарушение на чл. 18 от ЗАНН.

(В този смисъл са Решение № 316 от 27.02.2017 г. по КАНД № 230/2017 г. и Решение № 1804 от 24.08.2015 г. по КНАХД № 1791/2015 г. на Административен съд – Варна. В обратния смисъл, обичайно, също се намират решения.)

Освен това в конкретният случай от защитните действия на жалбоподателя и защитника му (съдържанието на жалбата, писмената защита, съдебните прения, доказателствените искания) се установява, че жалбоподателят действително не е разбрал, че наложеното му наказание е за едно нарушение, а не за две и съответно не е разбрал за кое от двете. За това съдим от фактите, че защитата основно набляга на заложената в чл. 18 ЗАНН недопустимостт за две нарушения да се налага едно наказание, какъвто въобще не е случаят, както и от задълбочените аргументи оборващи нарушението, изразяващо се в неизпълнение на предписание за медицинско изследване и изтъкващи процедурни нарушения във връзка с него, а не за нарушението изразяващо се в отказ да бъде изпробван с техническо средтво, за което би следвало да бъде издадено това НП, още повече, че се установи, че АУАН е съставен само за него и преди неизпълнението на предписанието. Поведението на жалбоподателя сочи несъмнено за съда за нарушено право на защита, тъй като той явно не може да разбере за какво точно е наказан.

За да визуализираме абсурдността на НП ще дадем и следния пример:

Извършеното с наказателното постановление е равносилно на това с присъда по наказателен от общ характер дело, водено за престъпление, например, по чл. 279, ал. 1 НК, съдът да признае за виновен подсъдимият за това, че е влязъл или е излязъл през границата на страната без разрешение и т. н., като наложи и едно наказание.

Такава присъда би била незабавно отменена от горестоящите инстанции, защото от нея:

1. Не може да се установи волята на съда, а ако волята на съда може да се установи от мотивите (тоест от тях да се установи кое от двете деяния е извършено), то те биха били в противоречие с присъдата, което също е недопустимо;

2. Присъдата би била в противоречие на 303 от НПК, забраняващ тя да почива на предположения;

3. Нарушава се основно право на подсъдимия, валидно и за административно наказания – да разбере за какво е осъден (административнонаказан) (чл. 55, ал. 1 НК – относим съответно и към присъдата и към АУАН и НП);

4. Нарушава се чл. 35, ал. 3 НК – тъй като при неяснота относно престъплението няма как да се прецени съответствието на наказанието;

5. Ако деецът е извършил и двете деяния, нарушава се основен принцип, че за всяко деяние се определя отделно наказание, освен око не е приложен чл. 26 НК, като чл. 23 НК налага определяне на общо наказание, а чл. 18 ЗАНН не допуска това;

6. Нарушава се и ЕКЗПЧОС – чл. 6, б.”а” – тъй като при подобно алтернативно по отношение на деянието обвинение, респективно осъждане е невъзможно да се изпълни изискването обвиненото (осъденото, административнонаказаното) лице да бъде „в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него”.

Следва да отбележим и че при преглед на собственста си съдебна практика по НАХД за нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, настоящият състав установи, че административнонаказващият орган досега не е допускал подобно нарушение (НАХД № 3/2012 г., № 58/2008 г. и др.)

Горните съждения не влизат в колизия с постановеното от АС – Хасково с Решение № 424/28.12.2016 г. по Адм. д. № 465/2016 г., тъй като при преценката на законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, съдът проверява наличието на посочените в нея основания, а такива са били налице, както защото съдът е установил, че жалбоподателят е отказал изпробване с техническо средство, така и защото не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. При това издаването на АУАН не е предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка, поради което съдът не е ограничен от установеното с акта.

Горните съждения не влизат в колизия и с постановеното от АС – Хасково Решение № 301/25.11.2016 г. по КАНД № 222/2016 г., с което е потвърдено Решение № 53/24.06.2016 г., постановено по НАХД № 88/2016 г. на Харманлийския районен съд, потвърждаващо НП № 15-0271-000479/16.09.2015 г. на Началника на РУ на МВР Харманли, в което нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е описано така, както е по настоящото дело, тъй като видно от касационното решение, жалбоподателят не се е позовал на този порок и съдът не го е разгледал съобразно чл. 218, ал. 1 АПК.

За пълнота следва да се отбележи, че:

1. Не е нарушен чл. 18 от ЗАНН, тъй като наказанието е наложено за едно нарушение, но както бе изложено по-горе, жалбоподателят може сам да си избере за кое по-точно;

2. Административнонаказващият орган – Началник на РУ на МВР – Ивайловград е компетен и при нарушението - неизпълнение на предписание за медицинско изследване, тъй като преценката за териториалната компетентност следва да изхожда от териториалната компетентност на органа дал предписанието – контролен орган действащ на територията обслужвана от РУ на МВР – Ивайловград и съответно мястото, на което е дадено това предписание, което трябва да е на територията обслужвана от РУ на МВР – Ивайловград;

3. Това, че Началникът на РУ на МВР – Ивайловград, който издал НП, е присъствал при установяване на нарушението не е основание за отвод, тъй като същият не е актосъствител, и само по себе си личното възприемане на нарушението не сочи непременно на предубеденост или заинтересоаваност, по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК (приложим в случая, а не чл. 10, ал. 2 АПК).

4. Действително обстоятелствата по извършване на едно от двете алтернативно-изборни нарушения, това, изразяващо се в отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване не са пълно и ясно описани, но за него не е съставен и АУАН.

5. Последващото допълване в талона за медицинско изследване на възможността кръвна проба да се предостви в ЦСМП – Свиленград е без правно значение в конкретния случай, тъй като се установи, че първоначалната липса на това записване не е било пречка за жалбоподателя да даде кръвна проба в ЦСМП – Свиленград.

С оглед на изложеното, Съдът счита НП № 16-0276-000095 от 12.09.2016 г. на Началник на РУ на МВР – Ивайловград, с което на С.А. *** са наложени административни наказания "Глоба” в размер на 2000.00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки, за незаконосъобразно, поради което и следва да се отмени.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА НП № 16-0276-000095 от 12.09.2016 г. на Началник на РУ на МВР – Ивайловград, с което на С.А.Б. с ЕГН: ********** ***, са наложени административни наказания "Глоба” в размер на 2000.00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: